Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Д., 06.06.2012 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в заседание при закрити врата на двадесет
и четвърти април две хиляди и дванадесета година в състав: СЪДИЯ Г. ПАВЛОВ при секретар Н.Б. разгледа т. д. № 383 по описа за
Производството е по чл. 630 ТЗ.
Търговско дело № 383/2011 г. по
описа на Д.кия окръжен съд е образувано по молба рег. № 6542/25.11.2011 г. на акционерно
дружество „Д.” АД гр. Д. с искане за постановяване
на решение за откриване на производство по несъстоятелност на еднолично
дружество с ограничена отговорност ”Г.” ЕООД
гр. Д. поради неплатежоспособност, алтернативно поради свръхзадълженост
на длъжника.
В хода на съдопроизводствените
действия – на 07.12.2011 г. - ”Г.”
ЕООД гр. Д. е променил седалището и
адреса на управление от гр. Д., ул. „И.в.” № 2, вх. А, ет. 1, ап. 2 на гр. К.,
ЖК № 26, ет.11, ап. 21, общ. К., област с адм. център гр. В..
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доводите на страната и доказателствата по делото, приема за
установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Акционерно дружество „Д.” АД гр. Д. е правоприемник на еднолично дружество
с ограничена отговорност „Д. БЧ” ЕООД
гр. Б., преобразувало се съобразно чл. 262 ТЗ в приемащото дружество „Д.”
АД гр. Д. чрез вливане.
Преобразуването е вписано в
търговския регистър на 04.11.2011 г.
От доказателствата по делото се
установява, че „Д.” АД гр. Д. има
ликвидни и изискуеми вземания в общ размер 153 474.47 лв. срещу длъжника, произтичащи
от търговски сделки ( договори за търговски продажби , сключени между
преобразуващото се дружество „Д. БЧ” ЕООД
гр. Б. и ”Г.” ЕООД гр. Д. за
периода м. март
Длъжникът не е извършвал
погасявал вземанията си към кредитора нито доброволно, нито принудително в
рамките на образуваното изпълнително производство по изп. д. № 20117390400331
по описа на ЧСИ Сл. С., рег. № *на КЧСИ с район на действие Окръжен съд гр. Д..
Според признанията на кредитора, последното плащане от страна на длъжника е
извършено на 14.04.2011 г. по ф – ра № 1301/30.11.2009 г. и е в размер на
сумата от 1 000 лв.
Установено е по делото, че с
влязло в законна сила Решение № 92/01.06.2011 г. по т. д. № 104/2011 г. на Д.кия
окръжен съд, е отхвърлена молбата на „Й.” ЕООД гр. Д. за откриване производство
по несъстоятелност на „Г.” ЕООД гр. Д..
От доказателствата по делото се
констатира, че „Г.” ЕООД гр. Д. има задължения към „***” АД гр. С., произтичащи от три договора за банков
кредит ( Договор за банков кредит № 2848/18.10.2005 г., Договор за стандартен
кредит № 06 – 09051/01.07.2009 г. и
Договор за инвестиционен кредит № 06 – 08077/11.07.2008 г. ), възлизащи на
стойност, както следва: главница – 304 383 евро и лихва 783.58 евро.
Вещото лице е констатирало, че длъжникът извършва дължимите плащания по
договорите за банкови кредити в съответните срокове.
По делото е установен и размерът
на публичноправните задължения на длъжника към държавата, възлизащ на сумата от
538 476.02 лв., обезпечени от НАП е наложила обезпечителни мерки върху
имуществото на длъжника.
Констатира се, че в периода 2007
г. – 2011 г., длъжникът е отчуждил недвижимите си имоти и към настоящия момент
не притежава вещни права върху недвижима собственост.
Според експертното мнение на
вещото лице по първоначалната и по допълнителната съдебно – счетоводна експертиза,
коефициентът на общата ликвидност към
Коефициентите за обща ( съотношение
на краткотрайните активи към краткосрочните задължения ( и бърза ликвидност (
съотношение на краткосрочните вземания, краткосрочните инвестиции и паричните
средства към краткосрочните задължения ) са обективен и сигурен критерий за
икономическото състояние на длъжника. Когато те са под 0.5, състоянието на
неплатежоспособност е факт.
Налице е трайна невъзможност за
плащане на паричните задължения, произтичащи от търговски сделки или имащи публичноправен
характер.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Предпоставките за откриване
производството по несъстоятелност се обособяват в следните две групи:
материалноправни и процесуалноправни.
Материалноправните предпоставки
са: 1. търговско качество на длъжника и 2. неплатежоспособност или
свръхзадълженост ( при капиталовите търговски дружества ).
Процесуалната ( формална )
предпоставка е
обявителното съдебно решение.
За да се открие производството по
несъстоятелност, Съдът следва да констатира наличието на двете материални
предпоставки на чл. 607а, ал. 2 ТЗ –
длъжник, който има качеството „търговец” и неплатежоспособност.
Съдържанието на понятието „търговец” е описано в чл. 1 ТЗ. От
анализа на правилата на ал. 1, 2 и 3 на чл. 1 ТЗ може да се направи изводът, че
основното понятие за търговец е уредено в ал. 3 на чл. 1 – търговец е
дееспособно лице, което извършва стопанска дейност по търговски начин. Ал. 1 и
2 на чл. 1 уреждат случаи, в които законодателят преценява, че дейността
задължително трябва да се организира по търговски начин. Алинея 1 на чл. 1
обявява лицето за търговец, защото законодателят приема, че ако то извършва по
занятие изброените в нея сделки, неговата стопанска дейност трябва да се
организира по търговски начин ( защото такива сделки по занятие могат да се
извършват само от търговци ). Подобен е подходът и в ал. 2 на чл. 1 –
изброените в тази разпоредба лица – търговските дружества и кооперациите с
изключение на ЖСК – са обявени от законодателя за търговци, защото според него
те трябва да извършват стопанска дейност по търговски начин.
По делото е безспорно, с оглед разпоредбата на чл. 1,
ал. 2 във вр. с чл. 63 и чл. 64, ал. 1, т. 3 ТЗ, качеството “търговец” на
длъжника.
Обща предпоставка за откриване
производството по несъстоятелност, съгласно нормата на чл. 607а ТЗ е неплатежоспособността.
Понятието за неплатежоспособност
е дефинирано от законодателя като невъзможност да се изпълни изискуемо вземане
– съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 1 ТЗ, длъжникът е неплатежоспособен,
когато не може да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му
дейност или задължение по частно държавно вземане.
По аналогичен начин е определена
неплатежоспособността и в другите правни системи. Според немския закон за
несъстоятелността ( Insolvenzordnung
) длъжникът е
неплатежоспособен, когато не е в състояние да изпълни задължения с настъпил
падеж – § 17, ал. 2. Американското законодателство дефинира
неплатежоспособността като „…финансово състояние, при което сумата от
задълженията на този субект ( правен субект, различен от неперсонифицирано
съдружие или община ) е по – голяма от сумата на всички негови справедливо
оценени активи…” - § 101, 11 US
Code.
Задължението на длъжника трябва да е действително, изискуемо,
ликвидно, парично, с точно определен произход – то трябва да произтича от
търговска сделка ( търговска е сделката, сключена от търговеца в това му
качество при или по повод извършване на занятието му, а също и изброените в чл.
1, ал. 1 ТЗ сделки, независимо от качеството на страните – чл. 286, ал. 2 ТЗ ) или да има публичноправен произход - публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност ( чл. 162, ал. 2 ДОПК - Публични са държавните и общинските
вземания: 1. за данъци, включително акцизи, както и митни сборове, задължителни
осигурителни вноски и други вноски за бюджета; 2. за други вноски, установени
по основание и размер със закон; 3. за държавни и общински такси, установени по
основание със закон; 4. за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи; 5.
за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и
имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на
държавата; 6. по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за
публични вземания в полза на държавата или общините, както и решения на
Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна
помощ; 7. по влезли в сила наказателни постановления; 8. за недължимо платените
и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно
усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови
инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на
Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за
рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от
свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на
административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
националното законодателство и в правото на Европейския съюз; 9. лихвите за
вземанията по т. 1 - 8. ) и задължение по частно
държавно вземане ( чл. 162, ал. 4 ДОПК - Частни са държавните и общинските
вземания извън тези по ал. 2. )
Неплатежоспособността е обективно
състояние. За наличието на неплатежоспособността не е достатъчно длъжникът да
не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го
изпълни.
Длъжникът не е в състояние на да
изпълни изискуемото си парично задължение, тъй като не разполага с парични
средства по банкови сметки или касова наличност, както и с бързоликвидни
активи, така че в рамките на един разумен период от време да може да изпълни
своето задължение.
Неплатежоспособността не е факт,
а правна квалификация на факти, която се извършва от съда. Затова тя не може да
бъде предмет на непосредствено доказване. Доказват се само фактите, които са
елементи или въз основа на които се установяват хипотезите на
неплатежоспособността.
Общият режим на Търговския закон
презюмира неплатежоспособността при спиране на плащанията – чл. 608, ал. 2 ТЗ.
Спирането на плащанията създава
необорима презумпция за
неплатежоспособността.
Терминът „спиране на плащанията” не е определен легално.
В литературата се приема, че спирането
на плащанията е трайно, продължително състояние, при което длъжникът е изпаднал
в обективна невъзможност да изплаща задълженията си към кредиторите – Вж. Кацаров, К., Систематимен курс по българско търговско право, С.,
1947, с. 788 – 792. Така и Таджер, В.,
Несъстоятелност по Търговския закон, С., 1996, с. 56, Калайджиев, А., Неплатежоспособност на банка, Търговско право, бр.
1/1997, с. 32. Тянкова, Я. Несъстоятелност на лица – нетърговци. С., 2010, с. 60.
Между спирането на плащанията и
неплащане на парично задължение е налице съществена разлика. Неплащането е
неправомерен юридически факт – неизпълнение на определено задължение и
съставлява едно анормално развитие на облигационното отношение, неосъществяване
на дължимата престация, а спирането на плащанията – обективно състояние,
характеризиращо имуществената сфера на длъжника. Неизпълнението не може да се
отъждествява със самото състояние на спрелите плащания.
Спрените плащания са главният
симптом на неплатежоспособността.
В разглеждания случай е налице и
втората материална предпоставка за откриване производството по несъстоятелност –
неплатежоспособност на търговеца.
Търговецът е неплатежоспособен по
см. на чл. 608 ТЗ, тъй като не е изпълнил изискуемо парично задължение по
търговска сделка и публичноправно задължение към държавата, произтичащо от
търговската му дейност. ( чл. 608, ал. 1 ТЗ ).
Свръхзадължеността е специално
основание за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на капиталовите
търговски дружества – чл. 607а, ал. 2
ТЗ.
В старото ни търговско право
свръхзадължеността е била уредена като специално основание за откриване на
производство по несъстоятелност основно за капиталовите търговски дружества –
чл. 194, ал. 2 и чл. 219 ТЗ ( отм. ) за акционерните дружества и за
командитните дружества с акции; чл. 107 – 108 от Закона за дружествата с
ограничена отговорност ( ЗДОО ) ( отм. ) – за дружествата с ограничена
отговорност. Член 34 от Закона за държавен контрол върху частните
застрахователни предприятия от 1926 г. е уреждал свръхзадължеността като
факултативно основание за откриване на производство по несъстоятелност за
застрахователните предприятия, независимо от тяхната юридическа форма, а чл. 31
– 39 от Закона за защита на спестовните влогове при частните банки от 1933 г. е
уреждал свръхзадължеността като основание за обществена ликвидация на банковите
предприятия.
Правилата за свръхзадълженост по
ТЗ ( отм. ) и ЗДОО ( отм. ) са реципирани индиректно от немското и австрийското
право, макар уредбата за несъстоятелността в ТЗ ( отм. ) да е реципирана от
Италианския ТЗ чрез Румънския ТЗ.
По ТЗ ( отм. ) и по ЗДОО ( отм. )
свръхзадължеността е налице когато дълговете ( пасивът ) на търговското
дружество надминава неговия имот ( пасива ), като ЗДОО ( отм. ) е изисквал
превишаването на пасива над актива да е значително.
Съвременният Търговският закон
възприема принципите на старото ни търговско законодателство, като урежда свръхзадължеността като специално основание
за откриване на производство по несъстоятелност само капиталовите търговски
дружества. Съгласно чл. 742, ал. 1 ТЗ търговското дружество е свръхзадължено,
ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения.
Свръхзадължеността е състояние,
при което имуществото на търговското дружество не е достатъчно, за да покрие
паричните му задължения – чл. 742, ал. 1 ТЗ. Не е нужно надхвърлянето да е
значително. Под имущество по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ се разбират
имуществените права на търговското дружество.
Свръхзадълженото търговско
дружество няма собствен капитал, т.е. неговото чисто ( нетно ) имущество е с
отрицателна стойност.
За определяне на началната дата
на неплатежоспособността е необходимо да се установи кога длъжникът е
преустановил плащанията по търговски сделки или публично – правни задължения.
Вещото лице, при наличието на
оскъдна счетоводна документация и неоказано съдействие от страна на длъжника,
приема, че началната дата на неплатежоспособността и свръхзадължеността на
длъжника е 01.07.2011 г. Съдът не споделя заключението на вещото лице в тази му
част. Анализирайки доказателствения материал по делото, както и съобразно
разпоредбата на чл. 161 ГПК уреждаща последиците от създадените от длъжника
пречки за събиране на допуснатите доказателства, Съдът счита, че за начална
дата на неплатежоспособността на длъжника следва да се приема датата 09.12.2009
г., поради следните съображения:
На 09.12.2009 г. е настъпила
изискуемостта на най – старото задължение на длъжника към кредитора в размер на
сумата от 19 958.40 лв. с включен в цената ДДС, представляваща задължение
за плащане на цената на продадено количество бетон, произтичащо от договор за
търговска продажба. Към настоящия момент задължението не е погасено от
длъжника. Към 09.12.2009 г. длъжникът е спрял плащанията си към кредитора,
независимо че е продължил да плаща задълженията си към кредитора „***” АД гр. С.. С оглед на това, Съдът приема за
началото на неплатежоспособността горепосочената дата.
С оглед изложените съображения и
на осн. чл. 630, ал. 1 ТЗ, Д.КИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на ”Г.” ЕООД гр. К.,
ЖК № 26, ет.11, ап. 21, общ. К., област с адм. център гр. В..
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА ДАТА НА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на ”Г.” ЕООД гр. К.,
ЖК № 26, ет.11, ап. 21, общ. К., област с адм. център гр. В.: 06.12.2009 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на ”Г.” ЕООД
гр. К., ЖК № 26, ет.11, ап. 21, общ. К., област с адм. център гр. В..
ДОПУСКА
обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху движимите вещи и недвижими
имоти на ”Г.” ЕООД гр. К., ЖК № 26,
ет.11, ап. 21, общ. К., област с адм. център гр. В..
НАЗНАЧАВА за
временен синдик И.А.М. с пост. адрес гр. Д., бул. „Д.” № 13, вх. А, ет. 7, ап.
19.
ОПРЕДЕЛЯ
дата на встъпване на временния синдик в длъжност 11.06.2012
г.
ОПРЕДЕЛЯ
месечно възнаграждение на синдика в
размер на 800 лв.
ОПРЕДЕЛЯ
дата на първото събрание на кредиторите
на 28.06.2012 г. от 10.30 ч. в Зала № 6 на Съдебна палата в гр. Д., с
дневен ред по чл. 672, ал. 1 ТЗ: изслушване доклада на временния синдик по чл. 668,
т. 2 ТЗ; избор на постоянен синдик и предложение до съда за назначаването му;
избор на комитет на кредиторите.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВПИСВАНЕ В ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВПИСВАНЕТО МУ
В ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР.
СЪДИЯ: