РАЗПОРЕЖДАНЕ
№......... 05.08.2020г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ОСМИ ГРАЖДАНСКИ състав
На пети
август 2020г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело №2139 по описа за 2020
година:
Предявена е искова
молба от Д.В.К. против „ПОЛО 11“ АД София.
Ответникът „ПОЛО
11“ АД София е представил писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.
Съдът като взе
предвид, че исковата молба е редовна и предявените главни искове са допустими,
намира че следва да внесе делото за разглеждане в о.с.з.
По отношение
предявения евентуален иск по чл.344 ал.1 т.4 КТ съдът намира, че същия е
недопустим поради липсата на правен интерес по следните съображения: Фактическият
състав на уважаването на иска за поправка на основанието за уволнение, вписано
в трудовата книжка включва законосъобразно уволнение, но неправилно отразяване
на същото в трудовата книжка на съответния работник. Искът по чл. 344 ал. 1 т.
4 КТ не е средство за защита на работника срещу незаконно уволнение. С този иск
разполага работника когато не оспорва прекратяването на трудовия договор, а
само вписаното в трудовата книжка основание за прекратяването му. В случаите
когато ищеца оспорва законността на уволнението, при признаване на уволнението
за незаконно и неговата отмяна, съгласно чл.346 КТ законна последица е
вписването на отмяната на уволнението в трудовата книжка от работодателя, а при
отказ от негова страна – от инспекцията по труда. Поради това, съдът намира че
за ищеца липсва правен интерес да претендира поправка на основанието за
уволнение, вписано в трудовата му книжка, тъй като целения от него резултат ще
настъпи като законна последица по реда на чл. 346 КТ, на основание влязлото в
сила съдебно решение за признаване на
уволнението за незаконно и неговата.
Предвид гореизложеното производството
по предявения иск по чл. 344 ал.1 т. 4 КТ следва да бъде прекратено.
Недопустим се явява
и иска да бъде осъден ответника да заплати осигурителните вноски на Д.В.К., тъй
като ищцата не е страна по това правоотношение.
Съдът счита, че
следва да приеме като доказателства по делото, представени с исковата молба и
отговора на ответника писмени доказателства, тъй като същите са допустими,
относими и необходими по отношение на предмета на спора.
С оглед правилно
изясняване на делото от фактическа страна съдът счита, че следва да уважи
искането по чл.190 ГПК за представяне на личното трудово досие на ищеца.
Следва
да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация
/доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/,
като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите
към Министъра на правосъдието.
Предвид
гореизложеното, съдът
Р А З
П О Р Е Д И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.дело №2139/2020г. по описа на РС Ст.Загора в частта по
предявените от Д.В.К. против „ПОЛО 11“ АД София искове по чл.344 ал.1 т.4 КТ за
поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка и да бъде
осъден ответника „ПОЛО 11“ АД София да заплати осигурителните вноски на Д.В.К.,
поради недопустимост на исковете.
Определението за
прекратяване може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Окръжен съд Ст.Загора.
НАСРОЧВА ДЕЛОТО за
открито съдебно заседание на 08.09.2020г. от 14,30 часа.
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО
както следва:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ.
Ищцата Д.В.К. твърди
в исковата си молба, че по силата на сключен с
ответника трудов договор №497 от 12.04.2016г. полагала труд на длъжност „Крупие“.
На 25.05.2018г. между страните било сключено допълнително споразумение уреждащо
обществените отношения свързани с защитата на лични данни, както и задълженията
и като лице обработващо лични данни.
Ищцата твърди също, че представила на своя работодател болничен лист
№Е2018/1087690, с които се удостоверила, че от 12.07.2019г. до 25.08.2019г. е
била в отпуск по смисъла на чл.50 от КСО; на 23.08.2019 г. поради реализирал се
обществено осигурителния риск - майчинство по смисъла на чл.2 от КСО. От
12.07.2019г. ищцата получавала паричните обезщетения за майчинство по смисъла
на чл.49 и чл.50 от КСО. След тази дата последната преустановила контакт с
работодателя си, като единствените проведени разговори са във връзка с новината
за новороденото й дете. До март месец 2020 г. последната не е провеждала
разговори е ответника, имайки предвид, че е в майчинство и отглежда детето си.
След 13.03.2020г. с обявяване на извънредното положение в Република
България, лица от ръководството на „ПОЛО 11“ АД провели телефонни разговори с Д.,
с които се опитали да я убедят да прекрати своето правоотношение по взаимно
съгласие и я уверявали, че след като извънредното положение бъде отменено от
Народното събрание, отново ще бъде сключен трудов договор между страните. Тя не
се съгласила. На 31.03.2020г. работодателят отправил писмено предизвестие за
прекратяване на правоотношението по смисъла на чл.328 ал.1 т.12 от КТ, а
именно: обективна невъзможност от страна на служителя да изпълнява трудовия си
договор. Ищцата отказала да го подпише и работодателят удостоверил датата на
връчването му с двамата свидетели. Ищцата не получила заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение. Поради това на 13.05.2020г. с писмо към "ПОЛО
11" ЕООД помолила трудовата й книжка по смисъла на чл. 350, ал.1 от КТ да
бъде оформена, както и на основание чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на
Европейския Парламент и на Съвета, в качеството си на администратор на лични
данни да предостави копие от цялото й трудово досие, налично при него,
включително и копие на трудовия й договор.
След изпращане на писмото, ведно с книжката, тя получила само трудовата книжка,
трудовия договор и заповед за прекратяване на трудово правоотношение, като
върху последният не е поставян подпис от нея, тъй като никой не я е предявявал
за връчване. Другата част от изискваното трудово досие не била получена.
Счита, че е била незаконосъобразно уволнена. Заявява, че „обективната
невъзможност“се реализира като хипотеза при създала се нова обстановка, при
която трудовият договор е невъзможно да бъде изпълняван. Причините за тази
невъзможност следва да са се породили от независещи от страните причини и за
тях да остава само и единствено възможността трудовия договор да бъде прекратен
от работодателя. Сочи, че в неофициалното тълкуване на нормата на чл.328 ал.1
т.12 от Кодекса на труда, осъществено от професор Васил Мръчков в учебника
Трудово право (десето издание) се развиват мотивите, че обективната невъзможност
представлява такава трудност за служителя да изпълнява служебните си
задължения, че последният да бъде негоден за съответната позиция. Примерите
дадени от него са: 1/служител „въоръжена охрана“, на който органите на МВР
отказват да дадат разрешение за носене на оръжие, без което не е възможно да се
изпълнява трудовото си задължение или 2/ при трудоустрояване на работника или
служителя, работодателят е в обективна невъзможност да му осигури подходяща
работа според предписанието на ТЕЛК или НЕЛК.
Счита, че посоченото основание в Заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение - обявеното извънредното положение в страната, не е основателен
предлог за освобождаването на майка. Предполага, че ответникът ще изложи
подробни аргументи, че не е имал никакви постъпващи парични средства през
периодът на извънредното положение, но това не е оправдание да бъде освободен
служител, намиращ се в реализиран осигурителен риск, а още повече в рискът
„майчинство“. Счита, че фактът, че дружеството е с вписан и внесен капитал от 8
285 550 лв. е достатъчно показателен за това. Заявява, че съгласно чл.47 ал.2
от Конституцията жената майка се ползва с особена закрила от Държавата, като тя
й осигурява платен отпуск преди и след раждането. През периодът на реализиран осигурителен
риск, работодателят не заплаща нито възнаграждение на своя служител, нито
осигуровки. Това само по себе си обезсмисляло прекратяване на трудовия договор
на Д.К.. Още повече, че самото извънредно положение било гласувано едва за един
месец.
Счита, че по смисъла на чл.333 ал.5, бременна работничка или служителка,
както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро, може да
бъде уволнена с предизвестие само на основание чл. 328, ал. 1, т. 12, но не
може да бъде освободена майка, тъй като това изобщо не е предвидено в
съответната хипотеза. Не е предвидено поради факта, че за да бъде освободен
служител, той би следвало да престира своя труд срещу възнаграждение, като
настоящият случай не е такъв.
Заявява също, че основанието за обективната невъзможност, което посочва
работодателя за освобождаване на служителката си в Заповедта за освобождаване е
невъзможност да бъде „Допусната до игралната зала“, а тя не не е посещавала
игралната зала, тъй като е била в майчинство, което прави доводът за обективна
невъзможност голословен, необоснован и неиздържан логически.
Счита, че има порок в процедурата по освобождаването й. Съгласно
константната съдебна практика и в съответствие с чл.335 ал.1 от КТ,
работодателят е длъжен да издаде писмена заповед за прекратяване на трудовия
договор независимо от фактическото и правното основания за уволнението.
Заповедта трябва да се доведе до знанието на лицето, за да влезе в сила. В
настоящият случай заповедта за освобождаване не е връчвана надлежно, последната
е издадена на 31.03.2020г., но същевременно на нея пишело, че служителят се
освобождава на 01.05.2020г.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно
уволнението й и да я възстанови на заеманата преди незаконосъобразното
уволнение длъжност като „Крупие – супервайзор“. Претендира в условията на
евентуалност нетно трудово възнаграждение в случай, че не й се дължи повече
парично обезщетение поради „майчинство“ и тя не се е възползвала от хипотезата
на чл.52а КСО. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „ПОЛО
11“ АД София
представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва изцяло така предявените
искове.
Заявява,
че не оспорва, че между страните е сключен трудов договор № 497/12.04.2016г.,
по силата на който ищцата е следвало да престира трудовата си сила на място на
работа гр.Ст.Загора, ул.М.М.Кусев №7, както и че на 25.05.2018г. между страните
и сключено допълнително споразумение към трудовия договор; също, че ищцата се
намира в майчинство.
Оспорва:
твърдението, че се е опитал в телефонен разговор да „убеди“ ищцата да прекрати
договора си с него по взаимно съгласие; твърдението на ищцата, че същата не
била получила Заповедта за прекратяване на трудовото и правоотношение, което
счита, че се опровергава от самата ищца; твърдението, че прекратяването на
правоотношението настъпвало с връчване на заповедта за прекратяване, като
счита, че прекратяването на трудовото правоотношение настъпва с изтичане срока
за предизвестие, а не с връчването на заповедта, която има декларативно
действие; твърдението, че е налице незаконосъобразно уволнение на ищцата.
Заявява,
че уволнението на ищцата е извършено като част от масово уволнение на
работодателя по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на КТ при спазване на всички
установени правила и нормативи в тази насока. Счита, че с оглед на установените
в страната противоепидемични мерки посредством Заповед №РД-01-124/13.03.2020г.,
изменена и допълнена със Заповед № РД-01-154/26.03.2020г., Заповед № РД-01-
195/10.04.2020г. и Заповед №РД-01-263/14.05.2020г. и в частност забраната за
работа и посещение на увеселителни и игрални зали, се установява настъпването
на обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор от страните,
включително към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, по причина
стояща извън тяхното поведение и воля, съответно, че кумулативно са налице
всички предпоставки за прилагане на посоченото основание, а именно: настъпила
след сключване на трудовото правоотношение невъзможност за изпълнение на
работата и тази невъзможност да бъде обективна, т. е. да не е настъпила по
волята на която и да е от страните по трудовото правоотношение.
Оспорва
твърдението, че работничка майка не може да бъде освободена на основание чл.328
ал.1 т.12 от КТ. Счита, че посоченото от ищеца основание за закрила чл.333 ал.5
от КТ е неотносимо към настоящия случай и обхваща само изрично посочените в
него лица - бременна работничка или служителка, както и работничка и служителка
в напреднал етап на лечение ин-витро.
Оспорва
твърдението, че основание за издаване на заповедта била цитирам „невъзможност
ищцата да бъде допусната до игралната зала“, като заявява, че основание за
издаване на заповедта е обективната невъзможност за изпълнение на трудовото
правоотношение, поради установените с цитираните по-горе заповеди забрани и
същото било изрично записано в издадената Заповед № 849/31.03.2020г.
Оспорва
твърдението, че е налице порок в процедурата по освобождаване на ищцата поради
липсата на връчена срещу подпис заповед за прекратяване на правоотношението и
нейното издаване на дата 31.03.2020г. с влизане в сила на 01.05.2020г.
Счита,
че твърдението, че заповедта не е издадена и не е връчена на ищцата се
опровергава от самата нея, след като самата тя сама заявява, че е получила
заповедта, факт, който се удостоверява и от прилагането на същата като
доказателство към настоящата искова молба. Счита, че никъде в нормативната база
уреждаща трудовите правоотношения между две страни не фигурира изрично
изискване, върху заповедта за прекратяване на трудово правоотношение да
присъства задължителен реквизит, че същата е връчена срещу подпис на лицето.
Въпросната практиката се установява във времето в отношенията между страните по
едно трудово правоотношение единствено с цел улесняване доказването на
получаването на заповедта от нейния адресат в случай, че същият оспори нейното
получаване. В настоящия случай, с оглед твърденията в исковата молба и
приложените към същата доказателства счита за безспорно, че заповедта е
стигнала до своя адресат след прекратяване на трудовия договор с изтичане срока
на връченото на ищцата предизвестие. На следващо място счита, че не е налице
порок в процедурата по освобождаване на ищцата поради това, че заповедта влиза в
сила на 01.05.2020г. т.е. в деня на изтичане на връченото при условие на отказ
предизвестие на ищцата, а е издадена на 31.03.2020г. Никъде в нормативната база
уреждаща трудовите правоотношения между две страни не фигурира изискване и
задължение заповедта да бъде издавана едва след изтичане на връченото
предизвестие и отново връчвана на работника. Отлагането на действието на
заповедта с времето до настъпване на юридическия факт по прекратяване на
правоотношението не съставлява нарушение.
С
оглед на гореизложеното счита предявените главни искови претенции за отмяна
уволнението на ищцата като незаконосъобразно и възстановяването и на заеманата
от нея длъжност преди уволнението за неоснователни.
Заявява,
че дори при основателност на предявения главен иск и обявяване на уволнението
за незаконно, то възстановяването на ищцата на предишната и месторабота е
невъзможно, защото обектът, в който същата е престарала работната си сила е
закрит, договорът за наем прекратен и лицензът за осъществяване на дейността в
същият прекратен.
В производството по
чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово
правоотношение с работодателя.
В производството по
чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ в тежест на ответникът е да докаже законността на
уволнението.
ПРИКАНВА страните
към постигане на спогодба по делото, като им РАЗЯСНЯВА, че всяко доброволно
разрешаване на спора би било по благоприятно за тях, тъй като ще постигнат
взаимно удовлетворяване на претенциите по собствена воля, а не по волята на
съда, като освен това ще се намалили наполовина размера на дължимите държавни
такси.
РАЗЯСНЯВА на
страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат
към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра
на правосъдието.
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото следните документи: Трудов договор №497/12.04.2016г.;
допълнително споразумение №271/25.05.2018г.; Предизвестие от 31.03.2020г.;
Заповед за прекратяване на трудово правоотношение №849/31.03.2020г.; 2бр.
разписки; Болничен лист №Е20181087690; Копие от лична амбулаторна карта; копие
от трудова книжка – загл.страница и стр.12-13; 1. Заповед №РД-01-124/13.03.2020г. на M3; Заповед №
РД-01-154/26.03.202ог. на M3; Заповед № РД-01-195/10.04.2020г.; Заповед №
РД-01-263/14.05.2020г. на M3; Протокол от среща с представители на работниците
и служителите на „Поло 11“ ЕООД от 16.03.2020г.; Информация относно масови
уволнения на работници и служители на дружеството; Писмо изх.№0136/30.03.2020г.
до Агенция по заетостта; Уведомление до Агенция по заетостта за предвиждано
масово уволнение на работници и служители на „Поло 11“ ЕООД
вх.№10-01-01-131/31.03.2020г.; Протокол изх.№ПР2009128/15.05.2020г. за
извършена проверка от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ проверка
за периода 13.04.2020г. до 15.05.2020г.; Протокол от заседание на СД на „Ем Ви
Еф Холдинг“ АД за закриване на дейността на обект: игрална зала, находяща се в
гр. Ст.Загора, ул.М.М.Кусев №7, считано от 01.04.2020г.; Искане за прекратяване
срок на действие на издаден лиценз до Държавна комисия по хазарта вх.№2911/08.04.2020г.;
Споразумение /Анекс/ към Договор за наем от 26.04.2007г.
На основание чл.190 ГПК задължава ответника най-късно за съдебно заседание да представи заверено
копие от личното трудово досие на ищеца под опис.
УКАЗВА на ищцата Д.В.К.
в едноседмичен срок да уточни евентуалното си искане за присъждане на трудово
възнаграждение по размер и период.
УКАЗВА на страните
в едноседмичен срок да вземат становище във връзка с дадените указания и
доклада по делото, като направят своевременно исканията си във връзка с това,
като ги предупреждава, че при неизпълнение на указанията ще приложи чл.313 ГПК.
УКАЗВА на страните,
че ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви
в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение
срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие. Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с
исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се
явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се
гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява (чл.238 ГПК).
ДА СЕ ПРИЗОВАТ за
о.с.з. страните.
Разпореждането не
подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от
настоящото разпореждане ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. На ищеца да се връчи и препис
от писмения отговор на ответника и приложенията към него.
Делото да се
докладва в деня на постъпване на исканията на страните депозирани във връзка с
указанията и доклада.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: