№ 1213
гр. Варна, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20213110107886 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от Я.. Н. Я.., ЕГН
**********, адрес: *****, съдебен адрес: ***, чрез адв. З.С. срещу К. АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, иск с правно основание
чл. 222, ал.1 предложение 3 КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждане ответника да
заплати на ищеца следните суми в брутен размер: 1030 лева, представляваща
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради
намаляване обема на работа, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 03.06.2021г. до окончателното
изплащане на задължението.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: Полагал е труд по индивидуален трудов договор № ***, сключен
на 18.06.2018г. с ответника на длъжност „Експедитор, стоки и товари“.
Договореното възнаграждение възлизало на 1030 лева. Считано от
15.04.2021г. трудовото правоотношение между страните било прекратено със
Заповед № 1754/15.04.2021г., на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ. В период 1
месец след прекратяване на трудовото му правоотношение е останал без
работа и претендира обезщетение по чл.222, ал.1, предл. 3-то КТ в размер на
последното брутно трудово възнаграждение, а именно 1030 лева. В тази
връзка обективира искане за осъждане на ответника - работодател да престира
посочената сума, ведно с лихва за забава.
Въпреки предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба. В о.с.з., чрез процесуален представител
оспорва иска.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа
1
страна следното:
По делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните е прието, че в периода 18.06.2018г.-15.04.2021г. между тях е
съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал
длъжността „Експедитор, стоки и товари“ в предприятието на ответника,
както и че учреденото между страните трудово правоотношение е било
прекратено на 15.04.2021г., на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ, за което е
издадена Заповед № 1754/15.04.2021г. на работодателя, че в периода от
15.04.2021г. до 15.05.2021г. ищецът е бил без работа, на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 ГПК.
Ищецът е изпратил до работодателя покана за изплащане в
едноседмичен срок от получаването й на обезщетение по чл. 222, ал.1 КТ,
ведно с декларация, че е останал без работа в периода 15.04.2021г.-
15.05.2021г.. Поканата, ведно с декларацията са получени от работодателя на
21.05.2021г..
На 16.06.2021г. по сметка на ищеца е постъпила сумата от 855.76 лева,
преведена от ответника.
Видно от представения от ответника фиш /л.36 от делото/, изплатената
сума в размер на 855.76 лева представлява нетен размер на обезщетението по
чл.222, ал.1 КТ. Брутният размер възлиза на 1042.36 лева, от която сума са
удържани ДДФЛ и осигуровки, без здравни такива.
Въз основа на горната фактическа установеност, СЪДЪТ формира
следните правни изводи:
Обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ се дължи когато уволнението е
законосъобразно и е извършено на посочените в същия текст основания. В
процесния случай уволнението наистина е било поради намаляване обема на
работа, като се установи, че в резултат на това ищецът е останал без работа.
Според чл.222, ал.1 КТ, при уволнение поради закриване на предприятието
или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и
спиране на работата за повече от 15 работни дни, работникът или служителят
има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на
брутното трудово възнаграждение през времето, през което е останал без
работа, но не повече от 1 месец. С акт на МС, с колективен трудов договор
или с трудовия договор може да се предвиди обезщетение за по-дълъг
период. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с
по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.
Съгласно чл.349, ал.2 КТ, всеки работодател е длъжен да вписва точно и
своевременно данните по чл.349, ал.1 КТ. Трудовата книжка следователно
представлява официален документ, удостоверяващ времето, през което
работникът или служителят е полагал труд по трудово правоотношение. Това
доказателство, съгласно чл.348, ал.3 КТ, се съхранява от работника или
служителя /намира се в негово държане/ и същият е длъжен да го представи,
за да установи осъществяването на факта, че през посочения в чл.222, ал.1 КТ
период не е полагал труд по трудово правоотношение, което пък му дава
правото да получи предвиденото в тази разпоредба обезщетение.
В тежест на ответната страна, при установяване на горните обстоятелства,
2
е да установи, че вземанията на ищеца са погасени поради плащане, респ.
чрез прихващане на част от вземането, с друго насрещно вземане,
ликвидността и изискуемостта на същото, както и че плащането е
своевременно извършено.
От доказателствата по делото /копие от трудова книжка и регистрационна
карта от Агенция по заетостта/ се установява, че ищецът не е работил през
месеца, следващ уволнението. Подал е декларация до работодателя, получена
от последния на 21.05.2021г. и такова обезщетение е начислено през същия
месец.
Не е спорно по делото, че обезщетението по чл. 222, ал.1 КТ възлиза на
1042.36 лв. в брутен размер, а в нетен 855.76 лв..
В съдебното решение следва ясно да е посочено дали се присъжда
брутното трудово възнаграждение, в който случай съдебният изпълнител е
длъжен да отдели суми за изплащане на тези задължения, или се присъжда
остатъкът след приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия
данък върху общия доход и осигурителните вноски /Решение №
154/24.06.2015 г. по гр. д. № 6134/2014 г. на III г. о. на ВКС и Решение №
166/25.02.2010 г. по гр. д. № 220/2009 г., III г. о. на ВКС/.
Върху обезщетението по чл.222, ал.1 КТ се дължат социални осигуровки и
времето се зачита за осигурителен стаж /чл.9, ал.3, т.5 и ал.5 КСО/. Здравни
осигуровки не се дължат. Обезщетението е облагаемо по ЗДДФЛ /чл.24, ал.2,
т.8/.
Съобразно представения фиш /л.36 от делото/, за начисленото
обезщетение работодателят правилно е удържал посочените суми.
Изплатеният нетен размер на обезщетението е изчислен след приспадане
на данък общ доход и нормативно определените осигурителни вноски,
съгласно чл. 9, ал.3, т.5 във вр. с ал.5 КСО.
Тези удръжки работодателят е задължен да направи и без съгласието на
работника или служителя, поради което се приема, задължението му към
последния е в размер на остатъка от чистата сума за получаване.
Това е така и в случая, когато се присъжда брутното трудово
възнаграждение, тъй като данъкът и осигурителните вноски са публични
държавни вземания /чл.162, ал. 2, т. 1 ДОПК/, а в изпълнителното
производство държавата се смята винаги присъединен взискател за
дължимите й от длъжника публични вземания, съгласно чл. 458 ГПК /чл.353
ГПК отм./. Съдебният изпълнител при събиране на дължимото трудово
възнаграждение /респ. обезщетение/ е длъжен да отдели суми за изплащане на
тези задължения. Според настоящия съдебен състав ищецът няма интерес от
подобно разрешаване на случая, при положение, че вече му е платено цялото
обезщетение, което би получил.
Съгласно разпоредбата на чл. 235 ал. 3 ГПК, при постановяване на
решението съдът е длъжен вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
Ето защо и с оглед прилагане практиката на ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК,
3
обективирана в Решение № 166 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 220/2009
г., III г. о., ГК, съдът счита, задължението на ответника за обезщетение по чл.
222, ал. 1 КТ следва да бъде преценено в нетен размер от 855.76 лева, като
претенцията се отхвърли над този размер до претендираната сума от 1030 лв.,
като неоснователна.
Претенцията за сумата 855.76 лева следва да се отхвърли поради плащане
в хода на процеса.
От представените доказателства не се установява да са погасени суми
претендирани върху главницата като законна лихва за забава за периода от
завеждане на иска до погасяване на задължението.
Тъй като плащането е извършено на 16.06.2021г., работодателят дължи
законна лихва върху сумата 855.76 лева за периода от датата на исковата
молба /03.06.2021г./ до датата на плащането, която изчислена с програмен
продукт Апис финанси възлиза на 3.33 лева.
Относно разноските:
При този изход на производството и с оглед направеното в тази насока
искане от ищеца, ответникът следва да заплати на ищеца направените от него
разноски за възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат,
съобразно приложения списък и представените доказателства за
действителното им извършване - 300 лева. В случая плащането на
обезщетението е настъпило след депозиране на исковата молба и след
връчването й на ответника, поради което следва да се приеме, че с
поведението си последният е станал причина за завеждане на делото – арг. от
чл. 78, ал. 2 ГПК и да понесе отговорност за направените от ищеца разноски.
Съгласно формираната воля на съда по предявения иск и на осн. чл. 78, ал.
6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВРС сумата в общ размер на 50 лева,
представляваща дължимата държавна такса върху уважения иск, изчислена на
основание чл. 1 от Тарифа № 1 за държавните такси събирани от съдилищата
по ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Я.. Н. Я.., ЕГН **********, адрес: *****,
съдебен адрес: ***, чрез адв. З.С. срещу К. АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, иск с правно основание чл. 222, ал.1 предложение
3 КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата в
брутен размер 1030 лева, представляваща обезщетение при прекратяване на
трудовото правоотношение поради намаляване обема на работа, като
погасен, чрез плащане в хода на процеса за сумата 855.76 лева, а за
разликата над сумата 855.76 лева до предявения размер от 1030 лева,
като неоснователен.
ОСЪЖДА К. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***
4
ДА ЗАПЛАТИ на Я.. Н. Я.., ЕГН **********, адрес: ***** сумата от 3.33
лева /три лева тридесет и три стотинки/, представляваща законна лихва
върху сумата 855.76 лева /обезщетение по чл.222, ал.1 КТ/ за периода
03.06.2021г.-16.06.2021г., на основание чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА К. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***
ДА ЗАПЛАТИ на Я.. Н. Я.., ЕГН **********, адрес: ***** сумата от 300 лв.
(триста лева), представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни
разноски при настоящото разглеждане на делото под формата на
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд гр. Варна сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща дължимата
държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5