№ 388
гр. София, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Димитър Фикиин
Членове:Маргаритка Шербанова
Емилия Колева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно
дело № 20241000601335 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.34, ал.1, вр. чл.20 от ЗПИИРКОРНФС.
С решение № 581 от 09.10.2024г. СГС, НО, 11-състав е признал и
допуснал изпълнение на решение № 09.4022315.6, постановено на 07.09.2023г. от несъдебен
орган на ФР Германия, влязло в сила на 09.11.2023г., за налагане финансова санкция на
българския гражданин С. Х. ЕГН ********** за нарушение на правилата за движение по
пътищата в ФР Германия - чл.24 от ЗДвП и §41 ал.1 от Приложение 2 от Наредба за
движение по пътищата в размер на 60 евро, като подлежащото на изпълнение задължение
следва да се счита с левова равностойност по фиксинга на БНБ 173 лв.
В законния срок против решението на СГС е постъпила въззивна
частна жалба от служебния защитник на С. Х. – адв.В. Х.. В жалбата се
поддържа, че решението е неправилно и следва да бъде отменено. Счита, че
искането за налагане на финансова санкция не следва да се уважава поради
липса на щателно издирване на засегнатото лице и редовно
призоваване.Алтернативно, ако се установи, че лицето не живее на
територията на страната и при положение, че е и гражданин на Република
Северна Македония, делото следва да бъде прекратено.
В съдебно заседание пред въззивния съд, проведено задочно по
отношение на заинтересованото лице С. Х., служебният му защитник адв.В.
Х. моли да бъде уважена жалбата на посочените в нея основания.
В съдебно заседание представителят на САП моли да бъде оставена
1
без уважение жалбата и да бъде потвърдено първоинстанционното решение
като правилно и законосъобразно.По делото е представено удостоверение по
образец, вкл. на български език, описано е нарушението, извършено от
наказаното лице, за което не се изисква двойна наказуемост.Връзката му с РБ е
изяснена предвид постъпилото удостоверение от полицията.Не са налице
никои от условията за отказ за изпълнение на извънсъдебното решение.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната
съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, приема за
установено, следното:
Жалбата на служебния защитник на засегнатото лице С. Х. е
процесуално допустима, тъй като е подадена в срока, предвиден в
разпоредбата на чл.34, ал.1, вр.чл.20, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Делото е образувано пред Софийски градски съд въз основа на
постъпило Удостоверение по чл.4 от Рамково Решение № 2005/214 ПВР на
Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции, издадено въз основа на решение № 09.4022315.6, постановено на
07.09.2023г. от несъдебен орган на ФР Германия, влязло в сила на 09.11.2023г.
с което на българския гражданин С. Х. ЕГН ********** е наложена финансова
санкция в размер на 60 евро с левова равностойност 173 лева по фиксинга на БНБ за
извършено от него нарушение на територията ФР Германия нарушение на
правилата за движение по пътищата - чл.24 от ЗДвП и §41 ал.1 от Приложение 2 от Наредба
за движение по пътищата.
С. Х. е санкциониран за това, че на 07.05.2023г., при управление на
лек автомобил с ДК № КН4332ВТ в Heiligenroth, Bundesautobahn A3 bei km
88,070, Fahrtrichtung Koln, се движи със скорост 119 км/ч /след приспадане на
допустимите отклонения/, като превишава допустимата максимална скорост
от 100 км/ч извън населени места с 19 км/ч. Деянието му е било
квалифицирано като административно нарушение съгласно чл.41, ал.1, в
съвкупност с Приложение 2, чл.49 от Правилника за движение по пътищата,
чл.24 от ЗДвП и §41 ал.1 от Приложение 2 от Наредба за движение по
пътищата, 11.3.3 от Федералния каталог за финансови санкции.
За така извършеното нарушение, с цитараното по-горе решение на
несъдебен орган е наложена на С. Х. глоба от 60 евро.
Въз основа на горепосоченото влязло в сила решение е издадено
удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от
24.02.2005г., послужило като основание за проведеното производство пред
СГС, приключило с решението, чиито въззивен контрол се претендира с
постъпилата жалба.
2
След извършения необходим анализ на приобщените по делото
доказателства от молещата държава, правилно първоинстанционният съд е
установил, че постъпилите документи относно признаването на решението на
чуждия орган съдържат всички изискуеми реквизити съгласно
ЗПИИРКОРНФС и посоченото Рамково Решение относно прилагане
принципа на взаимно признаване на финансови санкции.
На първо място, Градският съд е проверил дали са налице
изискуемите предпоставки от формална страна, и правилно е констатирал, че
Удостоверението отговаря на изискванията по чл.4, ал.2 и чл.5, ал.2 от
ЗПИИРКОРНФС, тъй като е издадено и подписано от компетентен орган на
издаващата държава и е преведено на езика на замолената държава –
български. Изпълнени са и изискванията на разпоредбите на чл.3, ал.1, т.1 от
ЗПИИРКОРНФС, като по делото е приложен и влязъл в сила акт на несъдебен
орган на държава - членка на Европейския съюз, основание за плащане на
наложена на заинтересованото лице санкция „глоба”, а именно посоченото по-
горе решение.
САС констатира от формална страна изпълнение и вписване на
задължителни елементи от съдържанието на удостоверението, а именно -
индивидуализиращите засегнатото лице данни – имената му, единен
граждански номер, рождената му дата, последният му известен адрес в Р
България, описание на фактологията – време, място и характер на
извършеното нарушение, неговата правна квалификация по закона на
молещата държава, както и обстоятелствата, при които е осъществена по
отношение на санкционираното лице несъдебната
/административнонаказателна/ процедура, респ. се е достигнало до решение,
датата на издаването и на влизането му в сила. Изрично, и в съгласие с
разпоредбата на чл.35, т.11 от ЗПИИРКОРНФС, в Удостоверението е
направено отбелязване, че производството е било писмено, както и че
засегнатото лице С. Х. е бил уведомен съгласно законодателството на
решаващата държава относно правото му да обжалва решението, както и
сроковете за това.
След обсъждане на хипотезите по чл.35 от ЗПИИРКОРНФС,
първият съд е направил законосъобразен извод, че няма основание да се
постанови отказ от признаване и изпълнение на наложената финансова
санкция. В тази връзка следва да се посочи, че по делото липсват
доказателствата срещу осъденото лице за същото деяние в България или друга
държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е постановено или
приведено в изпълнение решение за налагане на тази финансова санкция.
Освен това, няма данни Х. да е с имунитет или привилегия, които по
българското законодателство правят решението на ФР Германия недопустимо
за изпълнение. На последно място, не се отнася до лице, което поради
възрастта си е наказателнонеотговорно.
Първоинстанционният съд е изпълнил и задължението си по чл.32,
3
ал.1, вр. чл.16, ал.8 от ЗПИИРКОРНФС, като е определелил равностойността
на сума от 88,50 евро, представляваща присъдена глоба и разноски, в
български левове, по курса на Българската народна банка за деня на влизане в
сила на решението, а именно 173 лева
Законосъобразно на основание чл.36, вр.чл.22, ал.1 от
ЗПИИРКОРНФС, СГС е постановил сумата, представляваща глоба за
извършено административно нарушение, да се предостави за изпълнение на
Национална агенция по приходите.
В жалбата на защитата на заинтересованото лице се релевират
доводи за допуснато в хода на задочно проведеното първоинстанционно
производство съществено процесуално нарушение, довело да ограничаване
правото на засегнатото лице на лично участие. Твърди се, че същият не е бил
щателно издирван.
След запознаване с приложените в първоинстанционното дело
съобщения, призовки, справки и др. книжа, касаещи търсенето на засегнатото
лице, настоящият състав на САС намери, че не е допуснато претендираното от
защитата нарушение на правото му на лично участие. Действително,
разпоредбата на чл.16, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС сочи като задължителна
страна в производството засегнатото лице. Същевременно обаче, ал.3 на
същата норма дава възможност делото да бъде разгледано без участието на
лицето, когато същото не може да бъде намерено, за да бъде призовано, а за
гарантиране на правата му се назначава служебен защитник. Първостепенният
съд е положил необходимите процесуални усилия за установяване на актуално
местонахождение на С. Х. с цел призоваването му в съдебно заседание, след
като същият не е открит на известния адрес по делото. Осъщественото
производство с ефективното участие на назначения като служебен защитник
адв.В. Х. не е в нарушение на императива, предвиден в разпоредбата на чл.16,
ал.2 от ЗПИИРКОРНФС.
С оглед на релевираните възражения в жалбата, въззивната
инстанция при насрочване на делото още веднъж извърши необходимите
справки за евентуално установяване местонахождение на С. Х. - от НБД-
Население, от МВР ГД “Гранична полиция“, както и от НАП и НОИ, НСлС и
МП, ГД“ИН“. Положените допълнителни усилия единствено потвърждават
вече установеното и от първата инстанция, че Х. не живее на известния по
4
делото негов постоянен и настоящ адрес, както и че е напуснал границата на
страна на 24.06.2021г. без данни за завръщане, че лицето няма сключени
потребителски договори с мобилните оператори в страната, не се намира в
затворите и арестите, няма регистрирани на негово име трудови договори в
НОИ.
Така положените допълнителни усилия мотивираха и САС да
приеме, че са налице основанията на чл.16, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС за
провеждане и на въззивното производство в отсъствие на засегнатото лице, с
участието на назначеният му служебен защитник.
По изложените съображения, САС отхвърли като неоснователно
възражението на жалбоподателя за допуснато от първоинстанционния съд
съществено процесуално нарушение, ограничаващо правата на засегнатото
лице.
При извършената служебна проверка на атакуваното решение
настоящият въззивен състав не намери други основания за неговото
изменение или отмяна.
С оглед на изложеното Софийският апелативен съд счете, че
атакуваното решение следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно, поради което и
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 581 от 09.10.2024г. на СГС, НО, 11-състав.
Решението е окончателно не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5