Р Е Ш Е Н И Е
№
260313 / 01.10.2020 год., град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на двадесет и четвърти август две хиляди и двадесета година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при
секретаря М.Димова, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело
№ 6563 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединените искове от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД срещу Б.К.С., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 161.96 лв. - сбор от стойността на предоставени ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена вода в периода от 03.09.2015 год. до 06.06.2018 год., ведно с мораторна лихва в размер на 25.85 лв., начислена за периода от 27.11.2015 год. до 20.11.2018 год. и законната лихва, начиная от 26.11.2018 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № ******** / 2018 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното им основание е в чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В съдебно заседание се поддържат от процесуалния представител на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, който ангажира доказателства и претендира деловодните разноски.
Особеният представител на ответника оспорва претенциите като неоснователни, по съображения, подробно развити в отговора на исковата молба.
Бургаският районен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства и обсъди същите поотделно и в тяхната съвокупност, намира за установени следните факти, имащи отношение към правилното разрешаване на спора:
Страните не спорят относно отчетеното като потребено през отчетния период количество вода, както и неговата стойност.
Ответникът е и е бил съсобственик на водоснабдения имот, находящ се в гр.Б*, ж/к ***** през процесния период, заедно с трето за спора лице – В* С* С*, съгласно справката от Агенция по вписванията по персоналната партида на С..
Представени са извлечения от карнетите за отчет с мобилно устройство, в които показанията към началната и крайна дата на периода са от „видян“ отчет, т.е. реално отчетен.
На съда за известни и решенията на ДКЕВР за утвърждаване цената на предоставяните от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД услуги, както и действащите Общи условия за предоставяне на ВиК услуги, обнародвани и одобрени от ДКЕВР.
При така обсъдените доказателства, Бургаският районен съд намира исковете за частично основателни.
Между страните е било налице валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на изрично предвиждане в нормативен акт - Наредба № 4/14.09.2004 год., доколкото е установено, че ответникът е бил съсобственик на водоснабден имот, а оттам - страна по договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на територията на съответния оператор.
По това облигационно правоотношение ищцовото дружество е изпълнило задължението си и за процесния период е доставило в дома на С. вода, чието количество възлиза на 129 куб.м. Освен, че по този въпрос спор между страните няма, за това свидетелстват множеството установени факти в тяхната взаимовръзка – от една страна, макар в карнетите да не фигурира подпис на ответника, последващите показания в същите се засичат/съответстват на предходните такива; през целия исков период записаните в карнетите показания са от „видян“ или „от клиента“ отчет; в месеца, следващ края на исковия период, отчетът е извършен „от клиента“, т.е. е по предоставени от клиента показания, които надвишават крайните за периода. От всичко казано дотук се налага извода, че през водомера в апартамента е преминала вода, чието количество възлиза на отчетеното и ответникът дължи нейната стойност, съобразно правата си в съсобствеността върху водоснабдения имот.
Липсват доказателства в обратна насока, поради
което следва да се приеме, че С. и съсобственичката му притежават по 1/2 ид.ч.
от правото на собственост върху имота, а
оттам - че той дължи 1/2 от стойността на потребената вода. При определяне на
същата, съдът изходи от единичната цена, одобренa от ДКЕВР – 1.81 лв./куб.м. без ДДС и
2.17 лв./куб.м. с вкл. ДДС /до
31.05.2016 год./, 1.89 лв./куб.м. без ДДС или 2.27 лв. с включен ДДС /след
31.05.2016 год./, 2.13 лв./куб.м. без ДДС или 2.56 лв. с включен ДДС /след 01.12.2017
год./ и 2.27 лв./куб.м. без ДДС или 2.72 лв. с включен ДДС /след 01.01.2018
год./, като за периода от 03.09.2015 год. до 06.06.2018 год.
е в размер на 148.25 лв. (половината от 296.49 лв. - стойността на 129 куб.м., съгласно
посочените цени).
Що се отнася до
количеството вода, възлизаща на 11.52 куб.м. „от разпределение“, то очевидно не
е било потребено, а освен това за него не се доказа начина, по който е
определяно, вкл. спазвани ли са установените с глава VI от Наредба № 4 / 2004 год. правила за
начисляването му.
По делото не са ангажирани доказателства от страна на ответника за заплащане на посочената в по-горния абзац сума, следователно предявеният главен иск е основателен до посочения размер, за който следва да се уважи.
Частичната му основателност, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, има за своя закономерна последица частична основателност на акцесорния иск – за дължимост на мораторна лихва. На основание чл.162 от ГПК, съдът определя размера й на 21.20 лв., начислена върху всяко месечно задължение, за периода от 27.11.2015 год. до 20.11.2018 год. Основателен е и искът за законната лихва върху стойността на доставената вода, начиная от предявяване на иска – 26.11.2018 год. /арг. чл. 422, ал.1 от ГПК/, до окончателното плащане.
Затова са дължими частично и разноските, сторени от ищцовото дружество в производството по ч.гр.д. № *****/ 2018 год., до размера от 33.83 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, съобразно основателната част от исковете, възлиза на 428.56 лв., в т.ч. държавна такса, депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.К.С. ***, ЕГН - **********, дължи на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. Б*, кв. “*****”, представлявано от Г* Т* сумата от 148.25 лв. - сбор от неплатени месечни задължения за предоставени ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена вода в периода от 03.09.2015 год. до 06.06.2018 год., ведно с мораторна лихва в размер на 21.20 лв., начислена за периода от 27.11.2015 год. до 20.11.2018 год. и законната лихва, начиная от 26.11.2018 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № ******* / 2018 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница, за горницата над уважения до пълния предявен размер от 161.96 лв.; иска за мораторна лихва - за горницата на уважения до пълния предявен размер от 25.85 лв.; както и иска за законна лихва върху неоснователния размер на главницата.
ОСЪЖДА
Б.К.С. да заплати на
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД деловодни разноски за производството
по ч.гр.д. № 8767 / 2018 год. на БРС в размер на 33.83 лв., както и за
настоящото производство, в размер на 428.56 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/
Вярно с оригинала: М Е