Р
Е
Ш
Е
Н
И
Е №
72
гр. Пазарджик, 30.06.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишкият
окръжен съд, търговско отделение, на
първи юни през две хиляди и
двадесета година в публично съдебно заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Борислав Илиев
секретар Г.Младенова
като разгледа докладваното от съдията Б.Илиев т. д. №
67/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 558, ал. 5 във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/.
Ищеца П.Г.Г., ЕГН ********* против
Гаранционен Фонд,Булстат *********,гр.София,ул.“Граф Игнатиев“ №2,ет.4,в която
се твърди,че на 26.04.2018 г., около 18:23 ч., обл. Пазарджик, с посока на движение
от с. А. към с.Г., П.Г.Г. управлявал л.а. „Опел Омега", с per. № .
Движейки се по път 11-37, на 112+977 км., водачът П.Г. забелязал в огледалата
за задно виждане друг автомобил, който се приближавал с висока скорост.
Доближавайки до автомобила управляван ищеца,водачът на неизвестния автомобил
предприел рискована маневра за изпреварване,като при прибирането си в лентата
си за движение закачил със задна дясна част предната лява част на л.а.Опел
Омега.Това съприкосновение, довело до загуба на контрол над управлението на
л.а. от страна на П.,в следствие на което същият се отклонил вдясно от пътното
платно, самокатастрофирал в няколко крайпътни дървета и преобръщайки се,се
установил извън платното за движение. В следствие на настъпилия удар е
пострадал водачът П.Г..За така настъпилото ПТП били уведомени органите на
реда,като на местопризшествието пристигнал екип на ОДМВР - Пазарджик и екип на
Спешна Медицинска Помощ. Полицейските служители съставили Констативен Протокол
за ПТП № 1006р-6087/27.04.2018г.,като на основание чл.212, ал. 2 от НПК било
образувано досъдебно производство №488/2018 г. по описа на
РУП-Пазарджик,пр.пр.№ 1446/2018 г. по описа на РП-Пазарджик,което е висящо към
настоящия момент. Вследствие на гореописаното ПТП П.Г. е получил следните
травматични увреждания:1.Средна телесна повреда представляваща фрактура на 4-ти
шиен прешлен (С4) - разстройство на здравето временно опасно за живота, довело
до продължително затруднение на движението на снагата; 2.Средна телесна повреда
представляваща многофрагментна фрактура на 8-ми гръден прешлен (Тх8) -
разстройство на здравето временно опасно за живота, довело до продължително
затрудне¬ние на движението на снагата; 3.Тежка телесна повреда, представляваща
многофрагментна фрактура на тялото и на дъгите на ТХ11, с проникване на
откършеци във вертебралния канал - разстройство на здравето, временно опасно за
живота довело до продължително затруднение на движението на снагата и долните
крайници, а впоследствие до тежка долна парапареза; 4.Средна телесна повреда представляваща
многофрагментна фрактура на тялото на 4-ти поясен прешлен /L4/ , както и
фрактура на страничните израстъци c елементи във вертербралния канал
-разстройство на здравето временно опасно за живота, довело до продължително
затруднение на движението на снагата; 5.Средна телесна повреда представляваща
фрактури на десния страничен израстък на 1-ви и 2-ри поясен прешлен(L1-L2) разстройство на
здравето временно опасно за живота, довело до продължително затруднение на
движението на снагата;
6.Контузия на главата, изразяваща се в мозъчно
сътресение, придружено със загуба на съзнание - разстройство на здравето,
временно опасно за живота, причинило физически болки и стра¬дания за период
по-дълъг от 30 дни.
След настъпване на ПТП ищеца бил откаран по спешност в
„МВАЛ-Пазарджик" ЕАД - гр. Пазарджик, където е приведен в Неврохирургично
отделение. П. е откаран в лечебното заведение в изключително тежко състояние,
като нямал ясен спомен за случилото се. Той изпитвал силни болки в гърба,кръста
и долните си крайници. Чувствал се изключително замаян и отпаднал.В
медицинското заведение са му извършени множество параклинични
изследвания.Извършена му е рентгенография на таз и бял дроб,томография на
гръден кош и бял дроб,както и компютърна аксиална томография на гръбначния
стълб.След извършването на множество медицински прегледи и изследвания са
установени получените травми.Веднага му е приложено медикаментозно
лечение.Поради тежестта на така установената гръбначно-мозъчната травма и
наличието на спинален шок,доверителят ми е приведен в Отделение по
анестезиология,реанимация и интензивно лечение за стабилизиране на състоянието
му.Поради фрактурите на гръбначния стълб,се наложила спешна оперативна намеса
за отстраняване на костните фрагменти и поставянето на метална остиосинтеза,
представляваща поставяне на титаниеви пръчки, с цел стабилизиране на
състоянието на гръбначния стълб.Вследствие уреждането на гръбначния мозък е
установена и параплегия на долни крайници, представляваща увреждане на
сензорната функция на същите. Няколко дни след извършване на операцията е
започнато провеждане на реха-билитация, с цел раздвижване.
На 09.05.2018г. ищеца е изписан от лечебното заведение, като
му е оказано да спазва постелен режим,като са му дадени и указания за лечение в
амбулаторни условия - прием на медикаменти и наблюдение от ОПЛ.Също така му е
назначено провеждане на физиотерапия за период от три месеца,с цел подпомагане
на оздравителния процес.От настъпването на ПТП ищецът твърди,че е на легло,като
не може да се обслужва самостоятелно,като чувства постоянна слабост и
обърканост, все още не може да осъзнае случилото се.Вследствие на
гръбначно-мозъчната травма, П. е активен само в горната част на тялото си,като
може да се изправя само до положение „седеж", без възможност за вертикализиране
до „стоеж".
Въпреки изминалото време, здравословното му състояние не се подобрява. Няколко месеца по-късно на
10.09.2018г.постъпил в Клиника по физикална и рехабилитационна медицина при УМВАЛ
„Свети Георги" ЕАД.Той постъпил в лечебното заведение с оплаквания от
силно затруднени до невъзможни движения на долните крайници.Поради наличната
долна парапареза,походката му била невъзможна.В лечебното заведение му били извършени множество диагностични процедури, с цел установяване трофиката на
мускулния тонус на долните крайници.Приложена му е терапевтична схема на
лечение - прием на медикаменти и рехабилитационна програма.Дори и след това способността му да ходи не е
възстановена.
На 17.09.2018г.П.Г. е изписан от лечебното заведение,като е
насочен към последваща доболнична рехабилитация,а дотогава му е препоръчана
рехабилитационна схема в домашни условия,включващи активна и пасивна
кинезитерапия. Също така са му дадени препоръки за спазване на
хигиенно-двигателен режим и препоръчително медикаментозно лечение.
Получените травматични увреждания са влошили драстично
качеството му на живот като цяло. В следствие ПТП и получените при него травми
ищецът твърди,че е изпитал силни по интензитет физически болки и
страдания,включително и към момента редом с неудобства и затруднение в
ежедневието си.Посочените травми са причината ищецът да е нетрудоспособен за изключително дълъг
период от време, като същото е довело и до затруднения във финансовото му
положение. Тази ситуация не му позволява да бъде пълноценен в грижите както за
себе си, така и за своето семейство,а напротив изисква постоянното внимание,
подкрепа и съдействие от страна на неговите близки дори при изпълнението на
съвсем обичайни дейности. Ежедневните му нужди от битов и хигиенен характер
представляват изключителна трудност за него.Това е и причината той да се
чувства непълноценен и безполезен, изпълнявайки най-обикновени действия.
С Експертно Решение от 28.06.2018 г. на
МБАЛ"Пазарджик" АД, на П.Г. е призната 95 % нетрудоспособност с чужда
помощ.
Освен претърпените неимуществени вреди, П. е търпял и
имуществени такива. При първоначалното си постъпване в лечебното заведение,той
е заплатил потребителска такса за престой в размер на 58,00лв.,както и
3004,00лв.за остеосинтезен комплект, за извършената му операция.
Твърди,че до настоящия момент автомобилът станал причина за
настъпилия инцидент не е установен .
С оглед разпоредбите на Кодекса за Застраховането с писмо
вх.№24.07.2018 г. предявил пред Гаранционен фонд претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.С писмо
изх.№24-01-563.1/31.07.2018г. ответникът поискал допълнителни документи,като
преди изтичане на законоустановения срок с писмо изх. № 24-01-563/12.10.2018 г.
уведомил,ищеца че с решение № 21-3 от същата дата отказва да плати обезщетение.
Съдът е сезиран с искане да постанови Решение,с което да
осъди Гаранционен Фонд, БУЛСТАТ ********* да заплати на П.Г.Г. 250 000,00 лева - главница, представляващи
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на
ПТП, настъпило на 26.04.2018 г., ведно със законната лихва от 12.10.2018 г.
датата на постановения отказ от страна на ответника до окончателното изплащане
на обезщетението;3062,00 лв.- главница, представляващи застрахователно
обезщетение за имуществени вреди,
претърпени вследствие на същото ПТП,ведно със законната лихва от 12.10.2018 г.
датата на постановения отказ от страна на ответника до окончателното изплащане
на обезщетението.Претендира присъждане на деловодни разноски.Представя писмени
доказателства и формулира искания за събиране на гласни доказателства и за
допускане на съдебни автотехническа и медицинска експертизи.Формулира искане на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК да бъде
освободен от внасяне на държавна такса, поради липса на достатъчно средства за
заплащането й, за което представя
декларация по образец .
В отговора на исковата
молба ответникът оспорва предявения иск
по основание и размер като твърди,че
не са представени доказателства, от които по безспорен начин да се
установи наличието на твърдяното от ищеца основание за наличието на
предпоставката на чл. 557, ал. 1, т. 1 Кодекса за застраховането -
"неидентифицирано моторно превозно средство", даващ му право да
претендира изплащане на обезщетение от Гаранционен фонд (ГФ, Фонда).
Твърди ,че въпреки,
че е официален документ Констативният протокол с пострадали лица в частта относно
механизма, обстоятелствата и причините за ПТП, съставен изцяло по данни само на
пострадалите,поради което няма качеството на свидетелстващ официален документ,а
на диспозитивен такъв.Същият не материализира удостоверително изявление на своя
издател,а изявленията на пострадалия
пред длъжностното лице-издател.Поради това няма и материална доказателствена
сила за настоящия съд.Така съставен документът не може категорично да установи
дали въобще е настъпило ПТП и дали вина за него има неидентифицираното МПС.
Твърди се,че изложеното в исковата молба като
механизъм,причини и обстоятелства при ПТП не е подкрепено с никакви
доказателства за това, че виновното противоправно поведение на водача на
"неидентифицирано моторно превозно средство" е причина за настъпването
на ПТП. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна ищеца, койо е управлявал
автомобила с несъобразена скорост с пътните условия и интензитета на движение, пътувал е в увреденото МПС, без да постави
задължителния предпазен колан, което е в пряка причинно-следствена връзка с
тежестта на настъпилата травматична увреда - нарушение на чл. 137а от ЗДвП и е шофирал след употреба на алкохол и/или наркотични вещества.В тази
връзка иска издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с материали по ДП №488/2018г. по описа на РУП Пазарджик и
пр. пр. № 1446/2018г. на РП Пазарджик .
Твърди ,по подробно изложени съображения,че размера на иска
е завишен.Поставя въпроси към исканите от ищеца експертизи. Противопоставя се
на искането за събиране на гласни доказателства.
В допълнителната
искова молба ищецът твърди,че оспорванията на ответната страна са бланкетни и
неоснователни.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът
поддържа направените оспорвания на иска и заявените доказателствени искания. Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и
възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
С определение постановено на основание чл 140, от ГПК съдът
е приел,че е компетентен да разгледа настоящия правен спор между
страните. Приел е, че предявения иск
подлежи на разглеждане по общия гражданско правен ред,като намира
възражението на ответната страна направено в отговора на исковата молба и
поддържано с допълнителния отговор за основателно.Не се касае за търговски спор
по смисъла на чл.365 от ГПК в какъвто смисъл се е произнесъл с изричен
диспозитив в определението си,което в тази част е подлежало на обжалване с
частна жалба.
Предявен е иска с правна квалификация чл. 557 ал.1 т.1
от КЗ за осъждане на ответника да заплати обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди претърпени от ищеца вследствие на ПТП ,причинено от
неизвестен до момента водач,обективно
съединен с иск по чл.86 от ЗЗД.
Приел е,че иска е родово и местно подсъден на ПОС и че същият е допустим .
Приел е представените
от ищеца писмени доказателства и е уважил доказателствените искания на страните
като е допуснал комплексна съдебно автотехническа и медицинска експертиза,която
да отговори на поставените в исковата молба и в отговора на исковата молба
въпроси.На ищеца е дадена възможност да
ангажира гласни доказателства като се допуснат до разпит двама свидетели с
указания в едноседмичен срок да се посочат имената на свидетелите.
На ответната страна е издадено съдебно удостоверение за
снабдяване с необходимите материали от
ДП №488/2018г. по описа на РУП Пазарджик и пр. пр. № 1446/2018г. на РП
Пазарджик .
Съдът е указал на ищеца ,че
носи тежестта да докаже изложените в исковата молба твърдения при
условията на пълно и главно доказване,а на ответника ,че следва да докаже
твърденията си за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца. На основание чл.140 ал.3 от ГПК съдът съобщава на страните проекта за доклад в горния смисъл. По делото е представен констативен протокол за
ПТП с пострадали лица от 26.04.2018г. ,
протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум ,скица на местопроизшествието
, епикризи , медицинса документация и фактури Представено е писмо от ответника, във връзка с предявената
претенция от ищеца на 24.07.2018 г. за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от процесното ПТП, в което са посочени документите, които не
са представени от ищеца . По
искане на ищеца по делото е допусната комплексна автотехническа и съдебно – медицинска
експертиза, чието заключение, в медицинската част не е оспорено от страните и
съдът кредитира като обективно и компетентно.
В медицинската част на заключението са посочени травматичните
увреждания получени от ищцата в резултат на настъпилото ПТП:, и наличието ан
причинно-следствена връзка между установенния механизъм на ПТП и причинените
телесни увреждания на ищеца,наличието на остътъчни явлления вследствие на получените при ПТП травми.Установило е същността на
парапарезата на долните крайници и степента на увредата при ищеца и
възможността и за лечение , адекватността на приложеното лечение и неговата
продължителност ,респ. прогнозата за развитие на здравословното му състояние и с оглед характера и степента на уврежданията .налице
ли са данни за свободно инерционно движение в купето на автомобила на тялото на
пострадалия П.Г.Г. В.л. е установило травматични увреждания от ПТП, които
категорично да са получени в резултат на употребата на обезопасителен
колан,както и поставен предпазен колан
можеше ли да предотврати настъпилите при ищеца травматични увреждания и
възможнстта за получаване на всяка една от травмите при поставен обезопасителен
колан. С оглед оспорване на допуснатата съдебно авто-техническа
експертиза и изразеното несъгласие с
констатациите на експертизата по искане
на страните по делото е допусната тройна съдебно авто – техническа експертиза,по
която е представено особено мнение на
в.л. инж.А.М.,но съдът при условията на чл.203 след поставяне на допълнителни въпроси
,кредитира като изготвено обективно и компетентно. В него е описани пътната и
метеорологична обстановка към момента на настъпване на ПТП , скоростта на движение на л.а.“Опел Омега“ с рег.№ ,минимално необходимата скорост на неизвестния
автомобил ,за да извърши маневра „изпреварване“ на автомобила управляван от
ищеца ,и мин.необходимата безопасна странична дистанция за да извърши безопасно
маневра изпреварване от страна на неизвестния авмтомобил ,както и геометричните
размери на пътното платно в участъка където е настъпил инцидента,както и
разположението на автомобилите върху него и възможността за извършване на
безопасна маневра изпреварване при така установените скорости на движение.От
заключението е установен и механизма нанастъпване на процесното ПТП и причината от техническа гледна точка за
настъпването му. По искане на
ищеца по делото се разпитан като свидетел по делото Л. , който е очевидец на
ПТП настъпило, след разклона на Г. посока П.Спомнял
си когато се прибирал от П. към Е. Било след 18 часа и със скутер
се прибирал в посока Е. На около 350-400 метра според него, насреща му се
движели две коли. Първо от завоя излезъл Опела, който си вървял нормално,с
каква скорост не можел да прецени. След Опела се движела друга тъмна кола.
Двете коли видял движейки се срещу него и излизайки от завоя. На задната кола
тъмната не можел да посочи марката.Тъмен металик, или черен или сив, тъмно сиво
металик.Задната кола се движела зигзагообразно и според него с по-висока
скорост от първата. Видял как задната кола настига и изпреварва предната. За
него тази кола, която се движела с далеч по-висока скорост,буквално избутала от
пътя другата.Защото така както вървял Опелът нормално в един момент свил рязко
в дясно,отсякал едно дърво, второ и се
ударил в едно като бетон, ударил се,
обърнал се и се завъртял около оста си.
Отсякал две дървета. Спрял
веднага,слезнал,първото нещо което било да се обади на 112, няколко пъти
се обаждал. Втория път се държал арогантно, защото минали 15 минути и никой не
идвал.Докато чакал линейката, момчето вътре викало „Помощ, помогнете боли ме“. Движел се от кръста надолу. За него го изкарали като чувал
с картофи и за него грешката той да не
ходи в момента е на Бърза помощ. Той бил вътре в автомобила, автомобилът бил в
канавката.Той бил на задната седалка на автомобила. Лекарите казали, че от
удара е минал отзад, със счупване на задното стъкло го измъкнали. Като отишъл,
преди да дойде линейката, той го заварил на задната седалка. Останал до края.
Тъмната кола за него криволичела по
пътя. За него тази кола избутала Опела. Не видял досег между двете коли,не
видял тъмната кола да чука леко Опела.Двете коли били твърде близо една до
друга.В такава ситуация бил постъпил по същия начин, бил навил волана да се
спаси от удар. Силно в дясно се отклонил Опела в момента, когато двете коли били плътно една до друга, в момента,
в който двамата се изравнили. След като си казал имената се обадил и на кмета.
Думите му били „Помогнете, боли ме, много ме боли“. Двете коли се изравнили една до друга на около 200
метра разстояние от него. Не съм гледал дали е бил с колан, не съм видял,
защото той бил на задната седалка. Предната част на колата била смачкана и не
съм се сетил да погледна за колан. През цялото време наблюдавал движещите се
срещу него два автомобила.С неговия скутер се движел бавно,с около 50 км в час
и имах време да наблюдава ситуацията, която описал по-горе. Не можел да каже с
каква скорост се движел Опелът. Опелът се движел сравнително с
по-ниска скорост от тъмния автомобил. Другата кола профуча толкова бързо,
че нямало как да види и номера. Св.П. Г.
заявява,че познава П. от 7 години. П. претърпял катастрофа в края на април
месец миналата година. Доколкото си спомнял 26-ти април вечерта.За първи път
разбрала за инцидента на следващия ден, когато вече са били в болницата.Тогава
имал връзка, майка му, тя успяла да вдигне неговия телефон, на който звънял и и
казали за огромното нещастие. Приятели били с П.,а вече и със семейството ,
защото помагал. Нужна била много грижа за него. П. го видяла след като той
излезнал от болницата, той стоял малко дни в болницата. В момента в който решила,
че иска да отиде да го види, защото бил в Карит и не можело да се влиза, на неговия
рожден ден на 09 май решил, че ще може да го види, той му казал да не бърза да
тръгва, защото странно защо ще бъде изписан. На 09 май го видяла в дома му след
изписването от болницата. П. бил в ужасно състояние, буквално са го
вкарали като талпа, не можел сам да се
завърти, да се обърне. На легло неподвижен бил, вкаран с носилка. Психически здравословно
състоянието му било много, много зле на П.. Точно в този момент е претърпял
една операция със счупени прешлени, той просто нямал реакции за обръщане, не
можел да се движи.След година и половина все още бил с парализа и обездвижен от
кръста надолу. Оплаквал се от болки в гърба, там където имал счупване и
където бил опериран. Оплаквал се от
силни световъртежи, ниско кръвно.Приемал
медикаменти. Били му изписани медикаменти. Посещавала го често, включително
и към момента го посещава.Грижела се за него, посещавал процедури в Пловдив. Тя
живяла в П., той отсядал при нея, като се грижела за него защото сам не можел да се обслужва. Тя го вземала от
дома му за да го заведе на процедури, за да може тази седмица, която е при него,
да комбинират нещата и тя да е свободна да го заведа до болница за изследвания.
Той в момента всичко прави с набирания, както е на леглото се набира
до количката за да седне. В момента прогреса е, че има седнало
положение,но има пълна парализа от кръста надолу.Движи се с инвалидна количка.
С нея трябвало да се придвижи по стълби. Трудно, много трудно. Няма напредък
относно лечението на долните крайници.Освен процедурите в П. провеждал рехабилитация
в П. Процедурата в П. е, ходили на Скенер, уред който са използвали
космонавтите. Уред, с който се втрива по
болните места.Целта на тази процедура е да започне да движи краката си, да поддържа
мускулатурата.Не можело да движи долните крайници,да извършва волеви движения с
тях,пълна парализа от кръста надолу. Имало промяна в психиката на П., психиката
му била разбита тотално, отчаян бил.
Почти всеки ден, през ден искал да сложи край на живота си. Ужасно било. За съжаление
много приятели забравили номера му. Въз основа на така събраните по делото доказателства,
съдът прави следните правни изводи: Съгласно
разпоредбата на чл.
557, ал. 1, т. 1 от КЗ Фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, когато
пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република Б.и е
причинено от неидентифицирано моторно превозно средство. Видно от законовата
разпоредба, за да бъде ангажирана безвиновната отговорност на Гаранционния Фонд
за изплащане на обезщетения на пострадали от пътно – транспортното произшествие
лица, трябва да са осъществени следните предпоставки: да е осъществен
фактическият състав на непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните
елементи - деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието,
реално претърпяна вреда, причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и
деянието и вината на дееца. На следващо място непозволеното увреждане следва да
е извършено на територията на Република Б. и да е причинено от неидентифицирано
моторно превозно средство.
Настъпването на пътнотранспортното
произшествие съдът приема за установено от съвкупния анализ на събраните по
делото писмени доказателства – събраните свидетелски показания на очевидец, тройната
авто- техническата експертиза и съдебно – медицинската експертиза.
Противоправното поведение и вина на неизвестния водач се установяват от
свидетелските показания и заключението на авто – техническата експертиза. Вещите лица са посочили вероятен
механизъм на изследваното ПТП ,както и причината за настъпване на ПТП а именно
неправилната реакция и действия на конкретната пътнокилометрична обстановка от
водача на л.а. „Опел Омега“-П.Г..Същите категорично установяват,че не е
настъпил удар на платното за движение от неизвестния автомобил,който да зададе
траектория на л.а.“Опел Омега“ за
напускане на платното за движение,като ударите на л.а.“Опел Омега“ довели до
увреди са след напускане на платното за движение.В.л. установяват,че след
анализ на данните не могат да бъдат изградени еднозначни изводи за удар между л.а.“Опел
Омега“ и неизвестния авмтомобил,т.е няма данни в платното за движение –следи от
спирачен път,отломки от МПС ,следи с биологичен произход.Освен това от
допуснатата ексепртиза се установи,че скоростта на л.а.“Опел Омега“
непосредствено преди отклоняването му надясно и при напускане на платното за
движение е била около 113,90км.ч. , неизвестния автомобил се е движел в същата посока ,зад него ,след
което е предприел изпреварване ,при което скоростта му е била по-голяма от
скоростта на л.а. „Опел Омега“.От заключението на в.л. се установява,че предвид
установеното количество алкохол в кръвта на П.Г. опасността за настъпване на
ПТП с л.а.“Опел Омега“ е започнала от момента на потегляне на автомобила.Освен
това се установява,че при минимално време за реакция на водача опасната зона на
л.а.“опел Омега“ с установената скорост е била
104,53м. от където може да се направи извод,че неизвестния автомобил
след като се е изравнил с л.а.“Опел Омега“ е завършил предприетото изпреварване
на дистанция по-малка от 105,53м..Спрямо тази цифрова стойност ,неизвестния
автомобил е навлезнал в зоната в която л.а „Опел Омега“ не може да спре.ОТ
друга страна от разказа на св. се съдържат данни,че скоросттта на неизвестния
автомобил е била значително хо-голяма от тази на л.а.“Опел Омега“,както и ,че
неизвестния автомобил не е спрял ,при което е технически невъзможно да настъпи
удар между л.а“Опел ОМега“ и неизвестния автомобил ,след като неизвестния
автомобил застане пред л.а.“Опел Омега“.В.л. установяват,че достатъчно условие
за да не настъпи изследваното ПТП е било водачът на л.а. „Опел Омега“ да не
изгубва контрол над автомобила по начин и в момент когато това не е било безопасно.
След поставяне на въпроси по реда на чл.201 от ГПК към в.л. се установи ,че възприевмането на опасност от
водача е индивидуално ,каквото е и самото понятие опасност за всеки един човек
В случая в исковата си молба, ищецът
твърди, че при движение с автомобил „Опел Омега" е бил изпреварен от друг
автомобил, който при завършване на маневрата изпреварване е „..закачил със задната дясна част
предната лява част на л.а. Опел Омега.". Ищецът твърди още, че това
съприкосновение е довело до загуба на контрол върху управлението на лек
автомобил „Опел Омега", при което той се отклонил вдясно и
самокатастрофирал. ОТ доказателствата по делото се установи,че твърденията на
ищеца, досежно механизма на настъпване на ПТП
останаха недоказани в производството по делото. Съгласно правилата на
чл.153 и чл.154 ГПК и разпределената с доклада по делото (арг.чл.146, ал.1, т.5 ГПК) в тежест на ищеца е да докаже, че процесният инцидент е настъпил по
твърдения в исковата молба начин. В конкретния случай, механизмът на ПТП има
основно значение и за установяване възражението на ответника за пълна вина на
ищеца за настъпилото ПТП. Ищецът не доказа при условията на пълно и главно
доказване какъв е точно механизмът на ПТП, въпреки, че установяването на това
обстоятелство е възложено в негова доказателствена тежест, Това, че в исковата
молба се твърди, че процесният инцидент е настъпил с участието на
неидентифицирано МПС по никакъв начин не означава, че описаният от ищеца в
исковата молба механизъм на ПТП е осъществен и следва да бъде приет по този
начин . Механизмът на ПТП е „крайъгълният камък" в настоящия
спор, тъй като от него зависи установяването на всички елементи от фактически състав на деликта по чл.45 ЗЗД. Ответникът своевременно
е оспорил отразения в констативния протокол механизъм на ПТП. Съгласно трайната
и непротиворечива практика на ВКС, независимо, че протоколът за ПТП е официален
свидетелстващ документ той няма обвързваща съда материална доказателствена сила
за посочения механизъм на ПТП./В този см.
са решения на ВКС Решение №71 от
16.08.2017 година на ВКС, II Т.О. по т.д. №60343/2016 година; Решение №85 от
28.05.2019 година на ВКС, И Т.О. по т.д. №768/2008 година; и пр./ След като
ответникът е направил изрично оспорване на констативния протокол в частта му за
механизма, ищецът носи доказателствената тежест да установи механизма на ПТП. В
случая, пълно и главно доказване на механизма не беше проведено от ищеца,
въпреки разпределената от съда и закона тежест на доказване. От приетата
първоначална комплексна съдебномедицинска и авто-техническа експертиза се
установи, че няма данни за съприкосновение между неизвестният автомобил и
автомобил „Опел Омега". Свидетелят, който е единствен очевидец на
инцидента, също заяви, че не е видял съприкосновение между двата автомобила. От
приетата по делото повторна тройна съдебна авто-техническа експертиза,
допусната във връзка с оспорване на първоначалната комплексна експертиза, се
установи, че няма данни за съприкосновение между двата автомобила. От тройна
САТЕ се установи, че при приетите скорости на движение след като е изпреварил
„Опел Омега" неизвестният автомобил е бил на най-малко 10 метра пред
автомобила па ищеца. Тоест, не съществуват обективни данни за съприкосновение.От
приетите по делото доказателства - протокол за оглед в досъдебното производство
се установи,че при огледа на местопроизшествието не са открити каквито и да
било находки (части от автомобила, боя, стъкла, парчета пластмаса или метални
такива). Това е поредното доказателство, че тезата на ищеца е несъстоятелна и
не се подкрепя от доказателствата по делото. По делото няма нито едно
доказателство, което да подкрепя твърденията на ищеца, че ПТП е насгьпило в
резултат на съприкосновение между неустановения автомобил и управлявания от
него лек автомобил „Опел Омега". След като липсват доказателства, че е
имало съприкосновение, то недоказано остава твърдението за причината за ПТП,
респ. за вината на неустановения автомобил. Това е така, тъй като ищецът
твърди, че именно в резултат на съприкосновението между двата автомобила, той е
загубил контрол и е самокатастрофирал,което в продължение на анализа означава,
че причината за ПТП не са действията на водача на неустановения автомобил. В
този аспект, по делото се доказва възражението на ответника за изключителна
вина на ищеца за настъпване на ПТм и претърпените от ищеца вреди. От друга
страна , по делото не се събраха доказателства, че ищецът е загубил контрол
върху управлението на автомобила поради настъпилия контакт между двата
автомобила. Напротив, в производството по делото тезата на ищеца бе променена и
насочена към това, че той се бил уплашил едва ли не от изпреварващия го
неизвестен автомобил и затова е навил волана надясно и е излязъл от платното за
движение. В тази насока по делото липсват данни за рязко навиване на волана на
дясно, което води до извода,за невярност
на твърдението че ищецът е завил надясно в резултат на застъргване на
предницата на автомобила му от неизвестния автомобил. На второ място, очевидно
невярна е и тезата на ищеца, че той се бил уплашил и затова завил надясно. В
тази насока се налага извода,че загубата на контрола е резултат от въздействието
на голямото количество алкохол в кръвта на ищеца, а не поради наличието на
дрлуги причини. В настоящия
казус в тежест на ищеца е да установи наличието на всички елементи от фактически състав на хипотезата на чл.45 ЗЗД.
Един от елементите на този фактически състав е противоправността на действията
на неизвестния водач. По делото не се събраха доказателства, от които да се
установи противоправността на действия на неустановения водач. Следващият
елемент е вината, която съгласно чл.45,
ал.2 ЗЗД се предполага до доказване на
противното. В настоящото производство, установената от законова
презумпция за вина бе изцяло оборена от ответника чрез събраните по делото
доказателства. Следващи
елемент от фактическия състав на деликта
е причинно-следствената връзка между противоправното поведение и вредите. При
липса на доказателства-за противоправно поведение обективно невъзможно е
вредите да са в причинно-следствена връзка с такова поведение. Освен това , при
липса на доказателства за противоправно поведение на неизвестния водач, което
да е станало причина за настъпване на самия инцидент, не е налице причинно-следствена
връзка. Както се посочи по-горе, вина за процесното ПТП има единствено и само
ищецът, поради което това е отделно основание за недоказване на причинно
следствената връзка между поведението на неизвестния водач и вредите.
Последният елемент от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД са вредите.
Вредите съставляват изражение на негативното засягане на правната сфера на
пострадалия при ПТП - в случая на ищеца. Неимуществените вреди съставляват
най-общо морални болки и страдания, както и други негативни отражения върху
правната сфера на едно лице, свързано с конкретен деликт. Неимуществените вреди
са строго индивидуални и техния вид, характер и интензитет не могат да бъдат
приети за съществуващи a priori. С оглед строго индивидуалния характер
на неимуществените вреди, те подлежат на доказване във всеки един случай. Не
съществува обективен метод за оценка на неимуществените вреди. Тяхното наличие
не може да се предполага и подлежи на установяване по реда на ГПК. В настоящия
процес ищецът не доказа, че претърпените от него вреди са в причинна връзка с
действията на неизвестния водач. Доказа се, че тези вреди са в
причинно-следствена връзка единствено с поведението на водача П.Г., изразяващо
се в управление на автомобил под силното въздействие на голямо количество
алкохол. От друга
страна от заключението на тройната САТЕ се опровергава изцяло верността на
заявените с исковата молба твърдения. В тази насока, вещите лица не са
установили каквито и да било следи от твърдяното в исковата молба „застъргване“
от неизвестния автомобил. По бронята и левия калник на „Опел Омега" няма
каквито и да било следи от застъргване („закачил" в исковата молба). На
стр.15, абзац 1, от повторната тройна САТЕ е посочено, че и от Протокола за
оглед на местопроизшествие по външната страна на преден ляв калник „..не се откриват характерни следи от
контакт с друго МПС.'1.Повторната тройна САТЕ посочва, че няма данни П.Г. да е
задействал спирачната система. В тройната САТЕ подробно е анализирано
отражението на установеното количество алкохол в кръвта на П.Г., като изводите
на вещите лица са, че това голямо количество алкохол е довело до допускане на
множество грешки при шофиране, понижаване на активното внимание, забавяне на
рефлексите, снижаване обема и качеството на извършваната работа, стестнява се
периферното зрение. Вещите лица са посочили, че дори и при по-ниски
концентрации на алкохол се намалява възможността за определяне разликата в
интензитета на светлината, за допир, за различаване на цветове ;.за реагиране
на писмени знаци, показани за кратко време. Според вещите лица след консумация
на алкохол се повишава времето за реакция спрямо шум и светлина, алкохолът
намалява зрителната острота. Вещите лица са приели, че с оглед конкретно
установената концентрация на алкохол на П.Г., той е имал сериозни нарушени в
зрението и възприятията. При консумация на алкохол се наблюдава, според вещите
лица, тенденция на „тунелно виждане", поради стестението на периферното
зрение, забавя се мускулният тонус, влошава се координацията, забавя се времето
за реакция. Друго отражение на консумацията на алкохол е намаляване
способността за преценка на скорост, размери, разстояние, както и възможността
се реагира правилно на неочаквано препятствие. Колкото по-висока е концентрацията
на алкохол, толкова повече се повишава и риска от произшествие. В заключението
е посочено, че според научни данни, цитирани на стр.23, абзац 2 (M.Vamosi, по С.Р., 2001) при концентрация на
алкохола в кръвта над 1,5 промила вероятността за пътно-транспортно
произшествие нараства 128 пъти. В подкрепа на становището си вещите лица са
цитирили и данни от K.W.Terhue et al.(1992), че 94,4% от случаите на ПТП са
свързани с наличие на алкохол, при които то е от 0,8 промила до - 1 промил. На
стр.23, последен абзац, вещите лица са цитирали и научни изследвания „на
пътя" (Н Laurel et al. 1990), при които е установено, че при
концентрация на алкохол над 1 промил има сериозни нарушения на различни функции
при водачите на автомобили. При изследванията е установено, че: времето за
реакция; наблюдателността; бдителността и концентрацията на вниманието;
разделното внимание; обработката на информацията; зрителната функция;
възприятията; психомоторните навици; фактическите навици на пътя или на
тренажор са били повлияни дори и при концентрация на алкохол в кръвта под 0,2
промила, с чувствително нарастване на нарушенията на различните функции над 0,5
промила. Генералният и релевантен извод на вещите лица, след цялостния анализ
на всички доказателства по делото, включително и свидетелските показания, са, че „...алкохолното опиване на водача е в причинна връзка с настъпилото пътно
транспортно произшествие, т.е. водачът не е реагирал правилно на конкретната
пътноклиматична обстановка.". В същия смисъл е и изводът на вещите лица в тройната САТЕ,
че „От
горното съотношение и направения анализ следва, че в анализираната пътна
ситуация водачът на автомобила е имал техническа възможност да не потегля с
установеното количество на алкохол в кръвта и да осъществи шофирането в друг
момент, когато може да реагира правилно на конкретната пътноклиматична
обстановка, и по този начин да избегне произшествието.". Според вещите лица, именно действието
на П.Г., изразяващо се в завиване надясно и излизане от пътя, с последвали последователни
удари в дървета, е довело до настъпване на процесния инцидент и неговите
последствия. В отговорите в заключителната част на точка 7 вещите лица са
категорични, че основната причина за ПТП са действията на П.Г., както и че
еднозначно и категорично стигат до заключението, че не е настъпил удар на
платното за движение между неизвестен автомобил, който да зададе на лек
автомобил „Опел Омега" траектория за напускане на платното за движение. В
точка 9
от
заключителната част е направен категоричният извод, че няма данни за удар между
неустановения автомобил и автомобила, управляван от ищеца. В т. 10 се
потвърждава казаното по-горе, че няма данни от спирачни следи. В т. 11 е
потвърдена липсата на след от странично приплъзване на автомобилни гуми в
мястото на удара, люспи боя, PVC отломки и/или други такива в зоната на
контактните повърхности между двата автомобила. В т.15 от тройната САТЕ вещите
лица категорично са посочили, че с оглед установеното количество алкохол в
кръвта на водача - ищец П.Г. „..опасността за настъпване на ПТП с л.а. „Опел Омега"
е започнала от момента на потегляне на автомобила.". Следващото важно обстоятелство, което
са установили вещите лица от тройната САТЕ, е че няма данни изпреварващият
неустановен автомобил да е „засякъл" лекия автомобил на ищеца „Опел
Омега". Напротив, с оглед данните по делото е установено, че поради
по-високата скорост на
движение, при прибирането
си след изпреварването в дясната лента за движение, неизвестният
автомобил е бил на най-малко 10 метра пред автомобила на П.Г., което означава,
че няма каквато и да било възможност от техническа гледна точка за удар или
препятстване движението на ищеца. На Следващо място много важно обстоятелство,
което се извежда от отговорите на вещото лице С. е, че „Няма сила която да избута
автомобила на ищеца, без неговото въздействие върху кормилната уредба на
автомобила за отклоняване надясно. Няма такава сила. Във физичните величини,
които са ми известни, такава сила не съществува. Ако говорим за въздушен поток,
такава сива дори при ТИР трудно би се появила при разлика от 20 - 30 км. При
леки автомобили, защото говорим за леки автомобили, не може да възникне такава
сила, която да отклони автомобила надясно.,, Вещото лице Ф. допълва: „Как е била точно ситуацията, това не
можем да тълкуваме от техническа гледна точка, тъй като нямаме, както е казал
колегата му всички параметри. Нямаме скорост, дистанция, отстояние, време за
изпълнение на маневрата. Това са основни параметри, за да дадем точен
отговор..".
В този смисъл
досежно особеното мнение на в.л. М. в първото изречение от казаното от вещото
лице се установява,че: „Аз поддържам тяхното заключение, но допълвам свидетелските
показания на водача на мотоцикъла, защото той се е явил, но дали са
правдоподобни, съм го разгледал в особеното мнение, като допълнение на
експертизата“ В тази насока следва да се отбележи,че е недопустимо чрез „особено
мнение" да се допълва тройната САТЕ, тъй като то е подписано само от едно
вещо лице и другите не са обвързани от него, защото не са го подписали. Освен
това, вещото лице е заявило, че поддържа заключението на другите две вещи лица,
което означава, че поддържа и цялата тройна експертиза,респ. ако е искал да допълва заключението на
тройната САТЕ вещото лице М. е следвало да съгласува това допълнение с другите
си колеги, а не да оформя и внася особено мнение. На трето място, след като
вещото лице поддържа тройната САТЕ, то всички негови изводи в особеното мнение,
които противоречат на тройната САТЕ не следва да бъдат изобщо коментирани и
вземани предвид. Тъй като по същество, няма противоречие между двата документа,
т.е особеното мнение изобщо не следва да бъде коментирано. Важно обстоятелство,
което може да се изведе от т.нар. „особено мнение" е отговорът на вещото
лице М. на въпроса дали има значение дистанцията между двата автомобила. Според
М. дистанцията няма значение. „Реакцията е уплаха. Няма никакво значение каква е дистанцията между
двата автомобила.". Това твърдение на вещото лице М., не намира опора в нито
едно друго доказателство по делото. Още
по-малко то намира опора в самата тройна експертиза, която е достигнала до следващия
се логичен извод, че само и единствено неправилните действия на водача П.Г. са
причина за настъпвано на ПТП. В този смисъл е
изричното изявление на два пъти
на вещото лице М. което декларира, че поддържа изцяло заключението на
тройната САТЕ. В по нататъшните коментари на вещото лице М. се установява
наличие недностранчивост и абсурдност на твърденията му. Напр., той заявява, че
габаритите на всички автомобили са еднакви (стр.7 от особеното мнение). В тази
връзка по повод особеното мнение следва да се има предвид изразеното на стр.8
от вещото лице С.,където същият заявява : "Има практика за експертния
анализ, където се използват т.нар. първични коефициенти. В случая обаче тези
термини, които използва колегата, аз лично бих ги анатемосал, защото този
експертен анализ, за мен е много далеч от съдебната зала.и пр. На въпроси каква литература е ползвал,
вещото лице първоначално дори отказа да отговори, а след това доста
неубедително посочи, че ползвал данни на руски автор от 80-те години. На
поставен от процесуалния пълномощник на отв. въпрос към М. какви са ползваните
от него коефициенти, той също не успя да отговори убедително и категорично. На
въпрос как влияе според него алкохола върху реакциите на водача и цялостното му
поведение на пътя, вещото лице М. си позволи да дава хумористични отговори, вместо да обясни защо
според него алкохолът едва ли не не оказва влияние.В съдебно заседание Вещото лице М. многократно повтаряше тезата,
че П.Г. се бил уплашил и завил надясно. Този извод на М. противоречи на всички
останали доказателства по делото, както и на изводите на другите две вещи лица.
От друга страна този извод противоречи и
на твърденията в исковата молба, че неустановеният автомобил е закачил със
задната си дясна част лявата предна част на „Опел Омега". На въпрос от
процесуалния пълномощкник на Отв. –„ на базата на какви доказателства по делото
вещото лице М. е достигнало до изводите, заявени в особеното му мнение“, той не
успя да даде какъвто и да било отговор. В тази насока следва да се отбележи
коментарът на вещото лице С. по повод времето за реакция от 0,36 секунди.което
заяви,че „...може
би световният шампион във Формула 1 няма да има такава реакция". Т.е, изводите на вещото лице М.,
отразени в т.нар. „особено мнение" са несъстоятелни от техническа гледна
точка и са неприемливи дори за неговите
колеги, които категорично са противопоставими с тяхната правилност и
обоснованост от техническа гледна точка и с оглед събрания по делото
доказателствен материал. , В предвид на това и с оглед изричното изявление на
самия М., че подкрепя изцяло изводите на другите две вещи лица, не следва да
бъде кредитирано неговото особеното
мнение. В
такава насока следва да се отбележат
свидетелските показания на свидетеля Б. Л. който е заявил: „Не видях досег между двете коли, не
видях тъмната кола да чука леко Опела". Това обстоятелство е особено важно, тъй
като в исковата молба се твърди, че
неизвестният автомобил е „закачил" автомобила, управляван от ищеца. В
следващото изречение свидетеля, е
изразил личното, субективно мнение , което не следва да бъде вземано впредвид.
Л. е заявил: „В такава
ситуация бих постъпил по същия начин, бих навил волана да се спася от удар".
В случая е как
би постъпил Лазаров е изцяло ирелевантно и без връзка с предмета на делото. В
случая същественото и установеното от
свидетелските показания на св. Б.
Л. ,е че останаха недоказани твърденията на ищеца в исковата молба, че ПТП е
настъпило, тъй като неизвестният автомобил бил закачил предната лява част на
управлявания от ищеца „Опел Омега". Такива са изложените твърдения в
исковата молба и ищецът следваше да докаже именно тях, тъй като те очертават
предмета на делото и търсената от ищеца защита (арг.чл.6, ал.2 ГПК).
Доказването на друг механизъм, различен от описания в исковата молба, е
равнозначно на пълно недоказване твърденията на ищцовата страна. От друга
страна, налице са доказателства, които изцяло опровергават тезата на ищеца,
което има същия резултат - неоснователността на претенцията на ищеца.Като
заинтересована от изхода св.Г.Г. на
делото съдът кредитира отчасти
показанията на посочената свидетелка при условията на чл.172 от ГПК.
При цялостния анализ на събрания по делото доказателствен
материал, се налага извода, че единствена вина за настъпването на ПТП има
ищецът П.Г.. Ответникът обори законово установената презумпция за вина по
чл.45, ал.2 ЗЗД, тъй като от събраните по делото доказателства се установи доказаният факт, че П.Г. е управлявал
автомобил „Опел Омега" с концентрация на алкохол в кръвта от 1,74 промила
и е единствената причина за настъпване
на ПТП и съответно за причиняване на травматичните увреждания на ищеца, както и
следващите от тях болки и страдания. При недоказаност (опровергана презумпция)
на вината на неустановения водач на неизвестния автомобил, не е налице
хипотезата на чл.45 ЗЗД, поради което и Гаранционен фонд не дължи изплащане на
обезщетение на ищеца. Недоказан остана и друг елемент, което също се коментира
по-горе, противоправността на действията на водача на неизвестния
автомобил. Недоказан остана и третият
елемент от фактическия състав на деликта
по чл.45 ЗЗД, а именно причинно-следствената връзка между противоправното
поведение (каквото липсва) на неустановения водач, и претърпените от ищеца
вреди (същите са настъпили по вина на ищеца). В допълнение следва да се отбележи и
заявеното от процесуалния представител на ищеца след даване ход на делото по
същество,който заяви нещо диаметрално
различно от твърденията в исковата молба. В исковата молба се твърди, че
неустановеният автомобил е „закачил" със задната му дясна част предната
лява част на „Опел Омега". В пледоарията по същество ищцовата страна заяви
нещо съвсем различно, че
„..прибирайки се към края на същата маневра се е приближил в опасна близост до
управлявания от доверителя ми автомобил..". Дори само този факт има за резултат
пълната недоказаност на исковата претенция. Отделно от това, процесуалният
представител заяви, че решението следва да бъде съобразено с обективното
наличие на съпричиняване от ищеца на вредоносния резултат.
Общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК предвижда,
че всяка страна носи доказателствената тежест относно фактите (правнорелевантни
и доказателствени), на които основава своите искания или възражения.
Основополагащ принцип в гражданския процес е провеждането му при условията на състезателност,
където страните посочват фактите, на които основават исканията си и също те
представят доказателства, които да послужат за тяхното установяване.
В
гражданския процес съдът няма правомощията да събира служебно доказателства, а
е длъжен да осигури единствено еднаквата възможност на страните - да представят
доказателствата, които са посочили. Такава възможност в случая бе предоставена
и на двете страни, защото с определение на настоящия съд от 05.11.2018 г.,
постановено по реда на чл. 146 от ГПК,
съдът надлежно указа на ищците кои са подлежащите на доказване факти и как се
разпределя доказателствената тежест във връзка с тях, като при това допусна
желаните от тях доказателствени средства.
В
настоящия случай ищеца не положи необходимите процесуални усилия да докажат
фактите, касаещи настъпването на твърдения в исковата молба вредоносен
резултат, включително характера и обема на претърпените неимуществени вреди за
всеки един от тях.
При
липса на такова доказване съдът следва да приеме недоказаните по делото факти
за неосъществили се в обективната действителност и да постанови съдебното
решение при фактически събраните доказателства.
В
заключение на всички изложени по- горе изводи, съдът приема, че така
предявените искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ /съответен на отменения чл. 288, ал. 1, т. 1 от КЗ/
следва да бъдат изцяло отхвърлени като недоказани, както по основание,
така и по размер.
По
предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Претенциите
на ищеца се основават на твърдението им, че ответникът е изпаднал в забава да
изпълни свое парично задължение към тях.
Особеният
функционален статут на ответника, определя единствения възможен момент на
изпадането му в забава, който е обвързан с изтичане на тримесечния срок
по чл. 558, ал. 1 изр. второ от КЗ за произнасяне по основателно
отправено искане за изплащане на застрахователно обезщетение.
Събраните
в хода на делото писмени доказателства и изложените по- горе правни изводи
обосновават становището на съда, че ответникът не е изпаднал в забава да
изпълни своето парично задължение по изплащане на претендираното
застрахователно обезщетение, тъй като исковата претенция се явява неоснователна
и същевременно недоказана по размер.
С
оглед на гореизложеното неоснователна се явява и претенцията за изплащане на
сумата от 3 062,00лв. главница ,представляващи застрахователно обезщетение
за имуществени вреди ,претърпени вследствие на същото ПТП ,а като акцесорна се
явява неоснователна и претенцията за за заплащанена законната лихва от 12.10.2018г. до окончателното и изплащане.
По
претенциите за присъждане на разноски;
С
оглед изхода на спора, в полза на ищеца не следва да се присъдят направените от
него разноски, съразмерно с уважената част от иска по смисъла на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
На
следващо място на ответника следва да бъдат присъдени направените от него
разноски, в общ размер на сумата от 355лева, а именно: сумата от 350 лв.,
представляваща заплатено възнаграждение за вещо лице по комплексна СМ и АТ
експертиза , и сумата от 5лв.- държавна такса за издаване на съдебно удостоверение.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Г.Г., ЕГН *********,чрез
пълномощника си адв.Й.Д. от САК ,съд.адрес ***5 против Гаранционен Фонд,
Булстат *********,гр.София,ул.“Граф Игнатиев“ №2,ет.4 искове
с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ /съответен на отменения чл. 288, ал. 1, т. 1 от КЗ/ за заплащане на сумата от 250 000 лева , представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, в следствие на ПТП
настъпило на 26.04.2018г. ,ведно със законната лихва от 12.10.2018г. до окончателното плащане и за заплащане на сумата 3062,00лв.-главница
,представляващи застрахователно обезщетение за имуществени вреди ,претърпени
вследствие на същото ПТП ,ведно ,ведно със законната лихва от 12.10.2018г. до окончателното плащане и за заплащане на претендирани разноски.
ОСЪЖДА
П.Г.Г.,
ЕГН *********,чрез пълномощника си адв.Й.Д. от САК ,съд.адрес ***5 да заплати
на Гаранционен Фонд,Булстат *********,гр.София,ул.“Граф Игнатиев“ №2,ет.4, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от НППП сумата
от 355 лева , представляваща направените разноски в настоящото производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Пловдив, в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на заинтересованата страна.
Окръжен съдия: