Срещу подсъдимият Г.С.Д. , роден на ***г***., български гражданин, със средно
образование, женен, не работи, неосъждан, ЕГН ********** е повдигнато обвинение
за това,че
1.На
24.08.2016г. в гр. Н., държал повече от три археологически обекта - общо 401
броя предмети, които представляват археологически обекти и представляват
национално богатство, на обща стойност 576 лв., от които 137 броя не са
идентифицирани и регистрирани по реда чл. 96 и следващите и параграф 5 на
Закона за културното наследство и по
реда на Наредба № 3 от 03.12.2009г. за
реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни
ценности както следва:
-
34броя фибули
и фрагменти от тях, бронзови, римски, от 3 и 4 в. на стойност 60 лв.
-
72
броя апликации от конска сбруя, бронзови, от Късна
античност и Средновековие на стойност 70 лв.
-
51
броя коланни апликации и накрайници, токи за обувки,
бронзови, от Късна античност и Средновековие, на стойност 150 лв.
-
7 броя апликации от тоалетни сандъчета, бронзови,от Късна античност на стойност 15 лв.
-
63
броя копчета сферични, бронзови, от
Средновековие, на стойност 150 лв.
-
56 броя апликации, кръгли, бронзови, от
Средновековие, на стойност 56 лв.
-
54 броя пирони, обковъчни,
бронзови, от Средновековие, на стойност 50 лв.
-
27 броя елементи от накити, бронзови от
Средновековие, на стойност 15 лв. и
-
37 броя апликации с различно
предназначение, бронзови, предимно от Османския период на стойност 10 лв.,
от
които 401 броя обекти неидентифицирани и нерегистрирани по съответния ред са 137 броя, а именно– 10 бр. фибули и
фрагменти от тях, бронзови, римски, от 3 и 4 в, 38 броя апликации от конска сбруя, бронзови, от Късна античност и Средновековие, 31
броя коланни апликации и накрайници, токи за обувки,
бронзови, от Късна античност и Средновековие, 7 броя апликации от тоалетни сандъчета, бронзови,от Късна античност, 13 броя копчета
сферични, бронзови, от Средновековие, 11
броя апликации, кръгли, бронзови, от Средновековие, 20 броя пирони, обковъчни, бронзови, от Средновековие и 7 броя елементи от
накити, бронзови от Средновековие -
престъпление по чл. 278 ал.6, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 НК.
2. на 24.08.2016г. в
гр. Н., предложил за отчуждаване и се опитал да отчужди културни ценности,
които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, предвиден от чл.
96 и следващите и параграф 5 на Закона за културното наследство и Наредба № 3
от 03.12.2009г. за реда за извършване на
идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности , както
следва:
10 бр. фибули и
фрагменти от тях, бронзови, римски, от 3 и 4 век
-
38
броя апликации от конска сбруя, бронзови, от Късна
античност и Средновековие,
-
31
броя коланни апликации и накрайници, токи за обувки,
бронзови, от Късна античност и Средновековие,
-
7
броя апликации от тоалетни съндъчета, бронзови,от
Късна античност,
-
13 броя копчета сферични, бронзови, от Средновековие,
-
11 броя апликации, кръгли, бронзови, от
Средновековие,
-
20 броя пирони, обковъчни,
бронзови, от Средновековие
-
7
броя елементи от накити, бронзови от Средновековие като отчуждаването е
останало недовършено поради независещи от дееца причини.
-
- престъпление по чл. 278а ал. 1във вр. с чл. 18 НК.
В хода на съдебното производство
процесуалният представител на Окръжна прокуратура Плевен поддържа така
повдигнатите обвинения, като ангажира становище, че от събраните по досъдебното
производство и в съдебна фаза писмени и гласни доказателства се установява по
един безспорен и категоричен начин както авторството, така и съставомерността
на деянията, за които са повдигнати обвинения. Обвинителят в пледоарията си
заявява, че не поддържа обвинението по първия пункт в частта относно вещите
извън описаните 137 броя археологически обекта. Защитника-
адв. П. моли съда да признае подзащитният му за
невиновен по повдигнатите обвинения. Относно първото обвинение за престъпление
по чл. чл. 278 ал.6, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 НК. навежда доводи, че вещите предмет
на обвинението са с незначителна стойност видно от съдебната експертиза, поради
което следва да намери приложение нормата на чл.9 от НК. По обвинението за
престъпление по чл.278а от НК ангажира становище, че от материалите по делото
не се установява намерението на Д. да се разпореди с вещите предмет на престъплението.
Този извод се следвал дори от обстоятелството, че по делото остава неизяснен
въпроса кому подсъдимият е искал да предложи за отчуждаване движимите културни
ценности.
Подсъдимият Г.С.Д. моли съда да бъде
оправдан. В обясненията си заявява, че предметите са му наследствени и са
държани около 20 години в кофа на терасата на жилището, което ползва.
Съдът, като прецени събраните в хода на
досъдебното производство и съдебното следствие писмени и гласни доказателства,
намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Г.С.Д. е роден на ***г***. Живее със
семейството си в същия град, средно образование, не работи, не е осъждан, ЕГН **********
Към
2016 година подсъдимият Д. обитавал постоянно жилищен имот находящ
се в гр. Н., на ул. „***” № ***. В продължение на години осъществявал действия,
които могат да се отнесат към търговия по интернет, като при доставките използвал
услугите на куриерска фирма „***”. На
24.08.2016г. след като получил обаждане от куриер, за наличие на пратка, която
следва да му бъде предадена, подсъдимият и съответното длъжностно лице
постигнали уговорка да се срещнат пред дома му, където бил и адреса посочен на
пратката адресирана до Д.. Полицейските органи междувременно следили
комуникациите на подсъдимия и узнали за предстоящите действия за получаване на
пратка. Служители на СБОП – П.,които имали информация,че подсъдимия търгува с
културни ценности, се разположили в районна и когато автомобила на куриерската
фирма пристигнал на адреса и неговия служител предал пратката на подсъдимия,
последните обявили присъствието си. При последвалото претърсване в имота на Д.
били намерени и иззети два броя полиетиленови пликове
с надпис „***”. В пликът, на който Д. е посочен като получател били открити 7
бр. малки полиетиленови пликчета, във всеки от който
се съдържали малки метални предмети с
кръгла форма с диаметър средно 2-2.5 см., общо 9 бр. Във втория плик, на който Д.
бил изпращач, били открити, поставени в кутия 554 бр. метални фрагменти с
неправилни форми и различни размери. В жилището обитавано и използвано от
подсъдимият в дневната стая били намерени и иззети 2 бр. корозирали патрони, 1
бр. каменен фрагмент с отвор по средата, и 29 бр. метални елементи с различни
форми и размери. В дома на подсъдимият били намерени и 2 бр. шлайф машинки, 7 бр. дискчета за
тях, 49 бр. накрайници за полиращите машинки, компютърна конфигурация с надпис *** с № ***, 7 бр. керамични парчета в
червеникав цвят с неправилни форми и размери и 13 бр. парчета пластелин в кръгли форми с различен диаметър с отпечатъци
от различни изображения само върху горната им част.
Така описаната фактическа обстановка се
установява от събраните в хода на досъдебното производство № Д – 193 /2016 г.
по описа на Окръжна прокуратура – гр. Плевен писмени и гласни доказателства
приобщени по реда на чл. 283 от НПК . От показанията на св. Г., които съдът
приема, че следва да се кредитират с доверие, се установява, че подсъдимият е
бил чест ползвател на куриерски услуги,
като на инкриминираната дата е следвало да получи пратка и е имал уговорка със
свидетелят да приеме от Д. друга такава. Показанията на този свидетел са
напълно непротиворечиви, излагат се последователно и логично, поради което
съдът ги възприема като годно доказателствено средство. Следва да се отбележи
обаче, че посредством тях в хода на съдебното производство не можа успешно да
се установи до кого е била адресирана пратката, която подсъдимият е
възнамерявал да предаде на куриера. От друга страна от показанията на св. П. се
установява, че при пристигането му в дома на подсъдимият е възприел два плика
от куриерска фирма положени на земята, както и множество други вещи подробно
описани в Протокола за претърстване и изземване от
24.08.2016 година / л.91 от д.п./. Св. М.,
П. и И. са станали преки очевидци на действията на подсъдимият във връзка с
получаване на куриерска пратка, както и опита му да предаде явно друга такава.
Показанията на тези свидетели напълно си кореспондират с показанията на св. Г.,
поради което за съда няма съмнение относно тяхната правдивост.
В хода на досъдебното производство са
назначени две експертизи с обект за изследване вещите намерени в двата плика и
дома на подсъдимият. Съдебните експертизи са прочетени в хода на съдебното
следствие, като от заключенията им се установява, че поставените в кафяв
амбалажен плик № 1 общо 9 предмета представляват съвременни оловни отливки на 2
бр. монети и 7 бр. съвременни отливки на печати и пломби на обща стойност 75
лв. нямат качествата на културни ценности. Представляват съвременни отливки на
археологически предмети. След научен анализ вещите лица са достигнали до
извода, че поставените в кафяв амбалажен плик № 2 общо 27 бр. предмета
представляват 7 бр. керамични фрагменти са археологически находки , но нямат
парична стойност и не подлежат на идентификация съгласно чл. 7, ал.3 от Закона
за културното наследство. Поставените в кафяв амбалажен плик общо
32 предмета представляват 2 бр. патрони от Руско-турската война, оловен
предмет, 12 броя фрагменти от археологически предмети – фибули,
стрели и др., желязо и бронз, 10 бр. пръстени от ХIХ и ХХ век и други предмети от ново
време също нямат парична стойност, но фрагменти от археологически предмети са
движими културни ценности, които обаче не подлежат на идентификация съгласно
чл. чл. 7, ал.3 от Закона за културното наследство. От предметите обект на
експертните заключения се установява по един категоричен начин, че културни
ценности предсттавлят : 10 бр. фибули
и фрагменти от тях, бронзови, римски, от 3 и 4 в, 38 броя апликации от конска сбруя, бронзови, от Късна античност и Средновековие, 31
броя коланни апликации и накрайници, токи за обувки,
бронзови, от Късна античност и Средновековие, 7 броя апликации от тоалетни сандъчета, бронзови,от Късна античност, 13 броя копчета
сферични, бронзови, от Средновековие, 11
броя апликации, кръгли, бронзови, от Средновековие, 20 броя пирони, обковъчни, бронзови, от Средновековие и 7 броя елементи от
накити, бронзови от Средновековие. До същите изводи достига и тройната
археологична експертиза назначена по искане на защитата в хода на съдебното
следствие. Съдът приема експертните заключения като обективни и компетентни,
изготвени след научен анализ на вещите приобщени по делото по съответният
процесуален ред.
От заключението по назначената
компютърно-техническа експертиза от досъдебното производство се установява, че
в иззета компютърна конфигурация с надпис *** с
№ ***
са открити файлове със снимки на антични монети и предмети.
При така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът приема, че с действията си подсъдимият като държал
повече от три археологически обекта -
137 броя а именно– 10 бр. фибули и фрагменти от тях, бронзови, римски, от 3 и 4 в, 38
броя апликации от конска сбруя, бронзови, от Късна
античност и Средновековие, 31 броя коланни апликации
и накрайници, токи за обувки, бронзови, от Късна античност и Средновековие, 7
броя апликации от тоалетни сандъчета, бронзови,от
Късна античност, 13 броя копчета сферични, бронзови, от Средновековие, 11 броя апликации, кръгли,
бронзови, от Средновековие, 20 броя пирони, обковъчни,
бронзови, от Средновековие и 7 броя елементи от накити, бронзови от
Средновековие е осъществил от обективна
и субективна страна престъпния състав по чл. 278 ал.6 пр. 1 пр. 2 и пр. 3 НК. Престъплението
по чл. 278 ал. 6 от НК е престъпление на просто извършване. Законът за културното наследство урежда
опазването и закрилата на културното наследство на Република България, част от
което са наземните, подземни и подводни археологически обекти и резервати съгласно
разпоредбата на чл.6 ал.1 от същия нормативен акт. Предмет на престъплението по
чл. 278 ал. 6
от НК е археологически обект, за който не са изпълнени законовите
изисквания за идентификация и регистрация, регламентирани в Глава V
раздел I и II на Закона
за културното наследство и в Раздел II на
Наредбата. "Археологическият
обект" по смисъла на НК е разновидност на "културната ценност",
която се възприема от законодателя при формулиране на престъпните състави по
чл.278 ал.1-5 от НК. В разпоредбата на чл.2 от Закона за
културното наследство, последната се определя като съвкупност от нематериалното
и материалното недвижимо и движимо наследство, които са носители на историческа
памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност. В същото
време съгласно чл. 146 ал. 1 Закона за културното наследство археологически
обекти са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от
минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната
повърхност, на сушата и под вода, за които основни източници на информация са
теренните проучвания. Наказателният закон не съдържа легална дефиниция на
понятието "археологически обект", поради което нейното съдържание се
определя от нормата на чл.146 от ЗКН. Това съвсем не означава, че само обекти,
открити чрез такива проучвания, могат да се определят като
"археологически" по смисъла на същия закон. Преценката за това дали
даден обект е археологически, предпоставя оценяване
на неговото естество, дали представлява следа от човешка дейност, дали е
създаден в минали епохи. В конкретният случай всички археологични експертизи
назначени какво в досъдебното, така и в съдебното производство са еднозначни в
извода си относно характера на предметите обект на научното изследване. В
заключението по тройната експертиза от съдебното производство и изложението на
в.л. П. се установява, че при оценка на предметите са използвани общо приетите
пет критерия за оценка на историческата стойност на обекта на изследване, които
в своята кумулативна обвързаност обуславят крайния извод относно характера на
веща. От друга страна липсата на данни за това как, кога, къде и от кого
обектът е бил открит и придобит от дееца, също не повлиява тази оценка. От
съществено значение е обстоятелството, че се установява по един безспорен начин
упражняваната от дееца фактическа власт върху обекта и държане в определен
период от време. Съставът на престъплението по чл.278 ал.6 от НК винаги е
налице, когато предметът на престъплението - археологически обект, не е
идентифициран и регистриран по съответния ред, защото поначало това е
задължително, при това в определен от закона срок. Престъплението е такова на
"формално извършване", като е достатъчно деецът да упражнява
фактическа власт върху археологически обект, дефиниран като такъв по Закона за
културното наследство и без да е изпълнена процедурата за идентифициране и
регистриране по този закон. В настоящият случай подсъдимият в обясненията си не
отрича, че е знаел за това, че вещите са в неговия дом, дори заявява, че те са
пребивавали там относително дълъг период от време. В конкретния случай,
посочените елементи от състава на престъплението са налице, поради което
възраженията за несъставомерност на деянието са
неоснователни. Няма никакво съмнение, че подсъдимия напълно е съзнавал
характера и естеството на държаните от него вещи. В тази насока данни се
черпят и от обстоятелството, че в дома
му са намерени вещи и предмети - 2 бр. шлайф машинки,
7 бр. дискчета за тях, 49 бр. накрайници за
полиращите машинки, компютърна конфигурация с надпис *** с № ***, 7 бр. керамични парчета в
червеникав цвят с неправилни форми и размери и 13 бр. парчета пластелин в кръгли форми с различен диаметър с отпечатъци
от различни изображения само върху горната им част, които безусловно се
използват именно при боравене с вещи от категорията на инкриминираните.
Основното възражение на защитата се свежда до това дали процесните вещи са от
категорията на тези, които попадат в обсега на разпоредбата на чл. 278 ал.6 от НК. В тази насока в хода, както на досъдебното производство, така и в съдебна
фаза са назначени три съдебни експертизи, с основна задача да дадат отговор на
въпроса относно характера на намерените в дома на подсъдимия вещи. Изводите по
тях са идентични, ясни и без съмнение относно това, че намерените в дома на Д.
137 броя предмета представляват археологически обект. Качеството на
инкриминираните предмети като археологически обекти, подлежащи на идентификация
и регистрация по ЗКН е компетентно установено по експертен път - чрез приетите
историко-археологически експертизи. С оглед на това няма съмнение относно характера
на предметите, от където се следва че последните е следвало да бъдат идентифицирани и
регистрирани по реда на Закона за културното наследство, в съответния
регионален исторически музей и вписани в регистъра към министъра на културата,
което не е било сторено от подсъдимия Д.. Сред всички 401, предоставени за
експертно изследване предмети, научно обосновано са изолирани онези, които
представляват остатъчен археологически материал, съответно нямащ нужната научна
стойност. По отношение на останалите вещи предмет на първото обвинение тройната
експертиза назначена в хода на съдебното следствие се е ангажирала с определяне
на характеристиките на всеки от предметите поотделно, с отнасянето му към
конкретно посочен исторически период и преценка за автентичността му.
Второто възражение на защитата е свързано
със стойността на вещите и това,че ниската им стойност сочи на предпоставките
по чл.9 от НК. Логическото и систематично тълкуване на правната норма на чл. 9
ал. 2 НК допуска нейната приложимост спрямо всички престъпни деяния. Степента
на обществена опасност на конкретно извършеното престъпно посегателство е от
значение, за да се реши дали деянието е престъпление, или макар да е формално съставомерно, но неразкривайки висока степен на обществена
опасност е малозначително. На подобни обстоятелства конкретиката по настоящото дело обаче не индицира. На първо място, обект на престъплението са 137
броя археологически обекта. Независимо от тяхната стойност при евентуалното им
въвеждане в търговският оборот, броят им е внушителен и явно сочи на упоритост
при извършване на деянието от страна на подсъдимият. Прогнозната пазарна
стойност в конкретният случай не може по никакъв начин да се отнесе като
критерии при преценката досежно обществената опасност на действията на
подсъдимият. Конкретен обект на престъплението по чл. 278 ал. 6
от НК са обществените отношения, свързани с опазването и закрилата
на културното наследство на република България и в този смисъл евентуалната
цена на вещите няма онова значение, което му придава защитата, за да обоснове
извод за малозначителност на деянието. Материалната
стойност не може да бъде водеща при определянето на годността на една вещ да
бъде предмет на престъплението по чл.278 от НК. От значение е научната или културната
стойност, каквато според експертната преценка всяка от инкриминираните вещи
притежава.
От субективна страна Д. е съзнавал, че
държи археологически обекти и че не е предприел необходимите задължителни
действия по идентификацията и регистрацията им. В
допълнение може да се отбележи и това, че са иззети и множеството фрагментирани
предмети с минимални размери, които макар и да не притежават художествени
качества, за да бъдат квалифицирани като движими културни ценности по своя
външен вид и характеристики, определено насочват към такъв интерес у подсъдимия.
Предвид горните съображения съдът приема,че
подсъдимият Д. следва да бъде признат за виновен в това, че на 24.08.2016 г. в
гр. Н., държал повече от три археологически обекта - 137 броя неидентифицирани
и регистрирани по реда чл.96 и следващите и параграф 5 на Закона за културното
наследство и по реда на Наредба № 3 от 03.12.2009 г. за реда за извършване на
идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности както следва: 10 бр. фибули и
фрагменти от тях, бронзови, римски, от 3 и 4 в, 38 броя апликации от конска сбруя, бронзови, от Късна античност и Средновековие, 31
броя коланни апликации и накрайници, токи за обувки,
бронзови, от Късна античност и Средновековие, 7 броя апликации от тоалетни сандъчета, бронзови,от Късна античност, 13 броя копчета
сферични, бронзови, от Средновековие, 11
броя апликации, кръгли, бронзови, от Средновековие, 20 броя пирони, обковъчни, бронзови, от Средновековие и 7 броя елементи от
накити, бронзови от Средновековие – престъпление по чл. 278 ал.6 пр. 1 пр. 2 и
пр. 3 НК.
За
разликата до 401 броя археологически обекта или за това, че на 24.08.2016 г. в
гр. Н., Г.Д. държал повече от три археологически обекта - общо 264 броя неидентифицирани
и регистрирани по реда чл.96 и следващите и параграф 5 на Закона за културното
наследство и по реда на Наредба № 3 от 03.12.2009 г. за реда за извършване на
идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности както следва: 24 броя фибули и фрагменти
от тях, бронзови, римски, от 3 и 4 в. на стойност 60 лв.,34 броя апликации от
конска сбруя, бронзови, от Късна античност и
Средновековие на стойност 70 лв.,20 броя коланни
апликации и накрайници, токи за обувки, бронзови, от Късна античност и
Средновековие, на стойност 150 лв., 50 броя копчета сферични, бронзови, от Средновековие, на стойност 150 лв.,45 броя
апликации, кръгли, бронзови, от Средновековие, на стойност 56 лв.,34 броя
пирони, обковъчни, бронзови, от Средновековие, на
стойност 50 лв.,20 броя елементи от накити, бронзови от Средновековие, на
стойност 15 лв. ,37 бр. апликации с различно предназначение , подсъдимият
следва да бъде признат за невинен и оправдан по тази част от обвинението. От
съдебно-археологичните експертизи се установява, че горните вещи нямат
археологична и научна стойност за културното наследство. Предвид на това
държането им не поражда задължение за лицето, което упражнява фактическа власт
върху тях да ги обяви по съответния нормативно предвиден в Закона за културното
наследство ред. Процесуалният представител на Окръжна прокуратура Плевен, който
е и вносителят на обвинителният заявява, че не поддържа обвинението в тази му
част.
По отношение на второто обвинение, за това,
че на 24.08.2016 г. в гр. Н., подсъдимият предложил за отчуждаване и се опитал
да отчужди културни ценности, които не са идентифицирани и регистрирани по
съответния ред, предвиден от чл. 96 и следващите и параграф 5 на Закона за
културното наследство и Наредба № 3 от
03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и водене на
регистъра на движими културни ценности , както следва: 10 броя фибули и фрагменти от тях, бронзови, римски, от 3 и 4 век1 38
броя апликации от конска сбруя, бронзови, от Късна
античност и Средновековие, 31 броя коланни апликации
и накрайници, токи за обувки, бронзови, от Късна античност и Средновековие, 7
броя апликации от тоалетни съндъчета, бронзови,от
Късна античност, 13 броя копчета сферични, бронзови, от Средновековие, 11 броя апликации, кръгли,
бронзови, от Средновековие, 20 броя пирони, обковъчни,
бронзови, от Средновековие и броя елементи от накити, бронзови от Средновековие
като отчуждаването е останало недовършено поради независещи от дееца причини - престъпление по чл. 278а ал. 1във вр. с чл. 18 НК, съдът приема, че Г.Д. следва да бъде
признат за невинен и оправдан. Безспорно в хода на производството се
установява, че при направеното претърсване в дома на Д. са намерени
горепосочените вещи. От археологичните експертизи може да се направи също така
категоричния извод, че предметите представляват културна ценност. В хода на
съдебното производство се установява, че последните са се намирали в плик,
който подсъдимият е направил опит да предаде на служителя на куриерската фирма.
Житейската логика предполага, че с тези си действия Г.Д. е целял физически да
промени местонахождението на вещите. В хода на производството обаче не се
установява адресат, т.е. лице, място или адрес, където вещите е следвало да
бъдат доставени от „ ***“. Такива факти всъщност въобще не са предявени на
подсъдимият посредством описателна обстоятелствена част на обвинителния акт,
поради което съдът дори при евентуалното им установяване не може да ги
възприема в тежест на подсъдимият във връзка с установяване на съставомерността
на деянието, за което е повдигнато обвинение, респективно и вината на лицето,
срещу което се води наказателното производство. От обективна страна, за да е
налице престъпния състав, по който е повдигнато обвинението следва да се
установи, че привлеченото към наказателна отговорност лице е предложило за
отчуждаване и се е опитало да отчужди културни ценности. Отчуждаването
предполага промяна на фактическата власт върху вещите, която да премине към
лице различно от дееца. В конкретния случай не може да се установи с
категоричност, че Д. посредством опита си да предаде на куриера плик, в който
са се намирали инкриминираните вещи, е целял и имал намерение както да ги предложи
за отчуждаване, така и да се опита да ги отчужди. Няма данни подсъдимият да е
преговарял с някого вербално за осъществяване на такива действия или въобще да има
други доказателства сочещи на такова намерение, каквото например би било
обявяването им в специализирани сайтове. Действията на подсъдимия да предаде плика на куриера не могат да бъдат
отнесени към тази категория, тъй като св. Г. не е имал никаква представа за
съдържанието на бъдещата пратка, нито това му е било съобщавано от подсъдимият.
В конкретният случай действията на Д. във връзка с поставяне на обектите в плик
и опита му да го предаде на куриера не могат еднозначно да обусловят извода, че
последният е имал намерение да предложи за отчуждаване вещите или да ги
отчужди. Възможни хипотези може да бъде и намерение за преместването им
физически на друго място, да бъдат изпратени хипотетично за почистване,
възстановяване или оценка на културната им стойност и т.н. С оглед на това съда
приема, че от събраните косвени доказателства свързани с поведението на
подсъдимият, а именно поставяне на обектите в плик и опита да бъдат предадени
на куриер, не може да се направи само един и то категоричен извод, че
последният по този начин е осъществявал намерение си да предложи за отчуждаване
или да отчужди вещите обект на това обвинение.
Предвид на това, съдът приема, че Д. следва да бъде оправдан по това
обвинение.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия за извършеното престъпление по чл. 278 ал.6 пр. 1 пр. 2 и пр. 3 от НК.
съдът съобрази действащата редакция на текста към момента на извършване на
деянието, където се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до четири години
и „глоба в полза на Държавата“. Съдът отчита, като смекчаващи вината
обстоятелства данните относно ниската степен на обществена опасност на дееца –
лицето не осъждано за престъпления от общ характер и няма данни да е системен
нарушител на установените правила на поведение. Като смекчаващо вината
обстоятелство съдът отчита и относително ниската степен на обществена опасност,
която разкрива самото деяние. Макар съхраняваните в противоречие със Закона
вещи да са множество, от експертните заключения се установява, че последните
нямат изключителна културна и историческа стойност,която да ги прави уникални
или от съществено значение за културното наследство на страната. От друга
страна обаче множеството на предметите – 137 броя, обуславя извода, че
събирането им е било продължително във времето, т.е. подсъдимият е проявил
упорство в противоправните си действия и това
обстоятелство следва да се вземе предвид при определяне на размера на
наказанието. Няма как да не се отчете и обстоятелството, че подсъдимият макар и
да не признава вината си, по същество е указал съдействие по време на
разследването и по никакъв начин процесуалното му поведение не е било
ориентирано към затрудняването или осуетяването на действията по разследването.
С оглед на това, съдът приема, че са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК, като на
подсъдимият бъде наложено наказание „ПРОБАЦИЯ“
при следните пробационни мерки: на основание чл.42а
ал.2 т.1 от НК – „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА с явяване и подписване пред пробационен
служител два пъти седмично и на основание чл.42а ал.2 т.2 от НК – „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от
ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА. При определяне на продължителността на пробационните мерки съдът взе предвид обстоятелството, че
явно подсъдимият относително дълъг период от време активно се е занимавал със
събирането и съхранението на вещи имащи отношение към културното наследство,
като това му поведение и отношение следва да бъде коригирано с такава
продължителност на изтърпяване на
наказанието, която да му създаде предпоставките и възможността за преосмисляне
на явно създадените му престъпни навици. Съдът приема, че така наложеното
наказание напълно съответства на целите визирани в разпоредбата на чл.36 от НК
и в пълен обем ще постигне превъзпитателните и превантивни цели на
наказателната репресия.
На
основание чл.278 ал.7 от НПК в полза на Държавата следва да бъдат иззети 10 бр.
фибули и фрагменти от тях, бронзови, римски, от 3 и 4
в, 38 броя апликации от конска сбруя, бронзови, от
Късна античност и Средновековие, 31 броя коланни
апликации и накрайници, токи за обувки, бронзови, от Късна античност и
Средновековие, 7 броя апликации от тоалетни сандъчета,
бронзови,от Късна античност, 13 броя копчета сферични, бронзови, от Средновековие, 11 броя апликации, кръгли,
бронзови, от Средновековие, 20 броя пирони, обковъчни,
бронзови, от Средновековие и 7 броя елементи от накити, бронзови от
Средновековие.
Останалите
веществени доказателства: 24 броя фибули и фрагменти от тях, бронзови, римски, от 3 и 4 в.,
34 броя апликации от конска сбруя, бронзови, от Късна
античност и Средновековие, 20 броя коланни апликации
и накрайници, токи за обувки, бронзови, от Късна античност и
Средновековие, 50 броя копчета сферични,
бронзови, от Средновековие, 45 броя
апликации, кръгли, бронзови, от Средновековие, 34 броя пирони, обковъчни, бронзови, от Средновековие, 20 броя елементи от
накити, бронзови от Средновековие, 37 бр. апликации с различно предназначение,
2 бр. шлайф машинки, 7 броя дискчета
за машинките с различен диаметър, цвят и функции, 19 броя накрайници за
полиращи машинки с различна дължина, 1 брой кутия със съдържащи се в нея 30 бр.
накрайника, всеки с дължина 5 см., 13 броя парчета пластелин
с различни цветове, кръгли форми с различен диаметър, с отпечатъци следва да се
върнат на подсъдимия Г.С.Д..
При този изход на наказателното производство
и по реда на чл. 189 ал.ІІІ от НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати
по сметка на ОД на МВР Плевен сумата 605,36 лв., представляваща деловодни
разноски от досъдебното производство, както и по сметка на Окръжен съд – гр.
Плевен сумата от 437,00 лв. деловодни разноски в съдебното производство.
При горните съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: