РЕШЕНИЕ
№ 292
гр. Бургас, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Радостина П. И.ова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Радостина П. И.ова Въззивно гражданско дело
№ 20252100500302 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на ищцата М. П. С., ЕГН: **********, от гр.
Бургас, подадена чрез пълномощника й адв. И. Танев –БАК против решение № 2403
от 14.11.2024 г. постановено по гр. д. № 2862/2023г. на Районен съд – Бургас, в
частта, с която е отхвърлен предявения от нея иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК за разликата над призната й 1/6 ид.ч. от правото на собственост до
претендираната от 1/3 ид.ч. за приемане за установено по отношение на ответниците
Д. Г. Т., ЕГН: **********, и Т. П. Т., ЕГН: **********, двамата с адрес ****, че
ищцата е собственик и на останалата 1/6 ид.ч. до претендираната 1/3 ид.ч. на
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 07079.613.122.1.5 по
КККР на гр. Бургас, с адрес на имота гр. Бургас, ул. Свети Климент Охридски, № 27,
ет. 3, aп. 1, находящ се на ет. 3 в сграда с идентификатор 07079.613.122.1 с
предназначение – жилищна сграда — многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор 07079.613.122, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение,
брой нива на обекта 1, с площ по документ 90,67 кв.м., прилежащи части: избено
помещение № 1 и 12,76 % ид.ч. от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата – на същия етаж 07079.613.122.1.6, под обекта –
1
07079.613.122.1.3, над обекта – 07079.613.122.1.7; и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор 07079.613.122.1.9 по КККР на гр. Бургас, с адрес на
имота гр. Бургас, ул. Свети Климент Охридски, № 27, ет. 0, гараж 8, находящ се на ет.
0, в сграда с идентификатор 07079.613.122.1 с предназначение – жилищна сграда —
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.613.122, с
предназначение на самостоятелния обект: гараж, брой нива на обекта: 1, деклариран на
площ от 18,62 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата – на същия етаж
07079.613.122.1.16, 07079.613.122.1.15, 07079.613.122.1.10, под обекта – няма, над
обекта – 07079.613.122.1.2.
Със същото решение ответниците са осъдени да заплатят на ищцата сумата от
1262.43 лв., представляваща направените от нея разноски по делото, съразмерно с
уважената част от иска, като същевременно ищцата е осъдена да заплати на разноски
по делото на двамата ответници, от които на първата ответница - сумата от 2680 лв. , а
на втори ответник - сумата от 600 лв. лева, представляваща разноски по делото.
В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение, с
твърдения, че същото е незаконосъобразно – поради нарушаване на материалния закон,
допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Възразява се по
отношение на приетото от районния съд, че вещото лице Николов по единичната
експертиза не е изследвал оригинала на документа – обратно писмо и съответно не е
установил степента на натиск върху хартията. Сочи се, че този извод на съда
противоречи на обясненията на вещото лице в съдебно заседание от 18.11.2024г.
Изразява се несъгласие и с извода на съда, че вещото лице не е разполагало с
оригинала на документа по време на изследването ми, като се излага, че този извод не
е съобразен с изявлението на вещото лице, че направеното от него изследване на
място е напълно достатъчно за нуждите на експертизата. В тази връзка се възразява се,
че е подвеждащ извода на съда, че тройната експертиза е изследвала оригиналния
документ, а единичната- неговото копие, именно като се има предвид изявлението на
вещото лице Николов в съдебно заседание от 18.11.2024г. Що се касае до тройната
експертиза в жалбата се навеждат оплаквания, че изводите на съда по нея се свеждат
само до повтаряне на направените от вещите лице по тази експертиза заключения, като
се възразява, че не е даден отговор на възраженията и оспорването на тази експертиза,
направено в съдебно заседание на 17.09.2024г. Излага се, че сочената в решението
необоснована неравномерност в изследвания подпис е аргументирана от вещите лица с
наличието на треморни движения при изпълняване на някои елементи от подписа.
Въззивницата счита, че ако се приеме, че въобще са налице такива неравномерности,
то се твърди, че същите се наблюдават при полагане на подписа и в сравнителните
образци. В жалбата се сочи, че при наличие на две противоречащи си експертизи с
един и същ предмет, независимо, че едната е единична, а другата – тройна,
неправилно районният съд е отказал да назначи трета експертиза по същите въпроси за
проверка на изводите на първите две, което е довело до нарушаване на принципа на
чл. 9 от ГПК. По тези съображения, на основание чл. 266, ал. 3 вр. с чл. 201, предл.
второ от ГПК е поиска назначаване на повторна съдебно-графологична експертиза
/тройна или петорна/ за изследване на авторството на подписа на процесното обратно
писмо.
На следващо място в жалбата се твърди и допуснато от първата инстанция
2
нарушение, свързано с преценката на събраните по делото гласни доказателства, като
след направен собствен анализ въззивницата възразява, че неоправдано са кредитиран
и е даден превес на показанията на св. К. и св. Д. относно полаганите грижи на
наследодателката М. Т., въпреки противоречията в тях и за сметка на некредитиране
на показанията на св. Т. и Х..Възразява се, че при така извършената от съда неправилна
оценка на доказателствения материал е възприета и неправилна фактическа
обстановка, довело до необоснованост на направените изводи. По подробно изложени
в тази връзка съображения се твърди, че наведените в жалбата процесуални нарушения
и необоснованост на решението са довели и до нарушение на материалния закон- чл.
17, ал. 1 от ЗЗД, доколкото не е отчетена валидността на прикритата сделка досежно
разпореждането с процесните имоти, удостоверена с представеното обратно писмо. С
оглед изтъкнатите оплаквания се иска отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната му отхвърлителна част и постановяване на ново, с което да бъдат
исковете да бъдат изцяло уважени в претендирания с исковата молба размер.
Претендира се присъждане на разноските по делото в двете инстанции. В съдебно
заседание въззивницата не се явява и не изпраща представител. Депозира писмено
становище, в което е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемите –ответници Д. Г. Т. и Т. П. Т., чрез
упълномощения си по делото процесуален представител адв. М. Георгиева са
депозирали съвместен писмен отговор на въззивната жалба, с който я считат за
неоснователна. Сочат, че изрично вещото лице Николов е заявило в съдебно
заседание, че не е работило с оригинала на документа по време на изследването му,
като е уточнил, че същият му е бил показан в оригинал, той го е фотографирал и го е
върнал обратно, тъй като въпреки многократните искания да бъде представен в
оригинал ищцовата страна не е изпълнила това задължение, а го е приложила в
нотариално заверено копие, като едва при извършване на втората експертиза вещите
лица са работили по оригиналния документ. Считат, че без да се изследва оригинала
няма как да се установи диференциацията на натиска и да се съпостави с този от
сравнителния материал. Излагат се доводи за ненадежност на сравнителния материал,
ползван от вещото лице Николов, като наред с това е ясно, че той не е ползвал
образците от подписи, положени в останалите оригинални екземпляри на нотариалния
акт от 2005г. На следващо място се сочи и ненадежност на използваните в първата
експертиза технически средства на изследване –лупа, ултравиолетова лампа и джобен
микроскоп, които според въззиваемите водят до извод за необоснованост на
заключението по нея. Навеждат се аргументи за неоснователност на оплакванията в
жалбата, свързани със заключението по тройната експертиза, като вещите лица по него
категорично са заявили, че се касае за необоснована неравномерност, която води до
извода за имитация на подписа. Сочи се, че това заключение е извършено чрез
изследване със специализиран микроскоп на оригинала на документа и при ползване
на по-достоверни сравнителни образци. В тази връзка се счита, че недопускането на
трето заключение, въпреки оспорването на второто не съставлява процесуално
нарушение, нито нарушава принципа за равнопоставеност на страните, тъй като
първата експертиза е по искане на ищцовата страна. В подкрепа на този довод се
цитира съдебна практика, като се излага, че не всяко оспорване на заключението
съставлява основание за възлагане на допълнително или повторно такова. Такова
допускане би могло да се извърши само ако оспореното заключение е непълно, неясно
и необосновано, вкл. ако не е налице абсолютна категоричност на вещите лица, респ.
ако има особено мнение на някое от тях. Излага се, че в случая за да кредитира
заключението по тройната експертиза съдът я е съпоставил с останалия доказателствен
3
материал. Възразява се също, че т.нар обратно писмо доколкото не носи подписите на
нито на преобретателя П. Т., нито на ответницата Д. Т., на която се противопоставя
няма правните последици на същинско „обратно писмо“, разкриващо симулация,
поради поради липсата на подписи на страните по твърдяната за симулативна сделка.
По тези съображения се счита, че автентичността на подписа на М. Т. е без правно
значение за изхода на спора, което сочи като допълнителен аргумент за недопускане на
исканата от въззивницата нова експертиза. На следващо място се излагат подробни
аргументи за неоснователността на оплакванията в жалбата, свързани с кредитиране
на свидетелските показания, като въззиваемите са изложили свой собствен техен
анализ и оценка. По подробно развитите в писмения отговор доводи за
неоснователност на въззивната жалба се иска потвърждаване на първоинстанционното
решение в обжалваната му отхвърлителна част и присъждане на разноските по делото.
Молят за оставяне без уважение на доказателственото искане в жалбата по
горепосочените аргументи. В съдебно заседание въззиваемите, чрез адвокатския си
представител пледират за потвърждаване на първоинстанционното решение и
присъждане на разноските съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Първоинстанционното производство е образувано по иск по чл. 124, ал. 1 от
ГПК, предявен от ищцата М. П. С. за приемане за установено по отношение на
ответниците Д. Г. Т. и Т. П. Т., че ищцата е собственик на 1/3 ид.ч. от следния
недвижим имот, придобит по наследство от баща й П. Т. Т., поч. на 14.08.2022г., а
именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
07079.613.122.1.5 по КККР на гр. Бургас, с адрес на имота гр. Бургас, ул. „Свети
Климент Охридски“, № 27, ет. 3, aп. 1 и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 07079.613.122.1.9 по КККР на гр. Бургас, с адрес на имота гр. Бургас,
ул. Свети Климент Охридски, № 27, ет. 0, гараж 8, подробно описани в исковата молба.
В исковата молба се твърди, че страните по делото са наследници по закон на П.
Т. Т., починал на 14.08.2022 г., като ищцата е негова дъщеря, първата ответница е
негова преживяла съпруга от втори брак, а вторият ответник е негов син, явяващ се и
еднокръвен брат на ищцата. Сочи се, че приживе и по време на брака си с ответницата
Д. Г. Т., наследодателят на страните П. Т. Т. е придобил от своята майка М. Н. Т., която
се явява баба по бащина линия на ищцата и ответника Т. Т. правото на собственост
върху процесните имоти по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу досегашни и бъдещи грижи и издръжка от 28.01.2005 г., обективиран в
нотариален акт № 14, том I, рег. № 378, дело № 11/2005 г. по описа на нотариус Цвета
Атанасова. Ищцата счита, че прехвърлителната сделка е симулативна, тъй като има
възмезден характер само формално, твърдейки, че прикрива дарение от
прехвърлителката в полза на баща й П. Т. Т. Сочи, че доказателство за твърдяната
симулация е подписано от прехвърлителката М. Н. Т. обратно писмо от 28.01.2005г., в
което тя изрично е декларирала, че извършеното прехвърляне на имота срещу
задължение за гледане и издръжка е привидно, като в действителност сделката
представлява договор за дарение със запазване на правото на ползване на
прехвърлителката. По тези съображения ищцата възразява, че придобитото въз основа
на прехвърлителната сделка недвижимо имущество, макар да е осъществено по време
на брака на баща й с първата ответница няма характер на съпружеска имущества
4
общност, а е станало лична собственост на надареното лице –приобретател, тъй като
волята на дарителката е да му подари имотите си. Сочи, че предвид валидността на
прикритата безвъзмездна сделка - дарение, след смъртта на баща й П. Т. Т., тъй като
единствено той е станал пълноправен собственик на прехвърлените имоти, то страните
като негови наследници по закон /деца и преживяла съпруга/ са го наследили при
равни квоти от по 1/3 ид.ч. за всеки от тях. По така изложените съображения се иска
приемане за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на 1/3
ид.ч. от прехвърлените на баща й недвижими имоти и присъждане на разноските по
делото.
В първото редовно съдебно заседание пред районния съд, проведено на
30.11.2023г. ищцата е навела при условията на евентуалност допълнително основание
за нищожност на извършената в полза на прекият й наследодател сделка с твърдения,
че не е налице съгласие за сключването й от прехвърлителката. Ищцата счита, че
доколкото имотите са останали в патримониума на прехвърлителката след смъртта й те
са наследени от единствения й законен наследния -общия наследодател на страните
преживе и след това след неговата смърт са наследени са наследени от страните като
неговите наследници в равни квоти по 1/3 ид.ч. за всеки от тях.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответниците са депозирали
съвместен писмен отговор, в който са оспорили изцяло предявените искове като
неоснователни, с искане за отхвърлянето им и присъждане на разноските по делото.
Ответниците не са оспорили твърденията на ищцата за родствените връзки на страните
и наследственото правоприемство от починалия им наследодател, както и сключения
между последния и прехвърлителката М. Н. Т. договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу досегашни и бъдещи грижи и издръжка. Те сочат, че доколкото договорът
е сключен по време на брака между П. Т. и ответницата Д. Т., то прехвърлените с него
имоти са придобити и от двамата съпрузи в режим на съпружеска имущества общност.
Ответниците оспорват твърдяната от ищцата симулация на прехвърлителната сделка,
както и автентичността на представения с исковата молба документ, озаглавен
„обратно писмо“. Заявяват, че единствено ответницата Д. Т. и съпругът й П. Т. преживе
са полагали грижи за прехвърлителката, вкл. тя е живяла с тях в процесното жилище,
като след прекаран инсулт се е нуждаела от постоянни грижи, храна, лекарства, лична
хигиена и помощ и т.н., които са били осигурявани от сина й и съпругата му, ищцата –
нейна внучка почти не я е посещавала. Сочат, че прехвърлителката неведнъж е
заявявала, че желае за нея да се грижи именно снаха й Д. Т., поради което е
прехвърлила имота си именно срещу вече положените за нея грижи и за бъдещите
такива до смъртта си. Излагат, че въпреки че е разполагала с достатъчно време да
стори това /от 2005г. до смъртта си през 2013г./ прехвърлителката никога не е
изразявала намерение или желание да предяви иск за разкрИ.е на симулация, в случай,
че действителната й воля е била да надари сина си, в т.ч. се възразява, че ищцата не е
5
посочила защо твърди, че е налице дарствено намерение, а не възмездна сделка. На
следващо място ответниците възразяват, че независимо от неавтентичността на
представеният с исковата молба документ, озаглавен „обратно писмо“, той няма
качеството на обратно писмо, разкриващо действителната воля на страните, тъй като
съдържа волеизявление само на прехвърлителя, но не и на приобретателя, нито има
негов подпис и негово изявление, че не желае настъпване на правните последици на
възмездната привидна сделка, така и за приемане на прикритото дарение, респективно
не обвързва ответниците като негови частни правоприемници. Сочи се, че на
самостоятелно основание документът, който няма достоверна дата, и, че липсват
доказателства за това, че волята на страните по сделката именно към момента на
сключването е била безвъзмездно прехвърляне на имотите, поради което се твърди, че
същият е непротивопоставим на ответницата Д. Т. като трето неучастващо в сделката
лице. В тази връзка се подчертава и, че употребеното в документа , озаглавен „обратно
писмо“ минало глаголно време „извършеното от мен прехвърляне“ сочи на извод, че
въпреки посочената в същия дата на съставяне – 28.01.2005г. /съвпадаща с датата на
сключване на договора/, то изявлението е направено едва след изповядване на
сделката, за което свидетелства и факта, че в „обратното писмо“ са цитирани и
номерата на нотариалния акт, обективиращ същата. По повод направеното оспорване
на автентичността на документа, озаглавен „обратно писмо“ по искане на ответната
страна първоинстанционният съд е открил производство по чл. 193, ал. 1 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа страна съдът следното:
По делото е страните не спорят, поради което на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и
т. 4 от ГПК първоинстанционният съд е обявил за безспорно помежду им следните
обстоятелства: 1/. че те страните са наследници по закон на покойния П. Т. Т., починал
на 14.08.2022 г., като ищцата е негова дъщеря от предходен брак, първата ответница е
негова преживяла съпруга от втория му брак, а вторият ответник е негов син от брака
му с първата ответница, като същият е еднокръвен брат на ищцата; 2/. че с договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу досегашни грижи и бъдещи грижи и издръжка
от 28.01. 2005г., обективиран в нотариален акт № 14/28.01.2005 г., нот. дело № 11/2005
г. по описа на нотариус Цвета Атанасова, прехвърлителката М. Н. Т. е прехвърлила на
сина си– наследодател на страните П. Т. Т. като приемател на собствените си
недвижими имоти, представляващи апартамент № 1, находящ се на 3 етаж, вход 1 в
ЖСК „Климент Охридски“, построена върху държавна земя на ул. „Климент
Охридски“ № 27 в гр. Бургас, със застроена площ от 90,67 кв.м., ведно с прилежащото
избено помещение № 1 и гараж № 8, както и 12,76 % идеални части от общите части
на сградата и припадащите се идеални части от правото на строеж срещу задължение
за гледане и издръжка, с уговорката, че до смъртта й приемателят ще й осигури, както
и досега нормален и спокоен живот, лекарства и грижи при старческа немощ и болест,
6
а дотогава прехвърлителката си е запазил безвъзмездното пожизнено ползване върху
едната спалня с общо ползване на кухня и сервизни помещения; и 3/. че
прехвърлянето е извършено по време на брака на приемателя с първата ответница.
По делото е представен писмен документ, озаглавен „обратно писмо“ от
28.01.2005г., в който е посочено, че е подписан от издателя му - прехвърлителката по
горепосочената сделка М. Н. Т., като същият съдържа текст, в който тя е заявила, че
извършеното от нея прехвърляне на гореописаните имоти в полза на сина й П. Т. с
договора е привидно, като е посочила, че в действителност сделката представлява
договор за дарение на имотите със запазване на правото й на ползване на едната
спалня с общо ползване на кухня и сервизни помещения и, че волята й е била
единствено да ги подари на сина си.
По повод оспорване на автентичността на документа, озаглавен „обратно писмо“
и след представяне на нотариално заверен препис на оригинала на същия документ,
първоинстанционният съд е открил производство по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК.
Съобразно разпределената от районния съд в тази връзка доказателствена тежест, по
искане на ищцата по делото първоначално е извършена еднолична съдебно-
графологическа експертиза, а след оспорването й от ответната страна е извършена и
тройна съдебно-графологическа експертиза.
В едноличната експертиза вещото лице Николов е дал заключение, че
положения подпис в документа, озаглавен „обратно писмо“ е изпълнен от М. Н. Т.,
посочил е, че няма данни за техническа подправка при изпълнение на подписа, т.е., че
няма т.нар. „кражба на подпис“, както и, че не може да се определи давността на
съставения документ- дали същият е съставен на посочената в него дата- 28.01.2005г.
В съдебно заседание при изслушването на едноличната експертиза вещото лице
Николов е заявило, че оригиналният документ не е бил физически у него, а
изследването е извършено след като експерта първоначално е огледал оригинала,
фотографирал го е и е качил изображението му на компютър. Посочил е, че при
изследването е използвал увеличителна лупа, ултравиолетова лампа и джобен
микроскоп. Заявил е, че според него са налице множество съвпадения – форма,
направление на движение, вид на свързване и други, които са движенията при
изписването, а обстоятелството дали шрифта е по-къс или по-дълъг е вариация , която
е счита, че не е от голямо значение.
В заключението на вещите лица по повторната тройна съдебно-графологична
експертиза е направен извода, че подписът в документа „обратно писмо“ не е
положен от посоченото като него автор лице М. Н. Т. и, че същият е имитиран. Вещите
лица изрично са посочили, че са работили с оригинала на изследвания документ, като
са работили с микроскоп. В съдебно заседание са обяснили, че има различия в натиска,
тъй като в изследвания документ този, който е положил подписа е намалил натиска
7
при изписването, а при всички сравнителни образци натискът е засилен, особено при
изписване на буквата „Т“. Уточнено е, че в двата обекта на изследване на подписа
няма неравномерно движение, за разлика от подписите в сравнителните образци.
Експертите са заявили, че нямат съмнения и, че категорично считат, че изследвания
подпис в документа, озаглавен „обратно писмо“ не е положен от соченото като негов
автор лице – М. Н.,а същият представлява опит за имитацията му.
В първоинстанционното производство ищцата е разпитана по реда на чл. 176 от
ГПК, като в обясненията си същата е заявила, че около две години преди баба й М. Т.
да почине тя й е предала папка с документи, която прегледала след смъртта й заедно с
майка си и сред тях било и процесното обратно писмо.
По делото в първата инстанция са ангажирани и свидетелски показания, като по
искане на ищцата са разпитани свидетелите С. Т. /леля на ищцата по бащина линия и
съответно сестра на баща й/, Х. Х. /без родство със страните/, а по искане на
ответниците – свидетелите Д. К. и С. Д. /двете без родство със страните/.
В показанията си св. Т. заявява, че първоначално брат й П. Т. живеел с втората
си съпруга и сина си при майка си М., но две години преди смъртта на майка му, той
изгонил ответниците от жилището. Сочи, че майка й М. искала да дари апартамента на
сина си, но след като претърпяла инсулт през 2004г. и преди да се възстановила от
него му е прехвърлила жилището срещу задължение за издръжка и гледане.
Свидетелката заявява, че майка й преживе й споделила, че сделката за издръжка и
гледане била проформа, за да не се сърди съпругата на сина й Д.. В показанията си
излага, че след втория инсулт майка й била с влошено състояние, имала нужда от
повече помощ, като за нея грижи е полагал синът й П., ищцата и самата свидетелка.
Сочи, че за жилището се грижела Д., докато живеела там, но не и за стаята на М..
В показанията си св. Х. сочи, че познава П. от ученическите години, майка му,
както и ищцата и първата ответница. Излага, че през 2010г. – 2011г. отношенията
между П. и Д. са се влошили и са имали скандали помежду си. Заявява, че в разговор с
М. през 2003г. преди инсулта тя му споделила, че е искала да дари апартамента на сина
си, но се е опасявала, че съпругата му може да се разсърди. Сочи, че след инсулта М. е
била в тежко състояние и за нея са се грижили П., сестра му С. и двете внучки.
Свидетелят заявява, че П. му бил споделил, че апартамента му е прехвърлен срещу
гледане, но този нотариален акт бил само за пред Д., а иначе имал друг резервен
документ, чрез който той ставал едноличен собственик и, че този документ не е
известен на Д.. Свидетелят сочи, че последната му среща с М. е била през 2003г., като
първоначално заявява, че тя е починала според него през 2004г., а след това сочи, че
през 2014г.
В показанията си св. Д. заявява, че по съседски познава П. и сестра му С. и
техните родители. Сочи, че П. и съпругата му живеели в едно домакинство с майка му
8
М. в левия апартамент, като за домакинството се грижела Д., готвела, перяла, вкл.
заявява, че е виждала да почиства стаята на М., а П. ходел на работа. От показанията й
се установява, че през 2000г. баба М. започнала да става по-трудноподвижна, а през
2004г. получила първия инсулт, като след него за нея грижи са полагали само П. и Д.,
осигурявали са й рехабилитатори за раздвижване, като свидетелката сочи, че не е
виждала друг да идва да се грижи за нея. Излага, че сестрата на П. – С. е работила като
учителка извън Бургас, а лятото е пребивавала в Созопол при дългогодишния си
приятел и физически не е била при майка си да за да полага грижи за нея. Сочи, че
всички са знаели, че десният апартамент е на С., а за левият- процесният баба М. е
искала да го прехвърли на сина си П., но без да може С. и нейните наследници са
оспорват сделката. Свидетелката заявява, че С. си е знаела, че грижата и отговорността
за майка й е върху П. и Д.. Свидетелката заявява, че е присъствала когато Д. е сменяла
памперси на баба М., грижела се е за личната й хигиена, а П. не се е занимавал с
такава дейност. Заявява, че когато е посещавала по празници никога баба М. не й се е
оплаквала, че не се грижат добре за нея. Излага, че двамата съпрузи са имали
конфликти, но въпреки това до смъртта на П. през 2022г. двамата са били едно
семейство, въпреки, че Д. се е изнесла от апартамента заедно със сина си, тъй като П.
започнал да пие, идвала през деня всеки ден да мета, пере и чисти, като само през
нощта преспивала заедно със сина си в собствения й апартамент. Свидетелката Д.
допълва, че през 2019 г. тя е поискала от П. да й предостави протокол от ЖСК, с който
са разпределени общите тавански части, като той я е поканил в жилището и й е
предоставил папка, която е съдържала оригинал на нотариалния акт за процесните
имоти, заедно с протоколите от ЖСК. Заявява, че други документи освен посочените
не е имало в тази папка, защото иначе това би й направило впечатление.
В показанията си св. Т. заявява, че е живяла до 2019г. в сградата, в която се
намира процесните имоти. Сочи, че с П. и Д. са били семейни приятели, като излага,
че никога не е чула баба М. да се оплаква от Д. или обратното. Сочи, че П. и Д. са се
грижили за домакинството, не е виждала свидетелката С. да помага с нещо на майка
си или да се грижи за нея или да й носи нещо, както и, че П. и Д. не са й споделяли, че
са били подпомагани от нея в грижите за баба М.. Заявява, се след инсулта през 2004г.
синът й и снаха й са ходели при нея в болницата и са се грижели за нея. Сочи, че е
виждала ищцата два пъти- на абитуриентския й бал и на погребението на баща й, а С.
работила като учителка в друг град и рядко я е виждала в квартала.
С обжалваното решение първоинстанционният съд, след оценка на събрания
доказателствен материал, кредитирайки заключението на вещите лица по повторната
тройна съдебно-графологична експертиза е счел, че документът „обратно писмо“ не е
подписан от соченото като негов автор лице - М. Т.. Посочил е, че същото няма
качеството на „обратно писмо“, тъй като не обективира изявления на всички страни по
сделката, а само на прехвърлителката, но доколкото е установено, че положения в него
9
подпис не изхожда от нея, съдът е приел, че документът е неистински и като такъв не
доказва симулация. Съдът е кредитирал показанията на свидетелите на ответниците и
частично показанията на свидетелите, водени от ищцата - Т., в относно случилото се
през 2004г. и св. Х., в частта, с която заявява, че познава страните и П.. Районният съд
е счел за неоснователно възражението на ищцата за нищожност на договора за
издръжка и гледане поради липса на съгласие за сключването му от прехвърлителката,
приемайки, че тя ясно е съзнавала, че иска да прехвърли имотите на сина си и е искала
настъпването на тези правни последици, т.е. собствеността върху тях да бъде
придобита от него, в какъвто смисъл са показанията на всички свидетели, като
обстоятелството дали договорът е възмезден (срещу грижи и издръжка) или
безвъзмезден (дарение) не променя този факт. Доколкото ответниците са оспорили
изцяло исковата претенция- не само за претендираната от ищеца над следващата й се
по закон наследствена квота 1/6 ид.ч., но и за претендираната от нея допълнителна 1/6
ид.ч., в случай, че се установи, че сделката за издръжка и гледане е нищожна, било
поради липса на съгласие от прехвърлителката изобщо за извършването й, било
поради твърдяната симулация, районният съд е че, исковата претенция е допустима
изцяло. Съобразявайки, че по делото не са доказани възраженията на ищцата за
нищожност на договора за издръжка и гледане и на двете заявени основания,
районният съд е приел, че процесните имоти са придобити от бащата на ищцата по
време на брака му с първата ответница възмездно в режим на съпружеска общност.
Оттук е направил извод, че след неговата смърт първата ответница като негова
преживяла съпруга е придобила на лично основание ½ ид. ч. /равняваща се на 3/6 ид.ч.
/от имотите от прекратената съпружеска имуществена общност, а останалата ½ ид.ч.
/равняваща се на 3/6 ид.ч./ е придобата в равни квоти съгласно чл.9, ал.1, вр. чл.5, ал.1
от ЗН от всички негови наследници- по 1/6 ид.ч. за всеки от тях – ищцата /като
дъщеря/ и всеки от ответниците /съответно като преживяла съпруга и син/. По тези
съображения искът по чл. 124, ал. 1 от ГПК е уважен до размера от 1/6 ид.ч. от
правото на собственост върху всеки един от процесните имоти, явяваща се оспорената
от ответниците законна наследствена квота на ищцата от наследството на бащата, а в
останалата част от 1/6 ид.ч., явяваща се разликата над уважения размер от 1/6 ид.ч. до
пълния претендиран размер от 1/3 ид.ч. искът е отхвърлен като неоснователен.
Предмет на въззивно обжалване е първоинстанционното решение само в
отхвърлителната част за 1/6 ид.ч., като в останалата част, с която иска е уважен за 1/6
ид.ч. решението не е обжалвано от страните и същото е влязло в законна сила.
При служебна проверка по чл. 269 от ГПК настоящата инстанция намира, че
обжалваното решение в атакуваната му с жалбата част е валиден и допустим съдебен
акт, постановен в изискуемата писмена форма и от компетентен орган в кръга на
правораздавателните му правомощия в рамките на заявения от ищцата петитум,
постановен при наличие на правен интерес .
10
По същество, като обсъди въведените от страните доводи и възражения, в
рамките на заявените в жалбата оплаквания настоящата съдебна инстанция намира,че
първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка,
преценявайки релевантните за спора факти и обстоятелства, като въз основа на тях е
направил правилни фактически и правни изводи, които напълно се споделят от
въззивният съд и към които той препраща на основание чл. 272 от ГПК. В допълнение
с оглед оплакванията в жалбата и доводите на страните, настоящата инстанция намира
следното:
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск за съществуването
или несъществуването на едно правно отношение или едно право, когато има интерес
от това.
В настоящият случай ищцата е предявила положителен установителен иск, с
който счита, ако се установи, че сключения преживе между баба й и баща й по време
на брака му с първата ответница договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане е нищожен на заявените от нея при условията на
евентуалност две основания, то тя ще притежава по-голяма наследствена квота в
сравнение с тази, която притежава, ако се приеме, че договорът е валиден, тъй като
баща й ще се счита за пълноправен собственост на процесните имоти преживе.
Независимо от поредността на заявяване на основанията на нищожност, съдът следва
да ги разгледа по реда според тежестта на твърдения порок. Затова първо следва да се
произнесе дали сключения договор за издръжка и гледане от 2005г. е нищожен поради
липса на съгласие от страна на прехвърлителката – чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД. С
довод, че ако това се докаже се твърди, че имотите са останали в наследството на
прехвърлителката М. Т., а след смъртта й са наследени от общия на страните
наследодател-баща на ищцата. Второто наведено по тежест основание е, че договорът
за издръжка и гледане е симулативен,тъй като прикрива дарение –чл. 26, ал. 2, предл.
последно вр. с чл. 17, ал. 2 от ЗЗД, за което ищцата представя документ „обратно
писмо“, който твърди, че изхожда от прехвърлителката.
По отношение на първото по тежест основание за нищожност на сделката- липса
на съгласие от прехвърлителката за извършването й /чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД/,
в жалбата липсват изложени оплаквания против изводите на районния съд за
неоснователността му, които настоящата инстанция споделя. Следва само да отбележи,
че дори и да бе доказано липса на съгласие от страна на прехвърлителката за
прехвърляне на имотите на сина й чрез договор за издръжка и гледане /като се има
предвид, че ищцата не е оспорила нито волеизявлението на баба си пред нотариуса за
прехвърляне на имота, нито положения от нея подпис в нот. акт по сделката /, то
доколкото по делото се установява, че бащата на ищцата не е единствен наследник на
починалата си майка-прехвърлителка, то след смъртта на последната имотът не би бил
наследен само от общия на страните наследодател, но и от неговата сестра при равни
11
квоти, което означава, че следващата се на ищцата в този случай наследствена квота от
наследството на баща й дори би била дори по-малка от настоящата й.
На следващо място, основното възражение на ищцата е за нищожност на
договора за издръжка и гледане поради симулация с твърдение, че същият прикрива
дарение между страните по него, т.е. твърди се относителна симулация. При същата е
налице съчетание между привидна и прикрита сделка, като страните нямат желание да
се задължат по привидната сделка, тъй като тя е сключена, за да създаде привидност
пред третите за сделката лица, че тя съществува и страните са се задължили по нея, а
в действителност истинската воля на страните е била да се задължат по прикритата
сделка.
Доколкото ищцата е трето на оспорената сделка интерес, което е наследник на
една от страните по него, безспорно тя има интерес с оглед увеличаване на
наследствената си квота да разкрие твърдяната от нея относителна симулация и
настъпване на правните последици на твърдяната прикрита сделка-дарение. За да бъде
разкрита напълно е необходимо страните по сделката да са съставили така нареченото
„обратно писмо“, в което да са посочили каква в действителност е била тяхната воля.
В случая обаче представения към исковата молба документ, макар да е озаглавен
„обратно писмо“ няма такова качество, доколкото не съдържа волеизявлението на
двете страни по сделката, а изхожда само от прехвърлителката. Както правилно е
съобразил и районният съд, позовавайки се на цитираната в решението му съдебна
практика представеният документ, в случай, че се докаже, че е автентичен /с оглед
направеното от насрещната страна оспорване/ може да има качеството единствено на
„начало на писмено доказателство“, което прави вероятно твърдението на ищцата, че
съгласието на страните по сделката е привидно – чл. 165, ал. 2 от ГПК. Наред с
проверката за автентичността на документа, озаглавен „обратно писмо“ чрез
извършване на експертни заключения, районният съд е събрал и допустимите в случая
свидетелски показания с цел за пълно разкрИ.е или опровергаване на твърдяната
симулация, в случай, че се докаже, че изявлението в документа изхожда от лицето,
соченото като негов автор.
Досежно авторството на документа, озаглавен „обратно писмо“ в първата
инстанция са извършени и приети две експертни заключения- еднолично и тройно,
които дават напълно срещуположни изводи за автентичността му. Според едноличната
експертизата положения в документа подпис е на прехвърлителката, а според тройната
експертиза- обратното и, че се касае за имитация на подписа й. Действително в
съдебно заседание на 18.01.2024г. вещото лице по едноличната експертиза Николов е
заявил, че е изследвал оригинала, но с обясненията, че е извършил негов оглед и го е
фотокопирал с телефона си, след което го е върнал и е ползвал изображението му за
изследването му. Това е довело до съмнения за коректността на направените изводи, а
12
оттам и за правилността на даденото заключение, особено в частта, касаеща
установяване на темпа и натиска при изписване на подписа, с която е обосновано и
направеното заключение за автентичност на подписа. В тази връзка следва да се
посочи, че изследването по тази експертиза не е извършено на оригинала, а на негово
цветно фотокопие. Затова неоснователни са възраженията в жалбата, че извода на
първоинстанционният съд, че вещото лице по едноличната експертиза не е установил
степента на натиск върху хартията противоречи на обясненията на вещото лице в
съдебно заседание от 18.11.2024г. Както самото вещото лице Николов е заявило в
същото съдебно заседание натискът се установява чрез проверка дали на гърба на
листа има релеф, като наличието на такъв може да се види само върху оригинала,
поради което изследването на негово копие не би могло да даде отговор на този
въпрос. Съобразявайки тези обстоятелства след изслушване на заключението по
едноличната експертиза, районният съд правилно /независимо от оспорването й от
насрещната страна/ поради съмнения в обосноваността и правилността на дадените
изводи е назначил повторно заключение на основание чл. 201 от ГПК, а при решаване
на делото не е кредитирал едноличното заключение. Повторното заключение е
извършено от трима експерти, които са изследвали оригинала на документа и са дали
категоричен и еднозначен /без съмнения/ извод, че положения подпис не е изпълнен от
соченото като негов автор лице- М. Т., а е налице опит за имитация на подпис. Вещите
лица по тройната експертиза изрично са заявили, че без по никакъв начин не допускат
възможността да се касае до вариантност на подписа, тъй като са констатирали
необоснована неравномерност, която считат, че няма как да се обясни, освен с
наличието на имитация. Затова въззивният съд не споделя възраженията в жалбата, че
изводите на първата инстанция по оспореното от въззивницата заключение по
тройната експертиза се свеждат само до повтаряне на направените от вещите лица по
тази експертиза заключения, без да е даден отговор на възраженията и оспорването на
тази експертиза, направено в съдебно заседание на 17.09.2024г. В тази връзка следва
да се отбележи, че при оценка на заключенията съдът проверява логическата
последователност и обоснованост както на отделните констатации, така и на
направените въз основа на тях изводи изводи. Съдът не може да дава обаче оценка
дали изводите на вещите лица са правилни или не, тъй като съдът сам не притежава
необходимите специални знания за това. Едва когато има съмнения в обосноваността
на изводите, а такова съмнение в случая е възникнало само по отношение на
едноличната експертиза, това е довело до настъпване на условието по чл. 201 от ГПК
за назначаване на повторната експертизата, чието заключение е кредитирано,
доколкото съдът е преценил, че е направеното при извършването й изследване върху
оригинала и използваните от вещите лица сравнителни образци и методи са довели до
обоснован извод. Що се касае до възраженията, че констатираните от трите вещи
неравномерности при изпълняване на подписа се съдържат и в други документи –
13
сравнителни образци, вещите лица в заключението по повторната експертиза изрично
са заявили, че в случая се касае за необоснована /а не за обичайна/ неравномерност,
която няма как да се обясни, освен с наличието на имитация.
Настоящата инстанция намира, че въпреки нaличиe нa две напълно
пpoтивopeчиви заключения по всяка от пpиeтите пo дeлoтo двe cъдeбнo-тexничecĸи
eĸcпepтизи пo въпpoc, ĸacaeщ cпeциaлни знaния, правилно районният съд е отказал
допускане на нова трета експертиза, поради което е отказал да назначи такава и в
настоящото производство, тъй като за разлика от първото заключение няма съмнения,
че заключението по тройната експертиза е обосновано и правилно, независимо от
оспорването му от въззивната страна, т.е. не са налице условията на чл. 201 от ГПК,
нито е налице нарушаване на принципа на чл. 9 от ГПК. В тази връзка следва да се
отбележи, че трайната съдебна практика приема, че съдът не е длъжен да назначава
повторно или допълнително заключение при всяко оспорване на страната, а само при
наличие на предпоставките по чл. 201 от ГПК. Освен това съдът следва да цени
заключенията на вещите лица поотделно и в съвкупност с всички останали
доказателства по делото съгласно чл. 202 от ГПК. В случая, дори и ако се приеме, че
документът „обратно писмо“ е автентичен при оценка на ангажираните съгласно чл.
165, ал. 2 от ГПК свидетелски показания настоящата инстанция напълно споделя
направения извод, че симулация не е доказана, доколкото не се установява страните да
са имали воля и целени от тях правни последици, различни от тези, обективирани в
нотариалният акт от 2005г.
На следващо място неоснователни са възраженията в жалбата и досежно
оценката на свидетелските показания и кредитирането им, извършено от районния
съд. Съдът правилно е дал вяра на показанията на ответниковите свидетели, тъй като
същите не са заинтересувани от изхода на делото, дават еднозначни и
безпротиворечиви показания, основани на преки лични впечатления от отношенията
им със страните по сделката и техните близки. Показанията им се потвърждават и от
заключението на вещите лица по тройната експертиза, която също е кредитирана
правилно като доказателство по делото като обоснована, пълна и безпристрастна.
Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че ангажираните
свидетелски показания не доказват твърдяната симулативност на договора за
издръжка и гледане от 2005г., а същевременно установяват с категоричност реалното
му изпълнение както от страна на сина на прехвърлителката, така и от страна на
неговата съпруга. Същевременно ответниковите показания свидетелстват и, че волята
на прехвърлителката е била да прехвърли имотите на сина си, именно по силата на
сключения помежду им договор за издръжка и гледане, тъй като по делото се
установи, че той и съпругата му са живеели с нея в едно домакинство и са полагали за
нея грижи, както преди сключване на договора за издръжка и гледане, така и след това
до нейната смърт. Правилно съдът не е дал вяра на показанията на св. С. Т.- дъщеря на
14
прехвърлителката, доколкото за нея се установи, че поради служебна ангажираност
/през работно време/, а извън нея поради лични причини /приятелят е пребивавал в
Созопол през лятото/ почти не е пребивавала в жилището си, съседно на процесното,
което пък напълно кореспондира с показанията на ответниковата свидетелка Д., че тя
вече е била обезпечена с жилище и е била „наясно“, че брат й и неговата съпруга ще
се грижат за майка й. Не се доказаха и твърденията на ищцата, че първата ответница и
прехвърлителката били във влошени отношения, като напротив по делото се установи,
че дори след като двамата ответници- майка и син напуснали процесното им семейно
жилище, първата ответница идвала всеки ден да чисти, готви и пере, а само вечер се
прибирала да спи в отделен дом. Що се касае до обстоятелството дали в папката с
документи, за която свидетелства св. Д. е било налично процесния документ, озаглавен
„обратно писмо“, това няма правно значение, доколко по делото се доказа неговата
неавтентичност, а това от своя страна допълнително разколебава достоверността на
показанията и на св. Х.. Що се касае до възраженията в жалбата, че било нелогично
първата ответница да продължава да посещава жилището, в което са останали да
живеят съпруга й и прехвърлителката, настоящата инстанция намира, че тъй като това
обстоятелство не е опровергано от останалия доказателствен материал, а напротив
заявява се еднозначно и от двамата ответникови свидетели, то същото следва да бъде
прието за доказано. Независимо от това дори и да се приеме обратното самите ищцови
свидетели сочат, че П. е останал и продължил да живее с майка си в процесното
жилище, като се е грижил за нея, което означава, че независимо дали съпругата му е
полага грижи или не,то по делото не се спори, че той е изпълнявал договора за
издръжка и гледане, което е неделимо задължение, независимо от задължените по него
лица.
От горното се налага извода, че липсата на убедителни еднозначни и
безпротиворечиви доказателства за разкрИ.е привидността на процесната сделка за
прехвърляне на недвижимите имоти срещу задължение за издръжка и гледане, води до
липса и на прикрита сделка, поради което това възражение на ищцата за наличието на
хипотезата на чл. 26, ал. 2, предл. последно вр. с чл. 17, ал. 2 от ЗЗД се явява
недоказано, поради което изводите в обжалваното решение за валидността на договора
за издръжка и гледане са правилни, законосъобразни и обосновани и се споделят
напълно от настоящата инстанция. Това означава, че доколкото процесните имоти са
придобити от наследодателя на ищцата в режим на СИО, то след неговата смърт на
основание чл. 5, ал. 1 вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗН тя е наследила по закон като негова
дъщеря 1/6 ид.ч. от тях, поради което искът по чл. 124, ал. 1 от ГПК за собственост
правилно е уважен само за 1/6 ид.ч. и е отхвърлен за останалата 1/6 ид.ч. до пълния
претендиран размер от 1/3 ид.ч.
Поради пълно съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното
първоинстанционно решение в обжалваната отхвърлителна част следва да бъде
15
потвърдено като правилно и законосъобразно, в т.ч. и в частта за разноските.
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на основание чл. 78,ал. 3 вр. с
чл. 80 от ГПК в полза на въззиваемите-ответници следва да се присъдят направените
от тях във въззивното производство разноски за платено адвокатско възнаграждение в
размер на по 1200лв. като съдът намира за неоснователно направеното от въззивницата
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, по следните съображения:
Съгласно задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101,
пар. 1 ДФЕС определените с НМРАВ № 1/09.01.2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения не могат да представляват и база за определяне на
дължимата на страната според изхода на делото възнаграждение по чл. 36, ал. 2 от
ЗАдв., а основният критерий при преценката за това е дали размерът на адвокатското
възнаграждение е справедлив и обоснован с оглед фактическата и правна сложност на
делото, съобразявайки и цената на всеки от исковете за собственост /чл. 69, ал. 1, т. 2
от ГПК/.
След преценка на данните съдът констатира, че делото е с обичайната за
подобни казуси над средната фактическа и правна сложност, приключило е във
въззивното производство в едно съдебно заседание, без допуснати доказателствени
искания, а по спора е налице многобройна, трайна и задължителна практика на ВКС.
Предвид това, при определяне на справедлив размер на следващото се на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК като разноски въззиваемите адвокатско възнаграждение от по 1200
лв. настоящата инстанция намира, че липсва основание за неговото намаляване. Така
уговорения и платен от всеки от въззиваемите размер от по 1200 лв. се явява съответен
както сложността на процеса, така и на доводите и оспорванията на страните, обемния
доказателствен материал, множеството процесуални действия и съобразен с цената на
иска. Предвид това, настоящият съдебен състав намира, че действително заплатеното
адвокатско възнаграждение за въззивното производство не е прекомерно по смисъла на
чл. 78, ал. 5 от ГПК и следва да се присъди в полза на въззиваемите изцяло.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2403 от 14.11.2024 г. постановено по гр. д. №
2862/2023г. на Районен съд – Бургас, в обжалваната отхвърлителна част.
ОСЪЖДА М. П. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***** ДА ЗАПЛАТИ
на Д. Г. Т., ЕГН: **********, и Т. П. Т., ЕГН: **********, двамата с адрес:
******* направените от всеки от тях разноски за платено адвокатско възнаграждение
за въззивното производство в размер на сумата от по 1200лв. /хиляда и двеста лева/
за всеки от тях.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
16
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17