Определение по дело №305/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 58/24.03.2011 г., постановено по гр. д. № 127/2010 г. по описа на РС – А., същият съд е оставил без разглеждане като недопустима исковата молба, предявена от А. Х. С. от с. П., общ. А., против А. Р. С. и К. Х. С. от същото село, З. Р. К. от с. К., общ. С., З. Р. П. от с. К., общ. Н.и З. Х. Д. от гр. Р.и е прекратил производството. С исковата молба от съда е поискано да бъдат прогласени за нищожни подробно описани в молбата констативен нотариален акт и дарение на недвижим имот, оформено с посочен от ищеца нотариален акт. За да постанови съдебния си акт, районният съд е счел, че ищецът няма правен интерес от предявените искови претенции.

Недоволен от решението е останал А. Х. С. от с. П., общ. А., който го обжалва пред настоящата инстанция. Твърди, че има правен интерес от водене на процесните искове, доколкото така защитаÔа учредената в негова полза суперфиция. Иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове, като му бъдат присъдени направените разноски пред двете съдебни инстанции, евентуално – решението на РС – А. да бъде отменено и делото да бъде върнато на този съд за ново разглеждане.

В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата от страна на ответника К. С.. Последният оспорва застъпените от въззивника становища. Иска от настоящата инстанция да потвърди първоинстанционното решение. Претендира направените разноски.

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят се явява лично и с процесуалния си представител. Поддържа въззивната жалба и доразвива изложените в нея доводи.

Ответниците по жалбата не се явяват лично, като вместо тях се явява процесуалният им представител. Последният поддържа изложеното в отговора на жалбата, подаден от ответника К. С.. Иска присъждане на съответните разноски.

Въззивният съд намира, че обжалваното решение, което има характер на прекратително определение, е валидно и допустимо. Разгледано по същество, то е и правилно. Това е така поради следните причини:

Със споменатия по-горе констативен нотариален акт, който е издаден през 1996 г., ответникът А. Р. С. е признат за собственик на подробно описан в акта недвижим имот - земя, находящ се в с. П., общ. А.. Нотариалният акт за дарение, издаден през 2001 г., има за предмет същия имот, като дарен по този акт е ответникът К. Х. С.. Последният твърди в исковата молба, а и във въззивната жалба, че в негова полза е учредено вещното право на строеж върху този имот, без да твърди, че е собственик на земята. Напротив, в жалбата, с която е сезирана настоящата инстанция, е застъпено становището, че въззивникът има право да защити „собствеността” си върху учредената в негова полза суперфиция „и без участието в делото на собственика на имота (държавата)”. Последното ясно показва липсата на собственически претенции от страна на А. С. върху земята, предмет на визираните нотариални актове. От друга страна, видно от приложеното по делото Решение № 909/2007 г. на ВКС, III г. о., постановено по гр. д. № 832/2006 г., съдът е осъдил К. Х. С., комуто е отстъпено правото на собственост върху земята с процесния нотариален акт за дарение, да предаде на А. Х. С., на основание чл. 108 от ЗС, владението върху построената в имота на К. С. стопанска сграда. Относно същата се твърди и в настоящата искова молба, че е собственост на ищеца. От горното е видно, че А. С. няма какъвто и да било правен интерес да иска от съда прогласяване на нищожност на процесното дарение, както и на констативния нотариален акт. Правото му на строеж спрямо лицето, което се титулува като собственик на сградата съобразно нотариалния акт за дарение, който се предхожда от констативния нотариален акт, е защитено от постановеното и влязло в сила решение на ВКС, посочено по-горе.

Наличието на правен интерес от предявяване на иска се явява абсолютна предпоставка за допустимост. Щом тази предпоставка не е налице, то исковата претенция е недопустима. Предвид горното, обсъждането на останалите въпроси по делото се явява безпредметно.

Изложеното води до извода, че постановеното решение се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото и направеното искане по разноските от страна на процесуалния представител на ответниците по жалбата, в полза на въззиваемия К. Х. С. следва да бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски в размер на 500 лева – адвокатски хонорар, видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 30.06.2011 г. Относно другите ответници не са представени доказателства за направени разноски, поради които и такива не следва да бъдат присъждани. В това отношение е необходимо да бъде посочено, че в споменатия договор за правна защита и съдействие като клиент е посочен изрично само К. С., след което е допълнено „и др.” без да има доказателства, че визираните „други” лица са останалите ответници по жалбата.

Ето защо въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 58/24.03.2011 г., постановено по гр. д. № 127/2010 г. по описа на РС – А..

ОСЪЖДА А. Х. С. от с. П., общ. А., ЕГН *, да заплати наК. Х. С. от с. П., общ. А., с ЕГН *, сумата от 500 лева – разноски по въззивното производство по в.гр.д № 201/2011 г. по описа на ОС – Кърджали.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република България чрез Окръжен съд - Кърджали в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1: 2: