№ 161
гр. гр.Несебър, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20222150101285 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 4 от ГПК.
От ищеца В. И. Т. срещу ответницата С. В. Д. – Т.а е предявен иск с правно основание чл.
124, ал. 4 от ГПК за установяване, че подписът, положен в молба вх. № 261278 от 29.07.2022г. по
гр.д. № 576/2014г. по описа на Районен съд Несебър, не е на ответницата. Ищецът излага, че въз
основа на посочената молба и на основание разпореждане от 23.08.2022г. срещу него е издаден
изпълнителен лист № 260203 от 23.08.2022г. Твърди, че производството по издаване на
изпълнителен лист е изначално опорочено, тъй като молбата не е подписана от ответницата.
Развива съображения за видимо несъответствие между положения в молбата подпис и подписът на
ответницата. Твърди, че въз основа на тази молба са засегнати негови материални интереси и
срещу него е издаден неправилен и порочен изпълнителен лист. Счита, че посоченият недостатък
на молбата не може да се санира. С тези доводи моли предявеният иск да бъда уважен. Лично и
чрез процесуалния си представител развива съображения за допустимост и доказаност на иска.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответницата С. В. Д. – Т.а, чрез процесуалния й представител, е
подаден отговор на исковата молба, с който искът се оспорва като недопустим и неоснователен.
Развиват се подробни съображения за липса на конкретен правен интерес за ищеца от уважаване
на предявения иск. Твърди се, че искът е неоснователен, тъй като подписът в молбата е положен от
ответницата. От съда се иска да прекрати производството по делото или отхвърли предявения иск.
Претендират се разноски. Оспорва се претенцията за разноски на другата страна, като се отправя
възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК в тежест на ищеца е да докаже
1
твърденията си, че подписът, положен в молба вх. № 261278 от 29.07.2022г. по гр.д. № 576/2014г.
по описа на Районен съд Несебър, не е на С. В. Д. – Т.а.
Посочената молба вх. № 261278 от 29.07.2022г. е налична в оригинал в кориците на .д. №
576/2014г. по описа на Районен съд Несебър, което (по данни на страните) е висящо пред Окръжен
съд Бургас (съобразно посоченото в отговора на исковата молба – в.ч.гр.д. № 2064/2022г. по описа
на Окръжен съд Бургас), като по делото молбата е налична като приложение към изготвената
експертиза – на л. 128 от делото, а вещото лице се е запознало с нея в оригинал в кориците на
делото пред Окръжен съд Бургас.
На първо място по делото се поставя въпросът за допустимост на предявения иск. Ищецът е
посочил конкретен правен интерес за него, а именно: подаване на молба (за която твърди, че не е
подписана от ответницата), послужила като основание за издаване на изпълнителен лист срещу
него. С оглед разпоредбата на чл. 405, ал. 1 от ГПК, която предвижда издаването на изпълнителен
лист единствено въз основа на молба на заинтересованото лице, то изложените в исковата молба
твърдения са достатъчни, за да обосноват правен интерес на ищеца от предявения иск. В отговора
на исковата молба се сочи, че разпореждането за издаване на изпълнителен лист е обжалвано, но
производството по делото все още е висящо, поради което инициираното с молбата по чл. 405, ал.
1 от ГПК производство към момента не е приключило (и към момента няма данни това положение
да се е променило).
Искът по чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване истинността или неистинността на документ е
установителен по своя характер. В постоянната си и непротиворечива казуална практика
върховната инстанция е приела, че искът за установяване истинността на документ по чл. 124, ал. 4
ГПК е допустим, когато: 1) е предявен преди да е преклудирана възможността за оспорването на
документа по реда на чл. 193 ГПК в производство по друго гражданско дело между страните; 2)
документът доказва или отрича факт от значение за възникването, съществуването, изискуемостта
или погасяването на гражданско право или правоотношение и 3) ищецът има правен интерес от
установяването или отричането на гражданското право или правоотношението, доколкото от него
е производен и правният му интерес да оспорва документа (Решение № 229 от 24.04.2019г. по гр.д.
№ 246/2018г. по описа на III гр. о. на ВКС, както и цитираните в него).
Както се отбеляза по арг. от чл. 405, ал. 1 ГПК изпълнителен лист може да бъде издаден в
полза на дадено лице само по негова писмена молба, която се основава на съдебен акт по чл. 404
ГПК. От своя страна в чл. 100, изр. 2 ГПК е предвидено, че страните извършват процесуални
действия извън съдебно заседание в писмена форма. По арг. от чл. 101, ал. 1 ГПК съдът следи
служебно за надлежното извършване на процесуалните действия, като в чл. 102 ГПК е предвидено
задължителното съдържание на отправените до съд писмени заявления. Според чл. 102, ал. 1, т. 4
ГПК елемент от задължителното писмено съдържание на писмено заявление, отправено до съд, е
подпис на лице, което е направило изявлението. В случая е подадено писмено изявление до
Районен съд Несебър - молба вх. № 261278 от 29.07.2022г. по гр.д. № 576/2014г. по описа на
Районен съд Несебър, с правно основание чл. 405, ал. 1 ГПК, което с оглед изискванията на чл.
102, ал. 1, т. 4 ГПК следва да е подписано за надлежно упражняване на процесуални права.
Молбата е подадена от С. В. Д. – Т.а и в нея фигурира подпис положен за ответницата,
непосредствено в поле над изписаното й име. В рамките на цялото производство по настоящото
дело тя поддържа позицията, че лично е подписала посочената молба (вкл. с изрична молба,
подадена от нея на л. 70 от делото). Въз основа на молбата се е развило производство по чл. 405 –
чл. 406 ГПК и е издаден изпълнителен лист № 260203 от 23.08.2022г. (на л. 4 от делото), с който
2
ищецът В. Т. е осъден да заплаща месечна издръжка в размер от по 150 лв. на С. В. Д. – Т.а, за
детето Сияна В.ова Т.а. Т.е. подаденото писмено изявление до съда е осъществило функцията си по
чл. 405, ал. 1 вр. чл. 102 вр. чл. 100, изр. 2 вр. чл. 6, ал. 1 ГПК и въз основа на него е издаден
изпълнителен титул срещу В. Т.. Видно е (от покана за доброволно изпълнение), че този
изпълнителен титул е послужил за образуване на изпълнително дело № 71/2022г. по описа на ДСИ
при Районен съд Несебър.
При тези данни на първо място съдът намира, че искът е предявен преди да е преклудирана
възможността за оспорването на молбата по реда на чл. 193 ГПК в производство по друго
гражданско дело, тъй като няма преклузивен срок за оспорване на подпис в писмено изявление до
съд по смисъла на чл. 102, ал. 1, т. 4 ГПК и няма пречка същият да бъде оспорен в отделно
производство, както е сторено в настоящия случай. На следващо място документът (писмено
изявление до съд) доказва точно определен факт - че е инициирано по надлежен начин и при
спазване на чл. 405, ал. 1 вр. чл. 102, ал. 1, т. 4 вр. чл. 100, изр. 2 ГПК производство по издаване на
изпълнителен лист по чл. 405 – чл. 406 ГПК. От своя страна (както е прието в правната теория –
„Българско гражданско процесуално право“ – девето преработено издание, „Сиела Норма“ АД,
София 2012 – стр. 937) изпълнителният лист е съдебен акт, който удостоверява право за
принудително изпълнение и разрешава то да бъде упражнено, като задължава и овластява
изпълнителния орган да пристъпи по молба на кредитора към принудително изпълнение на
притезанието, доказано с изпълнителното основание, въз основа на което изпълнителният лист се
издава и чието съдържание той възпроизвежда. Изпълнителният лист е както разрешение, така и
заповед за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи, които са длъжни
безусловно да се съобразят с него. Изпълнителният лист поддържа процесуална правомерност
(докато не бъде обезсилен) на принудителното изпълнение. Следователно чрез издаването на
изпълнителния лист възниква право за лицето, в полза на което е издаден, да изисква безусловно
провеждане на изпълнително производство срещу вписания в изпълнителния лист длъжник, респ.
възниква задължение за органите по изпълнението да пристъпят към изпълнение. Налага се извод,
че писменото изявление до съда доказва конкретен факт, че е извършено надлежно сезиране с цел
издаване на процесуална ценна книга – изпълнителен лист, т.е. факт, който е от значение за
възникването на съответните права за молителя, респ. задължения за органите по изпълнението.
Налице е и третата предпоставка за допустимост на предявения иск - ищецът има правен
интерес от установяването или отричането на гражданското право или правоотношението. Както
се посочи изпълнителният лист е издаден срещу ищеца в настоящото производство, което
означава, че той придобива качеството „длъжник“ в образуваното въз основа на изпълнителния
лист изпълнително дело. Ето защо за него съществува правен интерес да докаже, че
производството по чл. 405, ал. 1 ГПК не е инициирано при спазване на формата за писмени
изявление по смисъла на чл. 102, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като по този начин за него ще възникне
възможност да отрече надлежното издаване на изпълнителен лист, респ. надлежното възникване на
правото на молителя да пристъпи към принудително изпълнение и задължението на органите по
изпълнението да изпълняват действащия изпълнителен лист.
Налага се краен извод, че всички изведени от съдебната практика критерии за допустимост
на иска по чл. 124, ал. 4 ГПК са налице и възраженията на ответницата в обратната насока са
неоснователни.
Съдът намира, че предявеният иск е и доказан. По делото е изготвена, изслушана и приета
съдебно-почеркова експертиза от вещото лице Щ. Н., обективирана в протокол (на л. 121 – чл. 137
3
от делото). Видно е, че вещото лице (съобразно вписаното от него) е изследвало в оригинал
положеният подпис в молба вх. № 261278 от 29.07.2022г. по гр.д. № 576/2014г. по описа на
Районен съд Несебър. Направено е подробно изследване на елементите на този подпис, описано в
експертизата. Обсъдена е молба на ответницата, в която посочва, че има друг вариант на подписа,
както и приложените към нея материали. Обсъдени са и са изследвани огромен брой сравнителни
образци от подписа на ответницата, вкл. и изискани от съда и постъпили по делото заявления,
подписани лично от нея, за издаване на документи за самоличност (на л. 93 – л. 109 от делото от
ОД на МВР Бургас, на л. 114 – л. 119 от делото от ОД на МВР Варна). Изследвана е подадена
лично нотариално заверена молба от ответницата (на л. 111 от делото). Вещото лице е направило
подробен анализ на целия сравнителен материал и го е отнесло към подписа в молба вх. № 261278
от 29.07.2022г. по гр.д. № 576/2014г. по описа на Районен съд Несебър, като е достигнало до извод,
че са налице различаващи се общи и частни признаци – характерни, устойчиви и в своята
съвкупност – достатъчни за извода, че изследваният подпис не е положен от С. Т.а. Съдът намира,
че анализът на вещото лице е подробен, задълбочен и основан на научни изследвания, подробно
описани в текста на експертизата. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си.
Ето защо съдът кредитира заключението като обективно, компетентно и безпристрастно.
Отправените от ответницата възражения срещу него в молба вх. № 3589 от 12.04.2023г. по описа
на Районен съд Несебър са бланкетни. Липсват конкретни възражения срещу извършения от
вещото лице анализ и използваните от него методи. Следователно тези възражения не могат да се
приемат за основателни.
С оглед приетото заключение на експертизата, съдът намира за доказано, че подписът,
положен в молба вх. № 261278 от 29.07.2022г. по гр.д. № 576/2014г. по описа на Районен съд
Несебър, не е на С. В. Д. – Т.а, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него
разноски. Доказани са следните разноски: 50 лв. за платена държавна такса, 250 лв. – внесен
депозит за експертиза и 1900 лв. – платено адвокатско възнаграждение. От ответницата е
отправено възражение за прекомерност на възнаграждението по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Възражението е направено с изрична молба преди провеждане на открито съдебно заседание от
12.04.2023г., поради което е подадено в предвидения за това срок. На следващо място съдът го
намира за основателно. По арг. от чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение за искове като настоящия
е в размер на 1000 лв. и именно до този размер следва да бъде намалено по реда на чл. 78, ал. 5
ГПК претендираното от ищеца възнаграждение. Тук следва да се отбележи, че делото не с висока
фактическа и правна сложност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Както е прието в Определение №
50005 от 09.03.2023г. по ч.гр.д. № 2842 от 2022г. по описа на II гр.о. на ВКС фактическата и
правна сложност на делото се преценява с оглед доказателствените факти и доказателства, които
ги обективират, тежестта на доказване на тези факти и дължимото правно разрешение на
повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай - например
задължителната съдебна практика разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в
по-ниска степен. Както се посочи – по въпроса за допустимостта на иска е налице задължителна
съдебна практика, обсъдена по-горе, а по въпроса за основателността е налице само един
доказателствен факт, който е следвало да се установи чрез експертни знания, поради което по
4
посочените критерии делото не се характеризира с фактическа и правна сложност. Освен това е
необходимо да се акцентира върху обстоятелството, че ангажираността на съответния адвокат с
конкретни задължения по делото също е елемент, трайно заложен в практиката на ВКС, който
подлежи на преценка по чл. 78, ал. 5 ГПК (Определение № 50107 от 11.04.2023г. по гр.д. №
30/2022г. по описа на IV гр. о. на ВКС, Определение № 210 от 21.03.2023г. по т.д. № 294/2023. по
описа на I търг. отделение на ВКС и др.). В случая участието на пълномощник се свежда до
последното открито съдебно заседание, а пълномощното е от 30.12.2022г., т.е. след подаване на
исковата молба, поради което възнаграждение към предвидения от закона минимум е съответно и
съобразно положената от адвоката работа. С оглед горното в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в общ размер от 1300 лв., от които 1000 лв. – адвокатско възнаграждение, 250 лв. –
внесен депозит за експертиза и 50 лв. – платена държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. И. Т., ЕГН **********, срещу С. В.
Д. – Т.а, ЕГН **********, иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК, че молба вх. № 261278 от
29.07.2022г. по гр.д. № 576/2014г. по описа на Районен съд Несебър, НЕ Е ПОДПИСАНА от С. В.
Д. – Т.а, ЕГН **********, поради което е неистински документ, като неистинността се изразява в
НЕАВТЕНИЧНОСТ на положения в молбата подпис.
ОСЪЖДА С. В. Д. – Т.а, ЕГН **********, да заплати на В. И. Т., ЕГН **********, сумата
в размер 1300 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 1000 лв. – адвокатско
възнаграждение, 250 лв. – внесен депозит за експертиза и 50 лв. – платена държавна такса
След влизане на решението в сила да се изготвят копия, които да останат по делото от
представените по делото оригинали от заявления за български документи за самоличност на л. 93 –
л. 109 от делото от ОД на МВР Бургас и на л. 114 – л. 119 от делото от ОД на МВР Варна, а
оригиналите - да бъдат върнати на ОД на МВР Бургас и ОД на МВР Варна.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5