Р Е Ш Е Н И Е
№…………
11.03.2020 г. ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД
ІІ възз. граждански състав
на ДЕВЕТНАДЕСЕТИ ФЕВРУАРИ две хиляди и двадесета година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: ВЕРГИНИЯ ПЕТКОВА
Прокурор: ……………………………
като разгледа докладваното от съдията
ПЕТРАКИЕВ
В.ГР.Д. № 325 по описа за 2019
година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 536/19.03.2019 г., П.ски районен съд по гр.
дело № 4904/2018 г. по описа на
същия съд е отхвърлил предявените на основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД искове от *** ЕАД , ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.П., ***, №*** за признаване за установено, че С.Г.С., ЕГН **********,***
дължи на „***” ЕАД с ЕИК ***, следните суми: сумата от 516,45 лв.,
представляваща стойност на ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.10.2016г. до 31.03.2018г. и сумата от 32,43лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 02.12.2016г. до 14.05.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по ч.гр.д. 3510/2018г. на ПлРС до окончателното изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение №2106/22.05.2018г., по ч.гр.д.№ 3510/2018г. по
описа на ПлРС, като неоснователни и недоказани.
Осъдил е “***” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.П., ***, №*** да заплати на С.Г.С.,
ЕГН ********** ***, сумата от 500лв., представляваща деловодни разноски.
Решението
е постановено при участието на „***” ЕАД-гр.София, като трето лице – помагач на
ищеца „***” ЕАД.
Постъпила е въззивна жалба от „*** - П.” ЕАД – гр. П. против решението на П.ски
районен съд, в която се излага становище, че същото е незаконосъобразно и
неоснователно. На първо място, въззивникът твърди за допуснати процесуални
нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед на това, че с определение на
съда е назначено вещото лице К.З., което не е в списъка на вещите лица. Въз
основа на доказателствения материал по делото следва да се приеме за установено
по безспорен начин, че ответникът притежава качеството на клиент на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на Глава Десета, Раздел VII от Закона за енергетиката и между него и ищцовото
дружество съществува валидно облигационно правоотношение по доставка и продажба
на топлинна енергия. Дори и при осъществяване на предпоставките на чл.78 ал.1
от Наредбата, потребителите дължат заплащане на тази енергия. Липсата на
уведомление от страна на топлопреносното предприятие до потребителите в
етажната собственост за констатирано увеличение на дела на енергията, отдадена
от сградната инсталация само по себе си не може да обоснове недължимост на
цената на потребената енергия. Ответникът не ползва отопление и сумата за
отопление през отоплителния сезон е формирана само от сградна инсталация.
Установено е, че през процесния период няма отчетена консумация на уредите за
топлоразпределение, нито щранг лира в банята, която да топлоотдава, но като
собственик на имот в топлоснабдена сграда, ответникът дължи заплащане на
сградна инсталация, която е изчислена съобразно изискванията на Наредба №
16-334/2007 г. и Методиката към нея. Въззивникът моли Окръжния съд, да отхвърли
решението на П.ски районен съд. Претендира направените разноски.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемата С.Г.С. чрез защитника й – адв. И.Д.
от Адвокатска колегия – гр. П.. Въззиваемата изразява становище, че въззивната
жалба е неоснователна и недоказана. Моли Окръжния съд, да потвърди
първоинстанционното решение, като правилно, законосъобразно и обосновано,
съобразено с всички писмени и устни доказателства по делото. Претендира
направените разноски за двете инстанции.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в
жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Правилно и обосновано на
представените по делото доказателства Рс-П. е приел за установена фактическата
обстановка по делото, която накратко е следната:
Не се спори, че по ч.гр.д.№3510/2018г. на ПлРС е издадена заповед за изпъление
по чл.410 от ГПК за следните суми: 516,45лв. – главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2016г. до
31.03.2018г. и лихва за забава върху главницата в размер на 32,43 лв. за периода
от 02.12.2016г. до 14.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението. Срещу така издадената заповед е подадено възражение по
чл.414 от ГПК и ищцовото дружество е предявило настоящия установителен иск.
Безспорно е
и се установява от препис на нот.акт №26, том ХII, рег.№***, дело №1475 от 2016г. на нотариус с рег.№***на
НК, че въззиваемата С.С. е собственик на процесния апартамент №43 в гр.П., ул.“***“,
№**, вх.*, който е закупила на
22.12.2015г. Самата тя е подала заявление на 17.06.2016г., с което уведомила
топлопреносното предприятие, че е закупила имота и изрично е отправила молба да
бъде открита на нейно име партида за заплащане на отопление и топла вода, декларирайки,
че е съгласна с Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
потребители в гр.П.. Такава партида е била открита под номер 3831.
Също така не се спори, че сумата
по заповедта за изпълнение се основава на извлечение от сметка за потребената
топлоенергия за този абонат.
Не се спори и че за процесния
период дяловото разпределение на топлинната енергия е извършвано от третото
лице помагач „***“ ЕАД.
Спорен по делото е въпросът дължи
ли въззиваемата заплащането на търсената със заповедта сума?
Видно от счетоводна справка по партидата на имота на
въззиваемата и издадени фактури, че за процесния период са били начислявани
единствено суми за топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация – в размер на 512,21лв. и за услуга дялово разпределение
в размер на 4,24лв. или общо 516,45лв.
От представените месечни справка, съставени от третото
лице – помагач „***“ ЕАД е видно, че разпределената за този имот топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация, е формирала стойността на начислените
при въззивника суми по партидата на ответницата за процесния период.
Разпределението е извършвано на основание протокол от Общото събрание на
етажната собственост от 10.02.2000г.
Установено е, че топломерът на сградната инсталация
през м.април 2015г., т.е. преди началото на процесния период, е проверен.
Последващата такава проверка е била извършена през м.април 2017г., видно от
приложените преписи на Свидетелство за проверка №71277 от 18.04.2017г. и
Констативен протокол от 02.05.2017г. Видно от Констативен протокол от
29.11.2017г. е извършена подмяна на топломера на същата абонатна станция. Тези
действия са в съотвествие с предписанията дадени от Държавна Агенция за
метрологичен и технически надзор на основание чл.43, ал.4, във вр. с чл.10в,
ал.2, т.1 от Закона за измерванията периодичност от две години на проверките на
топломерите в абонатни станции.
За да отхвърли предявения иск РС-П. е приел, че същият
е доказан по своето основание, но не и по размер, защото в изчисляване на
дяловото разпределение на обектите в сградата не са взети предвид отопляеми
обеми на четири броя магазини и офис, което установява заключението на
назначената по делото съдебно-техническа експертиза.
Тези изводи на съда се споделят изцяло от
настоящия въззивен състав. Въззиваемата, като собственик на имот в режим на етажна собственост, по
силата на чл.153 ал.1 от ЗЕ е клиент на ТЕ, длъжна е да монтира средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1,
т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната
стандарти, или индивидуални топломери, и да заплаща цена за ТЕ, при условията и
реда, определени по наредба по чл.36,
ал.3 от ЗЕ. Съгласно чл.145 от ЗЕ, ползвателя на
ТЕ, за имот в сграда - етажна собственост,
присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/.
Постановките
на закона за енергетиката са изцяло приложими в случая. За съда е налице
задължително тълкуване на разпоредбите на ЗЕ и ЗЗП дадено с Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г.
на ВКС по тълк. д. № 2/2***г., ОСГК, докладчик съдията Б. И.. Независимо кога е настъпило
присъединяването на сградата етажна собственост към централно топлоснабдяване,
дали преди действието на ЗЕЕЕ /отм./ или по времето, по което същият е бил в
сила, разрешението на основния въпрос за дължимост на плащане на доставена
топлоенергия в сграда етажна собственост е разрешен от ВКС еднозначно и за
двата случая. Приложението на чл.153 от ЗЕ е задължително, тъй като не е в
противоречие с чл.62 от ЗЗП и §1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП. Изрично в
това решение е посочено, че „Разрешението
важи и за заварените от ЗЕЕЕ (отм.)
сгради, които са топлоснабдени преди влизане в сила както на този закон, така и
на ЗЗП. Възприет
е нов принцип за разпределение на постъпващото в сградата общо количество
енергия (чл. 139 и сл. ЗЕ),
а прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато
съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ).
Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ).“
„Съгласието за доставката и нежеланието за преустановяване
й по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява "искане" на услугата
по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, поради което между двата закона не
съществува противоречие и не може да става въпрос за приложението на § 1 ДР ЗЗП.“
В тази насока е и постановеното
на 05.12.2019г. решение на Съда на Европейския съюз.
При така даденото задължително
тълкуване на правните норми съдът е длъжен да приеме, че чл.153 от ЗЕ е
приложим в случая и по отношение на собственика на имота С.С.. Независимо, дали
същата живее в него, очевидно е, че топлоподаването в сградата етажна
собственост не е прекратено и тя носи отговорност за заплащането на постъпилата
топлинна енергия отдадена от сградната инсталация в нейния индивидуален обект и
в общите части.
По отношение размера на сумата, която се претендира,
съдът счита, че не се установява от събраните по делото доказателства,
преценени в своята съвкупност. Дествително въззивникът е издавал фактури и
заверявал сметката на абоната с начислените от него суми. Той е основавал тези
си действия на подаваните от топлинния разпределител /третото лице помагач/
месечни справки. Пред първата инстанция е назначена съдебно-техническа
експертиза, според заключението на която в процесния имот няма монтирани
радиатори и щранг-лира. Поради това за процесния период е следвало да се
начислява единствено стойност на ТЕ, отдадена от сградна инсталация. Както е
посочил експерта, за правилното й изчисление са необходими данни за обема на
имота и обема на сградата. Вещото лице е посочило, че при *** – П. и третото
лице-помагач няма наличен архитектурен и инвестиционен проект на сградата.
Посочило е също така, че данните за проектната мощност на отоплителната
инсталация са различни: при *** – 790,84 кв., според отразеното в карнетите -
888,53кв., а според техническия паспорт – 866кв. Според заключението на вещото лице, при
разпределението на ТЕ от сградна инсталация не са били включени четири броя
магазини и офиси, т.е. не са участвали всички самостоятелни обекти.
Предвид искането на страните пред настоящата инстанция
беше изслушано заключение на тройна съдебно-техническа експертиза, което
установява, че имотите в една сграда са топлинно свързани и следва да се
прилага дялово разпределение. В това разпределение се включва топлинна енергия
за гореща вода БГВ, което е само за ползващите топла вода, а останалата
топлинна енергия е за отопление, като подробно са описани стъпките. Установява
се, че за процесния период е налице топлоподаване в сградата, в която се намира
имота на въззиваемата. Не е налице отделяне обаче на доставяната топлоенергия
за БГВ и за отопление, а въззиваемата С. не ползва топла вода. По този начин
поради липсата на отделен топломер за БГВ не е ясно каква част от доставената
топлинна енергия е разпределяна за топла вода и каква за отопление, а
задължението на въззиваемата е само за последната. Доставяната до сградната
инсталация топлинна енергия е отчитана по наличния топломер /средство за
търговско измерване/, който е бил надлежно проверяван съгласно нормативните
изисквания. Вещите лица са категорични, че дяловото разпределение на топлинна
енергия е приложимо в сградата, но е нарушена методиката при неговото прилагане
– едногодишно дялово разпределение, включващо съответни изравнявания. Сочат
също, че спрямо абоната С. не е спазена методиката на Наредба
№16-334/06.04.2007г. предвид произволните данни за отоплителната мощност спрямо
декларираната такава. И трите вещи лица, както в заключението си, така и в
допълнителния доклад /за извършен оглед на място/ и при разпита си са категорични,
че изготвеното от третото лице помагач дялово разпределение само формално
съответства на изискванията на методиката. Това се дължи на факта, че в
сградата етажна собственост се помещават и множество търговски помещения, които
обаче не са включени, като ползватели на топлинна енергия и на тях такава не се
разпределя. Поради това и издаваните от въззивника фактури основани на
подаваните от топлинния счетоводител данни са формално верни доколкото
съответстват на данните от общия топломер и от фирмата за дялово разпределение.
Вещите лица също така сочат, че за да се направи вярно изчисление на точно
дължимите суми от въззиваемата са необходими проектни книжа на сградата,
включително част ОВИ, които не се намират по делото, не са открити при
въззивника и правят невъзможно изчисляването в настоящето производство.
Отчитайки и двете заключения по делото съдът счита, че
се установява, че действително в извършване на дяловото разпределение на
потребената топлинна енергия не са спазени нормативните изисквания, като
липсват сигурни данни за действителната отоплителна мощност на отоплителните
тела в сградата, както и на действителните отоплителни обеми, /както се
установи обектите от един цял етаж не участват в това дялово разпределение/,
поради което и не може да се приеме, че сумите, за които ТЕЦ-П. е издавал
фактури и е задължавал сметката на абоната С. за процесния период са за
действително потребена от нейния имот топлинна енергия. С настоящия иск се цели
установяването на налично задължение в размера, за който е издадена заповедта за изпълнение. Този
размер не се установи от събраните по делото доказателства. Напротив установено
е, че е налице неправилност на неговото изчисление. Установи се също, че поради
липсата на проекти изчисляването не може да бъде извършено в рамките на делото.
С оглед на това и съдът не може да приеме, че искът е доказан по своя размер,
което обуславя и отхвърлянето му.
Ето
защо Окръжният съд приема, че обжалваното Решение на П.ски районен съд е
валидно, допустимо и обосновано на доказателствата по делото в съответствие с
разпоредбите на Закона, липсват основания за неговото изменение или отмяна и
поради това следва да бъде потвърдено, като се отчитат изложените в настоящето
мотиви, както и се препраща на осн. чл.272 от ГПК към неговите.
При този изход на процеса следва *** ЕАД да бъде осъдена да заплати на
въззиваемата разноски, за настоящето производство, в размер на 405,91лв. съгласно представения списък.
Също така *** ЕАД следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на П.ски окръжен съд сумата от 2780лв., представляваща допълнителен
депозит за вещи лица /задължение за разноски/, за което е определен
едноседмичен срок с протоколно определение от 19.02.2020г.
Водим от горното на основание чл.272 от ГПК, П.ският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 536/19.03.2019 г., постановено от П.ски районен съд по гр. дело № 4904/2018 г., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, “***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.П., ***, №*** ДА ЗАПЛАТИ на С.Г.С., ЕГН **********
***, сумата от 405.91лв., представляваща
деловодни разноски.
ОСЪЖДА
на основание чл.77 от ГПК, “***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П., ***, №***
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на П.ски
окръжен съд сумата 2780лв. – неиздължени разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280
ал.3 т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :