№ 559
гр. София , 31.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно търговско
дело № 20211001000428 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№297793 от 26.03.2021г. по описа на Софийски
градски съд /СГС/ на „Корпоративна търговска банка“АД - в несъстоятелност, ЕИК
*********, чрез синдиците А. Н. Д. и К. Х. М., срещу решение № 260385 от 08.03.2021г.,
постановено по т.д. № 952/2020г. по описа на СГС, ТО, VI- 3 състав, с което е отхвърлен
предявения от „Корпоративна търговска банка“АД - в несъстоятелност, ЕИК *********,
срещу „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД /н./, ЕИК *********, иск за
признаване за установено по реда на чл.694, ал.2, т.1 ТЗ по отношение на длъжника, синдика
и кредиторите в производството по несъстоятелност на ответника съществуването на
неприетите вземания на ищеца:
1. за законна лихва за забава в размер на 195 323,27 лв. върху главницата от
473 984 лв. по изпълнителен лист от 23.07.2015г., дължима за периода от 17.07.2015г.
/начало на периода по изпълнителен лист/ до 07.08.2019 г. /датата на предявяване на
вземането/;
2. разноски по договор за кредит от 24.07.2007 година от 43,17 лв., сторени за
събиране на вземанията на банката по договора;
1
3. в размер на 50 лв. - разноски за юрисконсулт в заповедното производство и по
издаден изпълнителен лист от 20.02.2019г., както и
4. сумата от 11 883,81 лв. - общо дължими разноски за съдебни такси и такива,
сторени в изпълнителните производства във връзка със събиране на вземанията срещу
длъжника, всички вземания произтичащи от Договор за предоставяне на кредитен лимит от
24.07.2007 година и анекси към него.
на основание чл.77 ГПК, „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/,
ЕИК *********, е осъдено да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата
от 8 292,01 лв. - държавна такса;
„Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, е осъдено
да заплати на Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД /н./, ЕИК *********,
сумата от 6 811,20 лв. - разноски в производството.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение, като се иска неговата отмяна и постановяване на решение по
съществото на спора, с което да бъде уважен предявеният иск за признаване за установено
съществуването на неприетите вземания на ищеца, подробно описани в исковата молба,
към 04.07.2019г. – датата не решението за откриване на производството по несъстоятелност
на „ГУСВ“ ЕАД /н./ по т.д.№ 6789/2013г. на СГС.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК „Главно управление строителство и възстановяване“
ЕАД /н./, ЕИК *********, е подало отговор на въззивната жалба, в който поддържа
становището за неоснователност на същата, съответно за правилност на обжалваното
решение, и претендира направените пред настоящата инстанция разноски.
Синдикът на „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД /н./,
ЕИК *********, не е представил отговор на въззивната жалба, но в съдебно
заседание поддържа становище за неоснователност на същата.
Софийският апелативен съд, след като обсъди посоченото в жалбата във връзка
с атакувания съдебен акт, намира следното:
Предявени са положителни установителни искове по чл.694 ТЗ от „Корпоративна
търговска банка“АД - в несъстоятелност, ЕИК *********, срещу „Корпоративна търговска
банка“АД - в несъстоятелност, ЕИК *********, с които се иска признаване съществуването
на вземания на ищеца от ответника в общ размер на 207 300,25лв., произтичащи от Договор
за предоставяне на кредитен лимит от 24.07.2007г. и 4 бр. анекса към него, а именно:
присъдени вземания за разноски за събиране на вземанията за периода от 17.07.2015г. до
07.07.2019г. – 43,17 лв.; други разноски във връзка с изпълнението за периода от
2
08.07.2015г. до 28.11.2018г. – 11883,81лв.; вземане за законна лихва за забава по силата на
изпълнителен лист от 23.07.2015г. в размер на 195 323,27 лв.; юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв.
Ищецът е основал исковете си на твърдение за предявяване на вземанията в срока по
чл.685 ТЗ; неприемане на вземанията от синдика в размер на 207 300,25лв.; с възражение с
вх.№ 109511/04.09.2019г., КТБ АД /н./ е възразило срещу включване на тази част от
вземането в списъка с неприети вземания; с определение № 1802/28.04.2020 г., постановено
по т. дело № 6789/2013г., възражението на КТБ АД /н./ срещу списъка с неприети вземания е
оставено без уважение.
„Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД /н./, ЕИК *********, и
синдикът на ответното дружество, са оспорили съществуването на процесните вземания с
отговорите на исковата молба и отговорите на допълнителната искова молба, по подробно
изложени съображения.
С обжалваното решение, след като е описал представените по делото доказателства и
установената въз основа на тях фактическа обстановка, е приел, че са налице предпоставките
на чл.694, ал.2 ТЗ за разглеждане на предявените искове, но разгледани по същество същите
са неоснователни.
По отношение на вземанията от 195 323,27 лв. върху главницата по изпълнителен
лист от 23.07.2015г. за периода от 17.07.2015г. /начало на периода по изпълнителен лист/ до
07.08.2019г. /датата на предявяване на вземането/ и за разноски по договор за кредит от
24.07.2007г. от 43,17лв., сторени за събиране на вземанията на банката по договора по
извънсъдебен ред.
Спор относно съществуване на вземанията по изпълнителния лист от 23.07.2015г.
няма. Установява се от представените доказателства, че горните суми са част от тези
вземания. Безспорно е и че същите произтичат от обявената предсрочна изискуемост по
процесния договор за банков кредит. От заключението на вещото лице по
съдебно - счетоводната експертиза, което съдът е кредитирал като мотивирано и изготвено в
обхвата на специални знания, се установява, че тези вземания са погасени преди
предявяване на вземането - на 06.12.2018г. /когато според вещото лице са погасени и всички
останали суми по изпълнителен лист от 23.07.2015г./. Ищецът претендира законна лихва за
забава върху главницата от 473 984 лв., присъдена от 17.07.2015г. и до окончателно
изплащане на главницата и предмет на изпълнителния лист от 23.07.2015г. Видно от
заключението, обаче, всички дължими суми по изпълнителния лист от 23.07.2015г. са
погасени най-късно на 06.12.2018г. Поради това ищецът неправилно претендира лихва за
забава и след окончателното плащане на присъдените вземания / вкл. това за главница/ до
датата на предявяването им в производството по несъстоятелност /която се явява разликата
между заплатените 161 222, 82 лв. и претендираните 195 323,27 лв.
3
По тези мотиви и предвид липсата на доказателства, съдът е приел за неоснователен
и иска по отношение на сумите от 50 лв. - разноски за юрисконсулт, и разноски от
общо 11 883,81 лв., за установяването на които вземания доказателства не са
представени. Същите са отразени единствено в извлеченията от сметки на ищеца, но
доколкото не е установена редовността на счетоводните записвания, а други доказателства
не са ангажирани /заключението на вещото лице в тази част е съобразено само с
представените от КТБ АД /н/ счетоводни документи/, съдът е приел, че не може да
кредитира счетоводното отразяване като доказателство за съществуване на вземанията по
реда на чл. 182 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Във въззивното производство не са представени нови доказателства, които да водят
до промяна на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка.
Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в
обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на
събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената
фактическа обстановка по правния спор между страните настоящият въззивен състав
препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК,
след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното
решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно
посочените от въззивника основания за неправилност на първоинстанционния акт,
прие следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в законоустановения срок по
чл.259, ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване,
и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При служебно извършена от въззивната инстанция проверка не се констатират
пороци, поради това следва да се приеме, че атакуваното решение е валидно и допустимо.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Настоящият състав на съда споделя крайните изводи на градския съд за
неоснователност на предявените искове и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите
на обжалваното решение в подкрепа на същите.
С оглед възраженията във въззивната жалба и предвид събраните по делото
доказателства, следва да се има в предвид следното:
4
Предявени са допустими положителни установителни искове с правно основание
чл.694, ал.2, т.1 ТЗ за установяване съществуването на неприети вземания на
ищеца.
Не се спори, а и се установява от доказателствата по делото и вписванията в
търговския регистър при Агенция по вписванията по партидата на длъжника, че :
- в срока по чл.685, ал.1 ТЗ ищецът е предявил процесните вземания с
молба вх.№100646 от 07.08.2019г. по описа на СГС/л.5/, както следва: 1. присъдени
вземания за разноски за събиране на вземанията за периода от 17.07.2015г. до 07.07.2019г. -
43.17 лв.; 2. други разноски във връзка с изпълнението за периода от 08.07.2015г. до
28.11.2018г. – 11 883,81лв.; вземане за законна лихва за забава по силата на
изпълнителен лист от 23.07.2015 г. в размер на 195 323,27 лв.; юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв.
- процесните вземания са включени в списък с неприетите от сидника вземания на
кредиторите на „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД,
ЕИК ********* /л.11-13/, обявен в търговския регистър на 28.08.2019г. по
партидата на длъжника;
- в срока по чл.690, ал.1 ТЗ ищецът е подал
възражение срещу списъка с неприети вземания, в който са включени процесните вземания -
вх. № 109511 от 04.09.2019г. по описа на СГС;
- с определение № 1802 от 28.04.2020г., по т.д. № 6789/2013г. по описа на СГС, ТО,
7 състав, обявено в търговския регистър по партидата на длъжника на 04.05.2020г.,
съдът е оставил без уважение възражението по чл.690, ал.1 ТЗ;
- с искова молба вх. № 44815 от 27.05.2020г. ищецът е предявил исковете по
чл.694, ал.2, т.1 ТЗ.
Според заключението на приета съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира като обосновано и правилно размерът на задълженията на „Главно управление
строителство и възстановяване “ ЕАД към „Корпоративна търговска банка“ АД/н./ по пера
по Договор за предоставяне на кредитен лимит от 24.07.2007 г. и анексите към него към
31.12.2020 г. възлиза на 67 150,80 лв., от които: присъдени вземания за лихви и неустойка за
периода 27.04.2015г. до 31.12.2020г. в размер на 23 912,99 лв./ лихви – 16 804,19лв.;
неустойки- 7 108,80лв./; други разноски във връзка с изпълнението за периода от
08.07.2015г. – 31.12.2020г. – 43 187,81лв.; юрисконсултско възнаграждение по изпълнителен
лист от 20.022019г. – 50лв.
За сумата от 43,17 лв. - първоначално сумата е била осчетоводена по дебита
/задължение/ на сметка с Аналитичен № 4594 100 01575 17 01 8 - Разни разчети с клиенти,
след което с вальор 17.07.2015г. сметката е кредитирана /намалено е задължение/ със сумата
от 43.17 лева, като със същата сума е задължена с-ка с Аналитичен № 4450 100 031575 0233 -
5
Присъдени и признати вземания - сметката е дебитирана, с основанието получен
изпълнителен лист от 23.07.2015 г.На 21.02.2020г., по дебита на Разплащателна сметка
с аналитичен № 1716 100 031575 04 4 - Специална счетоводна сметка, /погасено
задължение/ с вальор 12.12.2018г. е осчетоводена сумата от 43.17 лева.
За сумата от 11 883,81лв. е дебитно салдо /задължения/ по сметка с Аналитичен №
4594 100 01575 17 01 8 - Разни разчети с клиенти, към 28.11.2018 г., и представлява сума от
осчетоводени разходи за такси, изплатени фактури и депозити в периода от 26.01.2016г. до
28.11.2018 г.
За сумата от 195 323,27 лв. - изчислена от Банката дължима законна лихва върху
дължимата главница в размер на 473 984,00 лева на основание ИЛ от 23.07.2015г. за периода
от 17.07.2015г. до 07.08.2019 г., когато е подадена от Банката молба за предявяване на
вземане. Същата не е осчетоводявана, тъй като размерът й следва да се определи към датата
на погасяване на главницата.
За сумата от 50 лева - присъдено юристконсултско възнаграждение с Изпълнителен
лист от 20.02.2019 г. и подлежи на осчетоводяване след погасяването му.
С направените погашения с постъпили за разпределение по ИД 20168440400240 суми
от ЧСИ С. Я. с вальор 06.12.2018 г. са погасени изцяло следните претендирани с
исковата молба задължения, а именно:
- присъдени вземания за разноски за събиране на вземанията за периода от
17.07.2015г. до 07.07.2019г. в размер на 43,17 лв. по силата на изпълнителен лист от
23.07.2015 г.;
- вземане за законна лихва за забава по силата на изпълнителен лист от 23.07.2015г.,
която изчислена до 07.08.2019г. и посочена в исковата молба възлиза на 195 323,27 лв., а
съгласно удостоверение изх. № 058370/ 21.11.2018 г. от ЧСИ Ст. Я. към 21.11.2018 г. -
датата на погасяване, възлиза на 161 222,82 лв.
Освен с направените погашения на претендирани с исковата молба задължения,
с постъпилите за разпределение по ИД 20168440400240 суми от ЧСИ С. Я. с вальор
06.12.2018г. са погасени изцяло и останалите задължения на „Главно управление
строителство и възстановяване “ ЕАД по изпълнителен лист от 23.07.2015 г.
При така установеното, настоящият състав на съда приема, че ищецът не доказа при
условията на главно и пълно доказване съществуването на процесните задължения на
ответника.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която е изготвена след
запознаване на представените по делото доказателства и справка в счетоводството на
ищеца, на 06.12.2018г. задълженията по изпълнителен лист от 23.07.2015 г. са погасени
6
изцяло /43,17 лв. – вземане за разноски за събиране на вземания; вземане за закона лихва за
забава, претендирано в размер на 195 323,27 лв./. В случая следва да се отбележи, че като
задължението за законна лихва към датата на погасяването е било в размер на 161 222,82 лв.,
в който размер е погасено, поради което до размера на претендираната сума от 195 323,27
лв. липсва основание за начисляване, т.е. липсва вземане.
За сумата от 11 883,81лв. - вземане за други разноски за изпълнението, и сумата от
50лв. – юрисконсутско възнаграждение, не са представени доказателства за съществуването
им. В счетоводните книги на ищеца тези суми са записани, но същите не се ползват с
материалната доказателствена сила на официалните документи за съдържащата се в тях
информация, което налага доказателствената им сила да се преценява с оглед на всички
релевантни за спора данни по делото, включително и за тяхната редовност. Тежестта за
установяване както на редовността на счетоводните книги, така и на осъществяването на
възпроизведени в счетоводните записи факти, е на страната, позоваваща се на тях /в този
смисъл Решение № 88 от 11.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4559/2014 г., IV г. о., ГК/. В
случая ищецът, който се позовава и ползва от счетоводните записвания, не е установил
посочените релевантни факти, поради което не може да се приеме за установено по
несъмнен начин съществуването на посочените вземания. Следва да се има в предвид, че
начина по който ищецът е предявил вземанията си допълнително затруднява доказването,
тъй като липсва яснота за какво са направени посочените разноски и в какъв размер са
същите, а синдикът и съдът извършват преценка за съществуването на вземанията въз
основа на представените доказателства и при съобразяване на заявеното, т.е. при
предявяване на вземанията намира проявление диспозитивното начало, и при неясно или
непълно заявяване кредиторът следва да понесе отговорността от действията си, изразяваща
се в неприемането на вземането.
По тези съображения настоящият състав на съда приема, че предявените искове
са неоснователни.
Липсата на изрично оспорване от страна на ответника и синдика, не освобождава
ищецът от задължението за доказване редовността на воденето на счетоводните книги – в
тази насока няма нормативна уредба. Вещото лице не е имало задача да изследва
редовността на счетоводните книги, поради което заключението на експертизата не може да
се интерпретира в подкрепа на такъв извод. Предвид изложеното възраженията във
въззивната жалба в тази насока са неоснователни.
Безспорно вещото лице е дало заключение за съществуването на непогасени вземания
на ищеца в размер на 67 150,80лв., но предвид изложените съображения не се установява
идентичност между същите и претендираните вземания, поради което изводите за
несъобразяване от страна на съда със заключението на вещото лице са необосновани.
Въпроси за съществуването на вземанията към датата на откриването на
производството по несъстоятелност – 04.07.2019г., и към момента на началната дата на
7
неплатежоспособността - 31.12.2012г., не са били предмет на изследване в
първоинстанционното производство, а изводите за плащане на задълженията
към 06.12.2018г. са основани на заключението на вещото лице, поради което
възраженията за неправилност в тази насока също са необосновани. Позоваването на
мотивите на съда по несъстоятелността към датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелността се прави за първи път пред въззивното производство,
а и не обвързва съда в преценката му за съществуване на процесните вземания, тъй като в
производството по чл.694 ТЗ следва да се съобрази начина по който всяко вземане е
предявено, представените доказателства и фактите, които са от значение за спорното
вземане, в случая доказателствата за успешно проведено индивидуалното изпълнение, които
са съобразени от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Вещото лице се е
съобразило с документите по делото, включително и с представените писма от ЧСИ, в които
са посочени извършените плащания, поради което възраженията за неправилност и липса на
документи за плащане са неоснователни.
Не е налице противоречие в мотивите на съда, изразяващо се в приемането на
съществуване на вземанията и в погасяването им, тъй като съдът е приел за безспорно
съществуването на задълженията по изпълнителният лист от 23.07.2015г., но е съобразил
погасяванията в хода на изпълнителното производство. Необосновано се твърди, че не са
представени доказателства за влизане в сила на постановленията на „двамата съдебни
изпълнители, извършили плащания към „КТБ“ АД“, тъй като в случая плащането е
установено от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, а и същото не е оспорено,
т.е. не се твърди, че тази плащания не са извършени, поради което следва да се приеме, че
правилно съдът ги е съобразил при преценката си за основателността на исковете.
Неправилно би било противното – да е налице извършено плащане, и поради липса на
доказателства за влизане в сила на постановленията на съдебните изпълнители, този факт да
не бъде съобразен от съда /чл.235, ал.3 ГПК/, тъй като по този начин би се допуснало
неоснователно обогатяване от страна на кредитора - от една страна вземането да е събрано в
рамките на индивидуално изпълнение и събирането на същото в хода на производството по
несъстоятелност. Дали съдебният изпълнител е има валидно основание да извърши
плащанията е ирелевантно за настоящият спор, тъй като съдът правилно е съобразил
релевантният факт за плащането.
Във въззивната жалба се твърди процесуално бездействие от страна на ищеца и
синдика, но не става ясно в какво се изразява същото и как това се е отразило на
правилността на решението, тъй като при предявен положителен установителен иск по
чл.694, ал.2, т.1 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже съществуването на вземането, в какъвто
смисъл са и мотивите на съда.
Поради изложеното и съвпадане на крайните изводи на градския и апелативния съд
решението следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
8
С оглед изхода на спора ищецът дължи 1 086,03 лв. - държавна такса за въззивното
производство в размер 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство,
върху обжалваемия интерес, на основание чл.18, ал.1 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, вр. с чл. 694, ал.7 ТЗ.
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 6 811,20лв. Представен е договор за правна защита и
съдействие, в който е уговорено възнаграждение, платимо по банкова сметка в двумесечен
срок от сключването му, но не се представени доказателства за плащане, поради което не
могат да бъдат присъдени разноски.
По тези мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК и чл.272 ГПК,
Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260385 от 08.03.2021г., постановено по т.д.№952/2020г. по
описа на Софийски градски съд, търговско отделение, VI- 3 състав.
ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“АД - в несъстоятелност, ЕИК *********,
да заплати по сметка на Софийски апелативен съд сумата от 1 086,03 лв. / хиляда осемдесет
и шест лева и три стотинки/ - държавна такса за обжалване пред въззивна инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9