О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 1202 Година 2018,13.12. Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански състав
На тринадесети декември Година две хиляди и осемнадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Антоанета Андонова – Парашкевова
Членове: ………………………………………...
Съдебни заседатели: …………………………………….......
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело
номер 425 по
описа за 2017 година
и за да
се произнесе,взе предвид следното:
Ищецът главен публичен изпълнител при ТД на НАП-Бургас Костадинка Стайкова Тодорова, с адрес ***,,Цар
Петър“ №5Б, ет.7, стая 5, е предявил обективно и субективно съединени искове при условията на евентуалност против „САУДИШ ИНВЕСТМЪНТС ГРУП“ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:с.*** и А.А.Г., гражданин на Исландия,
роден на *** г. в гр. Рейкявик за обявяване за относително недействителна по отношение на държавата на следната възмездна сделка,сключена между ответниците с
имуществени права на длъжника-търговско дружество : договор за покупко- продажба на три недвижими имота срещу продажна цена от 62000 лв. , обективирана
в нотариален акт № 194, том 2, рег.№ 3587,нот.дело№ 347 от 22.10.2013 г. на нотариус Огнян Желев, с *** действие- БРС, на две самостоятелни
основания:главен иск-сделката е сключена след датата на установяване на
публично задължение в резултат на ревизия,като при нея даденото значително
надхвърля по стойност полученото,и евентуален иск- сделката е сключена след
датата на установяване на публично задължение в резултат на ревизия,с намерение
да се увреди публичния взискател. Представя и ангажира доказателства.
Бургаски окръжен съд преди да
пристъпи към насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание
следва да извърши предвидената в чл.374
от ГПК подготовка в настоящото закрито заседание, включваща
процесуалните действия, посочени в този законов текст.
При проверка на редовността на
разменените книжа и допустимостта на
предявените искове съгласно ал. 1 на
чл. 374 от ГПК, съдът констатира следното: За разглеждането на настоящия иск с оглед
предмета му – потестативни искове за обявяване за
недействителни по отношение на държавата
на търговски сделки,сключени от длъжник-търговско дружество, с установени в
резултат на ревизия публични задължения, е въведено нарочно особено исково производство в глава
32 на Част ІІІ на ГПК –чл.365, т.1 от ГПК, и следователно те следва да се
разглеждат по правилата на този особен исков процес на ГПК.Исковете са
предявени пред Окръжен съд Бургас като съд по местонахождението на недвижимите
имоти и с цена по-висока от 25000 лв. ,с
оглед размера на данъчните оценти на трите имота. След
приемане на исковата молба, поради констатираната й редовност, е осъществена предвидената в глава
32 на ГПК на особеното исково производство по търговски
спорове двойна размяна на книжа. В хода
на размяната са постъпили своевременно
допълнителна искова молба, писмен и допълнителен отговори. Налице е правен интерес от предявяването на
настоящите искове пред
съда. В качеството
си на увреден, кредитора-държавата има
интерес от отменителните искове , тъй
като при евентуалното им уважаване ще се промени правната сфера на длъжника и държавата ще може да насочи изпълнението на
публичните задължения върху имуществените права,обект на сделката,които
последици не могат да бъдат постигнати
по друг извънсъдебен ред.Исковете са
насочени срещу страните по атакуваната сделка. Не са направени от страните, нито
са станали до настоящия момент служебно известни на съда
факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до
извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални
предпоставки за разглеждане на предявените искове. С оглед на изложеното
по-горе книжата по настоящото дело до настоящия момент са съставени и разменени
редовно, а предявените искове са
допустими.
С оглед на горните констатации по
отношение на редовността и допустимостта на предявените искове, съдът намира,
че ще следва да пристъпи към насрочване на
делото в открито съдебно заседание – на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК.
Съдът намира, че в настоящото
определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се
произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.
Проект за доклад:
Ищецът главен публичен изпълнител при ТД на НАП-Бургас Костадинка Стайкова Тодорова, с адрес ***,,Цар
Петър“ №5Б, ет.7, стая 5, е предявил обективно и субективно съединени искове при условията на евентуалност против „САУДИШ ИНВЕСТМЪНТС ГРУП“ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:с.*** и А.А.Г., гражданин на Исландия,
роден на *** г. в гр. Рейкявик за обявяване за относително недействителна по отношение на държавата на следната
възмездна сделка,сключена между ответниците с
имуществени права на длъжника-търговско дружество : договор за покупко- продажба на три недвижими имота срещу продажна цена от 62000 лв. , обективирана
в нотариален акт № 194, том 2, рег.№ 3587,нот.дело№ 347 от 22.10.2013 г. на нотариус Огнян Желев, с *** действие- БРС, на две самостоятелни
основания:главен иск-сделката е сключена след датата на установяване на
публично задължение в резултат на ревизия,като при нея даденото значително
надхвърля по стойност полученото,и евентуален иск- сделката е сключена след
датата на установяване на публично задължение в резултат на ревизия,с намерение
да се увреди публичния взискател. Ищецът заявява, че в резултат на данъчна
ревизия са установени публични задължения на първия ответник-търговско
дружество в общ размер на 2700443,45
лева, от които 235 553,64 лева, представляващи главница и 34 889,81
лева представляващи лихви за просрочие. За резултатите от ревизията е съставен
ревизионен акт № 900414/18.06.2009 г., който е връчен на ответното дружество на
22.06.2009 год. чрез упълномощено лице Силвия Колева и е влязъл в сила, поради което ищецът има качеството на кредитор. Твърди , че с цел
да бъде осуетена възможността публичните вземания да бъдат събрани принудително
от имуществото на длъжника, ответникът ,,Саудиш Инвестмънтс Груп“ ЕООД извършва атакуваната разпоредителна
сделка с недвижимите си имоти, с което уврежда държавата. Сочи, че с договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 194, том 2, рег.№3587,нот.дело№ 347 от 22.10.2013 г. на нотариус Огнян Желев, с *** действие- БРС първият ответник-търговско
дружество е прехвърлил на втория ответник-физическо лице , собствеността върху три самостоятелни обекта
с идентфикатори № 67800.5.739.1.5, № 67800.6.532.1 и № 67800.6.532.4, всички по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Созопол срещу обща продажна
цена от 62000 лв. . Излага съображения, че сделката е сключена след датата на
установяване на публичните задължения, като даденото по сделката значително
надхвърля по стойност полученото от нея, тъй като сбора от данъчните оценки на продадените имоти е в размер на
92 235.20 лева, а посочената в нотариалния акт обща продажна цена е занижена-62 000 лева.Занижената цена не е
и реално получена,тъй като в нотариалния акт изрично е посочено, че продавачът
е получил продажната цена чрез прихващане на сума в този размер от дължими от него суми към купувача по договор за заем сключен между
ответниците. Излага съображения, че така сключената сделка е извършена с
намерение да се увреди публичния взискател, което намерение се извлича от преценката на конкретните факти, а имено – знание
на длъжника за наличието на значително по размер публично задължение,
разпореждане с активи, които служат за обезпечаване на кредитора, продажната
цена не е постъпила в патримониума на продавача и не е послужила за погасяване
на публичните му задължения, деклариране на неверни обстоятелства от длъжника в
декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК преди изповядване на сделката.Представя и
ангажира доказателства.
Предявените искове са с правно основание
чл. 216, ал. 1 , т.
2 и при условията на евентуалност чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК.
Ответникът „Саудиш Инвестмънтс Груп“ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от Росен Асенов Демирев, със седалище и адрес на
управление:с.***, не
е депозирал писмен отговор ,не е представил доказателства.
Ответникът А.А.Г., гражданин на
Исландия, роден на *** г. в гр. Рейкявик в писмен отговор оспорва предявените
искове, като ги счита за допустими, но неоснователни. Твърди, че към момента на
сключване на сделката дружеството ответник е имало задължения към него по
договор за заем, който е погасен чрез даване вместо изпълнение, с прехвърляне
правото на собственост върху процесните имоти. Действителната цена по този
договор за заем била в размер на посочената в нотариалния акт продажна цена, а
именно 62 000 лева, но задължението било по-голямо по размер, тъй като
заема бил лихвоносен и били предвидени значителни неустойки при неиздължаването
му. Сочи, че към момента на сключване на сделката лихвите били в значителен
размер. В тази връзка счита, че следва да се изчисли какви са били
действителните задължения по договора за заем и едва тогава да се прави
преценка дали даденото значително надхвърля по стойност полученото. Твърди, че
не са налице каквито и да е индиции, че е налице намерение за увреда на
публичния взискател от страна на „Саудиш Инвестмънтс Груп“ЕООД. Счита, че е от съществено значение е факта, че
документите в ревизионното производство са връчвани единствено на пълномощника на ответното дружество,а не и на
представляващия го, поради което последния не узнал за тях. Изтъква факта, че
продажбата на недвижими имоти е основна дейност на продавача, поради което не
може да се направи извод, че процесните имоти са продадени с намерение да се
увреди ищеца, който повече от четири години не е предприел действия за събиране
на вземането си и не го е обезпечил.Заявява,че в хода на търговската си дейност
ответното дружество е извършило около 60 продажби,23 от които след датата на възлагане на ревизията,като са
атакувани само последните три продажби,извършени
както е посочил и по-горе, четири години след връчване на ревизионния акт. Като
причина за продажбата изтъква и
преустановяването на активна търговска дейност от „Саудиш Инвестмънтс Груп“ ЕООД, поради проблеми между съдружниците в дружеството и настъпилата през 2009
г. криза на пазара на недвижимите имоти. Оспорва наличието на установени изискуеми
публични задължения към бюджета в особено големи размери, както и размера на
задълженията установени в Ревизионен акт № 900414/18.06.2009 г. и наличието на
задължение към настоящия момент в посочения размер. Представя доказателства.
С допълнителна искова молба, ищцовата страна заявява, че данъчните
задължения възникват ex lege и стават изискуеми с настъпването на определения в
конкретния данъчен закон падеж. Посочва, че данъчната ревизия е една от формите
за осъществяване на данъчно – осигурителен контрол, чийто резултат е издаването
на ревизионен акт. Изтъква, че с последния се констатира вече възникнало по
силата на закона данъчно задължение и неговата функция е да послужи като
изпълнителен титул. Твърди, че в случая ревизионните документи са редовно
връчени и са влезли в сила. Оспорва твърденията на ответника Гудмонсон, че се
атакуват само последните три продажби извършени от ответника „Саудиш Инвестмънтс Груп“ ЕООД. Сочи, че в случая претенцията отговаря на условията за
кумулативност и на предпоставките на чл.
216, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Прави доказателствени искания.
В допълнителен отговор на
исковата молба, подаден от двамата ответници, се заявява, че парите по договора
за заем са дадени в брой преди въвеждане на законовата забрана за разплащане в брой
над определена сума. Считат, че поради отдалечеността във времето единствените
достоверни следи за заема и неговото погасяване
се намират в счетоводните регистри и записвания на дружеството ответник.
Уточняват, че не оспорват връчването на ревизионните актове по смисъл а ДОПК, а
единствено целят да установят липсата на субективния елемент при сключване на сделките за продажба –
намерение да се увреди кредитора. Представят доказателства.
Не са налице признания на права. Признават
се следните обстоятелства: органите на НАП са извършили данъчна ревизия на
ответника „Саудиш Инвестмънтс
Груп“ ЕООД; заповедта за възлагане на ревизията и ревизионния акт
са връчени на дружеството, чрез упълномощено лице – Силвия Колева на 22.06.2009
год.; с нотариален акт № 194,том 2, рег.№3587,нот.дело № 347от 22.10.2013 г. на нотариус Огнян
Желев, с *** действие- БРС, ответниците са сключили договор за покупко – продажба на три броя
самостоятелни обекти, подробно описани в акта срещу обща продажна цена от 62000
лв. при посочен в нотариалния акт сбор от данъчните оценки на продаваните имоти
от 92235,20 лв. общо;относно общата
продажна цена в нотариалния акт е
записано следното изявление на страните:“Общата продажна цена на описаните
имоти е 62000 лв.с ДДС,която сума продавачът е получил чрез прихващане на сума
в този размер от дължими от продавача суми по договор за заем сключен между
страните“.
По делото няма обстоятелства, за
които да съществува установено от закона предположение или да са служебно или
общоизвестни, поради което да не се нуждаят от доказване.
Ищецът носи тежестта да
установи по делото елементите на фактическия състав на чл. 2016, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК, а именно договора за
покупко – продажба между двамата ответници е сключен след като на първия
ответник –търговско дружество е бил връчен влязъл в сила ревизионен акт, с който са установени публични
задължения; сключване на възмездна сделка от длъжника с трето лице,с
обект с имуществени права на длъжника; значителна неравностойност на разменените престации по
сделката ; разпореждането
с процесните недвижими имоти е осъществено с намерение за увреждане на
държавата в лицето на публичния взискател; обективните факти и обстоятелства,от които може да се
направи извод за намерението за увреждане.
Ответниците носят тежестта да
докажат твърденията си, че престациите по атакувания договор са равностойни,както фактите и обстоятелствата, които
изброяват в писмените си отговори и които считат,че опровергават
твърденията на ищеца за наличието на намерение за увреждане на държавата.
Страните заявяват,че сочат доказателства за всички твърдени от тях факти.
Съдът намира направените от ищеца
доказателствени искания за приемане на представени от него с исковата молба писмени
доказателства, за относими към предмета
на делото, тъй като той заявява, че посредством тях ще
установява наличието на посочените по-горе факти, за които носи доказателствена
тежест. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като законът
не поставя ограничения за събиране на тези доказателства за установяване на
тези обстоятелства, а без събирането им
и преценката им решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа
обстановка. С оглед на горното ще следва
да се приемат всички представени от
ищеца писмени доказателства с исковата
молба.
Ще следва да бъде допусната
поисканата от ищеца съдебно – оценъчна експертиза, тъй като данните от нея ще
послужат като доказателство, преценено в съвкупност с останалите ангажирани от него доказателства, за установяване на
фактическите му твърдения, за които носи
доказателствена тежест – даденото значително надхвърля по стойност полученото
по атакуваната сделка.
Неоснователни са исканията на
ищеца да бъдат задължени ответниците да представят по договора за заем
документи доказващи произхода на парите, документи доказващи как е извършен
превода им, декларации от НАП, че въпросния договор е вписан в годишните
данъчни декларации, както и декларация от БНБ доказващи, че паричните средства
са получени от чужбина. Горните доказателствени искания биха били допустими,при
положение,че ищцовата страна твърди
привидност на договора за заем,упоменат в нотариалния акт,а следователно
и на задължението за връщането му,като относими към някое от двете основания ,на които атакуват
сключената сделка.Тъй като такива
изявления няма,исканите доказателства нямат отношение към подлежащите на
доказване факти от ищеца.
Следва да бъде приета като
доказателство представената от ответника
А.А. Гудмонсон справка, представляваща извлечение от имотния регистър на
Агенция по вписванията,с която ответната
страна цели да установи твърденията си за липса на намерение за увреждане. По
отношение на приемането на представените с допълнителния отговор на
допълнителната искова молба писмени
доказателства,включително баланси на „Проксима файненс“ ООД от 2008 г.
до 2012 г., съдът ще се произнесе, след като даде възможност на ищеца да се
запознае с тях и изрази становище.
Ще следва да бъдат допуснати до
разпит исканите от втория ответник свидетели, тъй като посредством техните
свидетелски показания той заявява,че ще
доказва липсата на намерение да увреди
публичния взискател.
Неоснователно е искането на
втория ответник за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза.За
производството по настоящото дело е без значение действителния размер на
задълженията по твърдения като съществуващ договор за заем между ответниците,предвид
съдържащите се в нот. акт техни изявления пред нотариуса,даващи достатъчно данни да се направи обоснован извод за
значението на прихващането в контекста на твърденията на ищцовата страна за
значителна неравностойност на престациите.
По изложените съображения и на
основание чл.374 от ГПК и по доказателствата съдът
О П Р
Е Д Е
Л И :
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 04.02.2019 год. от 09,30 часа,за която дата и час да се призоват
страните,като им се връчи препис от настоящото определение,съдържащо и проект за
доклад, а на ищеца и препис от отговора на ответниците с приложения.
ПРИЕМА всички представени с исковата молба и с
писмения отговор на ответника-физическо лице писмени доказателства.
ДОПУСКА извършване на съдебно-оценъчна
експертиза, която да отговори на въпроса на ищеца, посочен в исковата му
молба на лист 4 от делото.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Лилия Станкова Плачкова.
ОПРЕДЕЛЯ предварителен депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 300 лв., платими от ищеца в двуседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение по депозитната сметка на Бургаски окръжен съд.
ОТХВЪРЛЯ
исканията на ищеца да бъдат задължени ответниците да представят по
договор за заем,на който се позовава ответника-физическо лице в писмения
отговор, документи,доказващи произхода на парите по договора за заем ,
документи,доказващи как е извършен превода им, декларации от НАП, че въпросния
договор е вписан в годишните данъчни декларации, както и декларация от БНБ
доказващи, че паричните средства са получени от чужбина.
ДОПУСКА до
разпит двама свидетели на ответната
страна за установяване на посочените от ответника А. Гудмонсон в писмения му
отговор обстоятелства.Разпитът да се
извърши в насроченото открито съдебно
заседание на 04.02.2019 год. от 09,30 часа при довеждането им от негова страна.
ОТХВЪРЛЯ
искането на ответника
за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза.
ДАВА на
ищеца двуседмичен срок от получаване на препис от общия допълнителен отговор на
допълнителната искова молба на ответниците да
се запознае с него и изрази
писмено становище по направените там доказателствени
искания.
УКАЗВА на
страните, че по допускане на поисканите от ответниците писмени
доказателства с общия допълнителен отговор на допълнителната искова молба ще се
произнесе след изтичане на дадения
по-горе срок.
Определението е окончателно.
Съдия: