Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд, XXXVI – ти състав
На четвърти юли две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като
разгледа докладваното от съдията
а.н.д. № 2428 по описа за
2019 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И.С.С., с ЕГН: **********,
в качеството си на представляващ „Вис и Аис“ ЕООД със
съдебен адрес:*** против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1298054,
издаден от ОД на МВР – гр. Варна, с който на жалбоподателя С., на основание
разпоредбите на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 3, т. 3 от Закона за
движение по пътищата, му е наложена глоба в размер на 150 лева (сто и петдесет лева)
за допуснато от него нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата.
Жалбоподателят И.С.С. изразява несъгласието си с наложената му глоба, като в
жалбата посочва, че ел. фиш не съдържа информация за точното местонахождение на
записващото средство, за датата на съставянето му, за компетентността на
издаващото го длъжностно лице, пред кой орган и в какъв срок същият подлежи на
обжалване. Наред с това от текста на фиша не ставало ясно кой е санкционираният
субект – физическото лице или дружеството, което то представлява. Твърди наред
с това, че е изтекла и давността за реализиране на административно-наказателно
преследване. Моли се за отмяна на обжалвания електронен фиш.
Въззивникът,
редовно призован, не се явява в насроченото по делото открито съдебно
заседание.
Въззиваемата страна сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна не изразява своето становище по отношение
на депозираната жалба, нито се представлява от законен или процесуален
представител по време на откритото съдебно заседание по делото.
От фактическа страна,
съдът намира за установено следното:
На 24.07.2016 г. в с.
Старо Оряхово, обл. Варна, по ул. „Дунав” № 8 в посока на движение към гр.
Бургас със стационарна видео – радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения, тип „SITRAFFIC ERS 400” № 003059047ВАА, била засечена скорост
на движение на моторно превозно средство – автобус „Неоплан
Н 516 СХД” с ДК № РВ 3957 РС от 80 км
(след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %) при разрешена такава –
50 км./ч., т.е. превишение в размер на 30 км./ч.
Автобусът бил регистриран на името на „Вис и Аис“ ЕООД с едноличен собственик жалбоподателят И.С.С., като в същия ден отсъстват данни автомобилът да е бил
управляван от друго лице.
Въз основа на тези данни от ОД на МВР – гр. Варна бил
издаден електронен фиш серия К № 1298054, с който на собственика представляващия
дружеството-собственик на превозното средство – И.С.С.
била наложена глоба в размер на 150 (сто и петдесет) лева за извършеното нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка
се установи и се потвърди въз основа на следните писмени доказателства: самият
електронен фиш серия К № 1298054, издаден от ОД на МВР – гр. Варна; свален на
хартиен носител снимков материал на описаното нарушение; Фотокопие на
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823 по отношение на
стационарна видео – радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения тип „SITRAFFIC ERS 400, издадено от Българския институт по
метрология; Протокол от проверка № 108 – ИСИ от 14.04.2016 г. на видео –
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип „SITRAFFIC
ERS 400”, изготвен от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки
и измервателни уреди”, отдел „Изпитване на средства за измерване”.
Събраните по делото
писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.
283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята
цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Съгласно разпоредбата на
чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение
по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида
технически средства или системи – заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство.
Следователно заснетият образ, на който са записани датата, часа, засечената
скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно
веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП,
изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи
извършеното нарушение.
Видно от Протокол за
проверка № 108 от 14.04.2017 г., изготвен от Българския институт по метрология,
Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, отдел „Изследване на типа
средства за измерване“ по отношение на видео – радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения, тип „SITRAFFIC ERS 400”, регистрираната скорост
попада в обхвата й, като допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3
км./ч., съответно над 3 % при скорост над 100 км./ч.
В случая липсват каквито и да е данни, които да
установяват, че радарът е използван неправомерно, в нарушение на предвидените
за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената
скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието.
Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени както засечената
скорост, така и местоположението и регистрационния номер на автомобила.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалвания електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В тази връзка, съдът
намира, че електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.
Същият формално отговаря
на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които
следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на
вътрешните работи образец. Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш
съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в
процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано
подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на
движение на процесното МПС.
Електронният фиш съдържа
всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗАНН. Посочената
разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което
съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда за издаването му са
неотносими, тъй като жалбоподателят се позовава на изисквания, относими към
реда на издаване и съдържанието на наказателните постановления, включително
относно посочването на орган, издал електронния фиш и дата на издаването му.
По дефиниция
електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за
компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде
отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението,
което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството
на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Измерената скорост на
движение на автомобила е 91 км/ч., допустимата грешка при измерването в тези
случаи е +/- 3 %, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 80 км/ч., поради което не е налице процесуално
нарушение още повече, че то би било благоприятно за жалбоподателя. В този
смисъл съдът констатира, че е било установено превишение на установената
скорост, а именно 83 км./ч., но при издаване на електронния фиш е съобразен т.
нар. толеранс като скоростта е намалена на 80 км./ч.
От анализа на
доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената
в електронния фиш дата, час и място с техническо средство радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип „SITRAFFIC ERS 400 било
заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 80 км./ч. при
ограничение от 50 км./ч. в населено място, на ул. „Дунав” № 8 в с. Старо
Оряхово, обл. Варна, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП,
като е установено превишение на скоростта с 30 км./ч.
Управлението на ППС с
превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 ЗДвП, като за конкретното
превишение от 30 км./ч. законодателят в разпоредбата
на ал. 3, т. 3 от същия текст в редакцията на закона към датата на извършване
на нарушението, а именно 24.07.2016г. (ДВ бр. 50) е предвидил глоба от 150 лева
(сто и петдесет лева). Размерът на санкцията е фиксиран такъв, поради което
обсъждането на въпроса за нейната справедливост е безпредметно.
Не са налице предпоставките
на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е превишаване на разрешената
скорост с 30 км/ч. в населено място, следователно обществената опасност на това
формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на
съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай. Още повече, че в
случая се касае за автобус, чието предназначение е да превозва пътници, като
движението с превишена скорост поставя в опасност същите.
Що се отнася до
възраженията, че мястото на заснемане не било обозначено по надлежния начин,
същите се опровергават от наличните по преписката доказателства – оповестени от
Сектор „Пътна полиция” места за контрол на скоростта.
Досежно
възраженията, че не ставало ясно кой точно е санкционираният субект съдът счита
наведеното възражение за неоснователно доколкото видно от текста на фиша със
същия е санкционирано именно физическото лице –представляващ юридическо такова
собственик на процесното МПС, поради което и за съда
волята на АНО досежно санкционирания субект е ясна и недвусмислена.
Що се касае до
възражението за изтекла абсолютна давност същото на свой ред е неоснователно,
тъй като в случая субсидиарно приложима се явява
разпоредбата за чл. 81, ал.3, вр.чл.80, ал.1, т.5 НК
видно от който абсолютната давност е 4,5 години, която и към момента не е
изтекла. В случая не може да се касае за давност за изпълнение на наложено
административно наказание, тъй като такова все още не е окончателно наложено
предвид постъпилата жалба срещу издадения електронен фиш.
Мотивиран от изложеното,
съдът приема, че издаденият електронен фиш следва да бъде потвърден изцяло като
правилен и законосъобразен, поради което и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1298054,
издаден от ОД на МВР – гр. Варна, с който на И.С.С.,
на основание разпоредбите на чл. 189, ал. 4 във вр. с
чл. 182, ал. 3, т. 3 от Закона за движение по пътищата, му е наложена глоба в
размер на 150 лева (сто и петдесет лева) за допуснато от него нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Варна в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: