РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. София, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110144424 по описа за 2022 година
Предявен e осъдителен иск по чл. 405, ал. 1 КЗ.
Производството е образувано е по искова молба от „Инекс Трейд“ ЕООД срещу
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД за осъждането на ответника да заплати
сума в размер на 2500 лева, представляваща част от общо дължимите 19961,20 лева,
представляваща неплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” за
застрахователно събитие, настъпило на 21.10.2020 г., заедно със законната лихва от
предявяване на иска до погасяването.
Ищецът „Инекс Трейд“ ЕООД твърди, че е собственик на МПС марка „БМВ“,
модел „Х РЕЙХЕ“, рег. Сочи, че на 21.10.2020 г., в срока на застрахователното
покритие по договор за имуществена застраховка „Каско”, е настъпило събитие – ПТП,
в причинна връзка с което са причинени вреди на товарен автомобил марка „БМВ“,
модел „Х РЕЙХЕ“, рег. , застрахован по имуществена застраховка „Каско“ при
ответното дружество. Твърди, че своевременно е уведомил застрахователя за
настъпилото ПТП, за което е била образувана щета № 470419202050578. Посочва, че
автомобилът е бил предоставен своевременно за оглед на застрахователя, за което е
съставен опис на претенция. За възстановяване на вредите по процесното МПС, на
07.12.2020 г. застрахователят е превел по сметка на собственика и застрахован по
застраховка „Каско“ сумата в размер на 12138,14 лв. Твърди, че заплатеното от
ответника застрахователно обезщетение е недостатъчно за покриване на вредите,
настъпили вследствие на процесното ПТП, като сочи, че след направено запитване и
изготвена калкулация, „М и Н Партс“ ООД изчислило, че общата сума за
възстановяване на уврежданията по процесното МПС е в размер на 32099,34 лв.
Поради това намира, че ответникът дължи разликата между заплатеното
застрахователно обезщетение и размера на действително претърпените вреди, като в
настоящото производство претендира част от тази разлика. Претендира разноски.
1
Ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, в срока по чл. 131 ГПК,
подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и
размер. Оспорва стойността на причинените вследствие на процесното ПТП вреди,
като твърди, че претендираното застрахователно обезщетение значително надвишава
размера на действителните вреди. Сочи, че релевантна за определяне на
действителната стойност за възстановяване на вредите по процесното МПС е
стойността на ремонта в доверен на застрахователя сервиз. Оспорва причинната връзка
между твърдяното ПТП в исковата молба и реално настъпилите вреди по процесното
МПС и в частност относно въздушните възглавници и двете въздушни завеси. Оспорва
размера на действителната стойност на процесното МПС. Намира, че в случая е налице
тотална щета на МПС, като прави възражение за запазени части. Оспорва твърденията
в исковата молба, че ищецът е извършил за своя сметка ремонт на процесното МПС.
Претендира разноски.
С протоколно определение от 15.12.2022 г. съдът на осн. чл. 214 ГПК е допуснал
изменение в размера на предявения иск чрез неговото увеличение, като същият се
счита предявени за сумата от 15840,86 лв., която представлява пълната претенцията на
ищеца, а не частична такава, вместо първоначално заявената сума от 2500 лв.
представляваща част от общо дължимата сума.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок. За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже в кумулативност
следните предпоставки: възникване на валидно застрахователно правоотношение;
настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за
което застрахователят носи риска и в причинна връзка с което са настъпили вреди в
претендирания размер.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на
дълга.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 26.10.2022 г., приет
за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 15.12.2022 г. без
възражения от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните
са отделени фактите, че: 1/ ответникът е застраховател по имуществена застраховка
„Каско“ на МПС марка „БМВ“, модел „Х РЕЙХЕ“, рег. № 2/ в срока на
застрахователно покритие е настъпило ПТП, представляващо покрит риск по договора
за имуществена застраховка „Каско“; 3/ на 07.12.2020 г. ответникът е заплатил за
възстановяване на вредите по застрахованото МПС по щета № 470419202050578
застрахователно обезщетение в размер на 12138,14 лв.; 4/ че преди подаването на
исковата молба ответникът е получил покана за заплащане на допълнително от вече
определеното застрахователно обезщетение.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
Спорни между страните са въпросите, свързани с причинна връзка на ПТП по
отношение на отворените въздушни възглавници и двете въздушни завеси на
автомобила, както и размера на вредата.
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, което съдът кредитира като
пълно, обективно и компетентно изготвено, описаните от ищеца щети на застрахования
при ответника автомобил съответстват на механизма на ПТП и са в пряка причинно-
2
следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие, включително и въздушните
възглавници и страничните лява и дясна завеси. Според заключението на САТЕ
стойността, необходима за възстановяване на щетите, причинени на процесното МПС,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на сумата от
33 924,82 лева. Вещото лице е посочило и размера на действителната стойност на МПС
към датата на процесното събитие, а именно – сумата от 37 306,00 лева. Изчислено е
освен това, че стойността, необходима за възстановяване на процесния автомобил
надхвърля 70 % от неговата действителна стойност. Отразено е, че стойността на
запазените части на автомобила представлява 25 % от неговата действителна стойност
– сумата от 9327 лева. Изчислено е, че стойността на уврежданията на МПС,
определена при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части в
размер на 25 %, е сумата от 27 979,00 лева.
Спорен между страните е въпросът за размера на дължимото обезщетение.
Съгласно разпоредбата 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.
Съдът намира, че според посочената разпоредба застрахователното обезщетение
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и
целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Доколкото в
случая не е уговорено подзастраховане и/или застраховане по договорена
застрахователна стойност, то ответникът дължи обезщетение, равно на действително
претърпените вреди. Реалният размер на вредата се съизмерва с действителната
стойност на увреденото имущество по смисъла на чл. 400, ал. 1 КЗ, т. е. с тази, срещу
която може да се купи друго със същото качество. В случая размерът на вредата е
стойността на ремонта на увредените части по средни пазарни цени към датата на
събитието.
Страните не спорят, а и от заключението по САТЕ се установява, че в настоящия
случай е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, тъй като стойността за
ремонт на автомобила надвишава 70 % от действителната му стойност. Съгласно
заключението по САТЕ действителната стойност на автомобила възлиза на 37 306,00
лева. Съгласно т. 2.1 от Глава четвърта от приложимите общи условия, при тотална
щета застрахователят изплаща дължимото обезщетение, намалено със стойността на
запазените части, възли и агрегати на МПС, които съгласно заключението на САТЕ
възлизат на 9327 лева. Следователно дължимото от ответника обезщетение е 27979
лева. Не е спорно между страните, а и от приетото преводно нареждане се установява,
че ответното дружество е заплатило на ищеца по процесната щета сумата от 12138,14
лева, с която сума следва да бъде намален размерът на дължимото застрахователно
обезщетение от 27979 лева, с оглед на което дължимият остатък възлиза на сумата от
15840,86 лева. Предявеният иск следва да бъде уважен в пълен размер.
При първоначално частично предявен иск претенцията за присъждане на
законната лихва от момента на завеждане на иска, е само по отношение на предявената
част от вземането за главница, която част представлява предмет на делото. Едва с
увеличението на иска цялото вземане става предмет на спора и от момента на молбата
по чл.214, ал.1, изр.3, предл.1 ГПК е налице искане за присъждане на законната лихва
върху увеличената част - в този смисъл Решение № 60141/25.11.2021 г. по т. дело №
2022/2020 г. на I т.о. на ВКС, произнесено по реда на чл. 290 ГПК. Ето защо законната
лихва върху пъроначално предявения размер от 2500 лева следва да бъде присъдена,
считано от подаването на исковата молба, а върху пълния размер от 15840,86 лева – от
подаването на молбата по чл. 214 ГПК , а именно – 14.12.2022 г.
3
Неоснователни са направените възражения на ответника за липса на основание за
присъждане на лихва за забава. В случая не е предявен иск за лихва за забава, а се касае
за законна лихва върху главницата, представляваща законна последица от уважаването
на иска.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от общо 2564 лева разноски по
делото, включващи заплатена държавна такса, възнагаждение за вещо лице и
адвокатско възнаграждение. Неоснователно е направеното от ответника възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнагаждение от 1700 лева,
тъй като последното не надвишава предвидения в чл.7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004
г. на ВАдС минимален размер.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК ********* да
заплати на „Инекс Трейд“ ЕООД, ЕИК ********* сумите от:
- 15840,86 лева на основание 405, ал. 1 КЗ, представляваща застрахователно
обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско” за вреди на товарен
автомобил марка „БМВ“, модел „Х РЕЙХЕ“, рег. № , настъпили вследствие на ПТП от
21.10.2020 г. на път II – 81 км, заедно със законната лихва върху сумата от 2500 лева,
считано от 16.08.2022 г. до погасяване на задължението и законна лихва върху сумата
от 15840,86 лева, считано от 14.12.2022 г. до погасяване на задължението;
- 2564 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4