Решение по дело №10374/2023 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: 302
Дата: 29 януари 2024 г.
Съдия: Георги Колев Чемширов
Дело: 20237060710374
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 302


гр. В. Търново, 29.01.2024г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 ИВЕЛИНА  ЯНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

 ГЕОРГИ  ЧЕМШИРОВ

 ДИАНКА  ДАБКОВА

 

 

 

при секретар

С.А.

и с участието

на прокурора

СВЕТЛАНА ИВАНОВА

изслуша докладваното

от съдия

ЧЕМШИРОВ

по касационно наказателно-административен характер дело №10374 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2023г.

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ***А.Ц., в качеството му на пълномощник на зам. директора на Регионална дирекция по горите/РДГ/ – В. Търново, срещу Решение №45/27.10.2023г. по АНД/НАХД №41/2023г. по описа на Еленския районен съд, с което решение е отменено наказателно постановление №**********/01.03.2023г. на зам. директора на РДГ – В. Търново, с което на Ф.Д.К. ***. Търново, за нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите/ЗГ/, вр. с чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ е наложено наказание „глоба” в размер на 300 лв. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго, по същество от касационната инстанция.

Ответникът по жалбата – Ф.Д.К. ***. Търново, чрез пълномощника си по делото оспорва подадената касационна жалба и моли съда да я остави без уважение.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за основателност на жалбата и за неправилност на обжалваното съдебно решение.

 

Административният съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

 

С Решение №45/27.10.2023г. по АНД/НАХД №41/2023г. състав на Еленския районен съд е отменил наказателно постановление №**********/01.03.2023г. на зам. директора на РДГ – В. Търново, с което на Ф.Д.К. ***. Търново, за нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ, вр. с чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ е наложено наказание „глоба” в размер на 300 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че е доказано осъществяване състава на соченото нарушение от ответника по касация, но извършеното представлява маловажен случай. Поради това е отменено наказателното постановление, като на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН е отправил предупреждение към нарушителя.

Така постановеното решение е правилно.

 

От обективна страна по делото е прието за установено, че 28.07.2022г. служители на ответника по касация са извършили проверка в отдел 62, пототдел „м“, находящ се в землището на с. Средно село, общ. Златарица, обл. В. Търново и представляващ държавна горска територия. В същият отдел се извършва добив на дървесина от ЕТ „Орел – Кемал Дожджев“ въз основа на позволително за сеч №0659585/16.03.2023г., което е било издадено на ответника по касация Ф. К., в качеството му на лице, упражняващо лесовъдна практика, вписано в регистъра по чл. 235 от ЗГ. При извършването на проверката е било установено, че са били отсечени 3 бр. дървета/бук/, немаркирани с контролна горска марка в основата на пъна. Прието е, че отсечените дървета съставляват 2 плътни куб м дърва за горене на стойност от 164 лв. Така установеното е квалифицирано от касатора като нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ, вр. с чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, издадена от МЗХ и МВР.  

Като е възприел фактическите констатации на административнонаказващият орган и е обосновал изводи за доказаност на нарушението, въззивния състав е приел, че осъщественото нарушение съставлява маловажен случай по смисъла на § 1 ,т. 4 от ДР на ЗАНН, поради което е постановил решението си прилагайки разпоредбите на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН.

Направените изводи касационната инстанция намира за обосновани на базата на приетата за установена фактическа обстановка. Правилна е преценката на въззивния състав досежно института на маловажния случай в административнонаказателното производство. С оглед липсата или незначителните вредни последици или с оглед на други обстоятелства, деянието е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на административни нарушения от съответния вид. Тези критерии са напълно приложими спрямо извършеното деяние при установената фактическа обстановка.

Не обосновават друг извод представените с касационната жалба и приети по делото наказателни постановления с №, № **********/01.03.2023г. и **********/01.03.2023г. Видно от тяхното съдържание на Ф.К. в качеството му на лице, упражняващо лесовъдна практика, за нарушения по чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ, вр. с чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, издадена от МЗХ и МВР на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ са наложени наказания „глоба” в размер на 300 лв. Както процесното наказателно постановление, така и посочените други две са издадени на една и съща дата – 01.03.2023г., като се отнасят до нарушения на различни места – отдел 62, пототдел „и“ и пототдел „к“, находящи се в землището на с. Средно село, общ. Златарица, обл. В. Търново. Съществуването на тези две наказателни постановления, което е било известно на касатора, не е било установено от материалите по първоинстанционото дело, нито дори упоменато пред съда. В наказателните постановления не е коментирано наличието на други нарушения от същия вид, дори и да не е налице хипотезата на повторност. Ето защо правилно, преценявайки събраните по делото доказателства и твърденията на страните, съдът е обосновал преценка за маловажност.

Касационната инстанция не може въз основа на нови доказателства да предприеме нови фактически установявания предвид категоричната разпоредба на чл. 220 от АПК, приложима съгласно чл. 63в от ЗАНН.   

   Отделно от това наличието на тези наказателни постановления, за които не е известно дали са обжалвани и са влезли в сила, не може да обоснова самостоятелно извод за липса на маловажност на отделно нарушение, дори да е същото по вид. Поради това настоящият състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №45/27.10.2023г. по АНД/НАХД №41/2023г. по описа на Еленския районен съд, с което е отменено наказателно постановление №**********/01.03.2023г. на зам. директора на РДГ – В. Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.      

 

          

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

 

 

                                                                                         2.