Р Е Ш Е Н И Е
№ III-289, 27.08.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен
състав в открито заседание на четвърти август две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росен Парашкевов
Членове: Кремена Лазарова
мл. съдия
Красен Вълев
при секретаря Жанета Граматикова, като
разгледа докладваното от младши съдия Красен Вълев в.гр.д.№ 1592 по описа за 2020
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
С
Решение №26 от 14.02.2020 г. по гр.д. №538/2019 г. Районен съд-Поморие е
прекратил като недопустимо производството по предявения от ищците „Хелиос Бийч
Апартмънтс-Поморие“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр.Поморие ул.
Морска № 52, бл. Д, ап. 4, представлявано от управителя Марина Мутафян и
„Брезник – четири сезона” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.Брезник, ул. „Капитан Кисов”, № 1, ЕИК
*********, представляван от управителя Георги Боянов Лазаров, със съдебен
адресат в гр. Бургас, ул. „Сердика“ №2Б, ет.1 –адв. Петя Шивачева, против
Етажна собственост „Хелиос” в жилищна сграда, състояща се от 12 секции „А”,
„Б”, „В”, „Г”, „Д”, „Е”, „Ж”, „З”, „И”, „К”, „Л”, „М”, разположена в поземлен
имот с идентификатор 57491.509.36 по КККР на гр.Поморие”, с адрес гр. Поморие,
ул. „Морска”, № 52, представлявана от председателя на управителния съвет на ЕС
Данчо Павловски, със съдебен адреса*** – адв. И.К.., иск за прогласяване
нищожността на решенията приети на проведеното на 09.07.2019 г. Общо събрание
на ЕС, обективирани в протокол от същата
дата.
С
решението са отменени решенията на Общо
събрание на собствениците в Етажна собственост „Хелиос” в жилищна сграда,
състояща се от 12 секции „А”, „Б”, „В”, „Г”, „Д”, „Е”, „Ж”, „З”, „И”, „К”, „Л”,
„М”, разположена в поземлен имот с идентификатор 57491.509.36 по КККР на
гр.Поморие”, с адрес гр. Поморие, ул. „Морска”, № 52, представлявана от
председателя на управителния съвет на ЕС
Станка Маркова Станчева, със съдебен адрес в гр. Бургас, ул. „Христо
Фотев“ №22 ет.1, ап. среден – адв. Иванка Кирязова, приети на общото събрание
на 09.07.2019г., обективирани в протокол от Общо събрание от същата дата, като незаконосъобразни.
Етажната
собственост на комплекс „Хелиос“ е осъдена да заплати на „Хелиос Бийч
Апартмънтс – Поморие, ЕООД, ЕИК *********, сума в размер 80.00 / осемдесет/
лева представляваща разноски по делото и на
„Брезник – четири сезона” ЕООД, ЕИК *********, сумата в размер 80.00 / осемдесет/ лева представляваща
разноски по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от Етажна собственост „Хелиос” с адрес гр. Поморие, ул.
„Морска”, № 52, представлявана от председателя на управителния съвет на ЕС
Данчо Павловски, с която се обжалва Решение №26 от 14.02.2020 г. по гр.д.
№538/2019 г. Районен съд Поморие в частта, в която са отменени решенията на ОС
на ЕС, проведено на 0907.2019г. като незаконосъобразни. Сочи се, че решението в
обжалваната част е немотивирано, постановено в противоречие с процесуалните
правила и материалния закон и незаконосъобразно.
На
първо място се оспорва извода на съда, че са допуснати нарушения при свикване
на общото събрание, доколкото УС е избран на 04.07.2018 г., а всички решения,
приети на това общо събрание са спрени и
този УС не е бил компетентен да вземе решение за провеждане на ОС на ЕС на
09.07.2019 г. Посочени са съдебните производства, предмет на които са решенията
на ОС от 04.07.2018 г., както и постановените по тях обезпечителни мерки.
Оспорва се извода на ПРС, че доколкото не са приключили съдебните производства
по оспорване решенията на ОС от 04.07.2018 г., то УС свиквайки събранието на
09.07.2019 г. е направил това незаконосъобразно, тъй като не е ясно легитимно
избран орган ли е този УС.
Сочи
се, че с оглед указаната от ПРС доказателствена тежест, в о.с.з. на 03.12.2019
г. процесуалният представител на ищците е поискал спиране на производството по
делото до приключване на гр.д. №479/2018 и гр.д. 506/2018 като е твърдяна
преюдициалност на двете производства с оглед
легитимността на избора на органите, свикали процесното ОС. Твърди се,
че съдът е отказал спиране поради липса на преюдициалност, а в обжалваното
решение е приел обратното.
На
следващо място се оспорва извода на съда относно наложените обезпечителни
мерки. Твърди се, че обезпечителният процес протича само между молителя и
ответника по молбата за обезпечение на иска. Изложени са съображения за целта
на обезпечителния процес и е посочена съдебна практика.
Твърди
се, че няма пречка при висящ съдебен процес за решение на ОС не ЕС, да бъде
проведено друго ОС. Сочи се, че в
противен случай би се стигнало до неизпълнение на разпоредбата на чл. 12 от ЗУЕС, съгласно която ОС се свиква поне веднъж годишно.
Поддържа
се, че спирането на изпълнение на решения на ОС на ЕС се отнася само до
изпълнението на част от решенията, но е недопустимо спиране на изпълнение на
решения, с които са избрани органи на ЕС.
Не
се иска събиране на доказателства. Претендират се разноски.
В
срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил
отговор от ответните страни по въззивната жалба „Хелиос Бийч Апартмънтс –
Поморие, ЕООД, ЕИК ********* и „Брезник
– четири сезона” ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. Петя Шивачева, с който се
оспорва жалбата като недопустима и неоснователна.
Твърди
се, че частната жалба е подадена от лице без представителна власт, доколкото
Данчо Павловски е избран за председател на УС на ЕС на ОС на ЕС, чиито решения се оспорват в съда и са спрени на
основание обезпечителна заповед.
Изложени
са и доводи за неоснователност, като се поддържа приетото от Районен
съд-Поморие, че са допуснати нарушения при свикването на ОС на ЕС на 09.07.2019
г. . Твърди се, че решенията на ОС на ЕС, проведено на 04.07.2018 г. са
отменени, като се представят съдебни решения по в.гр.д.№ 111/2020 и в.гр.д.
№121/2020 на БОС.
Оспорват
се изложените във въззивната жалба доводи за неотносимост на обезпечителната
заповед, както и се оспорва като неоснователно становището на въззивника, че
няма как стария УС да свика събрание ЕС.
Поддържа
се, че ОС на 09.07.2019 г. е свикано от нелегитимен орган, тъй като действа
обезпечителна заповед по в.гр.д. №1413/2018 г. на Окръжен съд-Бургас.
Не
се иска събиране на доказателства. Претендират се разноски.
Постъпила
е и частна жалба от адвокат Петя Шивачева, пълномощник на „Брезник -четири
сезона“ ЕООД срещу Решение №26 от 14.02.2020 г. по гр.д. №538/2019 г. на
Районен съд Поморие в частта, в която същото има характер на определение,
съгласно което производството по предявения иск за прогласяване нищожността на
решенията на проведеното на 09.07.2019 г. ОС на собствениците в ЕС обективирани
в протокол от същата дата е прекратено като недопустимо.
Твърди
се, че съдът неправилно отказва произнасяне по твърденията за нищожност, въпреки,
че същите са заявени в преклузивния срок по чл.40 ЗУЕС.
Сочи
се, че по отношение на комплекс „Хелиос“ редът на ЗУЕС е неприложим, защото
етажна собственост не съществува или дори да съществува, е налице отклонението
от чл. 2 или изключението от чл. 3 от ЗУЕС. Прави се позоваване на Определение
№ 89 от 22.05.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1464/2017 г., I г. о., ГК,
докладчик съдията Геника Михайлова. Изложени са съображения, като се твърди, че
Комплекс „Хелиос“ е от затворен тип и по отношение на него не може да действа
Общо събрание на Етажна собственост. Цитирана е съдебна практика на Районен съд
- Поморие и Окръжен съд – Бургас в тази насока. Твърди се, че в комплекс
„Хелиос“ всяка от 12-те жилищни сгради има самостоятелен асансьор,
самостоятелен покрив, самостоятелна вертикална комуникация и отделно
площообразуване. Излагат се съображения, че собствениците в една сграда, за да
стигнат до своя апартамент не трябва да минават през общи части на друга
сграда. Сочи се, че от нотариалните актове на отделните собственици е видно, че
идеалните части от общите части са изчислени на базата на отделна сграда, а не
на всички сгради в комплекса, апартаменти във всяка от 12 жилищни сгради имат
отделна номерация от 1 до 15-27.
Иска
се отмяна на обжалваното прекратително определение, инкорпорирано в Решение №26
от 14.02.2020 г. по гр.д. №538/2019 г.
на Районен съд Поморие. Претендират се разноски.
В
срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил и
отговор на частната жалба от
ответната ЕС в комплекс "Хелиос Бийч Апартмънтс" гр.Поморие. Оспорва
се като неоснователно наведеното възражение, че съдът е следвало да се
произнесе по отношение на твърдяната нищожност на решенията, взети от ОС.
Споделя се извода на Районен съд- Поморие, че защитата на ищеца в случая е
ограничена до оспорване на решенията по реда на чл. 40 от ЗУЕС, а не се
разпростира и до такава по реда на ЗЗД, поради което производството по исковете
за прогласяване нищожността на решенията правилно е прекратено като
недопустимо. Оспорва се твърдението, че е комплекс „Хелиос” е такъв от затворен
тип, като е посочена многобройна съдебна практика на Районен съд – Поморие и
Окръжен съд – Бургас.
Иска
се потвърждаване на обжалваното прекратително определение, инкорпорирано в
Решение №26 от 14.02.2020 г. по гр.д. №538/2019 г. Районен съд Поморие, като
правилно и законосъобразно.
Бургаският
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Депозираната
въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в
срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и
отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 ГПК и чл.261 ГПК.
Депозираната
частната жалба също е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в
срока по чл.275, ал.1 от ГПК срещу акт по чл. 274, ал. 1. т. 1 от ГПК подлежащ
на инстанционен контрол и отговаря на изискванията на чл. 275,ал. 2 във вр. с
чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.
С
Определение № 1873 от 03.07.2020 г. по в.гр.д. №1592/2020 г. настоящият състав
е приел, че произнасянето по въззивната жалба е обусловено от произнасянето по
частната жалба и двете се разглеждат в едно производство.
Eто защо предмет на въззивно обжалване е Решение №26 от
14.02.2020 г. по гр.д. №538/2019 г. Районен съд-Поморие, като същото се обжалва
изцяло.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В
обжалваното решение е прието, че пред
Районен съд- Поморие са предявени два обективно съединени иска в условията на
евентуалност: главен иск с правно основание чл.26 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на решенията приети на ОС на ЕС, проведено на 09.07.2019 г., поради
противоречието им със закона и евентуално съединен иск с правно основание чл.
40, ал.1 от ЗУЕС, за отмяна на същите решения като незаконосъобразни.
За
да прекрати производството в частта по предявения иск по чл. чл.26 от ЗЗД
районният съд е приел, че ищецът сочи едни и същи нарушения като основание за
нищожност/незаконосъобразност на процесните решения и неговата защита е
ограничена до оспорване на решенията по реда на чл. 40 от ЗУЕС, а не се
разпростира и до такава по реда на ЗЗД, поради
което производството по претенцията за прогласяване нищожност на
решенията следва да се прекрати като недопустимо.
Този
извод на съда е неправилен.
Следва
да се посочи, че по идентични спор между
същите страни, но срещу решения на етажна собственост, взети на Общо събрание на собствениците ,проведено на
04.07.2018 г., са били образувани
в.гр.д. № 111/2020 и №121/2020 г. по описа на Бургаския окръжен съд ,с
решенията по които са обезсилени
решенията на районния съд, с което съдът се е произнесъл по исковете с правно
основание чл. 40 от ЗУЕС и е отменено същото решение /с характер на определение
/в частта ,с която е прекратено производството по делото по иска за прогласяване
нищожността на взетите на това общо събрание решения на осн.чл. 26 от ЗЗД и
делото е върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия по исковете по чл. 26 ЗЗД. По направените оплаквания в настоящото
производство съдът споделя и идентични мотиви, които са следните:
С
исковите молби са изложени на първо място съображения за нищожност на решението
на общото събрание на ЕС от 09.07.2019 г., тъй като комплекс „Хелиос“ е от
затворен тип по см. на чл. 2 от ЗУЕС и при това положение съществуването на ЕС,
свикването, провеждането на събрания и гласуване на решение на ЕС е неприложимо
по отношение на комплекс „Хелиос“. Изложени са съображения и защо комплекс
„Хелиос“ е такъв от затворен тип.
Едва
след това са посочени конкретни процедурни пороци по свикването и провеждането
на общото събрание и са въведени доводи за нищожност и незаконосъобразност на
взети конкретни решения на проведеното събрание.
За
да прекрати производството по иска по чл. 26 от ЗЗД районният съд се е
позовавал на Решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК на
ВКС. Действително в цитираната съдебна практика е прието, че ЗС и ЗУЕС не
уреждат специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на
етажната собственост, а законосъобразността на тези решения се определя от
правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Районен съд-Поморие се е съобразил с
константната съдебна практика при оспорване на конкретни решения на общото
събрание като е приел, че едни и същи нарушения могат да бъдат основание за
нищожност/незаконосъобразност на процесните решения в рамките на иска по чл. 40
от ЗУЕС.
Игнорирано
е обаче обстоятелството, че се твърдят не само пороци водещи до нищожност на конкретно решение на общо
събрание на етажна собственост, а и изначална нищожност поради изключване реда
на ЗУЕС и липса на етажна собственост.
С
Определение №89 от 22.05.2017 г. по
ч.гр.д. №1464/2017 г. на ВКС, I Г.О. е прието, че ЗУЕС
и съдебната практика, допускат разграничаване на иска за отмяна на решението на
ОС на етажните собственици от иска за прогласяване на нищожността на взетото
решение. Решението на ОС е незаконосъобразно, тогава когато ОС е свикано и/ или
решенията са взети в нарушение на реда по ЗУЕС, и/ или ОС е упражнило своите
правомощия в отклонение на изискванията от чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС. Решението на
ОС е нищожно, тогава когато: 1) редът на ЗУЕС е изключен, защото етажна
собственост не съществува или дори да съществува, е налице отклонението от чл.
2 или изключението от чл. 3 ЗУЕС; 2) ОС на етажните собственици е упражнило
правомощие, каквото от чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС не произтича или 3) липсва (не е
взето) решение на ОС, въпреки че така е отразено в протокола по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.
Конститутивният
иск по чл. 40 ЗУЕС не включва съдебна защита срещу онези решения на ОС на
етажните собственици, които (изначално) не са породили действие, - онези, за
които правният режим на ЗУЕС не се прилага или макар да се прилага, ОС на
етажните собственици е надхвърлило своята компетентност, или решение в
действителност няма, въпреки че протокола по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС невярно го
отразява. Редът за тази защита е с установителен иск по чл. 26 от ЗЗД.
С
исковите молби ищците са извели и правния си интерес от иска по чл. 26 от ЗЗД,
като са посочили, че са собственици на самостоятелни обекти на собственост
(СОС) в комплекс „Хелиос“, индивидуализирани подробно в исковите молба, за
което обстоятелство са приложени и нотариални актове.
Изложени
са съображения, че не е налице етажна собственост, тъй като е налице комплекс
от затворен тип по см. на чл. 2 от ЗУЕС, като е посочено че комплекс „Хелиос“
представлява съвкупност от 12 жилищни сгради, всяка от които със самостоятелен
вход, покрив и комуникация, паркинг-обикновена съсобственост и терен, който е
частен имот- собственост на търговски дружества.
Направено
е и позоваване на Решение №III-80/18.07.2018 г. по
в.гр.д. №821/ 2018 г. на Окръжен съд Бургас,
като това решение е служебно известно на настоящия съдебен състав, доколкото е и
постановено от същия. В отговора на частната жалба е посочено, че в цитираното
решение никъде съдът не е приел, че комплекс „Хелиос“ е от затворен тип.
Твърдението
е невярно. Действително в.гр.д. №821/ 2018 е образувано по вещен спор между
други страни, но в мотивите му е прието, че е налице един ансамбъл от сгради, зони за отдих и
незастроени части в УПИ, с изграден басейн, складове, търговски обекти, с
контролиран достъп на външни лица, който отговаря изцяло на дефиницията на
„жилищен комплекс от затворен тип“ по смисъла на § 1, т.3 ДР ЗУЕС. Решението е
отменено с Решение № 175 от 18.12.2019 г. по гр.д. №4660/2018 г. на ВКС, I Г.О., като независимо от отмяната на друго основание в
решението си върховната инстанция е стигнала до същия извод за качеството
комплекс от затворен тип на „Хелиос“.
В
решението на върховната инстанция е посочено, че суперфициарните собственици,
упражнявайки правото по чл. 64 от ЗС да се ползват от терена до колкото това е
необходимо, за да използват обекта си, имат правото и да ползват елементите и
съоръженията, които са принадлежност към сградите-етажна собственост, но
управлението на ЕС става по силата на императивната правна норма на чл. 2 от ЗУЕС, при условията на договора , сключен между собственика на СОС и
инвеститора, като последният е собственик на терена. Правото на носителите на ограниченото вещно
право на строеж да ползват елементите и съоръженията на дворната инфраструктура
не го лишават от правото му на собственост върху терена, затова разпоредбата на
чл. 2 от ЗУЕС е предвидила особена форма на управление на комплексите от
затворен тип.
Следва
да се посочи, че преценката дали комплекс „Хелиос“ има характеристиките на „жилищен
комплекс от затворен тип“ по смисъла на § 1, т.3 ДР ЗУЕС във вр. с чл. 2 от ЗУЕС е такава по основателността, а не по допустимостта на иска по чл. 26 от ЗЗД и съответно следва да бъде направена в производството по разглеждане на
иска. За допустимостта на същия е достатъчно да се твърди, че редът по ЗУЕС е
изключен, доколкото е налице отклонението по чл. 2 от ЗУЕС, както е и в
процесния случай.
Ето
защо и във връзка с горното следва да бъде уважена частната жалба и да бъде
отменено Решение №26 от 14.02.2020 г. по гр.д. №538/2019 г. Районен съд-Поморие
в частта, в която същото има характер на определение, съгласно което
производството по предявения иск по чл. 26 от ЗЗД за прогласяване нищожността
на решенията на проведеното на 09.07.2019 г. ОС на собствениците в ЕС
обективирани в протокол от същата дата е прекратено като недопустимо.
Районен
съд-Поморие преждевременно е разгледал евентуалния иск, след като е прекратил
главния иск без да изчака стабилизиране на определението за прекратяване,
подлежащо на инстанционен контрол.
Евентуалният
иск се счита предявен под условие, което има вътрешнопроцесуален характер.
Постоянна и непротиворечива е съдебната практика, че съдът не се произнася по
евентуалния иск, ако не се е сбъднало условието, от което зависи разглеждането
му, т.е. в случаите на отхвърляне /прекратяване на производството по главния
иск. Въззивният съд не може да разгледа за първи път иск, който не е разгледан
от първоинстанционния съд, освен в хипотезата на чл.271, ал.2 от ГПК, като по
тази начин страните биха били лишени от една съдебна инстанция.
Ето
защо делото следва да бъде върнато за разглеждане на главния иск по чл. 26 от ЗЗД на Районен съд- Поморие.
Въззивният
съд следи за допустимостта на решението в обжалваната част. Както беше посочено
по-горе като не е изчакал стабилизиране на прекратително определение по главния
иск по чл. 26 от ЗЗД, районният съд преждевременно е разгледал евентуалния иск
по чл. 40 от ЗУЕС без да е налице вътрешнопроцесуалното условие за това, като
по този начин е постановил един недопустим съдебен акт. Законът не
предвижда изключения от общото правило,
че при недопустимост на първоинстанционното решение същото се обезсилва. Ето
защо Решение №26 от 14.02.2020 г. по гр.д. №538/2019 г. Районен съд-Поморие, следва
да бъде обезсилено в частта, с която съдът се е произнесъл по иска по чл. 40 от ЗУЕС.
При
направения извод за недопустимост на първоинстанционното решение за въззивната
инстанция няма процесуална възможност да се произнесе и да обсъди доводите за
неправилност на решението на въззивната страна.
На основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 273
от ГПК следва да бъде уважено искането на частния жалбоподател за присъждане на
разноски съобразно представените по делото доказателства за извършването им в
размер на 15 лева държавна такса за въззивна частна жалба.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 278, ал. 2 и чл. 270,ал. 3 от ГПК, Окръжен съд
Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №26 от
14.02.2020 г. по гр.д. №538/2019 г. Районен съд-Поморие, в частта имаща характер на определение, с която съдът е прекратил като недопустимо производството по предявения
от „Брезник – четири сезона” ЕООД, против Етажна собственост „Хелиос” иск по чл. 26 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на решенията на проведеното на 09.07.2019 г. Общо събрание на
собствениците в Етажната собственост, обективирани в протокол от същата дата.
ВРЪЩА гр.д. № 538/ 2019 г.
на Районен съд-Поморие за продължаване на съдопроизводствените действия по
предявения иск по чл. 26 от ЗЗД.
ОБЕЗСИЛВА Решение №26 от
14.02.2020 г. по гр.д. №538/2019 г. Районен съд-Поморие в останалата му част.
ОСЪЖДА Етажна собственост „Хелиос”, код
по БУЛСТАТ:********* да заплати на „Брезник – четири сезона” ЕООД, ЕИК: *********, сума в размер 15 лева /петнадесет лева/
представляваща разноски пред настоящата инстанция.
Решението, в частта в която е обезсилено Решение
№26 от 14.02.2020 г. по гр.д. №538/2019 г. Районен съд-Поморие подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок.
Препис
от решението да се изпрати на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.