№ 394
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично при закрити врати
заседА.е на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Елена Радева
при участието на секретаря Димитринка Анг. И.
като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело №
20221100902211 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по молба по чл.625 ТЗ.
Молителят „С.Г.“ ЕООД, ЕИК ****, твърди, че е създадено с цел
производство и търговия с други и аксесоари, покупка на стоки или други
вещи с цел препродажба и др. Твърди, че в началото на 2020г. е развивало
нормална търговска дейност и дори е реализирало печалба, но с оглед на
пандемията от Ковид 19 през 2021г. и в настоящата 2022г. е реализирало
големи загуби. Твърди, че причина за това, освен пандемичната обстановка, е
и наличието на нелегална търговска дейност, нелоялни практики, които
обстоятелства са направили молителя неконкурентноспособен. Твърди, че
затрудненията му започнали през 2021година, когато дружеството е изпитало
затруднения в обслужване на текущите си задължения към своите
съдоговорители, включително и плащане на задълженията си към НАП,
включително данъци, осигурителни вноски ДОО, НЗОК, за които представя
справка. Твърди, че притежавА.те от него активи са недостатъчни и трудно
ликвидни, за да покрие задълженията си, Твърди, че към 2022 година
непокритите му задължения са около 180 000лв., като тези задължения не
могат да бъдат погасени и порддди това, че от началото на 2022 година
дружеството не осъществява търговска дейност. Последното плащане, което
молителят е извършил било през януари 2022 година и след това плащА.ята
са спрени. Ето защо моли съда, след като установи тези обстоятелства, да
открие производство по несъстоятелност, респ. свръхзадълженост, като при
преценка за липса на средства, да постанови решение по чл.632, ал.1 ТЗ.
Съдът, преценявайки събрА.те по делото доказателства, поотделно и в
1
съвкупността им, намери за установено следното:
По делото съдът констатира след извършена от него служебна справка
по партидата на „С.Г.“ ЕООД, ЕИК ****, че дружеството е вписано в
ТРРЮЛНЦ на 04.06.2020година.
Към молбата страната е представила счетоводен баланс на дружеството
към 30.11.2022 година; ОПР към същата дата; оборотна ведомост към същата
дата; опис на кредиторите си към датата на подаване не молбата по чл.625 ТЗ,
като в този опис е посочен като най-голям кредитор на дружеството- НАП,
което има вземА.я за данъци в размер на 107 670,72лв.; за осигуровки в
размер на 54 247,48лв. и за осигурителни вноски по НЗОК в размер на
18 037,97лв.
По делото е представена справка на задълженията на дружеството към
НАП, касаеща периода юли 2020- юни 2022 година, от която става ясно, че за
посочения период от време молителят дължи суми по справка-декларация
образец 6, данък ДДС, данък ЗПКО- въз основа на подадените декларации,
като общият размер на дълга е сумата от 176 432,74лв., а с лихвите към края
на юни 2022 година – 201 812,99лв.
По делото е представен опис на активите на молителя към датата на
подаване на молбата по чл.625 ТЗ, изчерпващ се с 12 броя тениски на обща
стойност от 229,99лв.
Представените а ГФО на дружеството за периода от неговото създаване
до датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ.
По делото е допусната и изслушана СФСЧИЕ, изготвена от вещото лице
А. Т..
Видно от представеното по делото заключение, което е прието от съда
като годно доказателствено средство, се установява, че от периода на своето
възникване дружеството„С.Г.“ ЕООД, ЕИК ****, не отчита дълготрайни
материални активи /ДМА/, а структурата на краткотрайните активи на
дружеството през изследвА.я период е променлива. Тази променливост се
изразява в това, че през 2020г. основен дял в краткотрайните активи заемат
паричните средства – 81,25%, а през 2021 година- основен дял заемат
краткосрочните вземА.я – 92,74%. Вещото лице сочи, че за този период
молителят не е от отчитал вземА.я с период на събиране под 1 година.
Структурата на пасивите е следната:
Основен дял в пасивите заемат задълженията на молителя към НАП за
данъци и осигурителни вноски, а качество на кредитори на дружеството са
„А1 Т.“ ЕООД с вземане от 157,35лв.; „А.Е.Д.К.“ ЕООД с вземане от 240лв. и
„М.****“ ЕООД в размер на 2 300лв.
Вещото лице е установило, че дължимите от молителя данъци и
осигуровки е главница от 176 432,74лв. към датата на изготвяне на
заключението, а размерът на лихвата е 25 380,25лв.
По отношение на коефициентите за ликвидност в периода 2020-2022
година е посочило, че КОЛ за 2020 е 2,50, а КБЛ, КНЛ са 2,48, а КАЛ – 2,03;
за 2021 година КОЛ, КБЛ и КНЛ са 1,54, КАЛ за тази година е0,11; за
2
2022година – всички коефициенти са 0,11.
Коефициентите за финансова автономност за периода 202-2022г. са,
както следва: за 2020 г. – 1,50; за 2021 г. – 0,54 и за 2022 г. – минус 0,99.
В дадените пред съда обяснения относно причина за получаване на тези
коефициенти вещото лице пояснява следното: дружеството не е предоставило
на вещото лице никакви регистри, а представената по делото оборотна
ведомост, сочи за 2021 година вземА.я в размер над 200 хил.лв., които се
отчитат като вземА.я от доставчици, които противоречи на счетоводната
практика Въз основа на представените по делото доказателства вещото лице
не е успяло да установи съществуване на тези вземА.я, поради което
предполага, че това са дадени аванси, а след като име аванси, това означава,
че молителят дължи нещо по стопанска операция. Другото, което вещото
лице е установило за 2021 година са так. нар. други разходи, които са в
сходен размер на вземА.ята. Посочените като приходи от продажби не са
счетоводно обосновА. и не става ясно как са формирА., въз основа на какво,
като не намира обяснение и на обстоятелството защо при тези приход
дружеството е останало задължено към НАП и спира да обслужва тези
дългове. Твърди, че дружеството е спряло да обслужва задълженията още
през 2020 г., независимо от това, че е отчело огромни парични средства.
Вещото лице сочи, че счетоводството на молителя е водено нередовно, не са
представени инвентаризационни описи, нито хронологични регистри, за да
може по счетоводен път да бъде удостоверена една сделка, а инвентаризация
на каса / относно паричните средства на каса/, която следва да се прави всеки
ден, може да удостовери наличие на паричните средства в касата, а отчетът на
касата се обективира в касовата книга, каквито документи не са представени.
От събрА.те от съда служебно доказателства не се установява молителят
да има вещни права върху недвижимости или МПС/ ППС.
При така установеното съдът достига до следните изводи:
Предпоставки за уважаване на молбата по чл.625 ТЗ са процесуално-
правни и материално-правни.
По процесуалните предпоставки:
Подадената молба намира правното си основА.е в разпоредбата на
чл.625 във връзка с чл.607аТЗ във връзка с чл.608 ТЗ.
За уважаването и следва да са налице предвидените в закона
процесуално-правни и материално-правни предпоставки за това – молбата да
е подадена пред надлежен съд, от активно легитимирано лице, да се установи
наличие на парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването
й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане,
свързано с търговската дейност, което длъжникът да не може да изпълни.
В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуално-
правни предпоставки – сезирА.ят съд е надлежен по смисъла на разпоредбата
3
на чл. 613 ТЗ и молбата е подадена от страна с активна процесуална
легитимация.
Твърдението на молителя е, че има задължения, които попадат в обхвата
на нормата на чл.608 ТЗ, представляващи задължения към държавата, които
не е в състояние да заплати, макар да са изискуеми, тъй като не разполага с
имущество.
Относно описА.те по- горе задължения и техния характер.
Касае се за публични по смисъла на чл.162, ал.2, т.1 ДОПК задължения.
Установените задължения са за данъци, които са свързА. с осъществяваната
от търговеца дейност, поради което попадат в обхвата на нормата на чл.608,
ал.1, т.2 ТЗ. Тези задължения са изискуеми, тъй като следва да бъдат
заплатени в месеца, който следва възникването им.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържА.ето,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица (отм. - ДВ. бр. 1 от 03.01.2020 г.), работодателите,
осигурителите и техните клонове и поделения, осигурителните каси за своите
членове - осигурители, самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 9 от
КСО или упълномощени от тях лица подават в компетентната териториална
дирекция на Националната агенция за приходите декларация образец № 6.
Съгласно т. 2 от същата разпоредба на Наредбата, в декларацията образец 6 се
вписва общият размер на сумите за дължимите вноски за държавното
обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, допълнителното
задължително пенсионно осигуряване, включително увеличената
осигурителна вноска за фонд "Пенсии" в размера на вноската за универсален
и/или професионален пенсионен фонд, здравното осигуряване, фонд
"ГарантирА. вземА.я на работниците и служителите " за всички лица,
подлежащи на осигуряване.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от КСО, осигурителните вноски за държавното
обществено осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 1се внасят от осигурителите
до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.
Съгласно чл. 158, изр. първо от КСО, осигурителните вноски за
допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят в сроковете по
чл. 7, т.е. до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен
трудът.
Съгласно чл. 40, т. 1 и т. 2 от ЗЗО, здравноосигурителната вноска на
осигуреното лице се внася до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който
се отнася.
Аналогична е уредбата и в действащата след отмяната на
горепосочената наредба, уредбата и в действащата от 03.01.2020г. Наредба
№ Н-13 от 17.12.2019г. за съдържА.ето, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица,
издадена от министъра на финансите.
4
ВземА.ята за задължителни осигурителни вноски, каквито са
процесните задължения, са публични вземА.я съгласно разпоредбата на
чл.162, ал.2, т.1 ДОПК, както са публични вземА.ята и за лихви върху
вземА.ята по чл.162, ал.2, т.1 ДОПК, съгласно нормата на чл.162, ал.2, т.9
ДОПК.
Следователно задължено лице да плати тези публични вземА.я е
търговското дружество, както е посочено от НАП и в справката за актуални
към 04.03.2022 година задължения на дружеството, настоящ молител.
Относно това дали тези задължения са свързА. с търговската дейност на
молителя.
С оглед на факта, че задължено лице по тези вземА.я на държавата е
търговското дружество, а тези задължения са възникнали въз основа на
облигационни (напр. договор за възлагане на управление, сключен от
дружеството с управителя на същото) или трудови правоотношения, по които
дружеството е страната, съдът приема, че тези задължения са свързА. с
осъществяваното от дружеството търговска дейност и това е така, тъй като
договорът за възлагане на управление, макар и подчинен на разпоредбите на
гражданското право и поради това, непопадащ в обхвата на нормата на чл.286
ТЗ, се сключва за целите на извършваната от търговско дружество търговска
дейност. Необходимостта на неговото съществуване е свързано със
задължителните оргА. на това дружество, един от които е управителят.
Управителят, като волеизразяващ орган на дружеството, в чиито
компетенции е управленската дейност на предприятието – оргА.зиране и
ръководство на дейността му. Това е органът, чрез който дружеството влиза в
правоотношения с другите правни субекти и въз основа на чиито решения
осъществява оперативната си дейност, поради което се явява неразделна и
необходима част от структурата на ООД-то. Неговото съществуване
гарантира участието на дружеството в търговския оборот.
Ето защо съдът приема, че тези задължения представляват такива, които
са свързА. с осъществяваната от молителя търговска дейност.
Поради това попадат в обхвата на нормата на чл.608, ал.1,т.2 ТЗ.
По отношение на задълженията към тримата съдоговорители на
молителя, то от представените счетоводни баланси на дружеството не се
установява същите да са намерили отражение в тях, тъй като в раздел „пасив“
като задължения е посочена сумата от 152 хил.лв. в т.“В“ Задължения,
подточка 8 – Други задължения е това са задълженията за данъци и
осигуровки.
Липсата на отразяване на тези задължения, липсата на редовно водено
счетоводство, което да отговаря на изисквА.ята на закона поради липса на
съответствие между позиции в двата баланса касаещи вземА.я и парични
средства, с което е нарушено изискването за сравнимост на информацията
във финансовите отчети, което се въвежда със Счетоводен стандарт (СС) №1.
С този счетоводен стандарт се предвижда при липса на изискуемата
сравнимост в информацията, това да се оповести в приложението и когато е
невъзможно сравнителната информация да се преобразува (коригира) в
5
приложението да се посочи, че информацията не е сравнима, както и
причината за това.
Липсата на сравнимост, липсата на информация относно това и липса на
корекции, поставят под съмнение наличността на тези краткотройни активи,
чието съществуване и ликвидност стоят в основаната на изчисление за
коефициентите за ликвидност.
За да бъде обоснована от счетоводна гледна точка информацията в
счетоводните отчети на предприятието, съдът изисква от страната да
представи инвентаризационни описи и оборотни ведомости, за което
молителят е получил указА.е от съда с определението за насрочване на
делото.
Смисълът от представяне на тези документи от счетоводен характер
произтича от тяхната същност и предназначение.
Оборотната ведомост е средство за обобщаване и проверка на данните в
счетоводните сметки и на взаимната връзка между тях в процеса на прилагане
на способа на двойното записване в системата на счетоводните сметки за
определен период от дейността на предприятието. По форма те са таблици, в
които намират отражение, освен оборотите на сметките и техните начални и
крайни салда. Оборотните ведомости съдържат данни за началното салдо, за
оборотите по дебит и по кредит и за крайното салдо по сметките. Със
справките за салдата на сметките може да се синтезира информацията за
актуалното състояние на сметката - начално салдо за периода, натрупА.те
обороти по време на периода или годината от дебитната и кредитната страна
и крайното салдо. В справките за салдата се отчитат данните само от
осчетоводени документи. Ако сметката се води в чужда валута, салдата по
сметката се извеждат в справката, преизчислени в национална валута или в
избрана алтернативна валута. Оборотните ведомости могат да се съставят
както за избран период, така и за интервал от периоди или за година.
Другият счетоводен документ е инвентаризационният опис, който се
съставя след извършена инвентаризация.
Практическото осъществяване на инвентаризацията на активите и
пасивите в предприятието преминава последователно през:
а) фактическа проверка чрез различни способи на натуралните и
стойностните параметри на конкретните обекти;
б) съпоставяне на фактическата наличност в количествени и стойностни
измерители (данните от проверката) със счетоводната документална
наличност на конкретните обекти;
в) установяване на евентуални разлики - липси и/или излишъци, между
фактическата и документалната наличност на конкретните инвентаризирА.
обекти.
За да се извърши инвентаризацията е необходимо да се спазват както
нормативно, така и вътрешно определените (напр. вътрешни инструкции за
инвентаризация на активите и пасивите в предприятието) правила и
принципи, осигуряващи нейната достоверност и законосъобразност. Такива
6
са фактическите проверки на наличностите от материални запаси; проверка
относно това дали към началото на инвентаризацията всички документи за
прихода и разхода на подлежащите на инвентаризиране активи и пасиви са
предадени в счетоводството; фактическата проверка на активите и пасивите
на предприятието при тяхното инвентаризиране се осъществява чрез
прилагането на различни способи и при изпълнението на определени
процедури (преброяване, претегляне, измерване и пр.), осигуряващи
постигането на обективна и достоверна информацията за техните
количествени и стойностни параметри; извършване на инвентаризацията на
място, където се намират подлежащите на инвентаризация активи, освен ако
друго не налага нещо различно(напр. инвентаризация по документи в
определени случаи); инвентаризирането на разчетните взаимоотношения
може да се осъществи чрез фактическа проверка на всяко вземане и
задължение съобразно неговата реална възвръщаемост (събираемост).
Практически тя се извършва чрез преглед на съответните счетоводни
регистри, изпращане на писма с приложени към тях справки или извлечения
от сметките на всички дебитори и кредитори - с искане да потвърдят
съответните остатъци. Извлеченията с остатъците по аналитични счетоводни
сметки и с писма-искА.я за потвърждаване на остатъците се изпращат от
кредиторите на дебиторите (или от дебиторите на кредиторите), които трябва
или да потвърдят информацията за остатъците, или да съобщят възраженията
си в определения срок в писмото на съответния кредитор/дебитор и др.
Следователно, при проверка на верността на извършените записвА.я във
финансовия отчет на предприятието, въз основа на представените оборотна
ведомост и инвентаризационни описи може да се провери верността на
съдържА.ето на представения частен свидетелствуващ документ, а именно
ГФО. Такава проверка в настоящия случай е невъзможно да бъде извършена,
поради липса/ некоректно попълване на представената оборотна ведомост от
молителя.
Тъй като съдът има задължение да следи за финансовото състояние на
длъжника към дата, вземайки предвид признА.ето на молителя, че от
началото на 2022 година практически не осъществява дейност е от това време
е спрял да плаща паричните си задължения съдът достига до следните изводи:
Че следва да изключи от стойността на оборотния капитал включените
като част от краткотрайни активи вземА.я за 2021 година от 217 хил.лв., както
и посочените като налични на каса 5 хил.лв., както и неизяснения остатък от
парични средства от 10 хил.лв. Причината за това са неустановеност на
краткосрочни вземА.я в посочения размер, които са формират оборотния
капитал на молителя и неустановеност на парични средства от 15 хил.лв.
Въз основа на това може да се направи извод, че показателите за
ликвидност на молителя за 2021 година падат под референтната стойност от
1-ца, тъй като основен дял в краткотрайните активи на молителя за 2021
година са краткосрочните вземА.я, а именно 92,74 % от стойността на
активите. Поради изключване от структурата на активите на краткосрочните
вземА.я, то меродавен показател за възможността на предприятието е
показателят за абсолютна ликвидност, а него вещото лице е определило на
7
0,11, която стойност може да се приеме за обоснована само, ако се приеме, че
молителят е имал действително в патримониума си посочените от него
парични средства.
Следователно към 31.12.2021 година ответникът е бил в състояние на
неплатежоспособност, тъй като обективно не е бил в състояние с
притежавА.те от него активи да обслужва и погасява своите краткосрочни
задължения.Наличието на това състояние може да бъде извлечено от
значително увеличената стойност на задълженията, включително към фиска,
които за изследвА.я период нарастват, ведно с увеличение на осигурителните
задължения. Състоянието на неплатежоспособност се задълбочава през 2022
година, поради прекратяване на дейността на предприятието, поради което
може да се приеме, че това състояние е придобило траен и непреодолим
характер. Липсата на активи, придружена с наличие на изискуеми парични
задължения попадащи в обхвата на нормата на чл.608 ТЗ води съда до извод,
че молбата по чл.625 ТЗ се явява основателна и поради установено от съда
състояние на неплатежоспособност, то не следва да разгледа въведеното като
основА.е за откриване на производство по несъстоятелност, при условие на
евентуалност, състояние на свръхзадълженост – чл.742 ТЗ.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността.
Съобразявайки, че състоянието на неплатежоспособност като обективна
невъзможност, трайно установена и необратима за периода от края на 2021
година до настоящия момент, е установено и отчитайки наличието на
изискуеми и неплатени публични задължения към края на 2021 година,
съобразени с показателите за ликвидност, съдът намира, че установената
обективна невъзможност ответникът с притежавА.те от него краткотрайни
активи да погаси своите краткосрочни задължения, е установена към
31.12.2021година, която дата приема за начална дата на
неплатежоспособността.
По делото липсват доказателства, че молителят разполага с парични
средства или бързоликвидни материални активи за посрещане на
първоначалните разноски в производството. Съобразно заключението на
вещото лице молителят не разполага с налични парични средства, нито
такива, които да са по банкови сметки.
Поради това, с определение №709/02.03.2023 година, постановено на
основА.е чл.629бТЗ, съдът е указал на кредиторите на молителя и на
последния, възможността да привнесат разноски за развитието на
производството по несъстоятелност в размер на 3 000лева, но в дадения срок
доказателства за привнесени разноски не са налични. Липсата на средства за
развитие на производството по несъстоятелност, налага произнасяне с
решение, съобразно нормата на чл.632, ал.1 ТЗ, а именно - по отношение на
молителя „С.Г.“ ЕООД, ЕИК ****, следва да бъде постановено решение със
следните реквизити - обявяване на неплатежоспособността на дружеството и
определяне на началната й дата, откриване на производство по
несъстоятелност, обявяване на дружеството в несъстоятелност, прекратяване
на дейността на предприятието му, налагане на обезпечителни мерки и
8
спиране на производството.
При изложеното, на основА.е чл. 632, ал. 1 от ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „С.Г.“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Студентски“, бул.“****,
със съдебен адрес гр.София, ул.“****, чрез адв. Г. М. и ОПРЕДЕЛЯ
началната й дата – 31.12.2021 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника „С.Г.“ ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Студентски“, бул.“****.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност „С.Г.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр.София, район „Студентски“, бул.“****.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на
длъжника „С.Г.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Студентски“, бул.“****.
НАЛАГА общ запор и възбрана върху активите на длъжника „С.Г.“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Студентски“, бул.“****.
ОСЪЖДА „С.Г.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Студентски“, бул.“**** да заплати по сметка на СГС
държавна такса от 250 лв.
СПИРА, на основА.е чл.632, ал.1 ТЗ, производството по търговско дело
№2211 по описа за 2022 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 6-
6 състав.
УКАЗВА на длъжника „С.Г.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Студентски“, бул.“****, че в едномесечен срок
от вписване на настоящото решение в Търговския регистър следва да изпълни
задълженията си по чл. 632, ал. 6 от ТЗ, както и в двумесечен срок от
вписване на настоящото решение в Търговския регистър да представи по
делото удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от ТП на НОИ – София-град дали по
отношение на „С.Г.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Студентски“, бул.“**** е издадено удостоверение по чл. 5,
ал. 10 от КСО, като се изпрати на ТП на НОИ – София-град препис от
настоящото решение. Ако е издадено такова, препис от същото да се изпрати
по настоящото дело в едномесечен срок от получаване на искането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в 7
-дневен срок от вписването му в Търговския регистър.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписвА.ята за вписване в Търговския регистър, на основА.е чл. 622 и чл. 624
9
от ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТР.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10