МОТИВИ към присъдата по НОХД № 393/2020 г. на РС- Свиленград
С Обвинителен акт по Бързо
производство №109/2020 год.
по описа на ГПУ-Свиленград, прокурорска преписка № 976/2020 год. по описа на Районна прокуратура
гр. Свиленград, Д.Садова –Мл.Прокурор при Районна
прокуратура – Свиленград повдига обвинение на:
Подсъдимият Н.А.Д.,родена на ***г. в
гр.Камишли, Сирия, кюрд по произход, гражданка на Сирия, живуща в гр.Камишли, кв. Кадур Бек, Сирия, неомъжена, с основно образование, домакиня, без документи за самоличност, по
заявени от лицето данни, неосъждана, в
това, че :
На 19.07.2020г. през ГКПП ”Капитан Андреево”-шосе, общ.Свиленград, обл.
Хасково, влязла през границата на страната от Република
Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта - престъпление по чл.279, ал.1 от НК .
Участващият
в делото прокурор поддържа обвинението, както относно фактическата обстановка,
така и относно правната квалификация на деянието. Счита, че събраните писмени и
гласни доказателства по безспорен начин установяват обвинението с оглед процедурата пред съда. При определяне на наказанието моли съда да наложи на
подсъдимия наказание определено при условията на чл.54,ал.1 от НК,а именно
„Лишаване от свобода” в размер на 9месеца, което наказание след редукцията да бъде намалено с
една трета и да бъде окончателно определено в размер на 6 месеца, чието
изтърпяването му да бъде отложено за срок от 3 години ,съгласно разпоредбата на
чл.66 от НК. Пледира също съда да наложи кумулативно предвиденото наказание и
глоба в справедлив размер, който според прокуратурата е 200лева.
В съдебно заседание подсъдимият Н.А.Д.
и защитникът му адв.Ш.
заявяват,че подс. Н.А.Д. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, като дават съгласието си в хода на съдебното следствие да не се
събират доказателства за тези факти.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и изразява становище за липса
на процесуални пречки делото да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК
/чл.371,т.2/– съкратено съдебно следствие.
На основание чл.372,ал.1 от НПК съдът разясни правата на подсъдимата по
чл.371 от НПК и я уведоми,че съответните доказателства от досъдебното
производство и направеното от подсъдимата
самопризнание по чл.371,т.2 от НПК ще се ползва при постановяване на
присъдата.
Подсъдимата Н.А.Д.
заяви, че разбира в какво е обвинена и че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като е съгласна
да не се събират доказателства за тези факти.
На основание чл.372, ал.4, вр.чл.371,
т.2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанието на подсъдимият се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с Определение
обяви, че ще ползва самопризнанието й, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт.
По същество се пледира от страна на защитата на подсъдимата , същата да
бъде признат за виновна,но на основание чл.279,ал.5 от НК,да не бъде
наказвана,като се излагат подробни съображения в тази насока.
При
упражняване правото си на лична защита подс. Н.А.Д.
се придържа към изложеното от нейният защитник,
а в дадената й възможност за последна дума заявява,
че желае по ниско наказание.
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства, които анализирани поотделно и
в съвкупност, дават основание на съда да приеме за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата Н.А.Д. е кюрд по произход, гражданка на Сирия, която
напуснала Сирия и преди около преди около седмица пристигнала в Р. Турция.
Родителите на подсъдимата били
уговорили за нея и брат й нелегално пътуване, като тя не знаела подробностите а
само, че трябвало да стигне до Германия през Р. Турция. В Турция пребивавала
заедно с брат си една седмица в гр.Истанбул, където били настанени в апартамент.
На 18.07.2020г., след обяд непознат мъж взел подсъдимата
и брат й от апартамента, в който била настанена и за кратко я отвел в кафене.
След това непознатият мъж и подс. Н.А.Д.
и брат й вървели около 10 минути и се качили в кола, с която пътували около 20
минути, като непознатият ги оставил на улица, която не била позната за подс.Н.А.Д..
Там ги пресрещнал друг непознат, с който вървели около 100-150 метра и стигнали
до място, на което подсъдимата трябвало
да чака. Там за пръв път срещнала и други лица, които били част от групата с
която щяла да пътува. Около 20.30ч. вечерта тръгнали от гр.Истанбул с микробус,
който бил управляван от непознат. Пътували около 3 часа, след което микробусът
спрял и шофьорът казал на всички да слизат. След като слезли се качили в една
малка кола, с която пътували около 10 минути. Шофьорът на колата спрял на
главен път, който не бил познат за подс. Н.А.Д.
и след това пристигнали 2 микробуса непосредствено, един след друг
Подсъдимата Н.А.Д. се качила в първия от тях, като непознат мъж отворил страничната врата на
микробуса. Тогава този мъж посочил къде да се скрият на подс. Н.А.Д. и на нейния брат. Този човек им посочил да се
скрият в един тайник в микробуса който приличал на сандък и се намирал
седалките. След като подс. Н.А.Д.,
брат й и още един човек, когото не познавала се скрили в тайника, не се
ориентирали за времетраенето на пътуването, разбрали че са на българската граница, когато били открити от полицаи.
В този
момент служебните си задължения изпълнявал св. П.Г.П., който разпределен на
влизащи в страната от Р.Турция леки автомобили и автобуси. Около 04:30ч. на
19.07.2020г. пристигнал за влизане в страната от Р.Турция микробус марка
„Мерцедес“ модел „Спринтер“ с с български рег. № СВ2989КА с водач молдовският
гражданин Mihail Calin роден на ***г. и с още три лица, молдовски граждани
пътуващи в микробуса с него. При извършената проверка св. П. открил в
микробуса, между задните седалки и товарното помещение открил укрити три лица в
специално изграден тайник, между които била и подс. Н.А.Д..
Подсъдимата Н.А.Д.
заедно с другите чужди граждани били задържани от полицейските служители и във
връзка с последното срещу Н.А.Д. е започнало настоящото бързо производство.
Св. А.Д.С. *** провел
беседа с подсъдимата, пред когото тя разказала подробно как е влязла нелегално
през границата на страната от Р. Турция в Р.България.
В
хода на бързото производство Н.А.Д.
е привлечена в качеството на обвиняем за извършено
престъпление по чл.279, ал.1 от НК. Същата описала
механизма на извършеното от нея
престъпление, признала
вината си и изразила
съжаление за извършеното от нея
деяние .
В съдебно заседание се признава за
виновна като заявява, че съжалява за стореното, но била принуден от обстоятелствата
да предприеме това противоправно начинание
От приетото като доказателство по
делото свидетелство за съдимост на подс. Н.А.Д. се установява ,че същата не е
осъждана.
Видно от
приложената характеристика на подсъдимата
Н.А.Д. няма събрани данни относно криминални прояви на
подсъдимия на територията на Р.България.
По делото
е приложена ДСМПИС на подсъдимата Н.А.Д.,видно от която същият е неомъжена,не
получава трудово възнаграждение и не притежава движими или недвижими имоти на
нейно име.
Събирането
и проверката на доказателствените средства се извърши по реда и при условията
на чл. 371, т. 2, вр.чл. 373, ал. 3 от НПК. Изведената въз основа на тях
фактическа обстановка, която Съдът изложи, е безспорно и несъмнено
установена, за което се цени направеното в съдебно заседание
самопризнание от подсъдимия по отношение на фактите и обстоятелствата, изложени
в ОА, подкрепени от приложените към БП и приобщени по надлежния ред - чл.
283, вр.чл. 373 от НПК, писмени доказателства и доказателствени средства, както
и гласните доказателства – свидетелски показания. Писмените доказателствени
източници, ценени от Съда, включват:
Заповед за задържане и протокол за личен обиск, Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, Справка за съдимост , Характеристична
справка и др. Кръгът на гласните доказателства, обхваща показанията на
свидетелите, разпитани в хода на БП, а именно: П.Г.П. и А.Д.С. , всички те
материализирани в съответни Протоколи за разпит на свидетели. Същите Съдът
кредитира изцяло с доверие, поради липсата на противоречия в тях, систематиката
им, корелацията и взаимното им допълване, подкрепени и от данните, съдържими се
в писмените доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането им.
Описаната фактическа обстановка относно времето, мястото, механизмът на
изпълнителното деяние, както и неговото авторство са доказани пряко от направеното
самопризнание на подсъдимия относно фактите и обстоятелствата, изложени в ОА, по
чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от доказателствата, събрани на БП и
надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията
на горепосочените свидетели, Справка за съдимост и Заповед за задържане и
протокол за личен обиск.
Обясненията
на подсъдимия също се възприеха от Съда за достоверни, тъй като кореспондират и
се подкрепят от останалите доказателства и доказателствени средства от БП
- кредитирани, поради което липсват основания изложеното от него в
качество на обвиняем да се счита обективно невярно.
Кореспонденцията
на така направеното от подсъдимият
признание на тази част от инкриминираната фактология със заявеното от
свидетелите, окончателно потвърждава извода за
доказаност на инкриминирания преминаване на
незаконно границата на страната ни/така както е посочено в обвинителния акт/
и липсата на необходимост от подробна аргументация относно доказателствената
обезпеченост на този фактически сегмент от подложените на доказване събития.
Тук на първо място следва да се посочи, че не съществува пречка
извънпроцесуалните изявления на други лица, възприети непосредствено от
полицейските служители, да бъдат установявани чрез разпит на последните, а
съдържащите се в показанията им факти да бъдат ценени като доказателства
/Решение № 237/08.08.2012 г. по н.д. 796/2012 г. на ВКС, Решение №
188/15.11.2013 г. по внохд № 346/2013 г. на АС-Пловдив, Решение №
853/06.03.2006 г. по н.д. 288/2005 г. на ВКС/. Това се отнася и за случаите, в
които впоследствие изслушаните лица, чиито изявления или действия са били
наблюдавани от полицейските служители, са придобили качеството на обвиняеми,
какъвто е и разглежданият случай. Вярно е, че осъдителната присъда не може да
бъде основана само на такъв вид показания, както и че последните поради ролята
им на производен доказателствен източник и логично предполагаем ангажимент на
свидетелстващия към обвинителната теза, следва да бъдат оценявани с по-голяма
доза критичност и завишен стандарт към критериите за достоворност, предполагащ
необходимост от прецизен анализ на кореспонденцията им с останалите
доказателства по делото. В настоящата хипотеза представената от свидетеля А.Д.С. информация, че подсъдимият е
споделил пред него, за влизането му в България през Р.Турция през процесния
ден /л.13-14 от БП/ не е единственото доказателство,
установяващо преследваната от подсъдимият
цел . Този факт, се подкрепя и от показанията на свидетелят П.Г.П.,
който възпроизвежда непосредствено възприетото от него през процесния ден
относно преминаването на държавната граница на подсъдимата по незаконен начин в
територията на Р.България .
Доказателствата,
приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред,
условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно
кореспондиращи и допълващи се, поради което Съдът ги кредитира
изцяло. Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от Съда, извън
вече изложения аргумент за безпротиворечивостта им. Поради изложеното и Съдът
прие, че направеното от страна на подсъдимия признание относно всички
релевантни факти по обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните
безпротиво-речиви доказателства, като на основание императивната
разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва това самопризнание за
изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на Присъдата.
От
така изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи:
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна
до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимата
е осъществила фактическия състав на престъплението по чл.279, ал.1 от НК.
От правна
страна престъпление по чл. 279, ал. 1 НК е налице, когато
деецът, съзнавайки липсата на съответно разрешение, въпреки това е преминал през държавната граница, което е безспорно налице в настоящият случай , а и не
се спори за това между страните по делото.Съставът
по чл. 279, ал. 1 НК изисква от обективна страна преминаване на дееца през
държавната граница без разрешение на надлежните органи, а от субективна страна
- съзнание за липсата на съответно разрешение, при което се предприема и осъществява
преминаването на границата.
Както вече
бе посочено съвкупната преценка на установените по делото факти, изведени въз
основа на анализа на събраните доказателства по делото, обосновава категорично
правно съждение, да е доказано извършването на престъплението, предмет на
обвинението и неговото авторство. С деянието си подс. Н.А.Д.
е осъществила, както от обективна, така и от субективна
страна, престъпният състав по чл. 279,
ал. 1 от НК.
От обективна страна - на 19.07.2020г. през ГКПП ”Капитан Андреево”-шосе,
общ.Свиленград, обл. Хасково, влязла през границата на страната от Република
Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимата при пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК в състояние на вменяемост. Разбирала е свойството и значението на
извършеното от нея и е могла да ръководи постъпките си. Съзнавала е общественоопасния характер
на извършеното от нея деяние, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и е искала тяхното
настъпване. Действала е с ясното съзнание,
че пресича държавната границата на Република България, без разрешение на надлежните органи на властта, но въпреки това е
предприела това рисковато преминаване като е целяла именно това.
Подсъдимият Н.А.Д.,родена на ***г. в
гр.Камишли, Сирия, кюрд по произход,
гражданка на Сирия, живуща в
гр.Камишли, кв. Кадур Бек, Сирия, неомъжена, с основно образование, домакиня, без документи за
самоличност, по заявени от лицето данни, неосъждана.
При
индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимата, Съдът
взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства чистото й съдебно минало, младата
възраст, добросъвестното процесуално поведение във фазата
на БП и на съдебната фаза и че с обясненията
си съдейства за разкриване на обективната истина; а
като отегчаващи вината обстоятелства се отчетоха престъпната
упоритост и целенасоченост, проявена от подсъдимия за постигане
на съставомерния резултат, както и грубото незачитане на законите на страната ни и
правилата за преминаване през държавната ни граница, явяваща се граница и на
Европейския съюз (ЕС).
Обществената опасност на дееца не е завишена
предвид изложеното по–горе, за разлика от обществената опасност на деянието,
която е завишена предвид периодичните случаи на подобни нарушения на държавната
граница на Република България, обстоятелството, че се касае за външна граница
на ЕС и фактът, че престъплението е извършено от общо три лица. За да прецени,
че е налице завишената обществена опасност на деянието Съдът отчете завишеното
обществено недоволство и критика към подобни престъпления предвид граничния
район, на територията на който се намира Районен съд – Свиленград и
непоносимостта на обществото и гражданите на пограничния район към подобни
деяния.
С оглед на гореизложеното и съгласно разпоредбата
на чл. 373, ал. 2 от НПК, Съдът постанови Присъдата си при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, но и при наличие на отегчаващи такива и при
незавишена обществена опасност на дееца и завишена такава на деянието като
призна подсъдимия за виновен по обвинението и му наложи справедливи наказания
при условията на чл. 54, ал. 1 от НК, а именно: „Лишаване от свобода” за срок
от 9 месеца и наказание „Глоба” в размер на 150 лв., като на основание чл. 58а,
ал. 1 от НК намали наказанието „Лишаване от свобода” на подсъдимия с една
трета, като окончателно бе определено наказание Лишаване от свобода в размер на
6 месеца.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК
наказанието „Лишаване от свобода” не следва да се изтърпи ефективно, тъй като
наложеното наказание „Лишаване от свобода” е до 3 години, подсъдимият не е
осъждан и за поправянето му не е наложително да се изтърпя наказанието
ефективно. Изпълнението на наказанието е отложено за срок от 3 години.
По отношение размера на наложеното на
подсъдимата наказание „Глоба” -
определен е малко над минималният, посочен в чл. 279, ал. 1 от НК, тъй
като Съдът отчита обстоятелството, че към настоящия момент – датата на
съдебното заседание пред първата инстанция няма регулярни доходи, както и че не
притежава МПС-та и недвижими имоти. Един подобен размер не би я затруднил с
оглед трудоспособната възраст, в която се намира и липсата на доказателства в
кориците на делото за наличие на здравословни или други проблеми, както и
предвид факта, че видно от Протокола му за личен обиск има в себе си около 900евро
и не е плащала адвокатско възнаграждение за предоставените й правни услуги, тъй
като й е назначен служебен защитник в лицето на адвокат С.Ш.. Следва да се
отчете и факта, че не дължи издръжка. От друга страна Съдът счита, че подсъдимата
лесно би могъла да си намери работа с оглед заплащане на така наложеното
наказание „Глоба”, тъй като към момента както в България, така и в другите
страни от ЕС, има множество свободни работни места, т.е. има недостиг на
работна ръка, както в областта на земеделието, така и в областта на туризма
(предвид факта, че започна активния летен сезон), както и в много други
области. Възможност за неналагане на посоченото наказание не съществува при
приложението на чл. 54 от НК. /в тази насока е и практиката на въззивната
инстанция- ВНОХД № 263 по описа на Окръжен съд – Хасково за 2018
г.; ВНОХД № 210 по описа на Окръжен съд – Хасково за 2018 г. ВНОХД № 260 по
описа на Окръжен съд – Хасково за 2018 г.и други.
Не са
налице условията за прилагане на чл. 55 от НК, тъй като не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства когато и
най–лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко.
Индивидуализирани
така по вид и размер, наложените на подсъдимия наказания, в съвкупността си и
при приложението на института на условното осъждане, Съдът прецени за необходими, достатъчни и
справедливи. Т.е. така индивидуализираните наказания ще въздействат в
достатъчна степен върху личността на подсъдимия като предизвикат положителни
промени в съзнанието и го мотивират към правомерно поведение в бъдеще, без с
тези по-малки по размер наказания да се намалява ефективността на наказателната
репресия, съответна на целите на индивидуалната превенция, предвидени в чл. 36
от НК
и преди всичко с оглед поправянето и превъзпитанието на подсъдимия. В случая наказанията биха допринесли със своята
неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с тях подсъдимият ще бъде
предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано,
едновременно с което ще даде възможност той да преосмисли напълно извършеното.
Съдът се надява с това да се повиши чувството му за отговорност, за да не
допуска занапред подобни престъпления на законовия ред. От друга страна определените
при горепосочените съображения наказания
на подсъдимия, Съдът намира за една
адекватна на извършеното престъпление наказателната репресия и необходима за
постигане на предвидените в чл. 36
от НК цели и на
генералната превенция, а именно - да се въздействува
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Съдът не намери
основания за приложението на чл. 279, ал.5
от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в
страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Съгласно чл. 1, ал.2
и чл. 7, ал.1
от Закона за убежището и бежанците, особената закрила, която
Република България предоставя на чужденци по този закон, включва не само
убежище, но и статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила, а
убежището е закрилата, която Република България дава на чужденци, преследвани
заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и
свободи. Съдът приема, че липсват основанията на посочената разпоредба - чл. 279, ал.5
от НК, за ненаказване на подсъдимия. В конкретния случай,
безспорно се установи, че подсъдимият
е
влезнал на територията на
страната ни без съответно разрешение от надлежните органи на властта. Съдът
счита, че не са налице доказателства по делото, от които да се приеме, че
подсъдимият
да е
влезнал в страната ни с цел
да търси
убежище, поради това, че в собствената си родина е бил преследван заради своите
убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.
Изявления в тази насока - че желае
да се ползва от убежище и закрила в Република България, подсъдимият не е направил нито при
задържането си, нито впоследствие при разпита им в хода на досъдебното
производство/действително в протокола за разпит е отразено,че въпреки
че е пътувала за друга европейска държава желае закрилата на Р.България,но това
й заявление не е сторено още при
откриването й,няма изложени твърдения,че същата е гонена в родината си заради
политичски или други възгледи и т.н.. Следва да се
отбележи и, че цялостното поведение на подсъдимата свидетелства, че преминаването
й
през границата ни е единствено с цел да достигне територията на страна от
Европа, където да живее
по-добре като си намери
и работа, без да сочи каквито и да било причини, които да дадат основание за
съда да приложи разпоредбата на чл. 279, ал.5
от НК. Освен това обстоятелствата за наличие на предпоставките за
търсене на убежище подлежат на доказване, а такива доказателства по делото не
са представени. Липсват каквито и да било доказателства, че подсъдимата е преминала границата без
съответно разрешение по причини, свързани с нейния произход,
политически убеждения или религиозни вярвания или че е била преследвана заради своите
убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Не са
направени и доказателствени искания в тази насока от служебния защитник на
подсъдимият
в хода на съдебното следствие. Не може да се приеме, че всяко преминаване на
границата на страната без разрешение на държавните власти, е поради осъществена
незаконна репресия. Законът изисква да бъде установено наличието на посочените
обстоятелства, за да се приложи хипотезата на чл. 279, ал.5
от НК, че влизането в страната е свързано единствено с желание, да
се ползва от правото на убежище по смисъла на чл. 27, ал.2
от Конституцията на Република България.
Относно
разноските:
По делото се
констатираха разноски извършени за преводач и вземайки предвид разпоредбата на
чл.189,ал.2 от НПК ,съдът постанови направените в досъдебното производство
разноски за преводач в размер на 120,00лева на основание чл.189,ал.2 от НПК да
останат за сметка на органа на досъдебното производство, а направените в
съдебното производство разноски за преводач в размер на 20 лева да останат за
сметка на съда.
Водим
от изложеното съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия:.................
