№ 495
гр. Варна, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20223110200421 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от „Пенев, син и Сие“ ЕООД- гр.Варна срещу
Наказателно постановление № 03-2100063/29.09.2021г. на директора на
Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството било
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на
2000 лева, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.1 от КТ.
Санкционираното лице счита обжалваното наказателно постановление
за незаконосъобразно и неправилно. Оспорва фактическите констатации на
наказващия орган. Твърди, че при вписването на смените на работниците е
допусната техническа грешка, както и че работникът е почивал на
30.06.2021г. При условията на евентуалност привежда доводи за маловажност
на случая. Намира размерът на наложената санкция за необосновано висок.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление. Също в условията на евентуалност моли наказателното
постановление да бъде изменено, като размерът на наложената санкция бъде
намален до законоустановения минимум.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено,
се представлява от адв.С. Н., която поддържа жалбата на изложените в нея
основания.
Представител на въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на жалбата. Счита, че следва да бъдат кредитирани
1
приложените по делото присъствени форми, съдържащи неизгодни за
дружеството факти и обстоятелства. Намира за неприложима нормата на
чл.28 от ЗАНН. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното юридическо
лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (в редакцията,
действала в този момент), срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично
основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател е с основна
дейност „Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване“, като
стопанисвало специализиран ресторант „Голдфиш“ за риба, птици, дивеч и
др., находящ се в к.к. „Св.Св. Константин и Елена“. Със Заповед №
3/01.05.2021г. работодателят установил сумарно изчисляване на работното
време за период от един месец, считано от 01.05.2021г. Наредено било и
служителите да работят по съответен график, като била утвърдена
продължителността на смяна и почивки на ротационен принцип.
В посочения обект на длъжност „барман“ работело лицето Б. Б. Д.. В
периода от 28.06.202г. до 04.07.2021г. включително Д. полагал труд, без да
ползва непрекъсната седмична почивка, не по-малко от 36 часа.
На 24.08.2021г. от инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“-
Варна била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство от
страна на дружеството. В хода на проверката било поискано представянето на
определени документи, между които и присъствени форми за явяване на
работа, при запознаването с които проверяващите установили изложените
обстоятелства. Във връзка с констатациите при проверката на 21.09.2021г.
бил съставен акт за установяване на административно нарушение на
санкционираното лице за това, че на 04.07.2021г. не е осигурило на работника
Д. непрекъсната седмична почивка не по-малко от 36 часа, при установено
сумирано изчисляване на работното време, като е работил седем
последователни дни. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен
представител на дружеството, бил предявен и подписан без възражения.
Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН (в
действалата в този момент редакция). Въз основа на съставения акт на
2
29.09.2021г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което
на въззивното дружество било наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 2000,00 лева за извършено нарушение на
чл.153, ал.2 от КТ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелката
М.О. М.-Ж., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства. Показанията на посочената свидетелка следва да бъдат
кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват
основания за съмнение в тяхната достоверност. По делото не е установено
наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на свидетелката,
поради което твърденията й следва да бъдат приети за обективни и правдиви.
Показанията на проверяващата се подкрепят и от приложените писмени
доказателства и конкретно- от Присъствени форми за м. юни и м.юли 2021г.,
от изготвения Протокол за извършена проверка, Заповед №3/01.05.2021г. на
управителя на въззивното дружество и др.
По делото като свидетел е разпитана и Л. В. К., работила в обекта като
управител през процесния период. Същата заявява, че на 30.06.2021г. Б. Д. не
се е явил на работа и се е наложило К. да го замести, като поеме функциите
му. Доколкото свидетелката е работела за въззивното дружество и
следователно не се явява напълно незаинтересуван и непредубеден свидетел,
съдът намира, че показанията й следва да бъдат кредитирани само в тези
части, които кореспондират и на други събрани по делото доказателства,
преценени от съда като достоверни. Конкретно съдът намира, че не следва да
бъдат кредитирани твърденията на К., че работникът не е полагал труд на
30.06.2021г. На първо място, изявленията й противоречат на данните от
изготвените от самото дружество присъствени форми. На следващо място
следва да се има предвид, че в съставения протокол за извършена проверка е
било констатирано наличието на процесното нарушение и са били дадени
предписания при установено сумирано изчисляване на работното време да се
осигурява на работниците непрекъсната седмична почивка не по-малко от 36
часа. Липсват данни предписанието да е обжалвано по реда на АПК или
дружеството да е изразило каквото и да било несъгласие с констатациите в
протокола, което обуславя извода за достоверност на фактическите твърдения
в НП и съответно- за недостоверност на показанията на св.К. в тази им част.
(Аналогичен извод за доказаност на нарушението е формиран от ВАдмС в
Решение № 162 от 15.02.2022 г. по к. а. н. д. № 2578/2021 г., постановено по
сходен случай). Този извод се потвърждава и от показанията на св.М. Ж.,
която сочи, че при проверката са установени множество нарушения във
връзка с работното време и почивките, което е наложило да разясни на
упълномощения представител на дружеството нормативните изисквания.
По изложените съображения съдът намира, че показанията на св.К. не
са достоверни в достатъчна степен, за да се приеме въз основа на тях, че Б. Д.
3
не е полагал труд на сочената от свидетелката дата. Обратното, съдът приема
за безспорно доказано, че работникът е полагал труд непрекъснато в
продължение на седем последователни дни, което обстоятелство правилно е
обективирано в съставените присъствени форми. Изложените в жалбата
твърдения, че е допусната техническа грешка при вписването на смените на
работниците, следва да бъдат счетени за недоказани и голословни.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си
по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за
това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, на основание Заповед № З-0011/12.01.2010г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ и Заповед № ЧР-612/24.08.2021г. на главен секретар на ИА „ГИТ“.
Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на
санкционираното лице да разбере неизпълнение на административно
задължение му е вменено и да организира адекватно защитата си.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
По начало работната седмица е петдневна с нормална
продължителност на седмичното работно време до 40 часа, а нормалната
продължителност на работното време през деня е до 8 часа /чл.136 от КТ/.
Разпоредбата на чл.142, ал.2 от КТ дава възможност на работодателя да
установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или
за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Това е
форма на отчитане, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен, по-продължителен от деня и
седмицата, период от време. В този случай продължителността на работното
време през отделните дни може да надвишава нормалното, но работата в
повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период. По този
начин балансът на работното и свободното време се запазват средно за
периода на отчитане. Четвъртата алинея на цитираната норма предвижда
4
максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване
на работното време да бъде до 12 часа, като продължителността на работната
седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с
намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време.
В разглеждания случай работодателят е въвел този начин на
организация на работа в обекта, а именно месечно сумирано отчитане на
работното време. От своя страна чл.153 ал.2 от КТ предвижда при сумирано
изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка да е не по-
малко от 36 часа.
Както беше посочено, принципно КТ въвежда петдневната
работна седмица, при която работникът или служителят има право на
седмична почивка в размер на два последователни дни, като му се осигурява
най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка. Седмичната почивка
обхваща времето от края на последния работен ден на предходната работна
седмица до началото на първия работен ден на следващата работна седмица.
Седмичната почивка е 2 последователни дни, които обикновено са събота и
неделя. Изключение се допуска при сумирано изчисляване на работното
време, като непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. И при
сумирано изчисляване на работното време обаче трудовите договори се
сключват за петдневна работна седмица, като почивката не може да е по-
малка от посочената по-горе. При този начин на изчисляване на работното
време е допустимо да се работи на 6-ия ден от работната седмица, но по такъв
начин, че часовете след края на работното време на шестия ден и тези на
седмия ден от работната седмица, да формират най-малко 36-часова седмична
почивка.
От доказателствата по делото е видно, че през процесния период
работникът Б. Д. е започнал да полагал труд след ползван отпуск на
28.06.2021г., при което, след като е работил шест последователни дни, на
седмия ден -04.07.2021г. за него е възникнало право на седмична почивка,
осигуряването на която е била задължение на работодателя.
Понятието „работодател“ е дефинирано в § 1, т. 1 от КТ, според който
това качество притежава всяко физическо лице, юридическо лице или негово
поделение, което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение. От приложения трудов договор е видно, че Д. е бил
ангажиран по трудово правоотношение от санкционираното дружество за
изпълнение на определени трудови функции и че то е лицето, в чиято полза е
престиран труд. При това положение правилно е счетено, че „Пенев, син и
Сие“ ЕООД има качеството работодател по отношение лицето Б. Д. и
следователно дружеството е било задължено да осигури ползването на
непрекъсната седмична почивка, не по-малко от 36 часа от работника.
Същото обаче не е изпълнило това свое задължение, а Д. е полагал труд и на
5
седмия ден-04.07.2021г. По този начин дружеството действително е
осъществило неизпълнение на задължението по чл.153, ал.2 от КТ да осигури
ползване на съответната седмична почивка, за което правилно и
законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.
В тази насока е и практиката на ВАдмС, като извод за наличие на
разглежданото нарушение е формиран в Решение № 422 от 2.04.2021 г. на
АдмС - Варна по к. а. н. д. № 419/2021 г.; Решение № 162 от 15.02.2022 г. на
АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2578/2021 г.; Решение № 1185 от 14.06.2019 г.
на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 3574/2018 г. и др., постановени по сходни
случаи. В последното от цитираните решения се приема изрично, че право на
такава седмична почивка по закон има работникът на седмия ден, след като е
работил шест поредни дни включително по съответен график. Изтъква се
също, че правилно са отхвърлени като неоснователни оплакванията, че
работодателят не е допуснал нарушението, тъй като по отношение на
конкретния работник не е нарушено изискването при сумарното изчисляване
на работното време общата продължителност на работната седмица да е
56часа. Това е въведена от КТ максимална продължителност на работното
време от 56 часа за една седмица при сумарно изчисляване на работното
време, а не минимална продължителност на работното време и КТ не поставя
правото, респ. задължението за осигуряване на седмична почивка в
зависимост от постигането на такъв брой отработени часове от работника.
Нарушението е осъществено на 04.07.2021 г., а именно- на датата, от
която е следвало да започне седмичната почивка на работника Д., но
ползването на такава не е било осигурено от работодателя. От приключването
на работната смяна на 03.07.2021г. на работника е следвало да бъде
осигурена най-малко от 36 часа почивка до първия работен ден от новата
работна седмица. Доколкото на 04.07.2021 г., същият е следвало да бъде в
седмична почивка, която не му е била осигурена от работодателя, следва да се
счете, че датата на извършване на нарушението е определена правилно от
наказващия орган.
Правилно е издирена и приложимата санкционна разпоредба и
наказанието е наложено на основание чл.414 ал.1 от КТ, предвиждащ
специална санкция за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото
законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, какъвто е и разглежданият случай.
Не следва да се обсъжда дали случаят представлява маловажен такъв по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като тази норма се явява обща и
приложението е изключено поради наличието на специалната норма на
6
чл.415в от КТ- становище, последователно застъпвано в практиката на
съдилищата. От своя страна последната норма е неприложима в случая,
предвид естеството на нарушението и невъзможността същото да бъде
отстранено, след като веднъж е извършено. Следва да се отбележи и че по
начало случаят не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от
този вид и няма основания да бъде счетен за маловажен по смисъла на
чл.415в от КТ.
Предвид всичко изложено съдът не констатира наличие на основания
за отмяна на оспореното наказателно постановление. В същото време съдът
намира, че административнонаказващият орган не е индивидуализирал
правилно наложеното наказание. Санкцията е определена над минималния
размер, предвиден в закона, но за определянето й не са изложени конкретни
мотиви. При това положение, предвид тежестта на процесното нарушение и с
оглед липсата на постъпили данни за влезли в сила наказания за други
нарушения на трудовото законодателство, съдът намира за законосъобразно
имуществената санкция да е в минималния размер, предвиден в закона, а
именно 1500 лева.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр.
чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37,
ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл.78,
ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от
съда. Случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, като е
проведено едно съдебно заседание, поради което съдът намира, че следва да
се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80
лева. Като съобрази размера на оставената без уважение част на жалбата
(1500 лв., доколкото това е размерът на потвърдената санкция), съдът намира,
че на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 60,00 лв., като посочената сума следва да бъде
заплатена от жалбоподателя в полза на Дирекция „Инспекция по труда“-
Варна.
Независимо от изхода на делото на жалбоподателя не следва да се
присъждат разноски предвид липсата на съответно искане, а и на данни
такива да са били направени.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2100063/29.09.2021г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, като намалява
наложеното на „Пенев, син и Сие“ ЕООД- гр.Варна, ЕИК:*********, на
основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.1 от КТ, административно наказание
“имуществена санкция” от 2000,00 лева на 1500,00 лева.
ОСЪЖДА „Пенев, син и Сие“ ЕООД- гр.Варна, ЕИК:********* да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна сумата от 60,00 лева
/шестдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8