Р
Е Ш Е
Н И Е
№.............
град Шумен, 06.06.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното заседание на втори юни през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: Бистра Бойн
при участието на секретаря Р. Хаджидимитрова, като
разгледа докладваното АД № 116 по описа за 2022 година на Административен съд–
гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.8
ал.2, във връзка с чл.10 ал.1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г. за
издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, във връзка с §
8 от ПЗР на АПК, във връзка с чл.21 ал.3 от АПК и чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
Административното дело е образувано
въз основа на жалба рег.№ ДА-01- 931/19.04.2022г. по описа на ШАдмС, депозирана
от Ф.М.И., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез адв.В.Н. срещу отказ от
административна услуга за издаване на удостоверение за наследници на А.М.И.,
бивш жител ***, починал на 29.04.1972г., обективиран в писмо на Кмет на с.М. с изх.
№ 8 от 01.04.2022г. С твърдения за нищожност на оспорения отказ, поради
нарушение на процесуалните правила, се иска обявяването му за незаконосъобразен
и връщане на преписката със задължаване на административния орган да извърши
исканата административна услуга. Посочените в жалбата и допълнението към нея
твърдения за процесуална и материална незаконосъобразност на акта представляват
отменителни основания по чл.146 т.2 т.3 и т.4 от АПК. В допълнителна молба уточняваща
петитума, се иска прогласяване на нищожност на оспореното писмо, а с последваща
молба отново се коригира петитума на жалбата, като се иска отмяна на отказа
като незаконосъобразен и връщане на преписката. Тази молба се поддържа в
съдебно заседание от процесуален представител на жалбоподателката- адв.В.Н. от
ТАК. Не се правят доказателствени искания. Претендират се деловодни разноски.
Ответната страна– Кмет на с.М.,
Община
Върбица, редовно призован, не изпраща процесуален представител в открито
съдебно заседание. В писмен отговор от 01.06.2022г. изразява становище по жалбата, като я намира за
неоснователна, понеже длъжностното лице е извършило всички необходими проверки
в регистрите и след като не са открити безспорни данни за наследници на
наследодателя А.И., е бил постановен мотивиран отказ по подаденото заявление от
жалбоподателката.
По допустимостта на жалбата: Жалбата
е процесуално допустима, като
подадена в срок по чл.149 ал.1 от АПК- на 18.04.2022г. до Административен съд
Шумен чрез пощенски оператор, като актът вероятно е връчен на 04.04.2022г., но
предвид липсата на доказателства от ответната страна, изискани от съда,
спазването на срока следва да се тълкува в полза на жалбоподателя. Същият е страна,
която има право и интерес от обжалването на акт, който подлежи на съдебен
контрол. поради което се дължи Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съдът, след преценка на събрания по
делото съвкупен доказателствен материал по приложени към жалбата писмени
доказателства и изисканата и приета административна преписка от Кмет на с.М.,
Община Върбица, прие за установено от фактическа страна следното:
С искане за издаване на
удостоверение за наследници с вх. № 12 от 15.03.2022г. по образец, подадено чрез
пълномощник, жалбоподателката Ф.М.И., поискала от Кмета на с.М. да издаде Удостоверение
за наследниците на А.М.И.– неин баща, като е посочено, че последният е роден на
***г., съответно починал на 29.04.1972 година, за което е съставен акт за смърт
№ 4 от 30.04.1972 година, приложен към искането и по настоящото дело на стр.23.
В искането били попълнени известните на жалбоподателката наследници на
починалото лице.
По така депозираното искане бил
постановен Отказ за издаване на удостоверение за наследници на А.М.И.,
обективиран в писмо на Кмет на с.М. с изх. № 8 от 01.04.2022г., който бил
мотивиран с факта, че в регистрите на населението, регистрите за актовете за
гражданско състояние, личните регистрационни картони, масива на НБД“Население“
и в служебни справки от общинска администрация-гр.Върбица липсват безспорни данни
за наследници на наследодателя Идризов, като намерените данни били
противоречиви. Така постановеният отказ е предмет на оспорване от жалбоподателя
в настоящето съдебно производство.
Съдът установи, че в
административната преписка са приложени копия от издадени документи за
гражданска регистрация на част от лицата, посочени като наследници на А.И.от
заявителката, а именно по отношение на :
1.
А.А.М.- син на наследодателя е приложен Акт за
раждане и Акт за смърт № 11, том.1, от който е видно, че същият е починал на
28.08.1977г. На свой ред е бил наследен от: 1.1- И.А.А.- приложен Акт за
раждане №30 от 20.08.1937г.; 1.2- М.А.М.- приложен Акт за раждане №70 от
01.05.1942г.; 1.3- Х.А.М.- приложен Акт за раждане №2159 от 24.09.1946г.; 1.4- И.А.М.-
приложен Акт за раждане №153 от 25.11.1951г.; 1.5- Ф. А.А.М.- приложен Акт за
раждане №132 от 18.07.1954г. По отношение на други двама наследници, посочени в
искането- А.А.М., родена през 1938г.
и Х.А.А./А.Г.М./ с ЕГН: ********** не
са приложени актове за гражданско състояние.
2. М. А.М.И.- син
на наследодателя- приложен Акт за раждане №77 от 25.08.1931г.
3. Х.А.М.- дъщеря
на наследодателя- приложен Акт за раждане № 17 от 16.01.1935г. на свой ред вероятно
наследена, без данни дали и кога е починала, от 3.1- О.М.И.- приложен Акт за
раждане №121 от 15.11.1955г. и 3.2- Е.М.И.- приложен Акт за раждане №58 от 17.05.1958г.;
4. Ф.М.И.- дъщеря
на наследодателя- приложен Акт за раждане № 106 от 23.06.1938г. /жалбоподател
по делото/;
5. Е.М.И.- дъщеря на
наследодателя- приложен Акт за раждане № 195 от 02.10.1944г.
По отношение на друга дъщеря на
наследодателя, посочена в искането само с две имена- Ю.М., липсват приложени актове за гражданска регистрация в преписката.
Не са налице и изготвени справки за идентичност на имена на нито едно лице, а
видно от актовете за раждане в графа „бележки“ на същите, турско-арабските
имена на наследниците са били променени и същите са били зачеркнати ръкописно,
а над тях са нанесени други имена.
При така установените факти,
настоящия съдебен състав на Административен съд- Шумен, като извърши по реда на
чл.168 ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК достигна
до следните правни изводи:
Конкретният случай се отнася за извършване
на административна услуга, която съгласно § 8 от ПЗР на АПК, във връзка с чл.21
ал.3 от АПК е индивидуален административен акт, който представлява
волеизявление за отказ да се издаде документ от значение за признаване,
упражняване или погасяване на права или задължения. Постановеният
отказ е издаден от компетентен орган- Кмет на с.М., при спазване разпоредбата
на чл.24 ал.1 от Закона за гражданската регистрация, която предвижда, че
Общинската администрация издава удостоверения въз основа на регистъра на
населението. Съгласно ал.2 на посочената правна норма, редът за издаване и
образците на удостоверенията по ал.1 се утвърждават с Наредба на министъра на
регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на правосъдието-
Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на
регистъра на населението–Наредбата/. Съгласно чл.11 ал.5 от Наредбата, в
удостоверението за наследници длъжностното лице вписва всички живи и починали
наследници, определени съгласно Закона за наследството.
Отказът е издаден на основание чл.8
ал.2 от Наредбата, като е записано в същия, че в регистрите на населението,
регистрите на актовете за гражданско състояние, личните регистрационни картони,
масива на НБД „Население“ и в служебни справки от общинска администрация
гр.Върбица няма безспорни данни за наследниците и същите са противоречиви. В
писмото не е посочено по отношение на кои лица липсват данни, а събраните
такива не са споменати и обсъдени. Но съдът намира, че и наличните данни не са
проверени и не са подкрепени с надлежни писмени доказателства от съответните
регистри, като например не е правена справка в регистъра за смърт. Единствените
два акта за смърт са приложени от самата жалбоподателка към искането ѝ. Няма
доказателства административният орган да е извършил изискуемата пълна, обстойна
и задълбочена проверка, съгласно чл.4 ал.2 и чл.11 от Наредбата, преди да
издаде оспореният отказ. Освен проверка в регистрите на населението и в
регистрите на актовете за гражданско състояние, органът има възможност да
изиска от молителя/заявителя, да представи, ако разполага с каквито и да е
официални свидетелстващи документи, удостоверяващи факти от значение за
издаването на удостоверението за наследници- актове за раждане, брак, смърт на
някой/някои от предполагаемите наследници, удостоверения за починали наследници,
издадени от същата или други общински администрации, документи, удостоверяващи
родствени връзки, издавани назад във времето, но съхранени и каквито и да било
други документи, свидетелстващи за факти от значение за изясняване на фактите
във връзка с издаване на удостоверението, което също не е било направено и е
предпоставка за липсата на изложени мотиви в акта. Заявителят е длъжен да окаже
съдействие, съгласно практиката на ВАС в цитирани по-долу в настоящото решение
съдебни актове. Ето защо, съдът намира постановения отказ за немотивиран, като
само по себе си липсата на мотиви е самостоятелно основание за отмяна.
Постановеният отказ е и материално
незаконосъобразен. Удостоверение за наследници се издава от общинската
администрация въз основа на представен акт за смърт, с който се удостоверява
факта на смъртта и след като се извърши проверка въз основа на съдържащите се
данни в регистъра на населението, на декларираните от подателя на искането
наследници по закон на починалото лице. Следователно, материално-правна
предпоставка за издаване на исканото от жалбоподателката удостоверение за
наследници, е наличието на надлежен документ, установяващ и удостоверяващ смъртта
на лицето, което е посочено като неин наследодател по арг. от чл.10 ал.1 от
Наредбата, което е било изпълнено в настоящия казус.
За определяне на наследниците по закон
длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е
необходимо и в регистрите на актовете за гражданско състояние, съгласно чл.11
ал.2 от Наредбата. В Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, обн. ДВ, бр. 67
от 27.07.1999 година са регламентирани два вида гражданска регистрация и
съответно два вида регистри: 1. относно гражданската регистрация на събитията
раждане, брак и смърт се съставят регистри за гражданско състояние/ чл.3 ал.1
от ЗГР/ и 2. за данни на физическите лица, включително родствени връзки между
лица по права линия от първа степен и по съребрена линия от втора степен, се
съставят регистри на населението/ чл.3 ал.2 чл.5 т.2, чл.8 и чл.22– чл.28 от
ЗГР/, състоящи се от личните регистрационни картони на лицата, които имат или
са имали постоянен адрес. Данните се съхраняват в база данни към ЕСГРАОН. Единната
система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението е
въведена с ПМС №15/11.03.1977г., с което е изменена и Наредбата за гражданско
състояние, приета с ПМС № 117 от 30.08.1975г. /отм. ДВ бр.41 от 18.05.2004г./.
Дотогава са действали Закон за лицата и семейството /обн. 1949г., отм. ДВ,
бр.76/1999г./ и Правилник за водене на регистрите за гражданско състояние /обн.
ДВ, бр. 35 от 11.02.1950 година, отм. ДВ, бр.75 от 30.09.1975 година/, относими
към датата на настъпване на смъртта на общия наследодател А.И.- 29.04.1972г., и
Наредба за гражданското състояние /обн. ДВ, бр. 5 от 30.09.1975 година/, действаща
към датата на смъртта на някои от преките му наследници, с които нормативни
актове е установен ред и начин на регистрация на данни свързани с гражданското
състояние и съответно са създавани и съхранявани регистри за актове за
гражданско състояние. Регистрите за населението до 1979г. са водени в книги
регистри за всяко населено място, подредени по улици и номера на сгради, като
са съставяни след всяко преброяване на населението. Известни са като „Семейните
регистри“, с образец определен с Правилника за водене на регистрите на населението
в общините /обн. ДВ, бр. 194 от 30.08.1935 година/ и са съставяни по адреси за
всяко домакинство, като са записвани лицата, живеещи в дадено домакинство и
роднини на главата на домакинството и на съпругата му, които се числят към
други домакинства, като същите са актуализирани са в периодите между две
преброявания. Следователно, за целия релевиран период, е била налице правна
регламентация на условията и реда за гражданската регистрация на физическите
лица в страната и такава се е извършвала.
Съгласно чл.24 ал.1 от ЗГР и чл.11
ал.2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 година, удостоверенията се издават
от общинската администрация въз основа на регистрите на населението и в този
смисъл са свидетелстващи документи. Съгласно чл.10 ал.1 от Наредбата,
удостоверение за наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта
си са подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има съставен
акт за смърт. В случая смъртта на общия наследодател А.И.И.е настъпила на 29.04.1972
година, за което е издаден акт за смърт № 4 от 30.04.1972 година. След като са
изпълнени и двете предпоставки на чл.10 ал.1 от Наредбата за издаване на
удостоверения въз основа на регистъра на населението, а именно: 1. към датата
на смъртта си лицето да е подлежало на вписване в регистър на населението и 2.,
за него да е съставен акт за смърт, при наличието на правен интерес от издаване
на съответното удостоверение, какъвто безспорно е налице за жалбоподателката,
административният орган е длъжен да издаде исканото удостоверение. Административният
орган не може да се позовава на неизпълнение на задължението си, произтичащо от
нормативните актове за попълване и поддържане на регистрите на населението с
данни, подлежащи на регистрация, за да постанови отказ да се предоставят данни
и да се извърши въз основа на това административна услуга на физическо лице.
Следователно, при така
функциониращата регистрационна система относно гражданското състояние на физическите
лица, и съществуването на регистри за гражданско състояние в Община Върбица, за
административния орган е налице задължение да събере служебно всички
доказателства по чл.36 ал.1 от АПК, във връзка с чл.35 от АПК, относно преките
наследници на А.И., включително въз основа на регистрите на актовете за
гражданско състояние на преките наследници на общия наследодател. В случая,
административния орган се е ограничил само до извършване на справка регистрите
на актовете за гражданско състояние, като няма данни такава справка да е
правена в НБД „Население“ и други регистри за всеки от наследниците на общия
наследодател. Не е направена проверка и дали някои от преките наследници на
свой ред са починали, кога и от кого са били заместени по право. В тази връзка
и след събиране на посочените писмени доказателства за административния орган и
за жалбоподателката съществува и правната възможност да се обърне и към
Държавен архив, където биха могли да се пазят данни, от значение за издавания
документ. Например по отношение на сина и пряк наследник- М.А.М.в Акт за
раждане в графа „бележки“ е посочено, че същия е разселен, но не са събрани
други доказателства. Това се отнася и за лицата, за които е посочено в
искането, че живеят в Турция и имат двойно гражданство- А.А.М., И.А.М.., Х.А.А.,
М. А.М/К., О.М.И. и Е.М.И.. Чл.10 ал.2 изр.последно от Наредбата предвижда, че
когато в регистъра на населението не се съдържат всички необходими данни за
издаване на удостоверението, се представя официален документ, издаден от
компетентните органи на държавата, чийто гражданин е лицето, удостоверяващ
семейното му положение, данни за съпруг/а и роднини по права линия от първа
степен и по съребрена линия от втора степен. Такива документи не са искани от
заявителката. Не е била извършена и служебна проверка в автоматизираната
система на Дирекция "Българско гражданство", поддържана от
Министерство на правосъдието.
Разпоредбата на чл.8 ал.2 от Наредбата
казва, че "Когато в регистъра на населението липсват данни за издаване на
съответното удостоверение, длъжностното лице прави мотивиран отказ по реда на
АПК", от което следва, че отказите се изготвят когато в проверените
регистри се установи, че няма данни както за наследодателя, така и за неговите
наследници, какъвто не е настоящия случай. С оглед на гореизложеното, съдът
намира, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл.35 от АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, като не е
използвал всички процесуални възможности, както и не е обсъдил изисканите
доказателства, които сам е събрал, за да обоснове отказа или в случай на
достатъчно данни да издаде искания документ, при спазване на дължимата форма на
административния акт. Административният орган има задължението да събере по
служебен път всички относими писмени доказателства и едва след това да се
произнесе. В случая постановения отказ е издаден без анализ на събраните доказателства,
при което е нарушен материалния и процесуалния закон. Отказът следва да бъде
отменен, като на основание чл.173 ал. 2 от АПК административната преписка ще
следва да бъде върната на административния орган, за произнасяне по искането за
издаване на Удостоверение за наследници, при спазване на указанията по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. В
посочения смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд на
Република България по сходни казуси, обективирана в Решение № 12410 от
19.11.2015 година, постановено по адм. дело № 14731 по описа за 2014 година и Решение
№10837/30.07.2012. по адм.д. №15320/ 2011г. и двете на III отделение. При
новото произнасяне Кметът на с.М. следва да извърши пълна, задълбочена и
всестранна проверка в регистрите на населението и в регистрите на актовете за
гражданско състояние, съхранявани в община Върбица и кметство с.М., както и при
необходимост- да изиска доказателства от други общини по мястото на смъртта на
някой от наследниците с оглед установяване на преживелите наследници съобразно
реда, установен в ЗН, както и да изиска от заявителя, да представи, ако
разполага с каквито и да е официални свидетелстващи документи, удостоверяващи
факти от значение за издаването на удостоверението за наследници- актове за
раждане, брак, смърт на някой/някои от предполагаемите наследници,
удостоверения за починали наследници, издадени от същата или други общински
администрации, документи, удостоверяващи родствени връзки, издавани назад във
времето, но съхранени и каквито и да било други документи, свидетелстващи за
факти от значение за изясняване на фактите и произнасянето по молбата. След
извършване на задълбочена проверка и в зависимост от установеното при тази
проверка, следва да се произнесе по молбата на заявителя за издаване на
удостоверение за наследници на А.М.И.с нов мотивиран административен акт. При
наличието на данни от вида по чл.12 ал.2 от Наредбата, макар и не пълни, или
поне недоказано пълни, Кметът на кметство с.М., следва да издаде исканото
удостоверение за наследници, със съответна забележка в образеца от Приложение №
3 към чл.9 от Наредбата- на базата на кои налични данни, в кои регистри и след
какви справки се издава удостоверението. Обратното означава, при така
установените факти по делото, жалбоподателката никога да не може да удостовери
и упражни правата си на наследник на А.М.И., каквато не е целта на закона.
С оглед установените релевантни за спора
факти, настоящият съдебен състав намира, че са налице отменителни основания по
чл.146 т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК и отказът да бъде издадено удостоверение за
наследници подлежи на отмяна като незаконосъобразен.
Предвид изхода на делото и на основание чл.143
ал.1 от АПК, съдът намира за основателно своевременно направеното искане, за
присъждане на направените по делото разноски, като ще следва да се осъди Кмет
на с.М. да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 310,00лв.,
от които 10.00лв.- държавна такса и 300.00лв. за адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното и на основание
чл.172 ал.2 пр.2 от АПК, Административен съд – Шумен
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба
от Ф.М.И. с ЕГН: **********, с постоянен адрес:*** отказ от административна
услуга на Кмет на с.М. за издаване на удостоверение за наследници на А.М.И.,
бивш жител ***, починал на 29.04.1972г., обективиран в писмо с изх. № 8 от
01.04.2022г.
ВРЪЩА
административната преписка на Кмет на с.М. за ново произнасяне по искане за
издаване на удостоверение за наследници вх. № 12 от 15.03.2022г., депозирано от
Ф.М.И., при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА
Кметство на с.М., ул.Г.Д.№6 да
заплати на Ф.М.И. с ЕГН: **********, с постоянен адрес:***, направените по
делото разноски в размер на 310,00лв.
/триста и десет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС
в 14-дневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: