Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
София, 17.02.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 13 състав, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Росен Димитров
при секретаря Вяра Баева, като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.
дело № 9008 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата Р.Т.Х.Л.М.Т.,
ЕГН **********, чрез пълномощника
й адв. С.С. е предявила против Г.
Ф., *** – за заплащане на обезщетение за търпени неимуществени
вреди в резултат от смъртта на А.Г.Т./с когото е живеела във фактическо съжителство на съпружески начала/, настъпила в резултат на ПТП на 17.12.2017 г. в размер на сумата от
1 000 лв.- предявен
като частичен иск от общ
в размер на 80 000
лв., ведно със законна лихва върху
тази сума от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 12.06.2018 г. до окончателното й изплащате и разноските по делото.
Твърдят, че смъртта на Антон
е настъпила по изключителна вина на водач на неидентифицирано МПС и й е
причинила мъки и страдания,тъй като живеела с починалия на съпружески начала от
около 6 години преди смъртта му и отношенията им били топли и близки, основани на привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение.
Не оспорва,че е получила от ответника извънсъдебно обезщетение за тези
страдания в размер на 120 000 лв.,но твърди,че същите не са достатъчни да
репарират нейните страдания и мъки.
В тази връзка моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди от 40
000 лв./след направено
увеличение на размера на иска/ ,който размер е
частичен ос 80 000 лв. Претендира се заплащане на законната лихва върху обезщетенията
от датата на исковата молба – 12.06.2018 г. до датата на окончателното
изплащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът Г. Ф. ***, чрез процесуален представител оспорва предявения иск и по основание и по размер като
прекомерно завишен. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
поради това, че същият сам
се е поставил в риск за живота
и здравето си, тъй като по
време на ПТП, същият е бил под
въздействието на алкохол – с 1,68 промила алкохол в кръвта – в нарушение на чл.
108 ЗДвП. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От представените по
делото доказателства - Констативен протокол за ПТП № К 963 от 18.12.2017 г.,
Протокол за оглед на местопроизшествие от 18.12.2017 г., със скица и фотоалбум
се установява, че на
17.12.2017 г., около 23:50 часа в гр. София, на ул. „Трети март“ в района на кв.Филиповци в близост до находащия
се мост към район Люлин е настопъли ПТП,при което неустановено
МПС, управлявано от неизвестен водач с неустановена посока на движение по ул. „Трети март“, на около 130 м. от моста, свързващ кв. Филиповци и ж.к. Люлин, е блъснал
пешеходеца А.Г.Т., който се е движел в посока (към ж.к. Люлин),
в края на пътното платно.
От представения на л.8 препис от смъртен акт е видно,че
пешеходеца е починал на място.
От справка за аутопсия
на л.19 от делото се установява,че пострадалия е получил тежка открита черепно-мозъчна
травма и тежка травма на дясната подбедрица в следствие на ПТП.
Прието е за безспорно,че
пострадалият е бил под влияние на алкохол с 1.68 промила в кръвта.
С постановление на СРП
от 19.04.2018 год. е спряно , поради неоткриване на водача на МПС-то,
образуваното досъдебно производство № 11512/2017 год. по описа на РТП при СДВР.
От заключението по приетата АТЕ се установява,че
произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието,при мокра пътна
настилка в района на кв.Филиповци,като неизвестният автомобил се е движел с
около 80 км.ч.Ударът е настъпил на пътното платно на около 0.5-1.0 м. вляво от
десния край на платното спрямо движението на неизвестния автомобил.
От разпита на свидетеля Борислава
Борисова/дъщеря на ищцата/ се установява, че пострадалия и майка й Л. са
живеели заедно на съпружески начала от 2011 год. Тя много тежко приела смъртта
на Антон,много плакала и досега не може да го прежали,често ходи на гроба му.
Свидетелят Цоньо Цонев установява,че където е
станало произшествието пътят е пил с павета,мокър,валяло е сняг,а банкета от
около метър е бил кален и неизползваем.
По делото е прието за безспорно,че ответникът
е изплатил на ищцата извънсъдебно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на А.Г.Т.в размер на 120 000 лв.
При така
установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 557,
ал. 1, т. 1 КЗ Гаранционния Ф. изплаща обезщетения на увредените лица, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България или на друга държава членка и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и е причинено от неидентифицирано МПС.
Ищцата Л.М.Т. е в кръга лица, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди от настъпилата от деликта смърт. Установено е,че е живеела
с пострадалия на съпружески начала от 6 години и до смъртта му,поради което с
оглед Постановление № 4/1961 г. на Пленум на ВС има право да претендира обезщетение за
неимуществени вреди поради непозволено увреждане.
Установено е наличието на деликт с всичките кумулативно дадени елементи
от неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на
причинителя. При процесното ПТП, вина за смъртта на пострадалия има лицето
управлявало неизвестния автомобил,тъй като ако този автомобил се е движил в
рамките на допустимата за населено място скорост до 50 км.ч. би могъл
своевременно да забележи лежащия на пътното платно пешеходец и да предотврати
удара. Нарушил е разпоредбата на чл. 21, ал.
1 от ЗДвП, а
също чл. 5, ал. 2, т. 1, предвиждаща, че „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства и чл.116 ЗДвП,която го е
задължавала да бъде с повишено внимание спрямо пешеходците.
Установена е и
причинно – следствената връзка между търпените от ищцата неимуществени вреди от
смъртта на пострадалия и горепосоченото противоправно виновно поведение.
Възражението на ответника за съпричиняване от страна на
пострадалия е основателно-поради средната степен на алкохолно опиянение
пострадалият се е движил по пътя без мисъл или инстинкт за самосъхранение.Факт
е,че в нарушение на чл.108,ал.1 ЗДвП пострадалия не се е движил по банкета,който
на мястото видно от огледния протокол е бил 2.5 метра широк. Според съда/а и
Закона/ дори този банкет да е бил кален
и засипан от сняг все пак е бил използваем и при опасността в тъмната част на
денонощието,при снеговалеж и мокра настилка, пешеходецът да бъде блъснат от
преминаващ автомобил е следвало да го мотивира да се придвижва по банкета, независимо
от риска да се изцапа или намокри.
Движейки се по пътното платно на около метър от края му, пострадалият
сам се е поставил под риска да бъде блъснат от МПС, макар че безспорно
основната вина за ПТП-то е на водача на неидентифицираното МПС. Съдът намира,че
процесната на съпричиняване е 20 %.
По размерите на исковите претенции:
В случая ответника дължи обезщетение за действително
причинените неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
ПТП и се изразяват в изпитаните и изпитвани силни болки и страдания от смъртта
на починалия, живял като съпруг в едно домакинство с Л. от 6 години, в условия
на разбирателство и взаимопомощ.
С оглед на горното съдът намира,че справедливо
обезщетение за търпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на Антон е в
размер на 120 000 лв.,а след приспадане на приетия размер съпричиняване
обезщетението следва да бъде в размер на 96 000 лв.
Предвид факта,че ищцата е получила обезщетение от
ответника в размер на 120 000 лв. настоящата претенция е изцяло
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
При този изход на спора,ищцата на основание чл.78, ал.8
от ГПК следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение по реда на
Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер 300 лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.М.Т.,
ЕГН **********, чрез пълномощника
й адв. С.С.,*** против
Г. Ф., *** иск с правно основание чл. 557,
ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на обезщетение
за търпени неимуществени вреди в резултат от смъртта на
А.Г.Т./с когото
ищцата се е намирала във фактическо
съжителство/, настъпила
в резултат на ПТП на
17.12.2017 г. в размер на сумата от 40 000 лв.- предявен като частичен
иск от общ
в размер на 80 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Л.М.Т.,
ЕГН ********** да заплати на
Г.
Ф. *** юрисконсултско възнаграждение от 300 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: