Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1622 28.10.2021
година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XXII-ри административен състав,
на осемнадесети октомври две хиляди и двадесет и първа година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Галина
Драганова
като разгледа
докладваното от съдията Колева административно дело № 2046 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 211 във връзка с чл. 214 ал. 1 т. 1 от Закона за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба от П.М.Е., ЕГН **********, с адрес *** против заповед № УРИ
251з-3155 от 22.07.2021г. на Директор на ОДМВР-Бургас, в частта й по
т.ІІ-временно отстраняване от длъжност до приключване на дисциплинарното
производство до 2 месеца.
В жалбата се сочи, че
заповедта е незаконосъобразна, неправилна, издадена при допуснати съществени
нарушения на производствените правила и в противоречие с материалния закон. Основните
аргументи на жалбоподателя са свързани с неосъществено дисциплинарно нарушение
и в този смисъл липса на основание за
образуване на дисциплинарно производство. Иска отмяна на заповедта в оспорената
й част. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът,
чрез процесуален представил, оспорва жалбата, като счита че същата е недопустимостима,
поради липса на правен интерес. Ако не бъде приета жалбата за недопустима,
намира същата за неоснователна. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени предоставените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Предмет
на оспорване е Заповед № УРИ 251з – 3155/22.07.2021 година, издадена от Директор на ОДМВР-Бургас,
с която на основание чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР мл.инспектор П.Е.-ст. Полицай в
група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ
Несебър, ОДМВР-Бургас временно е отстранен от длъжност до приключване на
дисциплинарното производство-до два месеца.
Със същата заповед е
образувано дисциплинарно производство за дисциплинарно нарушение на
20.07.2021г. по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР “неспазване на правилата на Етичния
кодекс за поведение на държавните служители“, съставомерно по чл.203, ал.1,
т.13, от ЗМВР „деяния несъвместими с етичните правила за поведение на
държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“, за което се
предвижда дисциплинарно наказание „уволнение“. Посочени са нарушените правила на
т. 19, т . 20, т. 24, т. 25 и т. 93 от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в Министерство на вътрешните работи.
За издаване на заповедта
административният орган се е позовал на справка рег. № 304р-16 478/21.07.2021
година по описа на РУ – Несебър на МВР, в която се съдържат данни за побой и отнета
парична сума от двама полицейски служители на РУ – Несебър, един от които е настоящия
жалбоподател.
Посочени са мотиви за
отстраняване от длъжност на жалбоподателя, а именно заеманата от него длъжност-старши полицай му предоставя възможност да
въздейства върху граждани, да възпрепятства и затруднява разкриването на
обективната истина при воденото против него дисциплинарно производство, тъй
като от тях ще бъдат снети писмени сведения за установяване на фактическата
обстановка и обстоятелства, свързани с извършване на дисциплинарното нарушение.
Прието е, че при провеждането на процедурата служителят разполага с реална
възможност за оказва натиск за манипулиране на свидетелите и даване на неверни
писмени сведения.
Заповедта
е връчена на Е. на 23.07.2021 година.
Със
заповед № УРИ 251з-3761/25.08.2021 година
на директора на ОД на МВР –Бургас на старши полицай Е. е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение за
извършено тежко нарушение на служебната дисциплина на основание чл.194, ал.2,
т.4, чл.197, т.6, чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР за извършено дисциплинарно
нарушение на 09.03.2021г.. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 27.08.2021г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.
Жалбата е подадена в
срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването на
административния акт. Ответникът сочи, че жалбоподателят няма правен интерес от
оспорването, тъй като със заповед № УРИ 251з-3761/25.08.2021 година на директора на ОД на МВР – Бургас е
прекратено служебното правоотношение с него. Съдът не споделя това становище,
тъй като законодателят е предвидил самостоятелно оспорване на заповедта по
чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР, което не е във взаимовръзка със заповедта, с която
приключва дисциплинарното производство. Както е посочено в Определение № 14632
от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10723/2020 г., „За да се гарантират
правата на отстраненото лице е предвидена възможността за самостоятелно
обжалване на заповедта за временно отстраняване от длъжност. Отмяната на тази
заповед би дало възможност на лицето да защити имуществените му права (загубено
трудово възнаграждение) накърнени от временното отстраняване, ако заповедта за
отстраняването е незаконосъобразна. “ В този смисъл, Съдът счита, че правния
интерес от оспорване на настоящата заповед не е отпаднал. /Решение № 15600 от 16.12.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 12570/2019 г., 5-членен с-в/
Съгласно
разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва закона.
Така издадената и
оспорвана пред настоящата инстанция заповед е издадена от материално
компетентен орган по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗМВР. Отстраняването от
длъжност се извършва със заповед на органа, образувал дисциплинарното
производство. В случая, видно от материалите по делото, отстраняването от
длъжност и образуването на дисциплинарното производство е станало с една и съща
заповед. Заповедта е издадена от
директор на ОДМВР-Бургас, който е ръководител структурата по чл.37 от ЗМВР, а
жалбоподателят е мл.инспектор ст. полицай в група „Охрана на обществения ред“
на сектор „Охранителна полиция“ към РУ Несебър, ОДМВР-Бургас.
Заповедта е издадена при спазване на изискванията
за форма, тъй като в нея се съдържат фактически и правни основания за
издаването й. Видно от съдържанието на оспорената заповед, същата съдържа подробни мотиви
и описание на фактическите основания за прилагане на разпоредбата на чл. 214,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Мотивите съответстват на разпоредителната част на
заповедта –отстраняване временно от длъжност на служителя.
При издаване на
заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Налице е образувано дисциплинарно
производство срещу служителя за тежко нарушение на служебната дисциплина, за
което се предвижда наказание уволнение.
По отношение на материалния
закон съдът съобразява следното:
Материално- правните
предпоставки, при наличието на които лицето временно може да се отстрани от
длъжност са посочени в разпоредбата на чл. 214 ал. 1 т. 1 ЗМВР. Необходимо е
кумулативно наличието на образувано дисциплинарно производство срещу лицето по
чл. 207 от ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по
чл. 203 ал. 1 т. 2 – 15 от ЗМВР за тежки нарушения на служебната дисциплина, за
които се налага дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му
положение би затруднило разкриването на обективната истина.
Видно от оспорената
заповед срещу П.Е. е образувано дисциплинарно производство за тежко нарушение
на служебната дисциплина, за което се предвижда дисциплинарно наказание
"уволнение".
По отношение на втората
предпоставка следва да е обективно налице възможност служителят с оглед
заеманото служебно положение да може да влияе върху разкриване на обективната
истина в хода на дисциплинарното производство.
Дисциплинарно-наказващият
орган е приел, че заеманата длъжност предоставя възможност на служителя да
оказва влияние върху граждани, при събиране на доказателства по вменените му
дисциплинарни нарушения, и да оказва натиск за промяна на даваните сведения,
като е налице реална възможност за възпрепятстване и затрудняване разкриването
на обективната истина по воденото срещу служителя дисциплинарно производство.
Съдът счита, че
кумулативно са налице двете предпоставки: образувано дисциплинарно производство,
което е за нарушение, за което се предвижда дисциплинарно наказание
"уволнение" и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина.
Разследването на нарушението е свързано със снемане на сведения от свидетели на
нарушението, на които жалбоподателят би могъл да повлияе, с оглед заеманата от
него длъжност, поради което отстраняването му от нея, разпоредено с оспорената
заповед, с цел да не се въздейства, е в съответствие с преследваната от закона
цел и е фактически и правно обосновано.
Наложената мярка
гарантира обективно провеждане на дисциплинарното производство нейната основна
цел е да се препятства възможността служителят, продължавайки да изпълнява
задълженията си, да създаде пречки за обективното, всестранно и пълно
изясняване на обстоятелствата по образуваното срещу него дисциплинарно
производство. За прилагането на процесната мярка законодателят не изисква
установяване на всички факти от състава на дисциплинарното нарушение, същата се
прилага, за да обезпечи обективно провеждане на дисциплинарното производство.
Представената по делото заповед № УРИ
251з-3761/25.08.2021 година на директора
на ОД на МВР –Бургас, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ не променя извода за законосъобразност на оспорената
заповед, тъй като временното отстраняване от работа е принудителна административна мярка и ако
основанието за нейното прилагане е отпаднало поради настъпили впоследствие
факти, това не се отразява на нейната законосъобразност по смисъла на чл.142,
ал.1 от АПК към момента на издаването й.
Заповедта е издадена в
съответствие с целта на закона, която е да се осигурят условия за провеждане на
дисциплинарно производство при спазване на принципа за истинност по чл. 7 от АПК и издирване и доказване с допустимите от закона средства на действителните
факти по случая, като не се допуска възможност за неправомерно въздействие от
страна на служителя във връзка с длъжността, която заема. В тази връзка
законодателят е предвидил компенсация, в случай че производството бъде
прекратено или не бъде наложено наказание „уволнение“ в нормата на чл.214, ал.6
от ЗМВР служителят се възстановява на заеманата длъжност и му се изплаща
възнаграждението за времето на отстраняване. В настоящия случай е представено
становище, от което е видно че е направено предложение за прекратяване на
производството, но на основание чл.209, т.5 от ЗМВР, поради прекратяване на
служебното правоотношение, както и заповед № УРИ 251з-3761/25.08.2021
година на директора на ОД на МВР –Бургас,
от която се установява, че на старши полицай Е. е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение, поради което не
са били изпълнени предпоставките за възстановяване на длъжността, а е
реализирана дисциплинарната отговорност с налагане на наказание „уволнение“.
Спазен е балансът правомощията на административния орган да
се упражняват по такъв начин, че да не бъдат засегнати права и законни интереси
на адресата в по-голяма степен от ней-необходимото за целта, за която актът се
издава. Настоящият съдебен състав счита, че не е нарушен чл. 6, ал.2 от АПК .
По делото е направено
искане за присъждане на разноски от двете страни. Като съобрази нормата на
чл.143, ал.3 от АПК и изходът на спора, настоящият съдебен състав намира, че в
полза на ОДМВР-Бургас следва да се присъди сумата от 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, определена по реда на чл.143, ал.3 от АПК, във връзка с чл.37,
ал.1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането
на правната помощ.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас,
двадесет и втори състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.М.Е., ЕГН **********, с адрес *** против
заповед № УРИ 251з-3155 от 22.07.2021г. на Директор на ОДМВР-Бургас, в частта й
по т.ІІ-временно отстраняване от длъжност до приключване на дисциплинарното
производство до 2 месеца.
ОСЪЖДА П.М.Е., ЕГН ********** да заплати в полза на ОДМВР-Бургас
направените по делото разноски в размер на 100лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: