№ 3290
гр. София, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Димитър К. Демирев
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело
№ 20241100504134 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
1. С Решение № 72823/15.04.2020 г., постановено по гр.д. № 34586/2019
г. по описа на СРС, 65 състав, е признато за установено по предявени
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по
реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че ответникът А. А. Р., ЕГН
**********, дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК *********, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение от
25.03.2019 г. по ч.гр.д. № 13321/2019 г. по описа на СРС, 65 състав:
4389,76 лв., представляваща просрочена главница за периода от
20.01.2018 г. до 06.02.2020 г. по Договор за потребителски паричен
кредит PLUS-11854428 от 16.11.2015 г., сключен с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца
на 12.07.2018 г. с Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК – 06.03.2019 г., до окончателното
1
изплащане на сумата;
4115,78 лв., представляваща договорна лихва за периода от 21.02.2018 г.
до 06.02.2020 г.;
541,46 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
20.01.2018 г. до 06.03.2019 г.
С решението са отхвърлени частично исковете, както следва:
за горницата над 4389,76 лв. до първоначално предявените 7972,71 лв. и
за периода от 20.10.2017 г. до 20.01.2018 г. по иска за главница;
за горницата над 4115,78 лв. до първоначално предявените 4685,05 лв. и
за периода от 20.10.2017 г. до 20.02.2018 г., както и за периода от
06.02.2020 г. до 20.11.2020 г., по иска за възнаградителна лихва;
за горницата над 541,46 лв. до първоначално предявените 958,67 лв. и за
периода от 21.11.2017 г. до 20.01.2018 г. по иска за обезщетение за забава.
С решението е разпределена и отговорността за разноски:
ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца
сумите от 487,75 лв. (исково производство) и 214,22 лв. (заповедно
производство), съобразно уважената част от исковете;
ищецът е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
да заплати на адв. С.А.К., със служебен адрес гр. София, ул. ****, сумата
от 157,43 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ в заповедното производство, съобразно отхвърлената част от
исковете;
ищецът е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
да заплати на адв. Н.И.И., със служебен адрес гр. София, ул. ****, сумата
от 314,87 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ в исковото производство, съобразно отхвърлената част от
исковете.
2. Срещу постановеното решение са постъпили въззивни жалби и от двете
страни в производството.
Във въззивната жалба, депозирана от ищеца срещу решението на
първоинстанционния съд в отхвърлителната част, се поддържа, че последното
е неправилно и незаконосъобразно. Клаузата за „такса ангажимент“ не била
нищожна, защото не противоречала на чл. 10а ЗПК, тъй като не
2
представлявала такса по усвояването или управлението на кредита. Твърди се,
че въззивникът ищец е бил упълномощен от цедента по цесията да съобщи на
длъжника за същата. С уведомлението за цесията длъжникът бил уведомен и
за предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредит.
Уведомленията били редовни, тъй като били предприети всички действия за
откриване на длъжника на адреса, посочен в договора за кредит. Изложени са
аргументирани съображения, че осъдителните искове, съединени в условията
на евентуалност с установителните, са допустими. Така мотивиран, моли
въззивният съд да отмени решението на първоинстанционния в обжалваната
част и да уважи изцяло предявените искове. Претендирани са разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника, с който я оспорва като неоснователна. Моли въззивният съд да
потвърди решението на районния в обжалваната част. Претендират се
разноски.
Във въззивната жалба, депозирана от ответника срещу решението на
първоинстанционния съд в частта, с която частично са уважени предявените
искове, се поддържа, че последното е неправилно, постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон и съдебната практика.
Изложени са съображения, че процесният договор за кредит е недействителен,
евентуално нищожни са клаузи от същия като тази за възнаградителната
лихва. Шрифтът бил по-малък от 12, не било спазено изискването договорът
да е изготвен на ясен и неразбираем език, договорът не съдържал погасителен
план с разбивка на задълженията по пера, не бил включен лихвен процент на
ден. Твърди се, че при недействителен договор главницата била дължима на
различно от договорно основание. Въззивникът ответник посочва, че по
договора за кредит са погасени суми в размер, надвишаващ чистата стойност
на кредита. Направено е и възражение за нищожност на възнаградителната
лихва поради противоречие с добрите нрави, а оттам – недействителност на
целия договор. Не следвало да бъдат присъждани падежиралите вноски до
края на устните състезания. Така мотивиран, моли въззивният съд да отмени
решението на първоинстанционния в обжалваната част и да отхвърли изцяло
предявените искове. Претендирани са разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника, с който я оспорва като неоснователна. Моли въззивният съд да
3
потвърди решението на районния в обжалваната част. Претендират се
разноски.
3. По въззивните жалби е образувано в.гр.д. № 8036/2020 г. по описа на
СГС, II-E въззивен състав. По делото съдът е постановил Решение №
267071/21.12.2021 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение №
260877/26.06.2023 г., с което е отменил Решение № 72823/15.04.2020 г.,
постановено по гр.д. № 34586/2019 г. по описа на СРС, 65 състав, в частта, с
която районният съд е уважил частично исковите претенции, като е отхвърлил
изцяло същите. Първоинстанционното решение е потвърдено в
отхвърлителната част, разноските са преразпределени.
4. С Решение № 50007/29.03.2024 г. по т.д. № 1023/2022 г. по описа на
ВКС, Първо ТО, въззивното решение е отменено и делото е върнато за ново
разглеждане пред друг въззивен съдебен състав. Образувано е настоящото
дело – в.гр.д. № 4134/2024 г. по описа на СГС, IV-Б въззивен състав.
В мотивите към решението са дадени задължителни указания за втората
въззивна инстанция – да извърши допълнително съответните процесуални
действия по обсъждането на изложените във въззивната жалба от страна на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД доводи и оплаквания относно
твърдяната дата на настъпването на предсрочната изискуемост на част от
дължимите вноски за погасяване на главницата по кредита и съдържанието на
събраните в тази връзка доказателства и съответно тези – за размера и
периодите на дължимо начисляване на договорна лихва, съответно на лихва –
обезщетение за забава върху непогасените вноски на главницата по кредита.
Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, с която са
предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване за
установено, че ответникът А. А. Р., ЕГН **********, дължи на ищеца
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, следните суми,
за които е издадена заповед за изпълнение от 25.03.2019 г. по ч.гр.д. №
13321/2019 г. по описа на СРС, 65 състав:
4
7972,71 лв., представляваща просрочена главница за периода от
20.10.2017 г. до 20.11.2020 г. по Договор за потребителски паричен
кредит PLUS-11854428 от 16.11.2015 г., сключен с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца
на 12.07.2018 г. с Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК – 06.03.2019 г., до окончателното
изплащане на сумата;
4685,05 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от
20.10.2017 г. до 20.11.2020 г.;
958,67 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
21.11.2017 г. до 06.03.2019 г.
В условията на евентуалност са предявени осъдителни искове, както
следва:
7972,71 лв., представляваща просрочена главница за периода от
20.10.2017 г. до 20.11.2020 г. по Договор за потребителски паричен
кредит PLUS-11854428 от 16.11.2015 г., сключен с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца
на 12.07.2018 г. с Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК – 06.03.2019 г., до окончателното
изплащане на сумата;
4685,05 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от
20.10.2017 г. до 20.11.2020 г.;
1161,79 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
21.11.2017 г. до 14.06.2019 г.
От представения по делото Договор за потребителски кредит № PLUS-
11854428/16.11.2015 г. се установява, че между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД в качеството на кредитодател и ответника А. А. Р. в качеството
на кредитополучател е възникнало облигационно отношение, по силата на
което страните са уговорили отпускане на кредит за потребителски цели в
размер на 10 000 лв. Предвидена е застрахователна премия в размер на 3360
5
лв., за общ размер на кредита е посочена сумата от 10 000 лв., уговорена е
„такса ангажимент“ в размер на 350 лв. Кредитът се погасява с 60 месечни
вноски в размер на по 429,02 лв. Общата стойност на плащанията възлиза на
25 741 лв., посочени са ГПР в размер на 47,64 % и лихвен процент в размер на
37,56 %. В договора е инкорпориран погасителен план, в който са посочени
месечните вноски като крайна стойност, падеж на всяка от тях и оставаща
главница в лева.
Чл. 1 от условията към договора предвижда, че същият влиза в сила при
подписване. Съгласно чл. 2 от същия размерът на предоставения заем е равен
на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“, като е предвидено, че
сумата от 6906,84 лв. ще бъде директно удържана от кредитора за пълно
погасяване на дължимите от кредитополучателя суми по договор с № PLUS-
11326889. В същия член е предвидено, че сумата за застрахователна премия
ще бъде платена директно на застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД
и ще бъде разделена на равен брой вноски, част от всяка месечна погасителна
вноска. Чл. 2 гласи още, че „такса ангажимент“ осигурява на
кредитополучателя фиксиран лихвен процент, а същата ще бъде удържана от
общия размер на кредита.
В чл. 5 от условията към договора страните са се съгласили, че при забава
на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с договорените
разноски по събиране на вземането, извършени по преценка на кредитора.
При просрочие на две или повече месечни погасително вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо в пълен размер, включително всички определени от
договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички
разноски за събиране на вземане, без да е необходимо изпращане на
съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.
Договорът за кредит е подписан от двете страни на всяка страница, като
истинността на подписите не е оспорена от ответника.
По делото е представен и застрахователен сертификат.
От Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания № Д-17-
00142-1/27.07.2017 г. се установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
6
е продало на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД свои вземания,
сред които и тези по процесния Договор за потребителски кредит № PLUS-
11854428/16.11.2015 г., видно от Приложение № 1/12.07.2018 г. към рамковия
договор, ред 129. Представени по делото са и Писмено потвърждение от
12.07.2018 г. от цедента по договора съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, както и
Пълномощно № 3196/2017 г., с което цедентът „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД е упълномощил цесионера „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД да уведомява длъжниците по прехвърлените с рамковия договор
вземания. Представено е и Пълномощно № 3230/2018 г. с идентично
съдържание.
Като писмено доказателство по делото е събрано и Уведомително писмо
с изх. № УПЦ-П-БНП/PLUS-11854428/12.09.2018 г., изпратено от ищеца в
качеството на пълномощник на цедента до ответника относно сключения
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. и
Приложение № 1/12.07.2018 г., по силата на които задълженията му по
договор за кредит № PLUS-11854428 от 16.11.2015 г. са прехвърлени на
ищеца. Задължението към 12.09.2018 г. възлиза на 13 085, 87 лв., включително
лихва за просрочие. Писмото е изпратено чрез „Български пощи“ ЕАД.
Съгласно представеното известие за доставяне същото е върнато като
непотърсено.
От заключението на вещото лице по изслушаната пред СРС
съдебносчетоводна експертиза се установява, че на 16.11.2019 г. по сметка на
ответника е наредена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД сумата от
2743,16 лв., формирана от общия размер на кредита – 10 000 лв., от които са
извадени сумите от 350 лв. – такса ангажимент, и 6906,84 лв. – удържана сума
по договор. По договора са постъпили 11 461,80 лв., от които са погасени
следните суми: 2139,29 лв. – главница; 7696,15 лв. –възнаградителна лихва;
1624 лв. – застраховка; и 2,36 лв. – такса за събиране. Към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.03.2019
г., задължението на ответника възлиза на 12 657,76 лв., в това число: 7 860,71
лв. – непогасена главница за периода 20.01.2018 г. – 20.11.2020 г. От тази сума
2182,20 лв. са непогасена главница по падежирали 14 броя вноски за периода
20.01.2018 г. – 20.02.2019 г. и 5 678, 51 лв. – вноски за периода след датата на
заявлението за периода 20.03.2019 г. – 20.11.2020 г. Непогасената
7
възнаградителна лихва в размер на 4 685,05 лв. за периода 21.02.2018 г. –
20.11.2020 г. е формирана както следва: 2 530,17 лв. – непогасена
възнаградителна лихва по падежирали 12 броя вноски за периода 21.02.2018 г.
– 20.02.2019 г. и 2154,88 лв. – вноски за периода след датата на заявлението за
периода 21.02.2019 г. – 20.11.2020 г. Непогасената застраховка по два броя
падежирали вноски за 20.05.2018 г. – 20.06.2018 г. За вноски с падеж след
20.06.2018 г. ищецът е анулирал вземането за застраховка. Обезщетението за
забава, начислено върху главницата и договорната лихва периода от датата на
първата падежирала и непогасена вноска – 20.01.2018 г., до датата на
депозиране на заявлението – 06.03.2019 г., възлиза на 869,78 лв.
Обезщетението за забава върху главницата и договорната лихва в общ размер
на 12 545,76 лв. за периода от датата на заявлението – 06.03.2019 г., до датата
на исковата молба – 18.06.2019 г., е в размер на 362,43 лв. Общият размер на
мораторната лихва от 20.01.2018 г. до 17.06.2019 г. възлиза на 1232,21 лв.
Пред първата въззивна инстанция е изслушано заключение по
съдебнографологическа експертиза. Вещото лице е установило, че текстът в
договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS
11884428/16.11.2015 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и Условия по договор за
кредита е отпечатан с компютърен шрифт „Caramond“ и размер на шрифта 12
от стандартния Microsoft офис пакет за Windows.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата,
като следи служебно за правилното приложение на императивна правна
норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на
ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г.,
на ВКС, ОСГТК/.
8
Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в неговата
цялост.
В случая постановеното от районния съд решение е валидно и
допустимо.
По същество на спора съдът приема следното:
По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже наличието на
валидно възникнала облигационна връзка по договор за потребителски
кредит, по силата на който ответникът има задължение за връщане на
получена в заем сума; предаване на заетата сума от кредитодателя на
ответника; изискуемост на претендираните вземания – редовна/предсрочна;
уведомяване на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост при
твърдение за такава; размер и период на вземането – главница,
възнаградителна лихва; сключване на договор за цесия между ищеца и
кредитодателя; уведомяване на длъжника за извършената цесия от цедента
или от цесионера, изрично упълномощен от цедента.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадане в
забава на длъжника за заплащане на задълженията, както и размер и период на
дължимата лихва.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения, ако твърди
наличие на такива.
Във връзка със служебното задължение на съда да следи за
неравноправни клаузи в договори, сключени с потребители, в тежест на ищеца
е и да докаже, че клаузите по договора за кредит са индивидуално уговорени и
съобразени с изискванията на ЗПК и ЗЗП.
Няма спор, че процесният договор е такъв за потребителски кредит, по
аргумент от чл. 9, ал. 1 ЗПК, поради което са приложими разпоредбите на
ЗПК, съответно на ЗЗП. Безспорно е обстоятелството, че договорът за
потребителски кредит е сключен на 16.11.2015 г. при действащи Закон за
потребителския кредит (Обн. ДВ. бр. 18 от 5 Март 2010 г.) и Закон за защита
на потребителите (Обн. ДВ. бр. 99 от 9 Декември 2005 г.). Страните по делото
не спорят и по отношение на съдържанието на същия такова, каквото се
установява от доказателствата по делото. Безспорно кредитодателят е
9
предоставил на кредитополучателя заетата сума, видно от представените по
делото доказателства.
По делото не се спори и по отношение на факта, че ответникът А. А. Р. не
е получил лично уведомление за извършената цесия. Следва да се приеме
обаче, че с връчването на исковата молба лично на ответника, към която
искова молба е приложено и уведомлението за извършена цесия по чл. 99, ал.
3 ЗЗД, е изпълнено изискването за надлежно съобщаване за извършената
цесия. В този смисъл е актуалната практика на ВКС – Определение №
2010/16.07.2024 г. по т.д. № 1007/2023 г. на I Т.О. на ВКС, Определение №
1176/09.05.2024 г. по т.д. № 1044/2023 г. на II Т.О. на ВКС, Определение №
50649/06.12.2022 г. по т.д. № 977/2022 г. на I Т.О. на ВКС, Определение №
60850/02.12.2021 г. по гр.д. № 2537/2021 г. на III Г.О. на ВКС и други. В този
ред на мисли въззивникът ищец е материалноправно легитимиран по
предявените искове.
По възражението на въззивника ищец за надлежното уведомяване на
длъжника за предсрочната изискуемост на задълженията по процесния
договор за кредит съдът намира следното:
В Решение № 40 от 17.06.2015 г. по т. д. № 601 / 2014 г. на Върховен
касационен съд, 1-во тър. отделение върховните съдии са посочили, че
„Упражняването на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно
изискуем изисква уведомлението да е достигнало до длъжника, като в
случай, че фактическо връчване не е осъществено, то кредиторът следва да
е положил усилия за откриване на длъжника. Според Решение на С. по дело
С-327/10 от 17.11.11 г., при прилагане на нормите на процесуалното право,
националният съд трябва да изследва дали са предприети всички
действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на
дължимата грижа и добросъвестността. В този смисъл за надлежното
уведомяване на длъжника, съдът разглеждащ иска, предявен по реда на чл.
422 ГПК, следва да направи преценка на положените усилия по откриване на
длъжника в зависимост от обстоятелствата при всеки конкретен случай“.
По делото е представено писмо с обратна разписка, съдържащо
уведомление за извършената цесия, в която е посочено, че писмото е
„непотърсено“. Направените отбелязвания по кореспондентската пратка не са
оспорени от страните в настоящото производство. Адресът на връчване е
10
посоченият в договора за кредит. При предприетия начин на уведомление
фактическо връчване не е осъществено. За да бъде обсъден по същество обаче
въпросът дали кредиторът е положил необходимите усилия, съответстващи на
принципите на дължимата грижа и добросъвестността, за да открие длъжника,
уведомлението, което не е било връчено лично на последния, следва да
съдържа изрично волеизявление за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита. Въпреки твърдението на въззивника ищец във въззивната жалба,
такова изявление в процесното уведомление не се съдържа. Изрично е
посочено в последното, че представлява уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД във
връзка с извършената цесия, а на гърба на уведомлението липсва изявление за
обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит,
противно на твърденията на въззивника ищец. В този ред на мисли не следва
да бъде обсъждан въпросът за това дали уведомлението е стигнало надлежно
до длъжника, доколкото то не съдържа волеизявление на кредитора за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Следователно изводите на
първоинстанционния съд по този въпрос, макар и при различни мотиви, са
правилни.
Независимо от горното обаче, в изпълнение на разпоредбата на чл. 235,
ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид всички факти, които са се
осъществили до момента на формирането на силата на пресъдено нещо – края
на съдебното дирене при второто въззивно разглеждане на правния спор –
24.02.2025 г. Към този момент безспорно е настъпила редовната изискуемост
на вземанията за главница по договора за кредит.
Възражението на въззивника ответник, че са нарушени правилата на чл.
10, ал. 1 ЗПК за минимален шрифт, е неоснователно, доколкото от
заключението по съдебнографологическата експертиза се установява, че
шрифтът в процесния договор е „Caramond“ и размерът на същия е 12 пункта
от стандартния Microsoft офис пакет за Windows.
В решението на ВКС, с което делото е върнато на въззивния съд за ново
разглеждане – в настоящото производство, е даден отговор на следния правен
въпрос: „трябва ли да има подробна разбивка на вноските в погасителния
план за потребителски кредит, сключен при фиксиран лихвен процент за
целия срок на договора или е достатъчно да са посочени размерът на
погасителните вноски, техния брой и датите на плащане, във връзка с
11
тълкуване на нормата в разпоредбата на чл. 11 ал. 1, т. 11 ЗПК за проверка
за съответствие на даденият в обжалваното въззивно решение отговор с
този в решение №106 от 03.06.2022 г. по гр.д. № 3253/2021 г. на Трето гр.о.
на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК“.
Върховните съдии са посочили: „Когато не са приложими различни
лихвени проценти, не е необходимо в погасителния план да се съдържа
посочване отделно на главницата и лихвите, които се погасяват с
погасителната вноска. Настоящият състав споделя напълно приетото в
цитираната практика на ВКС въз основа на тълкуването на нормите на чл.
11, ал. 1, точки 11 и 12 от Закона за потребителския кредит, тъй като
същото се основава на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. В т. 10, параграф 2,
буква „з“ от Директивата е уредено, че в договора за кредит трябва да се
посочат само размерът, броят и периодичността на дължимите
погасителни вноски и когато е уместно, редът на разпределение на
вноските между различни неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. Според чл. 10, параграф 2, буква „и“ и
параграф 3 от Директивата само при наличие на искане от потребителя
кредиторът е длъжен безплатно да му предостави извлечение под формата
на погасителен план. В цитираното решение на ВКС, Трето гр. отд.
съставът е посочил и че в т. 3 на решението на Съда на Европейския съюз от
9.11.2016 г. по дело С-42-15 Home credit Slovakia a.s. срещу Klara Biroova е
дадено тълкуване на чл. 10, параграф 2, букви „з“ и „и“ от Директивата в
насока, че тези разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че в срочния
договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез
последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на
погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за
погасяването на тази главница“.
Следователно възражението на въззивника ответник в тази насока е
неоснователно.
При служебна проверка на процесния договор във връзка с изискванията
на чл. 7, ал. 3 ГПК въззивният съд констатира, че същият е недействителен
поради неправилно посочване на годишния процент на разходите (ГПР), който
съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е съществен елемент на договора за
12
потребителски кредит. Това е така, тъй като в ГПР не са включени
застрахователната премия и „такса ангажимент“.
ГПР е задължителен елемент на всички договори за потребителски
кредит, чието значение многократно е подчертавано в практиката на СЕС.
Целта е осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на
предложенията за сключване на договор (вж. в този смисъл съображение 19 от
Директива 2008/48, Определение от 16.11.2010 г. по дело C-76/10, т. 70,
Решение от 09.11.2016 г. по дело C‑42/15, т. 67 и 70). ГПР се изчислява по
един и същи начин в Европейския съюз, поради което е възможно да бъдат
сравнявани договори, сключени в различни държави. Следователно
значението на ГПР не се свежда само и единствено до това потребителят да е
наясно какви са задълженията му по договора за кредит.
Предвид същественото значение, което посочването на ГПР в договор за
кредит има за потребителя, СЕС e постановил, че националният съд може
служебно да прилага национална правна уредба, която предвижда, че при
непосочване или невярно посочване на ГПР предоставеният кредит се счита за
освободен от лихви и разноски (вж. в този смисъл Решение от 21.03.2024 г. по
дело C-714/22, т. 53; Определение от 16.11.2010 г. по дело C‑76/10, т. 77).
Разходът за застрахователна премия представлява такъв по кредита,
поради което и съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включен в ГПР, което
безспорно в настоящия случай не е сторено. Аргументите за това са следните:
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В ГПР по арг. от чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията по кредита. Следва
извод, че стойността на ГПР включва само разходите, които потребителят
следва да заплати при нормално развитие на правоотношението и точно
изпълнение на задълженията.
Съгласно чл. 2 от условията към процесния договор сумата за
застрахователна премия ще бъде платена директно на застрахователния агент
„Директ Сървисис“ ЕАД и ще бъде разделена на равен брой вноски, част от
13
всяка месечна погасителна вноска. Видно от самата разпоредба е, че
получаването на кредита при предлаганите условия включва и заплащането на
застрахователна премия за покупка на застраховка „Защита на плащанията“,
поради което въззивният съд приема, че същата е задължително условие за
сключване на договора. От чл. 2 от условията към договора се установява
също, че сумата по застрахователната премия не се предоставя пряко на
кредитополучателя, а се изплаща директно на застрахователя, като премията
бива разделена на равен брой вноски, включени в месечната погасителна
вноска на кредитополучателя. При това положение следва да се приеме, че
същата представлява разход по кредита. Този извод следва и от § 1, т. 1 ДР на
ЗПК, съгласно който общият разход по кредита включва и застрахователната
премия. Включването на застрахователната премия като разход по кредита в
ГПР дава възможност на кредитополучателя да прецени икономическата
изгода от сключването на процесния договор за кредит.
Чл. 2 от условията към процесния договор за кредит гласи още, че „такса
ангажимент“ осигурява на кредитополучателя фиксиран лихвен процент, а
същата ще бъде удържана от общия размер на кредита.
Въззивният съд приема, че „такса ангажимент“ също представлява разход
по кредита по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗПК.
Горепосочената норма гласи, че общ разход по кредита са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият
разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
„Такса ангажимент“ представлява допълнителна услуга, свързана с
договора за кредит, срещу заплащането на която кредитодателят се задължава
да не променя годишния лихвен процент. Като такава, същата представлява
общ разход по кредита и следва да бъде включена в ГПР, което също не е
сторено.
14
В допълнение следва да бъде отбелязано, че договорът за кредит не
изпълнява изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и поради това, че в същия не
е посочено ясно и разбираемо за потребителя по какъв начин е формиран и
изчислен ГПР. В т. 66 от мотивите на Решение от 20.09.2018 г. по дело С-
448/17 г. на СЕС изрично е посочено, че на непосочен в договора ГПР се
приравнява и хипотеза, в която договорът съдържа само математическа
формула за изчисление, но без да се предоставят необходимите данни за
изчислението. В Определение № 1991/16.07.2024 г. по т.д. № 510/2024 г. на I
Т.О. на ВКС е посочено, че „не е достатъчно ГПР да бъде посочен като общ
процент без яснота за отделните компоненти“. В Определение №
1369/27.05.2024 г. по т.д. № 333/2024 г. на II Т.О. на ВКС върховните съдии
обясняват, че „при неяснота относно начина на формиране на стойността
на ГПР (…) договорът за потребителски кредит е нищожен“. Следователно
в договора за кредит следва да бъдат посочени всички разходи, включени в
ГПР, по ясен и разбираем за потребителя начин. В настоящия случай такова
посочване не е направено.
Отделно следва да се посочи, че при добавяне на стойността на
застрахователната премия и „такса ангажимент“ към общите разходи по
кредита се получава ГПР, значително надвишаващ допустимите по чл. 19, ал.
4 ЗПК (Нова - ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) граници от
петкратния размер на законната лихва към датата на сключване на договора –
60,48% при изчисление с общодостъпен калкулатор за ГПР. Съгласно
Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. годишният размер на законната
лихва за просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен
процент на Българската народна банка плюс 10 процентни пункта. Към датата
на сключване на процесния договор за кредит – 16.11.2015 г., основният
лихвен процент на БНБ е бил 0,01 %, което прави размера на законната лихва
10,01 %.
След като ГПР е изчислен без някои от компонентите – в случая
застрахователната премия и „такса ангажимент“, същият е изчислен
неправилно, което съгласно практиката на СЕС е равнозначно на непосочване
на ГПР. Правната последица е недействителност на договора за потребителски
кредит – чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до дължимост
единствено на чистата стойност на кредита – чл. 23 ЗПК, но не и на лихви и
15
други разходи по кредита.
Видно е от заключението по съдебносчетоводната експертиза, че
длъжникът е изплатил във връзка с кредита сума в общ размер на 11 461,80 лв.
Доколкото чистата стойност на главницата по договора за кредит е в размер на
10 000 лв., то въззивният съд приема че същата е изцяло изплатена от
ответника въззивник.
Предявените искове са изцяло неоснователни, въззивната жалба на
ответника следва да бъде уважена, а тази на ищеца – оставена без уважение.
Първоинстанционното решение подлежи на отмяна в частта, с която е
установена дължимост на суми по договора за кредит, като вместо това следва
да бъде постановено отхвърляне на исковите претенции на ищцовото
дружество.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има само въззивника
ответник.
По разноските, сторени в производството пред СРС по гр.д. №
34586/2019 г. и по ч.гр.д. № 13321/2019 г.:
Ответникът е претендирал разноски по представени списък по чл. 80 ГПК
и договори за правна помощ и съдействие с адв. К. и адв. И., съответно за
заповедното и исковото производства.
Първоинстанционният съд е определил размер на адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в заповедното
производство в полза на адв. С. К., възлизащ на 469 лв. и размер на адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в исковото
производство в полза на адв. Н.И., възлизащ на 938 лв. Срещу сумите не е
възразено, поради което и с оглед изхода от настоящото производство същите
следва да бъдат присъдени изцяло. Следователно ищецът „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати на адв. К.
допълнително 311,57 лв. и на адв. И. допълнително 623,13 лв.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта за
разноските, с която ответникът А. А. Р. е осъден да заплати на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД сумите в размер на 487,75 лв. и 214,22 лв. –
разноски в заповедното и в исковото производства.
16
По разноските, сторени по в.гр.д. № 8036/2020 г. на СГС:
Въззивникът ответник е претендирал разноски в размер на 430,94 лв. –
180,94 лв. за държавна такса и 250 лв. за депозит за вещо лице. Претендирано
е и адвокатско възнаграждение в полза на Адвокатско съдружие „Бул Лекс“,
БУЛСТАТ *********, чрез адв. К. Б. за предоставена безплатна правна помощ,
за което е представен Договор за правна помощ и съдействие. Сторените
разноски следва да бъдат възложени в тежест на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД.
При предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗА съдът
определя по справедливост присъжданото адвокатското възнаграждение.
С Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. Съдът на ЕС прие, че
наредба от национално ниво, която определя минимални размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер,
противоречи на чл. 101, § 1 ДФЕС. СЕС е категоричен, че националният съд
следва да откаже да приложи такова национално право, дори то да отразява
реалните пазарни цени на услугите в страната. Следователно НМРАВ има
само ориентировъчен характер и съдът не е задължен да се съобразява с
посочените в нея минимални размери.
Съгласно Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на I
Т.О. на ВКС „нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, не съответства
на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в
наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но
без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни
случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед
цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на
спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди
всичко фактическата и правна сложност на делото“. В този смисъл са и
Определение № 1954/19.04.2024 г. по ч.гр.д. № 3695/2023 г. на III Г.О. на ВКС,
Определение № 892/10.04.2024 г. по ч.т.д. № 954/2023 г. на I Т.О. на ВКС,
Определение № 638/18.03.2024 г. по ч.т.д. № 757/2023 г. на I Т.О. на ВКС,
Определение № 2199/08.08.2024 г. по т.д. № 1884/2023 г. на I Т.О. на ВКС,
Определение № 3149/20.06.2024 г. по ч.гр.д. № 2221/2024 г. на III Г.О. на ВКС,
17
Определение № 4107/18.09.2024 г. по ч.гр.д. № 3089/2024 г. на II Г.О. на ВКС и
много други.
Съобразявайки, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност,
както и че при първото разглеждане на делото пред СГС са проведени две
съдебни заседания, изслушано е заключение по съдебнографологическа
експертиза, а спорът е със сравнително висок материален интерес, съдът
приема, че определеното от първия въззивен състав адвокатско
възнаграждение в размер на 782,35 лв. е справедлив. Същото следва да се
присъди в полза на АС „Бул Лекс“, БУЛСТАТ *********.
По разноските, сторени в производството пред ВКС по к.т.д. №
1023/2022 г.:
В Решение № 50007/29.03.2024 г. по т.д. № 1023/2022 г. по описа на ВКС,
Първо ТО, е посочено, че въззивният съд следва при новото разглеждане на
делото да се произнесе и по разноските, сторени пред ВКС.
Александър Р. е претендирал адвокатско възнаграждение в полза на адв.
М. Л. за предоставена безплатна правна помощ, за което е представен Договор
за правна помощ и съдействие.
При предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗА съдът
определя по справедливост присъжданото адвокатското възнаграждение.
Съобразявайки, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност,
както и че пред ВКС е проведено едно съдебно заседание, не са съдирани
доказателства, а спорът е със сравнително висок материален интерес, съдът
приема, че справедливият размер на адвокатско възнаграждение в полза на
адв. Л. е 400 лв.
По разноските, сторени по в.гр.д. № 13789/2023 г. на СГС:
В настоящото второ въззивно производство разноски не са претендирани.
С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящото решение подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 72823/15.04.2020 г., постановено по гр.д. №
18
34586/2019 г. по описа на СРС, 65 състав, В ЧАСТТА, с която е признато за
установено по предявени обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД,
че ответникът А. А. Р., ЕГН **********, дължи на ищеца „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение от 25.03.2019 г. по ч.гр.д. № 13321/2019 г. по
описа на СРС, 65 състав:
4389,76 лв., представляваща просрочена главница за периода от
20.01.2018 г. до 06.02.2020 г. по Договор за потребителски паричен
кредит PLUS-11854428 от 16.11.2015 г., сключен с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца
на 12.07.2018 г. с Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК – 06.03.2019 г., до окончателното
изплащане на сумата;
4115,78 лв., представляваща договорна лихва за периода от 21.02.2018 г.
до 06.02.2020 г.;
541,46 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
20.01.2018 г. до 06.03.2019 г.,
както и В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, с която А. А. Р., ЕГН
**********, е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, сумите от 487,75 лв. –
разноски в исковото производство, и 214,22 лв. – разноски в заповедното
производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът А. А. Р., ЕГН
**********, дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК *********, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение от
25.03.2019 г. по ч.гр.д. № 13321/2019 г. по описа на СРС, 65 състав:
4389,76 лв., представляваща просрочена главница за периода от
19
20.01.2018 г. до 06.02.2020 г. по Договор за потребителски паричен
кредит PLUS-11854428 от 16.11.2015 г., сключен с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца
на 12.07.2018 г. с Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК – 06.03.2019 г., до окончателното
изплащане на сумата;
4115,78 лв., представляваща договорна лихва за периода от 21.02.2018 г.
до 06.02.2020 г.;
541,46 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
20.01.2018 г. до 06.03.2019 г.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на адв. С.А.К., със служебен адрес
гр. София, ул. ****, сумата от 311,57 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за заповедното производство.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на адв. Н.И.И., със служебен
адрес гр. София, ул. ****, сумата от 623,13 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за исковото производство пред първата
инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 72823/15.04.2020 г., постановено по гр.д.
№ 34586/2019 г. по описа на СРС, 65 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Адвокатско съдружие „Бул
Лекс“, БУЛСТАТ *********, сумата от 782,35 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за първото въззивно производство.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на адв. М. Л. Л., със служебен
адрес гр. София, ул. ****, сумата от 400 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за касационното производство.
Решението подлежи на обжалване чрез Софийски градски съд пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок, считано от връчването му на
20
страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21