Р Е Ш Е Н И Е
Номeр IV-274 Година 2020, 14 декември гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав, на шестнадесети ноември две
хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2. ПЛАМЕНА ВЪРБАНОВА
разгледа докладваното от съдия Евтимова
въззивно гражданско дело № 2311/2020г. по описа на Окръжен съд - Бургас. За да се произнесе,
съдът взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет
на въззивна проверка е решение № 1802/27.07.2020г., постановено от Районен съд
– Бургас по гр.д. № 1889/2020г. С това решение съдът е отхвърлил исковете на Л.Д.З.
*** против „БМФ Порт Бургас“ ЕАД със седалище и адрес на управление в
гр.Бургас, бул.“Княз Александър Батенберг“ № 1, а именно:
иск за признаване на незаконно
уволнение, извършено
със заповед № 9/20.01.2020г., издадена от изпълнителния директор на „БМФ Порт
Бургас“ на основание чл.330, ал.2, т.6, вр. чл.188, т.3, чл.187, т.1, пр.1 и
пр.2 и чл.190, ал.1, т.1 и т.3 от КТ, вр. т.2.1., т.2,3, т.2.4 и т.2.17, пр.4
от раздел II,
вр. т.2 от раздел IV от
Правилника за вътрешния трудов ред на дружеството и
иск за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност
„кранист“ в бригада „Бургас Изток 2“ в Пристанищен терминал „Бургас Изток 2“
Подадена
е въззивна жалба от Л.З. против решение № 1802/27.07.2020.
Въззивникът
твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Прави искане за
отмяна на решението и за постановяване на друго, с което да бъдат уважени
исковете му. Не посочва доказателства.
В
съдебно заседание въззивната страна се представлява от адвокат Цветкова, която
поддържа основанията за отмяна на решението, въведени в жалбата и пледира за уважаването
й. Адвокат Цветкова прави искане за присъждане на съдебни разноски и представя
писмени бележки.
Ответната
страна – „БМФ Порт Бургас“ ЕАД представя писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на оплакванията в жалбата.
В
съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от адвокат Бузова, която
пледира за отхвърляне на жалбата и за присъждане на разноски.
Подадена
е частна жалба от „БМФ Порт Бургас“ ЕАД със седалище и адрес на управление в
гр.Бургас, бул.“Княз Александър Батенберг“ № 1 против определение №
260165/17.08.2020г., постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. №
1889/2020г., с което е оставено без уважение искането на дружеството за
изменение на решение № 1802/27.07.2020г. в частта за разноските и за присъждане
на адвокатския хонорар в пълен размер. Частният жалбоподател иска от съда да
отмени оспореното определение и да му присъди възнаграждение за правна помощ
пред първата инстанция в размер на 1300 лева.
Ответната
страна по частната жалба - Л.Д.З. представя писмен отговор, в който настоява за
отхвърляне на частната жалба.
Като
взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
На
31 март 2008г. е сключен трудов договор между „Пристанище Бургас” ЕАД и Л.З.,
по силата на който последният заема длъжност кранист – насипни товари. На 9
януари 2017г. е сключено допълнително споразумение между „БМФ Порт Бургас” ЕАД
и З., в което е посочено място на работа – Дирекция Експлоатация – Терминал
„Бургас Изток 2” и работно време – 8 часа. Договорът е безсрочен.
На 20.01.2020г. изпълнителният директор на
„БМФ Порт Бургас” ЕАД издава заповед № 9/20.01.2020г., с която на основание
чл.188, т.3 от КТ налага на З. дисциплинарно наказание „уволнение”. В заповедта
е посочено, че наказанието се налага въз основа на фактите, установени в
докладна записка, съставена на 19.11.2019г. от оперативния ръководител на Пристанищен
терминал “Бургас Изток 2“ и на фактите, установени при проверка на системата за
контролно - пропускателен режим в Пристанището. Според тези данни, в периода от
04.10.2019г. до 18.11.2019г З. е допуснал общо 117 часа самоотлъчка / отсъствие
от работа – закъснявал е или е напускал преждевременно работното си място, а за
шест пълни смени се е явил средно за по 45 минути. В заповедта е посочено също,
че с действията си работникът е допуснал нарушения на трудовата дисциплина по
чл.187, т.1, пр.1 и пр.2 и чл.190, ал.1, т.1 и т.3 от КТ, а именно: ”закъснение,
преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на
работното време”; ”три закъснения или преждевременни напускания на работа в
един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час” и ”системни
нарушения на трудовата дисциплина” Тези действия са квалифицирани и като
нарушения на т.2.1, т.2.3, т.2.4 и т.2.17, пр.4 от Раздел II, вр.
с т.2 от Раздел IV на
Правилника за вътрешния трудов ред на дружеството. Трудовото правоотношение със
З. е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ
В хода на първоинстанционното производство са събрани
писмени доказателства – трудовото досие на ищеца, ведно с графиците за дневна и
нощна смяна на всички работещи и е прието заключение по съдебно-икономическа
експертиза. Според експертизата, разликата между работните часове, които З. е
трябвало да отработи и часовете на присъствие, които са отчетени със системата
за контролно-пропускателен режим в периода от 04.10.2019г. до 18.11.2019г. е
177 часа и 50 минути. Въз основа на установените факти, районния съд обосновава
извод за неоснователност на исковете и ги отхвърля напълно. За да достигне до
този резултат, районният съд приема, че фактическите основания на заповедта са
доказани, същата е издадена в съответствие с изискванията на чл.194, ал.1 от КТ
и работодателят е получил обясненията на работника.
В хода на въззивното производство са допуснати и събрани
показанията на свидетелите Огнян Дянков – офицер по сигурността в „БМФ Порт Бургас” ЕАД и Динко Великов –
оперативен ръководител на Терминал „Изток” в „БМФ Порт Бургас” ЕАД. От показанията на
първия свидетел се установява, че всеки служител притежава пропуск за зоната, в
която работи и с него влиза на територията на Пристанището. Според показанията
на втория свидетел местоработата на З. е на територията на „БМФ Порт Бургас” ЕАД и той не е имал
задължение да работи на работни бази, извън тази територия /база Лозово/.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата
е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна.
Жалбата
е неоснователна.
Предметният
обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК.
Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че решението в
обжалваната част е валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е
и е разбираемо.
Решението
е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и
при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решението е правилно.
Този
извод се налага по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.187, ал.1,т.1 от КТ закъснението, преждевременното напускане
на работа, неявяването или неуплътняването на работното време представлява
нарушение на трудовата дисциплина. Според чл.190, ал.1, т.1 и т.3 от КТ
дисциплинарното наказание уволнение може да се налага за три закъснения или
преждевременно напускане на работа в един календарен месец, всяко от които не
по-малко от 1 час, както и за системни нарушения на трудовата дисциплина. В
конкретния случай фактическите основания за налагане на наказанието са
безспорно установени. От документите, приложени към трудовото досие на З.и от
показанията на свидетелите, събрани от въззивната инстанция се установява, че З.
е изпълнявал трудовите си функция на територията на „БМФ Порт Бургас” ЕАД, достъпът до която е
пропускателен. От тези доказателства се установява, че въззивникът не е работил
на база „Лозово” и че системата на пропускателния режим функционира правилно.
При това положение, възраженията на З. относно извършването на нарушението са
напълно неоснователни. Настоящият съдебен състав споделя напълно изводите на
районния съд в тази част и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях без да
ги пресъздава повторно.
Неоснователно
е възражението на въззивната страна за необоснованост на решението. Районният
съд е изложил добре структурирани мотиви и дал отговор на всички възражения,
въведени в исковата молба. Правилни са изводите на съда, че работодателят не е нарушил
нормата на чл.194, ал.1 от КТ. От приложената по делото докладна записка и от
показанията на свидетеля Великов се установява, че изпълнителният директор на
„БМФ Порт Бургас” ЕАД е узнал за нарушенията на трудовата дисциплина на
19.11.2019г., когато е докладвана записката, тъй като прекият ръководител на З.
е прикривал отсъствията му, за което впоследствие е бил наказан. От
представените по делото болнични листи и документи е видно, че въззивникът е
бил в отпуск поради временна неработоспособност от 13.12.2019г. до 15.12.2019г.
и в платен годишен отпуск от 30.12.2019г. до 17.01.2020г. Според правилото на
чл.194, ал.3 от КТ срокът по ал.1 не тече за тези периоди.
Неоснователно
е и възражението за нарушение на чл.193 от КТ. Обясненията на З. са приложени на
стр.28 от делото, което опровергава твърдението му, че такива не са му поискани
и взети. Твърденията му, че тези обяснения не са дадени в дисциплинарното
производство са недоказани Нещо повече. Тези твърдения се опровергават от
съдържанието на обясненията, в които З. е посочил, че е тръгвал без знанието на
ръководителя на смяната поради липсата на работа.
Неоснователно
е и възражението, че съдът не е изяснил релевантните за спора факти. Съдът е
докладвал делото и е указал на страните разпределението на доказателствената
тежест. Отделил е спорните от безспорните факти и допуснал доказателства да
първите. Установените от районния съд факт са опровергани от показанията на
свидетелите пред въззивната инстанция. Напротив потвърждават се. Поради това, възражението,
че спорът не е изяснен от фактическа страна, е неоснователно.
Предвид
гореизложеното, въззивната жалба е неоснователна и трябва да се остави без
уважение. Решението на районния съд е правилно, обосновано и аргументирано и
трябва да се потвърди.
По
делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. След като се съобрази с разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.2, вр. с
чл.81 от ГПК и с това, че въззивната страна не е направила възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира, че следва да присъди
в полза на въззиваемата страна извършените от нея разноски за водене на делото
пред Окръжен съд – Бургас в размер на 1 300 лева.
С
определение № 260165/17.08.2020г. Районен съд – Бургас оставя без уважение
молбата на „БМФ Порт Бургас“ ЕАД за изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските и за присъждане на разликата от 650 лева. Това
определение е правилно. Съдът правилно е преценил, че възнаграждение в размер
на 650 лева, което е малко над минималната работна заплата, е разумно както се
има предвид фактическата и правна сложност на делото и проведените съдебни
заседания.
Поради
това, определение № 260165/17.08.2020г. е правилно и трябва да се потвърди.
В
отговора на частната жалба е направено искане от процесуалния представител на Л.З.
за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева за защита в
производството против частната жалба. Възнаграждението е определено в минимален
размер. По делото е представена фактура, издадена от адвокат Цветкова за сумата
от 200 лева, но не е представено доказателство за заплащане на тази сума.
Поради това, искането е неоснователно и трябва да се отхвърли.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, IV въззивен състав:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1802/27.07.2020г., постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 1889/2020г.
ОСЪЖДА
Л.Д.З., ЕГН: ********** *** да заплати на „БМФ Порт Бургас“ ЕАД ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление в гр.Бургас, бул.“Княз Александър Батенберг“ № 1,
представлявано от изпълнителния директор Борис Василев Балев съдебно-деловодни
разноски в размер на 1300 лева.
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 260165/17.08.2020г., постановено по гр.д. № 1889/2020г. по описа
на Районен съд – Бургас.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Л.Д.З. *** за присъждане на съдебни разноски в
производството по оспорване на определение № определение № 260165/17.08.2020г.,
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: