Определение по дело №2948/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 264627
Дата: 11 март 2021 г.
Съдия: Константина Миткова Христова
Дело: 20201100502948
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 11.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

 ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело 2948 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът при подготовката за постановяване на своя краен съдебен акт констатира, че неправилно е приключил съдебното дирене и е дал ход на устните състезания по следните съображения:

Настоящото дело е образувано по въззивна жалба от Ю.Г.К., чрез адв. Л.К., срещу решение № 301317/13.12.2019 г., постановено по гр. д. № 11213/2019 г. по описа на СРС, ГО, 53-ти с-в, с което е допуснато да се извърши съдебна делба между Ю.Г.К. и Ю.П.К. по отношение на имот – апартамент № 11Б, разположен на четвърти и пети етаж в източната част на вх. Б в сграда на ЖСК Сърна на ул. „******в м. Лозенец, гр. София, заедно с прилежащото към апартамента мазе № 12Б, заедно с прилежащите му 6,122% идеални части от общите части на сградата и толкова от отстъпеното право на строеж върху държавно място, и гараж № 6, разположен в южната част на вход „Б“ в сграда на ЖСК Сърна на ул. „******в м. Лозенец, гр. София, при равни квоти – по ½ идеална част за всеки от съделителите.

Производството пред СРС по гр. д. № 11213/2019 г. е образувано по искова молба на Ю.П.К. срещу Ю.Г.К., с която е отправено искане до съда да допусне делба между страните на горепосочените недвижими имоти при равни квоти – по ½ идеална част за всеки от съделителите.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Ю.Г.К., в който същият е изразил становище за допустимост на иска, но за неговата неоснователност в частта относно квотите на съделителите. В тази връзка е наведено възражението, че за закупуването на процесните делбени имоти Ю.К. е вложил лични средства в размер на сумата от 56 384 лева, съответно е налице трансформация на лично имущество по смисъла на чл. 23 от СК. Поради което е направено искане делбата да бъде допусната при квоти 31659/119682 идеална част за Ю.П.К. и 88045/119682 идеална част за Ю.Г.К..

Отделно, пред районната съдебна инстанция е била депозирана и отделна молба, с предявен с последната насрещен иск от Ю.Г.К. срещу Ю.П.К. за признаване за установено на основание чл. 23, ал. 1 от СК по отношение на Ю.К., че е налице преобразуване на лично имущество на Ю.К. в размер на 56 384 лева, поради което последният е собственик на 88045/119682 идеални част от имотите, предмет на иска за делба.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира за необходимо да ограничи следното по отношение производството по съдебна делба. Делбеното производство е особено исково производство, развиващо се в две фази и при спазването на специалните процесуални правила, предвидени в Част първа, Глава двадесет и девета на ГПК. Съгласно едно от тези специални правила /чл. 342 от ГПК/ в първото заседание във фазата по допускане на делбата всеки от сънаследниците /съделителите/ може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването на някои от имотите. Това може да бъде осъществено с различни процесуални средства, включително чрез релевиране на възражение за пълна или частична трансформация, или чрез предявяване на установителен иск за същата с правно основание чл. 23 от СК. Когато е предявен такъв насрещен иск е налице обективно съединяване на искове, по които съдът е длъжен да се произнесе с едно общо решение - за допускане или отхвърляне на иска за делба и за уважаване или отхвърляне на предявения насрещен иск. Възражението и иска са самостоятелни средства на защита срещу първоначалния иск. Насрещният иск обаче освен средство за защита срещу първоначалния иск е и средство за защита на претендираното с него право, което противопоставя на спорното право по първоначалния иск. По насрещният иск съдът е длъжен да се произнесе с решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на претендираното право. Такова действие изводът на съда относно основателността на възражението няма.

Във въззивната жалба на Ю.Г.К., по която е образувано настоящото производство, същият изрично е посочил, че както с релевирано в отговора му на искова молба възражение, така и с изричен насрещен иск е оспорил квотите на съсобственост на делбения имот, като по последният липсва произнасяне в решението на СРС. Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1 от ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Следователно, непълно е това решение, което не обхваща целия спорен предмет, вкл. и поради липса на формирана воля на съда относно част от спорното право. Същевременно, производството за допълване на решението по реда на чл. 250 от ГПК се явява преюдициално спрямо произнасянето по въззивната жалба. Поради което, съставът на СГС, като съобрази гореописаните фактически и правни положения, както и изложените от жалбоподателя във въззивната му жалба доводи, намира, че производството по настоящото дело е преждевременно образувано и като токова следва да бъде прекратено, а делото върнато на СРС, 53-ти състав, за провеждане на производство по реда на чл. 250 от ГПК.

След връщане на делото на СРС последният следва да извърши преценка за това, дали пред него чрез насрещен иск в предмета на делото е въведено спорно преюдициално правоотношени, по което последният е бил длъжен да се произнесе с решението, но не го е направил. При всички положения при осъществяването на тази проверка съдът следва да съобрази допустимостта на предявения пред него с насрещната искова молба иск по чл. 23 от СК, включително родовата подсъдност на същия, като съобрази и разпоредбата на чл. 118, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Воден от горното,  СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ  СЪД

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ  определение от 11.12.2020 г. по гр. дело № 2948/2020 г. по описа на СГС, ГО, II-Е въззивен състав, с което съдът е приключил съдебното дирене и е дал ход на устните състезания пред въззивната инстанция.  

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 2948/2020 г., по описа на Софийски градски съд, IIвъззивен състав.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 53-ти състав, с оглед наведеното във въззивната жалба възражение за липсата на произнасяне в решението на районната инстанция по предявения от въззивника насрещен иск с правно основание чл. 23 от СК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Слез извършване от СРС, 53-ти състав, на дължимите от негова страна действия във връзка искането за допълване на първоинстанционното решение, делото да бъде отново администрирано на СГС за продължаване на процесуалните действия по постъпилата въззивна жалба.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ:1.                                              2.