Решение по дело №691/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. С. Н., чрез пълномощник, срещу Решение № 113/05.06.2024 г. по АНД № 242/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково. С решението е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 23-1253-002332/14.11.2023 г. на Началник група в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, с което на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

В жалбата са изложени съображения за отмяна на съдебното решение, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. С оспорения акт не били обсъдени всички възражения на жалбоподателя. Нарушени били разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, тъй като не били посочени точното обстоятелство, с което жалбоподателят не е съобразил скоростта си на движение, и в какво се изразява опасността за движението. От събраните по делото писмени доказателства се установявало, че от касатора било извършено със същия автомобил друго нарушение в същия ден и час, но на различно място, което не било възможно, но ако се приемело това, то следвало да бъде издадено едно НП за едно нарушение. Горното обуславяло и неспазване на принципа “non bis in idem”. Акцентира се върху факта, че свидетелите не били очевидци на извършването на нарушението, като се допълва, че по делото не са събрани доказателства, че именно касаторът е управлявал автомобила /собственикът бил различен/, т.е. не било доказано авторството на деянието. Цитира се съдебна практика. Моли се оспореното решение и потвърденото с него НП да бъдат отменени. Претендира адвокатско възнаграждение за оказаните безплатно правна помощ и съдействие за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът Н. С. Н., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът Началник група в ОД на МВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовно призована, предлага решението да бъде оставено в сила.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка: на 05.11.2023 г. в 07:45 часа, в [населено място] на [улица], в посока [улица]до № 14, Н. С. Н. управлява като водач лек автомобил, ***, с рег. № [рег. номер], като загубил контрол над управляваното МПС и ударил паркирания лек автомобил *** рег. № [рег. номер], който се завърта и удря трети лек автомобил - паркирания до него ***, рег. № [рег. номер]. Било реализирано ПТП. В. Н. продължил движението си и напуснал местопроизшествието. На място отишли св. В. и св. Л., които установили кой е управлявал лек автомобил, ***, с рег. № [рег. номер], и издирили лицето. За нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП на 05.11.2023 г. в РПУ-Хасково бил съставен АУАН серия GA, № 971092, в присъствието на Н.. Въз основа на акта е издадено и оспореното НП. Тази фактическа обстановка е установена въз основа на събраните и кредитирани от РС – Хасково доказателства.

Районен съд – Хасково е потвърдил НП, който извод не се споделя от настоящата съдебна инстанция.

На първо място, съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН „АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението“, а при липса на такива или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.“. В конкретния случай актът е съставен в присъствието на Д. Т. Л., който не е очевидец на твърдяното за извършено нарушение, видно от изслушаните по делото свидетелски показания и противно на направеното в АУАН отбелязване. Не се констатира дали същият е бил свидетел при установяване на нарушението или при съставяне на акта, като в самия АУАН не е направено отбелязване, че приложима е разпоредбата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН. Дори и да се приеме, че е свидетел по установяване на нарушението, то следва да бъде съобразен фактът, че установяването на нарушението е въз основа на протокол за ПТП, представен в нечетлив вид, поради което не може да се установи дали Н. С. Н. е удостоверил с подписа си участието му в ПТП. Този протокол се приема като част от доказателствения материал, но не и като достатъчно доказателство за установяване нарушението и нарушителя, вкл. и доколкото по делото липсват записите на видео-камерите в този участък на града, каквито РС – Хасково твърди да са използвани, а свидетелските показания са противоречиви – св. В. е обяснил, че по регистрационните номера на автомобила са издирили собственика, който заявил, че автомобилът е продаден, но не е сключен договор с наказаното лице, за което направили справка и посетили на адрес, съответно – в районното управление му съставили и връчили АУАН, а св. Л. заявил, че била установена самоличността на собственика по регистрационните номера на автомобила, като го отвели в районното управление и съставили акта на него, тъй като не успял да им каже кой е управлявал автомобила. Тези две лица – В. и Л., чиито свидетелски показания са изслушани от Районен съд – Хасково, не са очевидци, които да са възприели непосредствено противоправното поведение на наказаното лице на посочените дата и място, тъй като и двамата заявяват че им било разпоредено да отидат на място и да сменят колегите им, които вече били на мястото на ПТП, поради което е и невъзможно да опишат подробно, ясно и непротиворечиво предприетите от лицето, сочено като водач на МПС, действия, съставомерни по смисъла на чл. 6 ЗАНН

Отделно от това, формирайки обратния извод, че е налице хипотезата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, то АУАН всъщност е следвало да се състави в присъствието на още един свидетел, а такъв не е посочен. Горното е съобразено с практиката на съдилищата и Постановление № 10 от 28.09.1973 г. по н. д. № 9/1973 г., Пленум на ВС, което не е загубило сила и съгласно чиято т. 10 „при наличие на очевидци при извършване на нарушение или при констатиране на същото следва те да се посочат в акта като свидетели, за да се осигури разкриването на обективната истина“.

Извод: административнонаказателното производство е образувано въз основа на АУАН, съставен в нарушение на разпоредбите на чл. 40 ЗАНН, поради което и същият не може да изпълни основната си функция – да повдигне обвинение срещу нарушителя за посоченото в него административно нарушение. Доколкото функцията на свидетелите по акта е чрез техните показания да се установи верността /истинността/ на възприетата от актосъставителя конкретна фактическа обстановка, то при съставянето на АУАН са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които водят до ограничаване правото на защита на лицето, сочено за извършител, и обуславят отмяната на НП като издадено при неспазване на чл. 52, ал. 4 ЗАНН и при липсата на изключението по чл. 53, ал. 2 ЗАНН.

Дори и да се приеме, че актът е редовно съставен в присъствието на единия от свидетелите, които са присъствали на установяване на нарушението, т.е. не е налице процесуално нарушение поради това, че нормата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН изисква АУАН да бъде подписан от поне от един от свидетелите, посочени в него, то от събрания по делото доказателствен материал не се установяват безспорно кой е извършителят на процесното деяние и неговата вина. В тежест на ответника е да докаже с допустимите, необходими и относими доказателства твърдяното за извършено административно нарушение, че то е извършено от лицето, посочено като нарушител, при това виновно, тъй като именно наказващият орган е субектът на административнонаказателното обвинение. В конкретния случай липсват доказателства, въз основа на които да се направи обоснован извод, а не да бъдат изведени единствено предположения, че именно Н. С. Н. е извършил противоправното деяние, така че на същия да бъде ангажирана административнонаказателна отговорност.

На второ място, в АУАН и НП е посочено, че касаторът поради несъобразена скорост на десен завой губи контрол над управляваното МПС и се удря в лявата страна на движението в паркиралия лек автомобил.

Така направеното описание на нарушението е непълно и неконкретизирано. Не е посочено с каква точно скорост касаторът е управлявал автомобила, за да се прецени, че същата е несъобразена. Липсва посочване и с кой/кои точно от визираните в нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП фактори не е била съобразена избраната от водача скорост – с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост. В АУАН и НП е цитирана ал. 2 на чл. 20 от ЗДвП, без да са очертани установените от контролните органи обективни обстоятелства по случая, като са изброени част от посочените по-горе и е добавено „др. обстоятелства“, без да е конкретизирано кои са тези други обстоятелства. Липсва индивидуализация на нарушението, очертаване на характеризиращите го белези, Отразено е само „движение с несъобразена скорост“. Непосочването на факторите, с които водачът е следвало да съобрази скоростта на движение на управляваното от него МПС представлява нарушение на правото му на защита, доколкото за него не става ясно с какво не е съобразил скоростта си.

Отделно, липсата на елементите на състава на нарушението поставя съда в невъзможност да осъществи адекватен съдебен контрол за законосъобразност на НП, вкл. и по отношение на това осъществено ли е съответното деяние от обективна и субективна страна или не, т.е. дали ПТП е настъпило именно поради виновното поведение на санкционираното лице.

Заключение: доколкото направените от Районен съд – Хасково изводи не съответстват на фактическата обстановка и са налице основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от НПК, то съдът намира, че постановеното съдебно решение и потвърденото с него НП следва да бъдат отменени на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК.

Разноски:

Що се отнася до искането на адвоката на касатора за присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, съдът намира същото за основателно. „За да упражни правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 ЗАдв., като наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от доказване. Отнася се за изрично предвидено изключение от общия принцип, според който се заплащат само реално направените по делото разноски, поради което чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да се тълкува буквално и да се прилага, без да се изискват и събират доказателства относно съществуването на някое от основанията, посочени в чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 ЗАдв.“. /така вж. Решение по адм. д. № 9332/2022 г., ІІІ отд. на ВАС/. Предвид изложеното и съобразявайки изхода от спора, в полза на адвоката, осъществил безплатна правна помощ пред Районен съд – Хасково и Административен съд – Хасково съгласно представения договор за правна защита и съдействие, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в общ размер от 800 лева, определен съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разноските следва да бъдат заплатени от ОД на МВР – Хасково съгласно чл. 37, ал. 2 ЗМВР.

В конкретния случай не са налице предпоставки за уважаване възражението за прекомерност на адвокатско възнаграждение по чл. 63д, ал. 2 ЗАНН, обективирано в съпроводителното писмо на Началник Сектор „Пътна полиция“ Хасково, ОД на МВР - Хасково, с което се изпраща на Районния съд административнонаказателната преписка, тъй като същият не е страна в производството. Видно от протоколите от проведените съдебни заседания наказващият орган Началник група в ОД на МВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, не се явява и не се представлява, а в кориците на делото, вкл. и пред настоящата съдебна инстанция, липсва и писмено обективирано възражение от същия относно прекомерността на претендираното адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Административен съд – Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 113/05.06.2024 г. по АНД № 242/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-1253-002332/14.11.2023 г. на Началник група в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, да заплати на адв. М. Т. Т., с адрес – [населено място], [улица], ет. 2, адвокатско възнаграждение в общ размер на 800 /осемстотин/ лева за оказаните безплатно пред двете съдебни инстанции правна помощ и съдействие.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.