РЕШЕНИЕ
№ IV –
144
22.07.2020 г., гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV
въззивен граждански състав, в открито заседание на двадесет и втори юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря Ваня Димитрова, като разгледа
докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 947 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Ж.Д.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника адвокат Цено Стоянов, против Решение № 9 от 09.01.2020 г. по гр.
д. № 747/2019 г. на Районен съд – Карнобат в ЧАСТТА, с която е ПРИЕТО ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на въззивника, че дължи на „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *********, представлявано от
изпълнителния директор Кремен Лазаров,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” 23Б, сума
в размер на 3 629, 00 лева, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за имот, находящ се в ***, за
периода месец май 2015 г. до месец април 2018 г., лихва в размер на 365, 98
лева за периода от 14.09.2016 г. до 06.02.2019 г., както и за сумата от 45,
24 лева, представляваща главница за дялово разпределение на топлинна
енергия, лихва за забава в размер на 6, 44
лева за периода от 14.09.2016 г. до 06.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 13.02.2019 г., до изплащане на вземането. Решението е
постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК *********, като трето
лице-помагач на страната на ищеца „Топлофикация
София” ЕАД.
В жалбата се излагат оплаквания, че решението е
незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални
нарушения. Твърди се, че ответникът не е собственик на процесното жилище и че никой
не живее там от 2010 г. Излагат се доводи, че ищцовото дружество не е връчило
на ответника нито една фактура за процесния период и че не е извършено
измерване и отчитане на топлинна енергия за процесното жилище. Поддържа се, че
заключенията на експертизите по делото са основани изцяло на документи,
предоставени от третото лице – помагач, което е начислило суми без да е
разходвана топлоенергия за жилището поради това, че не бил осигурен достъп до
него, но по делото не са представени доказателства, че ответникът е бил
уведомен и че не е предоставил достъп. Оспорват се изводите на извършената
експертиза и възприетата от съда фактическа обстановка.
Въззивникът
моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което
да отхвърли предявените искове. Претендира за присъждане на разноски.
Въззивната
жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от
надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен
интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити, поради което е
процесуално допустима.
В
законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото не са депозирани писмени
отговори на въззивната жалба от въззиваемото дружество „Топлофикация София” ЕАД
и от третото лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.
235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
На
основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
По
повод наведените от ответника пред първата инстанция доводи, че пред Софийски
районен съд се води дело за същите суми, следва да се отбележи следното по
повод допустимостта на решението в обжалваната част. Съгласно разпоредбата на
чл. 126, ал. 1 ГПК, когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи
две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно
заведеното дело се прекратява служебно от съда, с изключение на делата за
присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по
вече висящ частичен иск. Когато прекратяването се постановява от въззивния съд,
той обезсилва решението на първата инстанция. Наличието на висящ процес между същите
страни, на същото основание и за същото искане е абсолютна процесуална пречка
за допустимостта на по-късно заведеното дело, за наличието на която съдът следи
служебно. При направено възражение за отвод за висящ процес съдът следва да
извърши служебна проверка за наличието на тази процесуална пречка и без
страните да са представили доказателства в тази насока. Така при извършена справка
на електронната страница на Софийски районен съд настоящият въззивен състав
констатира, че посоченото от ответника гражданско дело № 77960 по описа на съда
за 2017 г. е образувано по искова молба на „Топлофикация София” ЕАД срещу Ж.Д.Ж.
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1594, 31
лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.06.2013г. до м.04.2015г. за топлоснабден имот в ***, и
сумата от 253, 15 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на
цената на топлинната енергия за периода от 31.07.2013г. до 11.07.2016г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д.
№ 40250/2016г. на СРС, 54 състав. Доколкото се касае за период, който не
съвпада с процесния по настоящото дело, не е налице абсолютната процесуална
пречка по чл. 126, ал. 1 ГПК.
По
отношение на доводите на въззивника, че той не е собственик на процесното
жилище, съдът намира следното. В исковата молба е посочено, че ответникът е
клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в качеството си на собственик. От
представените по делото доказателства не се установява ответникът да притежава
посоченото в исковата молба качество, въз основа на което ищецът обосновава
наличието на възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия, по което ответникът да е страна. Съобразно правилата за
доказване и принципа на диспозитивното начало в гражданския процес чрез доказателствата
съдът извършва проверка дали заявените от страните факти и обстоятелства са се
осъществили в обективната действителност, но съдът не разполага с правомощия да
извлича ненаведени в процеса твърдения от събрани по делото доказателства. Ето
защо настоящата въззивна инстанция намира, че по делото не се установява въз
основа на наведените с исковата молба факти и обстоятелства ответникът да е
страна по облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия.
Дори и да се приеме, че ответникът е страна по
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, по делото не са надлежно заявени факти и обстоятелства, нито са
представени доказателства, от които да се установи какво е съдържанието на
процесното облигационно правоотношение за процесния период, т. е. какви са правата
и задълженията на страните съобразно Общите условия (ОУ) за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД за клиенти за битови нужди в гр.
София. С исковата молба се претендират вземания за главница за топлинна енергия
за периода 05.2015 г. до 04.2018 г., лихва за забава върху главницата за
периода от 14.09.2016 г. до 06.02.2019 г., главница за дялово разпределение на топлинна
енергия за периода 05.2015 г. до 04.2018 г., лихва за забава върху главницата за периода от
14.09.2016 г. до 06.02.2019 г. В обстоятелствената част на исковата молба е
посочено, че за процесния период са действали ОУ, одобрени с Решение №
ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008 г. (които не са относими
към горепосочените периоди), както и ОУ, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014
г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. Отбелязано е, че в подкрепа на изложените
в исковата молба твърдения се прилагат доказателства, сред които ОУ от 2014 г.
и 2016 г., които обаче не са налични по делото. С проектодоклада по делото
съдът е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да представи ОУ на
договорите между „Топлофикация София“ ЕАД и търговец по смисъла на ЗЕ за
извършване на дялово разпределение на ТЕ между клиентите в СЕС в гр. София,
приети с Решение по т. 1 от Протокол № 43/11.05.2005 г. на Съвета на
директорите на „Топлофикация София“ АД и одобрени с Решение № ОУ-013/20.06.2005
г. на ДКЕВР на основание чл. 146, ал. 2 ЗЕ и чл. 298, ал. 1 ТЗ. Препис от
определението е надлежно връчен на представител на ищцовото дружество на 26.09.2019
г., но дадените от съда указания не са изпълнени. Освен това съдът констатира,
че разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ЗЕ, посочена от съда като основание за
приемане на горецитираните ОУ, е отменена с ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 08.09.2006
г.
Дори и да се приеме, че Общите условия за продажба
на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД за клиенти за битови нужди в
гр. София като публично известни съгласно чл. 150 ЗЕ са общоизвестен факт по
смисъла на чл. 155 ГПК, това би означавало, че съществуването и съдържанието на
тези ОУ не подлежат на доказване, но не и че ищцовото дружество е освободено от
задължението да се позове на конкретните клаузи от тези ОУ, на които основава
вземанията си – обратното би означавало съдът служебно да прилага договорни
клаузи, което би представлявало недопустимо отклонение от принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес. Въззивният съд служебно констатира,
че за част от исковия период са действали Общи
условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“
ЕАД за клиенти за битови нужди в гр. София,
приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
„Топлофикация София” ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката. В исковата молба обаче
не са изложени никакви обстоятелства относно действието на тези ОУ за част от
процесния период, нито се съдържа позоваване на конкретни клаузи, които да
обосноват дължимостта и изискуемостта на претендираните суми. С
обжалваното решение съдът се е произнесъл без да изследва въпроса за
приложимите за процесния период ОУ за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София“ ЕАД за клиенти за битови нужди в гр. София и за съдържанието
на правата и задълженията на страните с оглед заявените с исковата молба
обстоятелства.
По
отношение на доводите на въззивника, че никой не живее в процесното жилище от
2010 г. и че там не е потребена никаква топлоенергия и не е извършено измерване
и отчитане, а са начислени суми поради неосигурен достъп, но по делото не са
представени доказателства, че въззивникът е бил уведомен за това и че не е
предоставил достъп, съдът намира следното. В исковата молба е отбелязано, че претендираните
суми са за реално потребена енергия и са начислени по действителен разход на
уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. С
исковата молба е направено и доказателствено искане за задължаване на „Техем
Сървисис“ ЕООД да представи определени документи, сред които и протоколи за
неосигурен достъп на служител на ФДР за отчет на измервателните уреди в СЕС
(ако такива са съставяни), но такива писмени доказателства не са представени по
делото. От представените по делото писмени доказателства е видно, че за периода
от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. и от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. за
процесния имот са начислени суми за количества топлоенергия въз основа на
максимална оценка по мощност. В заключението на вещото лице по извършената
съдебно-техническа експертиза е посочено, че в процесния имот е отчетено през
месец май 2017 г., а за останалите периоди начисленията са служебни съгласно
Наредбата за топлоснабдяването. По делото са събрани гласни доказателства чрез
показанията на свидетеля И.И., които съдът кредитира като обективни и добросъвестно
изложени, а от тях се установява, че от 2010 г. ответникът живее в ***, а децата му живеят във Виена. Видно от изготвената по
делото справка, ответникът е с регистрирани настоящ адрес *** от 25.06.2013 г.
и с постоянен адрес *** от 16.05.2017 г. По делото е представен главен отчет за
проверка от 09.05.2017 г., подписан от служител на „Техем Сървисис“ ЕООД, с
посочен период 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. и отбелязване „не се живее“, както
и отчет за проверка от 08.03.2019 г., също подписан от служител на „Техем
Сървисис“ ЕООД, от които се установява, че в процесния имот не е потребена
топлинна енергия. Въз основа на изложеното съдът намира, че по делото не се
установява, че претендираните суми са за реално потребена енергия и че са
начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в имота. При липсата на наведени с исковата
молба твърдения за наличие на основание за служебно начисляване на претендираната
сума за топлоенергия този въпрос не подлежи на изследване. Още повече, че по
делото не се твърди и не се установява да е спазен предвидения в гл. XII от
приложимите ОУ ред за осигуряване на достъп, който изисква да е отправено
писмено уведомление със срок не по-малък от три дни преди датата на осигуряване
на достъпа с уточнение за интервала от време – преди или след обяд (л. 52, ал.
3), нито пък са представени констативни протоколи за неосигурен достъп на датите
за отчет, подписани от избрано от етажната собтсвеност лице (чл. 13).
Дори и да се приеме, че ответникът е страна по
договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, по силата на който
дължи претендираната сума за реално потребена топлоенергия, то по делото не се
установява претендираната сума да е
изискуема с оглед наведените с исковата молба твърдения. В исковата молба се
твърди, че с чл. 33 от ОУ от 2014 г. е установено, че клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на дружеството, като от влизането в
сила на тези ОУ на 12.03.2014г. дружеството ежемесечно удостоверява
публикуването на интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в
присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи,
удостоверяващи явяването на нотариуса и извършените действия по публикуване на
данни за дължимите суми за ТЕ чрез осигуряване на достъп до индивидуалните
партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се
осъществява чрез официалната уеб-страница на „Топлофикация София“ ЕАД.
Доколкото посочените констативни протоколи не са представени по делото, не се
установява да е настъпила изискуемостта на претендираната сума за доставена топлоенергия,
която е формирана от стойността на сумите по месечните фактури и стойността на
изравнителните сметки, с оглед наведените с исковата молба твърдения за реда и
срока, по който купувачите са длъжни да заплащат месечните суми за ТЕ.
Позоваването в исковата молба и на чл. 33 от ОУ от 2008 г. е неотносимо, тъй
като вече стана ясно, че тези ОУ не са приложими за процесния период.
Въз
основа на всичко гореизложено съдът намира, че предявеният иск за присъждане на
сума от 3 629, 00 лева,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в
***, за периода месец май 2015 г. до месец април 2018
г., за периода месец май 2015 г. до месец април 2018 г., е неоснователен,
поради което следва да бъде отхвърлен.
Неоснователността
на главния иск има за последица и неоснователност на предявения акцесорен иск
за лихва за забава върху главницата в размер на 365, 98 лева за периода от 14.09.2016 г. до 06.02.2019 г. Освен
това в исковата молба е посочено, че съгласно ОУ от 2014 г. обезщетение за
забава в размер на законната лихва се начислява само за задълженията по
изготвените изравнителни сметки без обаче да се посочи какъв е техният размер
от общия размер на претендираната сума за главница, която се формира както от
стойността на сумите по месечните фактури, така и от стойността на
изравнителните сметки, нито при какви условия длъжникът изпада в забава за
плащанията по изравнителните сметки. Направено е доказателствено искане за
извършване на съдебно-счетоводна експертиза, която да посочи размера на
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на изпадане на
ответника в забава до 27.12.2016 г. общо и за отделните месеци, но заключението
на вещото лице не съответства на така поставения въпрос, нито на изложените в
исковата молба факти и обстоятелства относно дължимостта на претендираната сума
за мораторна лихва.
По
отношение на исковете за присъждане на сумата от 45, 24 лева, представляваща
главница за дялово разпределение на топлинна енергия, и сумата от 6, 44 лева,
представляваща лихва за забава върху
главницата, следва да се отбележи следното. Налице е несъответствие в началния
срок на периода, за който се претендира главницата (по заявление 11.2016 г., а
по искова молба – 05.2015 г.) и лихвата (по заявление 30.12.2016 г., а по
искова молба – 14.09.2016 г.) но това обстоятелство не е отчетено от вещите
лице по СТЕ и СЧЕ, които са посочили в заключенията си, че за процесния период
05.2015 г. до 04.2018 г. са начислени суми за дялово разпределение на стойност 45, 24 лева и лихва за забава в
размер на 6, 44 лева, но същевременно от представените към заключенията таблици
е видно, че сумата от 45, 24 лева е за период с начало 11.2016 г., което поставя
под съмнение обосноваността на заключенията на вещите лица в тази част. Същевременно
в исковата молба е посочено само, че собствениците в СЕС, в която се намира
имотът на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово
разпределение на ТЕ с „Техем Сървисис“ ЕООД, но не са наведени обстоятелства
относно дължимостта, изискуемостта и размера на претендираната сума за дялово
разпределение. Ето защо и този иск се явява неоснователен, поради което следва
да бъде отхвърлен ведно с предявения акцесорен иск за присъждане на мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение.
Поради
несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции в обжалваната част
първоинстанционното решение се явява неправилно, поради което следва да бъде
отменено в тази част, с която е прието за установено по отношение на Ж.Д.Ж., че
дължи на „Топлофикация София” ЕАД, сума в размер на 3 629, 00 лева,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в
***, за периода месец май 2015 г. до месец април 2018
г., лихва в размер на 365, 98 лева за периода от 14.09.2016 г. до 06.02.2019
г., сумата от 45, 24 лева, представляваща главница за дялово разпределение на
топлинна енергия, лихва за забава в размер на 6, 44 лева за периода от
14.09.2016 г. до 06.02.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
13.02.2019 г., до изплащане на вземането, както и в частта за разноските, като
вместо него следва да бъде постановено, че се отхвърлят предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД против Ж.Д.Ж. искове за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сума в размер на 3 629, 00 лева, представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за имот, находящ се в ***, за
периода месец май 2015 г. до месец април 2018 г., мораторна лихва върху
главницата в размер на 365, 98 лева
за периода от 14.09.2016 г. до 06.02.2019 г., сумата от 45, 24 лева, представляваща главница за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода 11.2016 г. до 04.2018 г., лихва за забава върху
главницата в размер на 6, 44 лева за периода от 30.12.2016 г. до 06.02.2019 г.,
ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 13.02.2019 г., до окончателното изплащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение № 322/15.04.2019 г. по ч. гр. д. №
470/2019 г. на Районен съд – Карнобат. В останалата необжалвана част решението
е влязло в сила.
С оглед
изхода на делото въззивникът има право на разноски съобразно направеното искане
за присъждането им и представените доказателства за извършването им. Ето защо
въззиваемото дружество следва да бъде осъдено да заплати на въззивника сумата
от 148, 00 лева, представляваща държавна такса за въззивно обжалване, и сумата
от 100, 00, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция, или общо 248, 00 лева за разноски във въззивното производство.
Предвид
крайния изход на делото на въззивника-ответник следва да бъдат присъдени и
направените в първоинстанционното производство разноски съобразно направеното
искане за присъждането им и представените доказателства за извършването им. Ето
защо въззиваемото дружество-ищец следва да бъде осъдено да заплати на
въззивника-ответник сумата от 600 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за първата инстанция.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на обжалване, поради
което е окончателно.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 9 от 09.01.2020 г. по
гр. д. № 747/2019 г. на Районен съд – Карнобат в ЧАСТТА, с която е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ж.Д.Ж., ЕГН **********, че дължи на „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК
*********, представлявано от изпълнителния директор Кремен Лазаров, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Ястребец” 23Б, сума в размер на 3
629, 00 лева, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
имот, находящ се в ***, за периода месец май 2015 г.
до месец април 2018 г., лихва в размер на 365,
98 лева за периода от 14.09.2016 г. до 06.02.2019 г., сумата от 45, 24 лева, представляваща главница за
дялово разпределение на топлинна енергия, лихва за забава в размер на 6, 44 лева за периода от 14.09.2016 г.
до 06.02.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 13.02.2019 г., до
изплащане на вземането, както и в ЧАСТТА
ЗА РАЗНОСКИТЕ,
като
вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК
*********, представлявано от изпълнителния директор Кремен Лазаров, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” 23Б, против Ж.Д.Ж., ЕГН **********, искове за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 3
629, 00 лева, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
имот, находящ се в ***, за периода от 05.2015 г. до
04.2018 г., сумата от 365, 98 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 14.09.2016 г. до 06.02.2019 г., сумата от 45, 24 лева,
представляваща главница за дялово разпределение на топлинна енергия за периода
11.2016 г. до 04.2018 г., и сумата от 6,
44 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 30.12.2016
г. до 06.02.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
– 13.02.2019 г., до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед
за изпълнение № 322/15.04.2019 г. по ч. гр. д. № 470/2019 г. на Районен съд –
Карнобат.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК
*********, представлявано от изпълнителния директор Кремен Лазаров, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” 23Б, да заплати на Ж.Д.Ж., ЕГН **********, сумата от 248, 00 лева, представляваща разноски
във въззивното производство, както и сумата от 600, 00 лева, представляваща разноски в първоинстанционното
производство.
Решението
е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК *********, като трето
лице-помагач на страната на въззиваемото дружество „Топлофикация София” ЕАД, с
ЕИК *********.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.