Р Е Ш Е Н И Е
№ 178
Гр. Перник, 23.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЕРНИК, II състав, в публичното заседание на двадесет
и трети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР
КОВАЧЕВ
Мл. съдия: СИМОНА КИРИЛОВА
при секретаря Катя Станоева, като
разгледа докладваното от мл. съдия Кирилова в. гр. д. № 158 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 1340/26.11.2018 г.,
постановено по гр. д. № 4999/2018 г. по описа на Районен съд Перник, IX състав, е отхвърлен
предявеният от Т.С.К. срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД иск по чл. 439 ГПК за признаване за установено, че поради изтекла погасителна давност ищецът
не дължи на ответника, в качеството му на цесионер по Договор за прехвърляне на
вземане от 15.05.2015 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, сумата
от 1137,19 лв., представляваща неплатена сума по Договор за кредит № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
13.02.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 18.03.2011г. и е образувано изп. д. № 194/2017 г. по описа
на ЧСИ А.В.. Производството е прекратено
като недопустимо в частта, с която се иска да бъде признато за установено, че Т.К.
не дължи на ответното дружество и сумата от 657,75лв. /разликата между пълния
предявен размер на иска от 1794,94лв. и допустимия размер на иска от
1137,19лв./.
Срещу решението е постъпила
въззивна жалба от ищеца, с която се иска отмяна на съдебния акт, в частта, с която предявеният иск е отхвърлен, с доводи за неправилност и
необоснованост. Изразено е становище, че с оглед събраните доказателства по
делото се установява погасяването на главното и акцесорните задължения по
давност, като са развити подробни съображения по приложимия материален закон.
Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
С молба от 27.03.2019 г. по реда
на чл. 129, ал. 5 ГПК въззивникът е уточнил, че с исковата молба се отрича
дължимостта на главница в размер на 799,89 лева, неолихвяеми вземания в размер
на 812,74 лв., както и мораторна лихва върху главницата в размер на 92,21 лв.
за периода от 13.02.2012 г. до 17.03.2018 г.
В срока за отговор насрещната
страна е оспорила въззивната жалба с подробни аргументи, като се иска
присъждането на разноски.
В частта, с която производството е прекратено като недопустимо, имаща
характер на определение, съдебният акт като необжалван е влязъл в сила.
Въззивната жалба е допустима, но
разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
Окръжен съд Перник, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е бил сезиран
с обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 439 ГПК за недължимост на суми, съгласно изпълнителен лист,
издаден по ч.гр.д. № 9671/10 г. на РС Перник, поради изтекла погасителна
давност.
В настоящия случай
ищецът-въззивник оспорва дължимостта на вземания, породени от Договор за банков
кредит № ***, сключен с БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, за които е налице влязла в сила заповед за изпълнение от 12.11.2010
г. и издаден изпълнителен лист от 18.03.2011 г. Правилно районният съд е приел,
че задълженията по договор за кредит не са периодични престации по см. на чл.
111, б. „в“ ЗЗД. При договора за заем е налице неделимо плащане и договореното
връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за
периодични плащания, а представлява частични плащания по договора и приложим е
общият 5-годишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД.
Наред с изложеното, доколкото в
случая е налице влязла в сила заповед за изпълнение, по аргумент от чл. 117,
ал. 2 ЗЗД, установеното с нея вземане се погасява с 5-годишен давностен срок.
Същата съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК), като правните й последици са аналогични на влязлото в сила съдебно
решение – установително и преклудиращо действие в отношенията между страните.
Установеното с нея вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез лимитативно
очертаните извънредни способи на чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл.
303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК, т.е.
атакуването й е ограничено от законодателя до степен, в каквато е ограничено и
атакуването на влезли в сила съдебни решения. Същевременно в редица свои актове
ВКС приема, че същата формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща
страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение (в този смисъл Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., Определение № 443 от 30.07.2015 г. на
ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015
г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК).
По изложените съображения
настоящия съдебен състав намира, че погасителната давност за вземането е общата
5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия
случай.
По силата на чл. 116, б.”в” ЗЗД и
разясненията в т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се при
предприемането на кое
да е изпълнително
действие в рамките
на определен изпълнителен способ – поискано от взискателя или предприето
по инициатива на съдебния изпълнител, в частност – молбата за извършване на
изпълнителни действия, с посочване на определени изпълнителни способи, налагането
на запор, плащането от трето задължено лице и т.н. При хронологичен преглед на последователността
на действията по образувание изпълнителни дела, правилно районният съд е
констатирал, в процесния случай не е изтекла изискуемата от закона погасителна
давност.
Първоначално давността за
вземането по договора за кредит от *** е била прекъсната с влизането в сила на
заповедта за изпълнение. По издадения въз основа на нея изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № 1287/2011 г. при ЧСИ А.В., по което на 15.09.2011 г. е
наложен запор върху пенсията на длъжника, с което действие давността за
вземането се прекъсва, съгласно разясненията в т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК
на ВКС. Извършени са две плащания, съответно от 04.01.2012 г. в размер на
228,02 лв. и от 02.05.2012 г. в размер на 214,36 лв. Производството е
прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като новата давност
е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие (ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), т.е. извършено преди да
са били налице предпоставките по чл. 433, т. 8 ГПК. Последното действие, годно
да прекъсне давността за вземането, е плащането от 02.05.2012 г., от който
момент е започнала да тече нова 5-годишна давност.
Пред районния съд страните не са
спорили, че вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД към ищеца е цедирано
на ответника, като възражението, че длъжникът не е уведомен за цесията, е
заявено недопустимо за пръв път с процесната въззивна жалба. За пълнота
въззивният съд счита, че оспореното обстоятелство се установява пълно и главно
от представените писмени доказателства – Договор за цесия от 15.05.2015 г. и
извлечение от Приложение № 1 към същия, нотариално
заверено пълномощно от 09.06.2015 г. за упълномощаване цедента да уведоми длъжника
за цесията, както и копие от товарителница на куриерска фирма „М и БМ“ Експрес
ООД за уведомление за цесия, получено от съпругата на Т.К. – М.Е., на 09.07.2015
г.
По молба от 26.01.2017 г. на
Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, легитимирал се като частен правоприемник на
„БНП Париба“, е образувано ново изп. д. № 197/2017 г. по описа на ЧСИ А.В. въз
основа на изп. лист от 18.03.2011 г. С молбата е поискано извършването на опис
на движими вещи в дома на длъжника, поради което със същата е прекъсната
давността за вземането, текла от 02.05.2012 г., т.е. изтекли са по-малко от
5-години от последното й прекъсване.
На 17.03.2018 г. ЧСИ В. е
наложила запор върху банковите сметки на длъжника в „ОББ“ АД и в „Банка ДСК“
ЕАД, като по делото са постъпили три плащания на 02.07.2018 г., на 16.07.2018
г. и на 30.07.2018 г.
В настоящия случай за
прекъсването на давността е от значение единствено на коя дата е било
предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са
изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет
на принудително изпълнение е погасено по давност. В процесния случай между
отделните валидно предприети изпълнителни действия не са изтекли повече от пет
години и към датата на исковата молба петгодишният давностен срок не е изтекъл,
поради което отрицателният установителен иск се явява неоснователен, а
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед постановения правен
резултат на основание чл. 73, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 8, вр. чл. 273 ГПК в полза
на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдено юрисконсултско
възнаграждение, в размер, определен от съда по реда на чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25,
ал. 1 от НЗПП. Предвид фактическата и правна сложност на делото и осъществените
процесуални действия пред въззивната инстанция – подаден мотивиран писмен
отговор, без явяване на представител в о.с.з., съдът определя справедлив размер
на юрисконсултското възнаграждение от 150 лв., които въззивникът следва да
заплати на „Топлофикация Перник“ АД.
С оглед предмета на спора на осн.
чл. 280, ал. 3, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК решението на въззивния съд е
окончателно и не подлежи на касационна проверка.
Мотивиран от изложеното, Окръжен
съд Перник
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1340/26.11.2018 г., постановено по гр. д. № 4999/2018 г. по описа
на Районен съд Перник, IX състав в частта, с която е отхвърлен
предявеният от Т.С.К. срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД иск по чл. 439 ГПК.
В останалата част, с която производството е прекратено като недопустимо, имаща характер на
определение, решението като необжалвано е влязло
в сила.
ОСЪЖДА на
основание чл. 73, ал. 3, вр. 78, ал. 8, вр. чл. 273 ГПК Т.С.К. да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 150,00 /сто и петдесет/ лева – юрисконсултско възнаграждение за
представителство пред Окръжен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.