№ 158880
гр. София, 18.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Частно
гражданско дело № 20231110165576 по описа за 2023 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадено от Л. Б. С., ЕГН
**********, заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК
и изпълнителен лист, срещу „Е.“ ЕООД, ЕИК *********, за предаване на недвижим
имот – жилищна сграда с РЗП 145 кв.м. и допълнително застрояване, построена в
дворно място – УПИ XIII-17, кв. 1, по плана на с. Н., общ. Г.М..
Настоящият съдебен състав, като съобрази материалите по делото и закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Процесуалноправната разпоредба на чл. 417, т. 3 ГПК, предвижда възможност за
заявителя да поиска издаване на заповед за изпълнение за три вида задължения,
уговорени в нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на
подписите. Те са: задължения за заплащане на парични суми, задължения за заплащане
на други заместими вещи и задължения за предаване на определени вещи. За
последния случай законодателят не е предвидил изрично ограничение, като съдебната
практика се е обединила около становището, че под вещи следва да се разбира общото
понятие, включващо както движими, така и недвижими такива. Изложеното налага
извода че издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417, т. 3 от ГПК, може да
бъде поискано и за предаване на недвижим имот, не само за движими вещи, в каквато
насока беше и практиката по чл. 237, б. "ж" от отменения ГПК.
Предвид формалния характер на заповедното производство, за да бъде издадена
заповед за изпълнение въз основа на документ, е необходимо той да бъде редовен от
външна страна и от него да се установява подлежащото на изпълнение вземане.
Издаването на заповед за изпълнение въз основа на документ може да се основава на
нотариален акт, относно съдържащите се в него задължения за предаване на
определени вещи. Изискването на закона е документът да съдържа в себе си
задължението за предаване, като това притезание следва да бъде изискуемо към датата
на подаване на заявлението.
От приложения към заявлението заверен препис на Нотариален акт за
учредяване на право на строеж № 49, том II, № 2129, дело № 195 от 2013г., се
установява, че на 16.04.2013г., заявителят Л. Б. С. и Д.Л.Б. – С.а, в качеството им на
учредители са учредили възмездно и за срок от 10 години в полза на ЕТ „Д.Л.“,
представлявано от Д.Л. Б – С.а, право на строеж, в частност правото да построи изцяло
със собствени средства и за своя сметка жилищна сграда с РЗП 145 кв.м. и допълващо
1
застрояване.
От вписаните данни в ТР се установява, че приемателят ЕТ „Д.Л.“,
представлявано от Д.Л. Б – С.а е заличен търговец, като негов правоприемник е
индивидуализираният в заявлението длъжник – „Е.“ ЕООД, ЕИК *********.
Видно т. 4 от нотариалния акт страните са се споразумели, че след изтичане на
10 годишния срок, за който е учредено правото на строеж, собствеността върху
сградите преминава в собственост на учредителите на правото на строеж.
Настоящият съдебен състав намира, че в процесния нотариален акт, в който е
обективирано учреденото право на строеж, не се съдържа задължение за предаване на
построените сгради, а единствено между страните е уговорен моментът, от който
правото на собственост върху същите преминава в собственост на учредителите.
Изискването на закона е документът по чл. 417, т. 3 ГПК да съдържа в себе си текст
визиращ задължението за предаване, като това притезание следва да бъде изискуемо
към датата на подаване на заявлението. Не може да бъде основание за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 417, т. 3 от ГПК, уговорена между страните
клауза, регламентираща момента, от който правото на собственост преминава в
патримониума на учредителите на правото на строеж. Липсва клауза която да е годно
основание за заявеното притезание за предаване на имота на лицата, учредили правото
на строеж.
Цитираната т. 4 от процесния нотариален акт, не създава за приемателя
задължение занапред за предаване на недвижимия имот, описан в нотариалния акт.
Следователно, този документ не удостоверява конкретно изпълняемо право по реда на
чл. 417, т. 3 ГПК.
За пълнота следва да се отбележи, че дори да се приеме, че документът съдържа
в себе си задължение за предаване, не се установява да е уговорен срок, в който
сградите да бъдат предадени, респективно не става ясно дали притезанието е
изискуемо.
По изложената аргументация следва извода, че заявлението следва да бъде
отхвърлено, като неоснователно.
Водим от гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ подаденото от Л. Б. С., ЕГН **********, Заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 3 ГПК и изпълнителен лист, вх.
№ 342613/29.11.2023г. , насочено срещу „Е.“ ЕООД, ЕИК *********, като
неоснователно.
Разпореждането подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от връчването му
на заявителя, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2