Определение по дело №711/2020 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 1805

 

Бургаският окръжен съд                                                     гражданска колегия

в закрито заседание на двадесет и девети юни

през две хиляди и двадесета година                                                     в състав:                                                                                                                                                                                                     

                                                     Председател: Росица Темелкова

                                                            Членове: Таня Русева-Маркова

                                                                             Елеонора Кралева

при секретаря                                                                       и в присъствието на прокурора                                                     като разгледа докладваното от  съдия Русева-Маркова                                гражданско дело  № 711  по описа

за   2020   година.

                   С Решение № 226 от 12.12.2019г., постановено по гр. дело № 680/2019г. по описа на Районен съд – Несебър е осъдено „Петка Турс“ ООД със седалище гр. Несебър да заплати на Я.Т.К. от гр. Несебър обезщетение по чл. 200 от КТ за неимуществени вреди, претърпени от трудова злополука от 23.05.2018г. в размер на 25 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 80 000 лева. С цитираното решение е осъдено „Петка Турс“ ООД със седалище гр. Несебър да заплати на Я.Т.К. от гр. Несебър обезщетение по чл. 200 от КТ за имуществени вреди в размер на 1 176, 11 лева, представляващи разходи за оперативни интервенции, рентгеново изследване, заплатени медикаменти, стойността на закупени очила и заплатен транспорт, вследствие на трудова злополука от 23.05.2018г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 23.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 2 517, 12 лева.

                   Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Я.Т.К. в частите му, в които се отхвърлят предявените искове и се претендира атакуваното решение да бъде отменено в тези негови части и предявените искове да бъдат уважени изцяло. В жалбата се сочи, че са неправилни изводите на съда на наличие на предпоставки за прилагането на разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от КТ и се прави подробен анализ на направените изводи от страна на съда, които въззивната страна счита за неправилни. В жалбата се сочи, че са неправилни изводите на съда и относно размера на причинените неимуществени вреди.

                   Не се отправят искания за представяне на нови доказателства пред настоящата инстанция.

                   Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски за двете инстанции в пълен размер.

                   Депозираната въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване, депозирана е от лице, което има правен интерес да го атакува и лицето, депозирало жалбата разполага с валидна представителна власт за това. Жалбата е постъпила в рамките преклузивния срок за атакуване на съдебното решение, а държавна такса в конкретния случай не се дължи.

                   Ответната страна по въззивната жалба – „Петка тур“ ООД със седалище гр. Несебър депозира по делото писмен отговор, в който се сочи, че въззивната жалба на ищеца се обосновава чрез предположения, условни хипотези и непочиващи на доказателствата по делото доводи, които не са били предмет на възражения или позиция на ищеца пред първоинстанционния съд, което е недопустимо от процесуална страна.

                   Против първоинстанционното решение е депозирана и въззивна жалба от „Петка турс“ ООД  В жалбата се посочва, че решението е постановено при нарушение на материалния закон, на процесуалните норми и в резултат на това е необосновано. Посочва се, че спорът е останал неизяснен и по съществен, пряко относим за случая е въпрос, свързан със заболяване на ищеца, което е било налице много преди постъпването му на работа при ответната страна и за наличието на което ищецът недобросъвестно не е съобщил при постъпването си на работа. Претендира се атакуваното решение изцяло да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени, а при условията на евентуалност – да се отмени частично решението, като се приеме много по-висока степен на допринасяне от страна на ищеца за настъпване на трудовата злополука при съпричиняването от негова страна на вредоносния резултат при груба небрежност, да се определи значително по-ниска база за размера на обезщетението за неимуществени вреди и поради това – по-ниско по размер обезщетение за неимуществени вреди, да се отмени частично присъденото обезщетение за имуществени вреди, вкл. и поради недоказаността му, да се отмени решението в частта за началната дата и дължимостта на законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди и се приеме, че такива се дължат от датата на внасяне на исковата молба в съда, както и да се отменят присъдените в тежест на ответната страна разноски. В жалбата се сочи, че въззивната страна счита, че възражение за нищожност на административен акт, какъвто е Протокол № 5103-02-14/10.07.2018г. е допустимо да се внесе и след срока за внасяне на отговор на исковата молба, тъй като нищожността е порок, който е от особено висока степен и поради това винаги може да се навеждат доводи за такава. Посочва се, че ответната страна е оборила констатациите в Протокол № 5103-02-14/10.07.2018г. на ТП на НОИ – Бургас в частите относно нарушените нормативни актове и виновните лица, както и в описателните части за условията и обстоятелства, при които е настъпила трудовата злополука. Посочва се, че правилно съдът е приел въз основа на доказателствата по делото, че ищецът е допуснал груба небрежност, която е довела до трудова злополука и правилно е посочил, че следва да се преценява причинната връзка между поведението на пострадалия и вредата, както и че ответната страна не следва да носи отговорност за последиците, които са в резултат от поведението на ищеца и в пряка причинна връзка с резултата, довело до настъпването на трудова злополука при проявена от него груба небрежност. В жалбата се прави подробен анализ на събраните по делото доказателства и се посочва, че степента на допринасяне за трудовата злополука от страна на ищеца е многократно по-висока спрямо тази на ответника, а именно – в размер на 99%.

                   Освен изложеното – във въззивната жалба се посочва, че не се споделя становището на съда за неоснователност на възражението на ответника относно недобросъвестното поведение на ищеца още с постъпването му на работа, което се изразява в безспорно установено прикриване на негово заболяване, по отношение на което ищецът е провеждал лечение.

                   Отправя се искане да бъде допусната съдебно-медицинска експертиза, която да бъде извършена от вещо лице – невролог, който да отговори да поставените въпроси от въззивната страна още в отговора на исковата молба, депозиран в първоинстанционното производство. Въззивната страна изрично се позовава на допуснато процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд и на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК претендира да бъде допусната исканата съдебно-медицинска експертиза.

                   Отправя се искане да бъдат присъдени и направените по делото разноски.

                   Депозираната въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване, депозирана е от лице, което има правен интерес да го атакува и лицето, депозирало жалбата разполага с валидна представителна власт за това. Жалбата е постъпила в рамките преклузивния срок за атакуване на съдебното решение и дължимата държавна такса е внесена.

                   Ответната страна по въззивната жалба – Я.Т. Костанидов – ищец в първоинстанционното производство депозира писмен отговор, в който посочва, че въззивната жалба е неоснователна, като се претендира при разглеждането и решаването на повдигнатия правен спор да бъдат взети предвид изложените във въззивната жалба правни и фактически изводи.

                   По отношение на исканата съдено-медицинска експертиза и твърдяното процесуално нарушение на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК, настоящата инстанция намира, че исканата експертиза следва да бъде допусната, като наличието или липсата на процесуално нарушение съдът ще следва да обсъди с крайния си съдебен акт.

                   Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

                   ДОКЛАДВА на страните по въззивно гр. дело № 711/2020г. по описа на Окръжен съд – Бургас постъпилата въззивна жалба с вх. № 284/13.01.2020г. по описа на Районен съд – Несебър, както и въззивна жалба № 95/07.01.2020г. по описа на Районен съд – Несебър против Решение № 226 от 12.12.2019г., постановено по гр. дело № 680/2019г. по описа на Районен съд – Несебър, както и постъпилите писмени отговор на въззивните жалби.

                   ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно-медицинска експертиза, която следва да бъде извършена от вещо лице – невролог, което да даде отговори на поставените във въззивната жалба на „Петка Турс“ ООД въпроси след внасяне на предварителен депозит в размер на 200 (двеста)  лева, платими от въззивната страна в тридневен срок от получаване на съобщението.

                   След внасяне на определения от съда депозит да се изпрати писмо до Изпълнителния директор на УМБАЛ – Бургас АД със седалище гр. Бургас – гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ № 73 с молба да се посочи вещо лице – специалист – невролог за извършване на допуснатата експертиза.

                   Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

  

                                             

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                         

                                                                                                        2.