РЕШЕНИЕ
№145 29.09.2017
г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд граждански
състав на четиринадесети септември през
две хиляди и седемнадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар Радостина Менчева
като разгледа докладваното от с.
Моллова- Белчева
гр.д.№ 950 по описа за 2015 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод исковата молба на „У.Л.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от А.К.К.и Д.Н.Л.,
против „Б.” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ******Г., Ц.С.Г., ЕГН **********,***, В.С.Г., ЕГН **********,
живущ на същия адрес, А.С.Г., ЕГН **********, впоследствие е посочено, че
имената на лицето са А. Д.Д., А.В.Г., ЕГН **********,
последните две живущи в с. Равда, местност „Хендек тарла”,
ет.3. Твърди се, че с два броя записи на заповед с датата на издаване
21.04.2006 г., с издател ******Г., ЕГН **********, и адрес ***, последният се
задължил безусловно да заплати на Ейч Ви Би Ауто
Лизинг- клон Бургас ЕООД, ЕИК *********, към настоящия момент влято в „У.Л.”
ЕАД, ЕИК ****, или на негова заповед, на дата 01.07.2006 за първия запис и на
дата 01.07.2007 г., сумите от по 3 941,40 евро. Посочените записи на
заповед представлявали валидни менителнични ефекти,
издадени в полза на праводател на ищеца, по който
издател е лицето ******Г.. Доколкото на датата на падежа не било налице плащане
от страна на длъжника, ищецът бил предявил правата си по съдебен ред, като бил
претендирал дължимите суми по ценните книги. Софийски районен съд уважил
искането и издал изпълнителен лист на 14.03.2008 г., на осн.
чл. 237, б. Е от ГПК (отм), с който осъдил издателят
да заплати на „Ейч Ви Би Ауто Лизинг” ЕООД сумата от
7 882,80 евро,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението- 29.02.2008г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 308,35 лева,
представляващи направени деловодни разноски. Въз основа на изпълнителния лист
кредиторът бил образувал изпълнително дело № 35/2008 г. по описа на ЧСИ Сия Халаджова с рег.№ 863 от КЧСИ, впоследствие прехвърлено при
ЧСИ Таня Маджарова с рег.№ 803 от КЧСИ, където било образувано под № 1297/2011
г. Към настоящият момент изпълнителното дело било висящо, като по него бил
налице неплатен остатък от задължението към ищеца, което към 05.10.2015 г. бил в размер на 32 578,43 лева общо. По искане на
взискателя, на 28.05.2013 г. по изпълнително дело № 1297/11 г. по описа на ЧСИ
Таня Маджарова, per. №803 от КЧСИ, бил наложен запор
върху всички дружествени дялове в дружествата, притежавани от длъжника ******Г.,
ЕГН **********, а именно: „Б.” ООД, „Р.” ООД, ЕИК ****, и „В.” ООД, ЕИК ******.
Считано от 04.09.2015 г. дружеството на поемателя „Ейч Ви Би Лизинг” ЕООД, ЕИК *********, било влято в
ищцовото дружество, което било негов универсален правоприемник, в т.ч. и по
правата на процесните записи на заповед. Предвид наличието на непогасени от
страна на длъжника суми, описани по- горе, и на основание чл. 517, ал. 3 и 4 ГПК, ЧСИ Таня Маджарова била издала постановления от 10.09.2015 г., с които „У.Л.”
ЕАД, бил овластен да предяви иск за прекратяване на дружествата „Б.” ООД, ЕИК *****,
„Р.” ООД, ЕИК ****, и „В.” ООД, ЕИК ******, в които съдружник е длъжника по
изпълнителното дело ******Г.. С искова молба, по която е образувано
т.д.687/2015 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, ищецът бил поискал, на
основание чл. 517, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 154, ал. 1, т. 5 от ТЗ, да бъде прекратено дружеството „Б.” ООД, както и
останалите две дружества, с цел удовлетворяване на вземането му като взискател
по изпълнителното дело, от ликвидационните дялове на длъжника Г. в тях.
Дружество „Б.” ООД било учредено през 2007 г. с капитал от 5000 лева,
разпределен в 500 дяла по 10 лева всеки един, разпределен между съдружниците,
както следва: съдружникът ******Г. притежавал 350 дяла по 10 лв. всеки един,
или 3500 лева от капитала на дружеството, и съдружникът ****Г. притежавал 150
дяла по 10 лв. всеки един, или 1500 лв. от капитала на дружеството. Въз основа
на решение на ОС на съдружниците от 07.10.2008 г. и на основание продажба на
дружествен дял от 07.10.2008 г., на мястото на съдружника ****Г., като
съдружник в дружеството била приета С.С. Л.. На
22.08.2012 г. дружество „Б.” ООД било придобило недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с предназначение- жилище, апартамент с площ от
69,84 кв.м., находящ се в с.Равда, местността „Хендек тарла”,
обл.Бургас, общ.Несебър, ет.3,
ап.В-34, с идентификатор *********, имотна партида № 65094. Имотът бил
осчетоводен в баланса на дружеството като негова собственост. След вписване на
посочения по-горе запор върху дружествени дялове от ЧСИ Таня Маджарова на 28.05.2013 г., с
цел да избегнел удовлетворяването на ищеца от ликвидационния дял на съдружника ******Г.,
само месец и няколко дни след налагането на запора, ответникът- юридическо
лице, бил прехвърлил на 03.07.2013
г. с покупко- продажба недвижимия имот, описан по-горе,
на майката на съдружника и управител на дружеството В.Г.- Ц.С.Г., като
последната, заедно със своя съпруг В.С.Г.- съответно майка и баща на длъжника ******Г.,
били извършили дарение на процесния недвижим имот в полза на своите внуци А. Д.Д., ЕГН **********, и А.В.Г., ЕГН **********. Ищецът
твърди, че договарянето между страните по сочените договори за продажба и
дарение било нищожно на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като с тях
се заобикалял закона. Били налице две сделки, която формално отговаряли на
законовите изисквания за прехвърляне на недвижими имоти, като крайната им цел
била декапитализация на дружеството на прехвърлителя по първата сделка, с което
по един неправомерен начин да се увредят интересите на кредиторите на
съдружника В.Г., като същите бъдат лишени от възможността да удовлетворят
своите вземания от ликвидационния му дял. Същевременно цел на двете
последователни сделки била процесният имот да се
запази в патримониума на семейството на длъжника на
ищеца. Наред с това сделките били нищожни и поради противоречие с морала, тъй
като ответното дружество било целяло да увреди кредиторите на съдружника В.Г.,
като по този начин не само се заобикалял закона, но и било в пряко противоречие
с неписаните морални норми на поведение и обичая в търговските отношения.
Отделно от това била налице нееквивалентност на престациите,
доколкото дружеството на продавача не било получило адекватна на прехвърления
имот парична престация, като се твърди, че стойността
на сделката била под реалната средна пазарна цена на недвижимите имоти за
процесния период от време в региона. Сделките били нищожни и поради привидност
на договарянето по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, тъй като била налице
абсолютна симулация, тъй като при сключването им между участниците в
нотариалните производства, които били свързани лица по смисъла на Търговския
закон, била липсвала воля да се прехвърли имотът реално чрез продажба и
дарение. Страните по нотариалния акт не били имали воля да бъдат обвързани от
него, а го били сключили само за да създадат привидни за кредиторите на В.Г.
правни последици, настъпването на каквито реално не са желаели. Същите били
направили само външни изявления, без намерение за реално обвързване и за
изпълнение на задълженията по договора. Обективно между страните по описаните
по-горе сделки не били разменяни нито парични, нито вещни престации,
не било извършвано плащане на продажната цена на имота по първата сделка именно
поради нейната привидност, както и поради факта, че купувачката на имота не
била притежавала необходимите средства за неговото закупуване. При условията на
евентуалност, доколкото сделките не били нищожни, а действителни, се твърди, че
с извършеното от първия ответник действие на разпореждане се намалило
имуществото му, съответно ликвидационния дял на неговия съдружник В.Г., спрямо
който би могло да се предприеме принудително изпълнение, за да се удовлетвори кредиторът-
ищец. Участниците в двете сделки били в родствени отношения, поради което се
счита, че същите били сключени при условията на чл.135, ал.2 от ЗЗД. Предвид на
това се моли да се прогласи нищожността на договорите в сочената поредност на
основанията, а при условията на евентуалност- да се прогласи тяхната
относителна недействителност спрямо ищеца, тъй като увреждали същия като
кредитор на съдружника В.Г.. С нарочна молба, че за последните двама ответници,
предвид на това, че същите са малолетни, следва претенциите да се считат
предявени срещу тяхната майка и законен представител С.С.Г.,
ЕГН **********, всички живущи в гр. Девин, ул. „Родопи”, № 8. Посочено е, че е
допусната грешка в изписването на имената на една от малолетните ответници като А.С.Г. следва да се чете А. Д.Д.. С нарочно определение от 22.04.2016 г. бе извършено
конституиране като страна на посочения законен представител. Предвид на това,
че същия не бе намерен на посочения от него в Национална база данни „Население”
постоянен адрес, на основание чл.47, ал.6 от ГПК бе назначен особен
представител. В срока по чл.131 от ГПК от последният постъпи отговор, с който
се оспорват предявените претенции. Твърди се, че и двете сделки
били щожни, като същите не противоречали на закона и морала. При покупко- продажбата било налице реално
разместване на престации- прехвърля се собственост върху имот срещу
продажна цена от 9 500 лева, която цена била заплатена. Не било неморално дарението от
баба и дядо на своите внуци. Наред с това продавач по първата
сделка бил „Б.” ООД, което дружество било
собственик на имота. Запорираните дялове
на дружеството не било пречка
за извършената покупко- продажба, който не бил част от
капитала на дружеството. Единствената цел, която преследвали продавач и купувач по първата
сделка, била купувача да придобие
право на собственост върху недвижим имот срещу
определена цена, която купувача бил заплатил. Единствената цел, която преследвали и дарителите и дарените, е тази внуците да
получат недвижим имот като подарък
от своите баба и дядо. Купувачът по
първата сделка Ц.С.Г. била добросъвестно лице и същата била придобила възмездно процесния имот. И при двете
извършени прехвърлителни сделки страните били действували добросъвестно, същите не били знаели и не били преследвали забранени от закона
цели.
В
срокът по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор и от ответниците
Ц.С.Г. и В.С.Г., с който оспорват изцяло исковата молба като недопустима,
неоснователна и недоказана. Твърдят, че качеството кредитор има ищовото дружество, а качеството на негов длъжник има
физическото лице- ******Г., а не дружеството „Б.” ООД. Било видно, че на
03.07.2013г., не длъжника ******Г., а дружеството „Б." ООД, прехвърлило
чрез покупко- продажба на Ц.С.Г. недвижимия имот,
предмет на настоящото производство, поради което нямало как последната, като
трето добросъвестно лице, придобило възмездно процесния имот, да търпи
санкцията, предвидена в чл.135, ал.2 от ЗЗД. В случая нито „Б." ООД имало
качеството на длъжник, съгласно смисъла на чл.135 от ЗЗД, нито пък ответниците имали качеството на съпруг, низходящ, възходящ,
брат или сестра на това дружество, съгласно
смисъла на чл.135 от ЗЗД. В този смисъл за ищцовото дружество липсвало правен
интерес от предявяване на иск с основание чл.135, ал.2 от ЗЗД, респективно иск
с такова правно основание се явявал недопустим. На
второ място исковата молба била предявена директно срещу малолетни лица, което
било недопустимо поради липса на дееспособност, правоспособност и др., като
отделно от това били сгрешени имената и ЕГН-тата на
малолетните лица. На трето място от представените по делото с отговора на
исковата молба доказателства- н.а. №69, том VIII, рег.№7574, дело №1428 от
30.06.2014г. на нотариус Ст. Ангелов с район РС- Несебър, било видно, че
малолетните лица, били собственици на процесния имот към настоящия момент. По отношение на неоснователността на
иска се твърди, че описаните в исковата молба сделки- покупко- продажба, извършена на 03.07.2013г., и дарение,
извършено на 30.06.2014г., били действителни и не били привидни. Същите не противоречали
на закона и на морала. За първата сделка имало извършено плащане от страна на Ц.С.Г.,
към дружеството- продавач, в размер на 9 500 лева, извършено в брой, подробно
описано в нотариалния акт. Втората сделка била дарение и била извършена от баба
и дядо към своите внуци, което било морален акт. Ответниците твърдят, че никога
не са знаели какви задължения или права има дружество „Б." ООД. При
продажбата на имота била извършена проверка само дали върху процесния имот има
някакви тежести и след като се установило, че няма, същия бил закупен. Не са
знаели, че има запорирани дялове на дружеството, не
били уведомявани за това, пък и съгласно действащото в РБългария
законодателство, запорирането на дял не било пречка да бъде извършена покупко- продажба на недвижим имот, който не бил част от
капитала на съответното дружество. Сделката била реална с реално платени пари.
Последвалото дарение на техните внуци било извършено почти една година след
покупката на имота. Ако ответниците били искали да извършат действията, описани
в исковата молба, и били знаели за обстоятелствата описани в нея, нямало да
прехвърлят процесния имот чак след една година, а щели да го направят незабавно
и не на техните внуци. Твърди се, че с двата нотариална акта, обективиращи прехвърлянията на имота, била изразена
действителната им воля, сделките били действителни, не противоречали на закона
и на морала. Извършеното плащане на продажната цена, по сделката за
покупко-продажба в размер на 9 500 лева било извършено действително и в брой,
така както било описано в нот. акт. Същото не противоречало
на закона и на морала.
В
срокът по чл.131 от ГПК, от страна на „Б.” ООД, писмен отговор не е постъпил. В
съдебно заседание, въпреки редовното призоваване на дружеството посредством
неговия ликвидатор Рая Митрович, представител на се
явява и не се изразява становище по исковете.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен
материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По
отношение правната квалификация на предявените претенции, съдът намира, че с
оглед изразените от страна на ищеца твърдения, исковете носят правното си
основание в чл.26, ал.1, предложение второ /заобикаляне на закона/, предложение
трето /накърняване на добрите нрави/, чл.26, ал.2, предложение последно
/привиден договор/, всички от ЗЗД. При условията на евентуалност се предявява
претенция по чл.135 от ЗЗД.
Не се спори по
делото, че с два броя записи на заповед с дата на издаване 21.04.2006 г., и с
издател ******Г., ЕГН **********, последният се задължил безусловно да заплати
на „Ейч Ви Би Ауто Лизинг- клон Бургас” ЕООД, ЕИК *********,
към настоящия момент влято в „У.Л.” ЕАД, ЕИК ****, или на негова заповед, на
дата 01.07.2006 за първия запис и на дата 01.07.2007 г. за втория, сумите от по 3 941,40 евро. По
повод липсата на плащане и надлежно сезиране, Софийският районен съд издал изпълнителен
лист на 14.03.2008 г., на осн. чл. 237, б. Е от ГПК (отм), с който осъдил длъжника да заплати на „Ейч Ви Би Ауто Лизинг” ЕООД сумата от 7 882,80 евро,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението- 29.02.2008г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 308,35 лева,
представляващи направени деловодни разноски. Въз основа на изпълнителният лист било
образувано изпълнително дело, по което бил налице неплатен остатък от
задължението към ищеца, което към 05.10.2015 г. било в размер на
32 578,43 лева общо. По искане на взискателя, на 28.05.2013 г. от
страна на ЧСИ бил наложен запор върху всички дружествени дялове в дружествата,
притежавани от длъжника ******Г., а именно: „Б.” ООД, „Р.” ООД, ЕИК ****, и „В.”
ООД, ЕИК ******. Ищецът, като взискател по изпълнителното дело, поискал да се
удовлетвори от ликвидационните дялове на длъжника Г. в тях. Видно от
приложените по делото нотариални актове, на 22.08.2012 г. ответното дружество
било придобило недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
предназначение- жилище, апартамент с площ от 69,84 кв.м., находящ се в с.Равда,
местността „Хендек тарла”, обл.Бургас,
общ.Несебър, ет.3, ап.В-34, с идентификатор *********,
имотна партида № 65094. Имотът бил осчетоводен в баланса на дружеството като
негова собственост. След вписване на посоченият по-горе запор върху дружествени
дялове от ЧСИ Таня Маджарова на 28.05.2013 г., на 03.07.2013 г. имота бил прехвърлен
чрез покупко- продажба, на майката на съдружника и
управител на дружеството В.Г., а именно ответницата Ц.С.Г., като последната,
заедно със своя съпруг В.С.Г.- съответно майка и баща на длъжника В.Веселинов Г.,
били извършили дарение на процесния недвижим имот в полза на своите внуци А. Д.Д., ЕГН **********, и А.В.Г., ЕГН **********. Всички
изложени по- горе факти не се оспорват от страните. Твърди се от ищецът, че
договорите посредством, които са били прехвърляни имотите, са нищожни, а при
условията на евентуалност- относително недействителни.
По отношение
наведените твърдения от ответниците за недопустимост на предявените претенции,
ОС- Бургас се е произнесъл по повод инстанционен
контрол върху прекратителното определение на РС- Несебър, като е приел, че
исковете са допустими.
Настоящата
инстанция намира предявените претенции за неоснователни по следните
съображения:
По
претенцията по чл.26, ал.1, предложение второ от ЗЗД, се твърди, че двете
сделки заобикаляли закона, тъй като крайната им цел била декапитализация на
дружеството на прехвърлителя по първата сделка, с което по един неправомерен
начин да се увредят интересите на кредиторите на съдружника В.Г., като същите
бъдат лишени от възможността да удовлетворят своите вземания от ликвидационния
му дял. Същевременно цел на двете последователни сделки била процесният имот да се запази в патримониума
на семейството на длъжника на ищеца. Заобикаляне на закона по смисъла на
цитираната по- горе норма е налице, когато забранена от закона
цел се постига
с позволени средства; когато макар и от външна страна
правната форма да е спазена, целта
е чрез нея да се постигне
един непозволен или забранен от
закона резултат. Сключената при заобикаляне на закона сделка
е поначало позволена- недопустима е нейната по- далечна цел. По делото не се ангажираха
доказателства, от които да се направи извод, че крайната цел и на двете
договаряния е била лишаване от възможността на кредитора да удовлетвори
вземането си от ликвидационния дял. И двете сделки са сключени при спазване на
необходимата форма. По делото се представиха доказателства- разписка и фактура,
от които се установява, че сумата, съставляваща продажната цена, е била внесена
по сметката на дружеството- продавач. По делото се ангажираха и доказателства
за произхода на средствата на купувача- ответницата Ц.Г., а именно продажба на
недвижим имот. Впоследствие извършеното дарение е било сторено в един по- късен
етап, поради което не може да се приеме, че е целяло прехвърляне на имота в патримониума на семейството на длъжника. Логично е, ако
целта е била такава, всички сделки да се извършат във възможно най- кратки
срокове. Наред с това хипотезата на заобикаляне на закона има и субективна
страна като участниците в сделката следва да имат съзнанието, че с нейното
сключване преследват една неправомерна цел /Решение № 190 от 13.07.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1057/2010 г., III
г. о., ГК, по чл.290
от ГПК/. Доказателства в тази насока не се ангажираха от страна на ищеца, чиято
бе тежестта да установи този факт. Видно от датите на раждане на надарените-
последните двама ответници, към датата на придобиване на имота, същите са били
малолетни, поради което и няма как да се приеме, че същите са имали съзнанието,
че се цели заобикаляне на закона и постигане на твърдяната от ищеца цел.
Съдебната практика приема, че за да е налице основанието за нищожност по чл.26,
ал.1, предложение второ от ЗЗД, следва да е доказан както обективния елемент,
така и субективния такъв от този фактически състав, което в случая не бе
сторено. В този смисъл искът се явява неоснователен поради неговата
недоказаност.
По
претенцията по чл.26, ал.1, предложение трето от ЗЗД, се твърди, че е налице
нищожност на двата договора поради противоречието им с морала, тъй като целта
на ответното дружество била да увреди кредитора на съдружника си, а освен това
и липсвало еквивалентност на престациите. Накърняване
на добрите нрави, като основание за нищожност по смисъла на цитираната норма, е
налице, когато се установи недобросъвестност на приобретателя
по едно съглашение. По делото не се ангажираха доказателства от страна на
ищеца, от които да се налага извода, че целта на ответното дружество е да
увреди интереса на ищеца. Следва да се отбележи, че длъжник на ищеца не е
ответното дружество, а негов съдружник в качеството му на физическо лице.
Продажбата на имот, собственост на ООД, се извършва със съгласието на всички
съдружници, след решение на общото събрание, като в случая В.Г. не е единствен
съдружник. В този смисъл твърдяната от ищеца цел на дружеството- ответник не
може да се презюмира, а подлежи на доказване.
Юридическото лице е съвсем отделен и самостоятелен правен субект от неговите
съдружници, последните като физически лица. Представените в хода на делото
доказателства, че „Б.” ООД има задължения спрямо ищеца, не са относими към настоящия спор. Качеството длъжник в настоящия
спор не е принципно, а следва да се изхожда от конкретната сделка. Към датата
на сключване на процесните договори, дружеството- ответник все още не е имало
тези задължения, но дори и да ги е имало, същите не могат да се отнесат към
конкретните два договора. Що се отнася до твърдението за липса на
еквивалентност на двете престации, то видно от
нотариалният акт, обективиращ покупко-
продажбата, цената е определена в близост до размера на данъчната оценка на
имота. Това не е било наведено като нарушение на закона и не нарушава
установените в обществото принципи. Касае се за нещо обичайно и често срещано.
По отношение на втората сделка- дарението, същата е безвъзмездна, поради което
изложение в тази насока не се следва. Предвид изложеното претенцията се явява
неоснователна.
По претенцията с
правно основание чл.26, ал.2, предложение последно от ЗЗД:
Твърди се, че сделките били нищожни и поради привидност на договарянето
по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, тъй като била налице
абсолютна симулация, защото при сключването им между
участниците в нотариалните производства, които били свързани лица по смисъла на
Търговския закон, била липсвала воля да се прехвърли имотът реално чрез
продажба и дарение. Страните по нотариалния акт не
били имали воля да бъдат обвързани от него, а го били сключили само за да
създадат привидни за кредиторите
на В.Г. правни последици, настъпването на каквито
реално не са желаели. Същите били направили само
външни изявления, без намерение за реално обвързване и за изпълнение на
задълженията по договора. Обективно между страните по описаните по-горе
сделки не били разменяни нито парични, нито вещни престации,
не било извършвано плащане на продажната цена на имота по първата сделка именно
поради нейната привидност, както и поради факта, че купувачката на имота не
била притежавала необходимите средства за неговото закупуване. Съдът намира твърденията за недоказани. Симулативното
действие е поначало нищожно и то не произвежда
никакви прави действия, така че всеки заинтересован може да се позове на
действителното положение на нещата, без ограничение със срок, защото възможността
да се разкрие симулацията не е някакво особено право, което се погасява по
давност, а пряка последица от действителното състояние на нещата. Привидни са договорите, при които
страните нямат воля да бъдат обвързани, както постановява договорът. Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да се
създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят,
симулацията е абсолютна. В случая обаче остана недоказано твърдението за
привидността на договарянето. Не се установи целта и желанието на страните по
сделките да е била различна от тези, посочени в договорите. Както бе
посочено по- горе, по делото се ангажираха
доказателства, от които се установи, че продажната цена е била реално заплатена
от купувача и същата е била внесена по сметките на дружеството. Стана ясно, че Ц.Г.
е разполага с паричните средства за това, тъй като е
продала свой имот, за което бе представен нотариален акт. Ето защо и на това основание последните не следва да се считат за нищожни.
С оглед неснователността на главните искове,
следва да се пристъпи към разглеждане на предявената евентуална претенция, като
съдът намира и нея за неоснователна. Съгласно нормата на чл.135, ал.1 и ал.2 от
ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него
действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е
знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва
също да е знаело за увреждането. Недействителността не
засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на
исковата молба за обявяване на недействителността. Знанието се
предполага до доказване на противното, ако третото
лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. За да бъде уважен Павловият иск
следва да са налице три кумулативни предпоставки, една от които е доказване от
страна на ищеца на качеството длъжник на ответника. В случая нито един от
ответниците не е длъжник на ищцовото дружество. Както бе посочено по- горе
обстоятелството, че впоследствие дружеството- ответник е придобило задължение
към ищеца, не е относимо към настоящия спор.
Вземането следва да е възникнало преди извършване на атакуваната сделка, а не в
последствие, за да се приеме, че същото има отношение към действителността на
прехвърлянето на имота. Тук важи и изложеното, че „Б.” ООД е самостоятелен
правен субект, различен от съдружника си, поради което същото не може да
отговаря за задълженията на последния в качеството му на физическо лице. Наличието
на качеството длъжник е материално правна предпоставка за уважаване на иска,
липсата на която води до отхвърляне на последния само на това основание.
На основание чл.78,
ал.3 от ГПК, следва да бъде уважено искането на ответницата Ц.Г. за присъждане
на сторените съдебно- деловодни разноски. Видно от представеният списък
претендира се сумата от 1310 лв.- 1300 лв. адвокатско възнаграждение и 10 лв.
такси за удостоверения, за която са представени доказателства.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „У.Л.”
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.К.К.и Д.Н.Л., против „Б.” ООД, в ликвидация, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Рая Митрович-
ликвидатор, Ц.С.Г., ЕГН **********,***, В.С.Г., ЕГН **********, живущ на същия
адрес, А. Д.Д., ЕГН **********, А.В.Г., ЕГН **********,
последните две живущи в с. Равда, местност „Хендек тарла”,
ет.3, за прогласяване нищожността на договор за покупко-
продажба на жилище, апартамент с площ от 69,84 кв.м., находящ се в с.Равда, община
Несебър, местността „Хендек тарла”, обл.Бургас, общ.Несебър, ет.3,
ап.В-34, с идентификатор *********, обективиран в
н.а. № 112, т.VІІІ, рег.№ 7866, н.д. № 1493/03.07.2013 г. на пом. нотариус по
заместване при нотариус Стоян Ангелов, сключен между „Б.” ООД и Ц.С.Г., КАКТО и на договор за дарение на сочения
недвижим имот, сключен между Ц.С.Г., ЕГН **********, В.С.Г., ЕГН **********, А.
Д.Д., ЕГН **********, А.В.Г., ЕГН **********, обективиран в н.а. № 69, т.VІІІ, рег.№ 7574, н.д. №
1428/30.06.2014 г., на нотариус Стоян Ангелов, поради заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и
привидност.
ОТХВЪРЛЯ евентуално предявеният иск от „У.Л.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от А.К.К.и Д.Н.Л.,
против „Б.” ООД, в ликвидация, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Рая Митрович- ликвидатор, Ц.С.Г.,
ЕГН **********,***, В.С.Г., ЕГН **********, живущ на същия адрес, А. Д.Д., ЕГН **********, А.В.Г., ЕГН **********, последните две
живущи в с. Равда, местност „Хендек тарла”, ет.3, за
прогласяване, на основание чл.135 от ЗЗД, относителната недействителност на
договор за покупко- продажба на жилище, апартамент с
площ от 69,84 кв.м., находящ се в с.Равда, община Несебър, местността „Хендек тарла”, обл.Бургас, общ.Несебър,
ет.3, ап.В-34, с идентификатор *********, обективиран в н.а. № 112, т.VІІІ, рег.№ 7866, н.д. №
1493/03.07.2013 г. на пом. нотариус по заместване при нотариус Стоян Ангелов,
сключен между „Б.” ООД и Ц.С.Г., КАКТО
и на договор за дарение на сочения недвижим имот, сключен между Ц.С.Г., ЕГН **********,
В.С.Г., ЕГН **********, А. Д.Д., ЕГН **********, А.В.Г.,
ЕГН **********, обективиран в н.а. № 69, т.VІІІ,
рег.№ 7574, н.д. № 1428/30.06.2014 г., на нотариус Стоян Ангелов.
ОСЪЖДА „У.Л.”
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.К.К.и Д.Н.Л., да заплати на Ц.С.Г., ЕГН **********, сумата от
1310 лв. /хиляда триста и десет лева/, представляващи съдебно- деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: