№ 529
гр. Русе, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ш.Е.С.
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20224520104742 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК .
Ищецът Н. И. П. твърди, че на 10.10.2020 г. с ответника сключили
договор за предоставяне на мобилни услуги на заявен от ищеца адрес.
Инсталацията на услугите била направена на 12.10.2020 г. През м. октомври
2021 г. се преместил на друг адрес и заявил активиране на услугите на
променения адрес, каквато възможност се допускала по договора и Общите
условия /ОУ/ към него. Бил уведомен, че фактическото свързване ще бъде
осъществено до един месец от подаването на заявката. Впоследствие това не
било направено. Обяснено му било, че не достигат технически екипи и му
било предложено докато се осъществи окабеляването да подаде заявка за
ползване на друг тип услуга. Впоследствие бил уведомен, че не бил подал
такава заявка, а на 31.12.2021 г. с допълнително споразумение била
прекратена услугата предоставяне на сателитна телевизия. Това било
направено по негово искане с оглед обясненията, дадени от служители на
ответника за невъзможност за предоставяне на услугата на новия адрес. На
17.02.2022 г. върнал заети устройства в офис на ответника за което били
съставени приемо–предавателни протоколи. Тогава му били предявени
претенциите на ответника за заплащане на общо 534,98 лв., от които 199,50
1
лв. - неустойка за три месеца за интернет, 288,02 лв. - отстъпка за периода
10.10.2020 г. – 30.01.2022 г. от стандартите цени за интернет и телевизия и
47,46 лв. - месечни такси за телевизия за три месеца. Ищецът счита, че не
дължи така претендираните от ответника суми като излага правни доводи
относно приложението на условията по договора между страните и ОУ за
предоставяне на такъв тип услуги. Позовава се и на това, че не е налице
липсата на техническа възможност, на която се позовал ответника за да не му
достави услуги на променен адрес, тъй като липсата на технически екип,
който да осъществи окабеляване не било равнозначно на липса на техническа
възможност за осъществяване на такова. С оглед изложеното и съобразно
приспадната от ответника сума по издадена извлечение от кредитна сметка
ищеца претендира да бъде установено по отношение на ответника, че не
дължи посочените в същото сума от ответника – 519,57 лв. Претендира за
присъждане и на разноските по делото.
Ответникът Виваком България ЕАД с ЕИК ********* е подал отговор
на исковата молба, с който оспорва иска. Счита, че условията, при които е
прекратен договора с ищеца водят до дължимост на неустойка от негова
страна, както и че пораждат задължение да заплати разликата между
преференциални и стандартните такси за интернет и телевизия за периода от
сключване на договора до м. януари 2022 г., както и че неустойката е
правилно изчислена за три месеца за интернет и три месеца за телевизия по
договора за предоставени мобилни услуги. Също така счита, че не е била
налице техническа възможност за предоставяне на услугата на променения
адрес на ищеца, като не е изложил конкретни фактически твърдения за това и
не е посочил доказателства в тази насока.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Искът се оспорва от ответника, който претендира оспорените от ищеца
суми и дори е издал извлечение от кредитна сметка №***/15.02.2022 г. за
сумата в размер на 519,57 лв. при приспадане на 15,41 лв. С оглед на това
съдът счита, че е налице правен интерес от разглеждане на спора и искът е
допустим. По същество съдът счита, че искът е основателен. На първо място
признава се и не се спори, че на 10.10.2020 г. страните са сключили договор за
предоставяне на мобилни услуги – телевизия и интернет при посочени в
договора условия и при приложимост на ОУ на ответника, като е заявен и
адрес, на който да се доставят/ползват. Не се спори и че инсталацията на
2
услугите е извършена на 12.10.2020 г., че през м. октомври 2021 г. ищецът е
променил адреса си, че на 22.10.2021 г. е заявил активирането на ползваните
услуги на променения адрес и такова не е осъществено от ответника, който се
позовава на липса на техническа възможност. Не се спори и относно това, че
впоследствие на 17.02.2022 г. ищецът е върнал заети устройства, за което са
съставени два броя приемо-предавателни протоколи. Междувременно на
31.12.2021 г. страните са сключили допълнително споразумение към договора
от 10.10.2020 г. за прекратяване на действието му. Споразумението е
сключено по бланка-образец като липсва изрично отбелязване за
причината/основанието за прекратяване на договора. Отразено е, че ако
прекратяването е по вина на абоната/вкл. и поради неплащане на дължими
месечни такси/ то се дължи неустойка в размер на оставащите задължения до
изтичане на срока на договора, но не повече от три месечни такси, както че се
дължи възстановяване на отстъпките, предоставени при сключване на
договора. Въпреки дадените по делото указания ответникът не е представил
доказателства, че на заявения от ищеца адрес по заявката от 22.10.2021 г.
няма техническа възможност за предоставяне на услугите, поради което съдът
приема че е имало такава възможност и ответникът без основание е отказал
предоставяне на услугите на заявен нов адрес. Съгласно договора от
10.10.2020 г. в случай на липса на техническа възможност договорът се
прекратява без да се дължат неустойки от която и да било от страните, но и
ако има вече действащ договор за предоставяне на услуга той запазва
действието си. В такъв случай при последващо прекратяване на този договор
по вина на абоната биха се дължали неустойки и връщане на отстъпки. В
случая обаче не само не е налице хипотеза на техническа невъзможност за
предоставяне на услугите на заявен адрес, но не е налице и виновно
неизпълнение на договора от страна на абоната. Развитието на отношенията
между страните обуславя извода, че договорът е прекратен не по вина на
абоната, а по вина на доставчика, който без да е налице техническа
невъзможност отказва да предоставя услуги на заявен от абоната адрес.
Поради това той няма право на неустойка и връщане на предоставени при
сключване на договора отстъпки. Последните не се дължат и на осн. чл.143,
ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите, т.к. по същество представляват
форма на скрита неустойка, която надвишава размера от три месечни такси
по договора и поради това води до неоснователно завишено обезщетение при
3
прекратяването му. С оглед на изложеното съдът счита, че предявеният иск е
основателен и следва да се уважи изцяло.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Виваком
България ЕАД с ЕИК ********* че ищецът Н. И. П., ЕГН:********** от
гр.Русе не му дължи сумата в размер на 519,57 лв., формирана от 199,50 лв. -
неустойка по договор за предоставяне на мобилни услуги от 10.10.2020 г. за
три месеца за интернет, 288,02 лв. - отстъпка за периода 10.10.2020 г. –
30.01.2022 г. от стандартите цени за интернет и телевизия и 47,46 лв.-
месечни такси за телевизия за три месеца или общо сума в размер на 534,98
лв., от която сума по извлечение от кредитна сметка №***/15.02.2022 г. е
приспадната сума в размер на 15,41 лв.
ОСЪЖДА Виваком България ЕАД с ЕИК ********* да заплати на Н. И.
П., ЕГН:********** от гр.Русе сумата в размер на 450 лв. – разноски по
делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4