Решение по дело №158/2019 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 178
Дата: 23 май 2019 г. (в сила от 23 май 2019 г.)
Съдия: Симона Пламенова Кирилова
Дело: 20191700500158
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 178

Гр. Перник, 23.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД ПЕРНИК, II състав, в публичното заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ

ЧЛЕНОВЕ:  ДИМИТЪР КОВАЧЕВ

                                                                                   Мл. съдия: СИМОНА КИРИЛОВА

 

при секретаря Катя Станоева, като разгледа докладваното от мл. съдия Кирилова в. гр. д. № 158 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 1340/26.11.2018 г., постановено по гр. д. № 4999/2018 г. по описа на Районен съд Перник, IX състав, е отхвърлен предявеният от Т.С.К. срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД иск по чл. 439 ГПК за признаване за установено, че поради изтекла погасителна давност ищецът не дължи на ответника, в качеството му на цесионер по Договор за прехвърляне на вземане от 15.05.2015 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, сумата от 1137,19 лв., представляваща неплатена сума по Договор за кредит № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.02.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издаден изпълнителен лист от 18.03.2011г. и е образувано изп. д. № 194/2017 г. по описа на ЧСИ А.В.. Производството е прекратено като недопустимо в частта, с която се иска да бъде признато за установено, че Т.К. не дължи на ответното дружество и сумата от 657,75лв. /разликата между пълния предявен размер на иска от 1794,94лв. и допустимия размер на иска от 1137,19лв./.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца, с която се иска отмяна на съдебния акт, в частта, с която предявеният иск е отхвърлен, с доводи за неправилност и необоснованост. Изразено е становище, че с оглед събраните доказателства по делото се установява погасяването на главното и акцесорните задължения по давност, като са развити подробни съображения по приложимия материален закон. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

С молба от 27.03.2019 г. по реда на чл. 129, ал. 5 ГПК въззивникът е уточнил, че с исковата молба се отрича дължимостта на главница в размер на 799,89 лева, неолихвяеми вземания в размер на 812,74 лв., както и мораторна лихва върху главницата в размер на 92,21 лв. за периода от 13.02.2012 г. до 17.03.2018 г.

В срока за отговор насрещната страна е оспорила въззивната жалба с подробни аргументи, като се иска присъждането на разноски.

В частта, с която производството е прекратено като недопустимо, имаща характер на определение, съдебният акт като необжалван е влязъл в сила.

Въззивната жалба е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е бил сезиран с обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за недължимост на суми, съгласно изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 9671/10 г. на РС Перник, поради изтекла погасителна давност.

В настоящия случай ищецът-въззивник оспорва дължимостта на вземания, породени от Договор за банков кредит № ***, сключен с БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, за които е налице влязла в сила заповед за изпълнение от 12.11.2010 г. и издаден изпълнителен лист от 18.03.2011 г. Правилно районният съд е приел, че задълженията по договор за кредит не са периодични престации по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. При договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични плащания, а представлява частични плащания по договора и приложим е общият 5-годишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД.

Наред с изложеното, доколкото в случая е налице влязла в сила заповед за изпълнение, по аргумент от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, установеното с нея вземане се погасява с 5-годишен давностен срок. Същата съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК), като правните й последици са аналогични на влязлото в сила съдебно решение – установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Установеното с нея вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез лимитативно очертаните извънредни способи на чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и  т. 5 ГПК, т.е. атакуването й е ограничено от законодателя до степен, в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила съдебни решения. Същевременно в редица свои актове ВКС приема, че същата формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение (в този смисъл Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК).

По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че погасителната давност за вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай.

По силата на чл. 116, б.”в” ЗЗД и разясненията в т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се при предприемането  на  кое  да  е  изпълнително  действие  в  рамките  на определен изпълнителен способ – поискано от взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител, в частност – молбата за извършване на изпълнителни действия, с посочване на определени изпълнителни способи, налагането на запор, плащането от трето задължено лице и т.н. При хронологичен преглед на последователността на действията по образувание изпълнителни дела, правилно районният съд е констатирал, в процесния случай не е изтекла изискуемата от закона погасителна давност.

Първоначално давността за вземането по договора за кредит от *** е била прекъсната с влизането в сила на заповедта за изпълнение. По издадения въз основа на нея изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 1287/2011 г. при ЧСИ А.В., по което на 15.09.2011 г. е наложен запор върху пенсията на длъжника, с което действие давността за вземането се прекъсва, съгласно разясненията в т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Извършени са две плащания, съответно от 04.01.2012 г. в размер на 228,02 лв. и от 02.05.2012 г. в размер на 214,36 лв. Производството е прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие (ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), т.е. извършено преди да са били налице предпоставките по чл. 433, т. 8 ГПК. Последното действие, годно да прекъсне давността за вземането, е плащането от 02.05.2012 г., от който момент е започнала да тече нова 5-годишна давност.

Пред районния съд страните не са спорили, че вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД към ищеца е цедирано на ответника, като възражението, че длъжникът не е уведомен за цесията, е заявено недопустимо за пръв път с процесната въззивна жалба. За пълнота въззивният съд счита, че оспореното обстоятелство се установява пълно и главно от представените писмени доказателства – Договор за цесия от 15.05.2015 г. и извлечение от Приложение № 1 към същия,  нотариално заверено пълномощно от 09.06.2015 г. за упълномощаване цедента да уведоми длъжника за цесията, както и копие от товарителница на куриерска фирма „М и БМ“ Експрес ООД за уведомление за цесия, получено от съпругата на Т.К. – М.Е., на 09.07.2015 г.

По молба от 26.01.2017 г. на Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, легитимирал се като частен правоприемник на „БНП Париба“, е образувано ново изп. д. № 197/2017 г. по описа на ЧСИ А.В. въз основа на изп. лист от 18.03.2011 г. С молбата е поискано извършването на опис на движими вещи в дома на длъжника, поради което със същата е прекъсната давността за вземането, текла от 02.05.2012 г., т.е. изтекли са по-малко от 5-години от последното й прекъсване.

На 17.03.2018 г. ЧСИ В. е наложила запор върху банковите сметки на длъжника в „ОББ“ АД и в „Банка ДСК“ ЕАД, като по делото са постъпили три плащания на 02.07.2018 г., на 16.07.2018 г. и на 30.07.2018 г.

В настоящия случай за прекъсването на давността е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е погасено по давност. В процесния случай между отделните валидно предприети изпълнителни действия не са изтекли повече от пет години и към датата на исковата молба петгодишният давностен срок не е изтекъл, поради което отрицателният установителен иск се явява неоснователен, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед постановения правен резултат на основание чл. 73, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 8, вр. чл. 273 ГПК в полза на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер, определен от съда по реда на чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП. Предвид фактическата и правна сложност на делото и осъществените процесуални действия пред въззивната инстанция – подаден мотивиран писмен отговор, без явяване на представител в о.с.з., съдът определя справедлив размер на юрисконсултското възнаграждение от 150 лв., които въззивникът следва да заплати на „Топлофикация Перник“ АД.

С оглед предмета на спора на осн. чл. 280, ал. 3, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационна проверка.

Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Перник

 

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1340/26.11.2018 г., постановено по гр. д. № 4999/2018 г. по описа на Районен съд Перник, IX състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т.С.К. срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД иск по чл. 439 ГПК.

В останалата част, с която производството е прекратено като недопустимо, имаща характер на определение, решението като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА на основание чл. 73, ал. 3, вр. 78, ал. 8, вр. чл. 273 ГПК Т.С.К. да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 150,00 /сто и петдесет/ лева – юрисконсултско възнаграждение за представителство пред Окръжен съд Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                               2.