Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 02.03.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично съдебно заседание на осми февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ В.
при
участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №2228 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е за делба във фазата по извършването й.
С влязло в законна сила Решение №**/13.11.2020г., постановено по в.гр.д. №2228/2020г. по описа
на ВРС, потвърдено с Решение №**/18.05.2021г., постановено по възз.гр.д. №**/2021г.
по описа на ВОС е допусната делба на
следния недвижим имот : ЖИЛИЩЕ-АТЕЛИЕ
с идентификатор ***, находящо се в гр.Варна, кв.Аспарухово, ул.“**“ №24 , с
площ от 100.53 кв.м., на две нива, при граници : на същия етаж – ***; под
обекта – ***и ***, над обекта – няма, ведно с прилежащото му избено му
помещение №11 с площ от 4.50 кв.м. и ведно с 9 кв.м. идеални части от дворното
място, цялото с площ от 293 кв.м. и 13.8973 ид.ч. от общите части на сградата между
съделители и квоти, както следва : 54 253.17/81636.34 ид.ч. за Г.З.Н., от които 27 383.81
636.34 ид.ч. придобити в СИО и 26 870/81 636.34 ид.ч. – придобити с лично
имущество по дарение и 27 383.17/81
636.34 ид.ч. за В.Х.Н. – придобити в
режим на СИО.
По делото е приета за съвместно разглеждане възлагателна претенция на В.Н. по реда на чл.349, ал.1 ГПК.
Претенцията се оспорва от насрещната страна с твърденията, че тя притежава жилище във Великобритания, където живее, като и че децата на страните се отглеждат при условията на споделено родителство след водено дело във Великобритания.
По делото са приети за съвместно разглеждане следните претенции по сметки :
С правно основание чл.127,ал.2 ЗЗД
От Г.Н. за осъждане на В.Н. да му заплати сумата от 9 148.76 лева, заплатена от него по Дог*** за кредит от 2011г., сключен със Сосиете Женерал Експресбанк АД в периода 16.01.2020г. – 09.08.2021г. Претенцията се оспорва като неоснователна от насрещната страна.
От В.Н. срещу Г.Н. за осъждането му да й заплати сумата от 17 734.15 лева, заплатена по Дог*** за кредит от 2011г., сключен със Сосиете Женерал Експресбанк АД в периода 2011г. – 2019г. и сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.05.2019г. – 01.05.2022г.
Претенцията се оспорва от насрещната страна с твърденията, че след развода двамата са живели отново заедно и Г. е правил периодично преводи към В. за погасяване на кредита в размер на около 5000 паунда. Разликата била поета от наемателите на апартамента след 2018г. Наемът бил заплащан по сметката на В..
С правно основание чл.30, ал.3 ЗС, предявена от В.Н. срещу Г.Н. за осъждането му да й заплати сумата от 312.69 лева, представляваща разходи за изграждане на стълба за второто ниво на апартамента през 2007г. и сумата от 535.68 лева, представляваща разходи за извършване на необходим ремонт на тераса през август 2017г., и двете, касаещи частта от апартамента, придобита от Г.Н. на лично основание.
С правно основание чл.72 ЗС от В.Н. срещу Г.Н. за осъждането му да заплати сумата от 1378.71 лева, представляваща увеличената стойност на имота следствие на извършени подобрения през 2007г. и месец август 2017г., изразяващи се в поставяне на ламинат, гранитогрес, окабеляване и осветление и закупуване на дървен материал за кухнята.
Съдът след като прецени събраните доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена от фактическа следното :
На 26.06.2006г. Г.Н. и В.Н. са сключили дог*** за жилищен
кредит в размер на 28 000 евро за закупуване на Ателие №3 в гр.Варна, ул.**.
С Решение №**/25.11.2009г., постановено по гр.д. №**/2009г. по описа на ВРС е прекратен брака между Г.Н. и В.Н., като родителските права по отношение на роденото от брака дете Захари Н. е предоставено на майката.
На **.2011г.В.Н. и Г.Н. са сключили дог*** за кредит със Сосиете Женерал Експресбанк АД за сумата от 27 000 евро с цел рефинансиране на кредита към Банка ДСК ЕАД.
Представено е официално копие от регистъра на документите за собственост на Великобритания, Уорингтън, съгласно което В.Н. е собственик на жилище с адрес **211, Уорингтън **ОHT от 2019г.
Представена е Заповед за устройване на деца, издадена от Семеен съд Ливърпул по отношение на децата ***Н., роден на 31.09.**. и София Н., родена на ***г., съгласно която е постановено децата да живеят с майката и е определен режим на личен контакт с децата.
Представено е споразумение от 11.01.2012г., с което В.Н. признава, че родителите на Г.Н. са му дарили сумата от 49 956 лева, с част от която е закупен апартаментът, а останалата част е инвестирана в довършителни работи по апартамента. Г.Н. е признал, че бащата на В.Н. е допринесъл със свой труд и средства в размер на 5000 лева в извършване на част от довършителните работи и е направил пълно кухненско обзавеждане. Страните са признали, че са закупили апартамента за 41 740 евро.
Свидетелката ***Н./ майка на Г.Н./ излага, че апартаментът бил закупен през 2007г. по БДС. Гипсокартонът, ламинатът, бояджийските работи, плочките били правени след това. Била сложена и стълбата от свата им, бащата на В., който бил дърводелец, но парите за материали били дадени от свидетелката и нейния мъж. Двата тогава получавали добри заплати и помагали. Сватът им бил направил и кухнята. Ламинатът бил сложен преди това от други майстори през 2007г., понеже апартаментът бил по БДС. Давали средства за ламинат, за плочки. Терасата била закупена с теракотни плочки и изолация – гипсокартон от вътрешната страна, но това го правили те. Сочи двамата се разделили през 2019г. и тогава им се наложило да правят ремонт за втори път, да сложат гранитогрес, защото жилището било на две нива и зимно време, когато духал силен вятър има се наводнявал тавана на хола на първия етаж. Ремонтът бил през 2017г. или 2018г., но двамата тогава били все още заедно. Средствата за този ремонт били техни. Тогава те работили в Англия. Двамата се развели през 2009г. и през 2011г. пак се събрали, въпреки че имали развод. Живели заедно от 2011г. до 2019г. Сочи, че от закупването на апартамента двамата с мъжа й постоянно има давали пари. Давали суми на ръка и превеждали суми и по сметка. Общата сума била около 30 000 лева. Излага, че металната конструкция на стълбата била правена от строителите.
Свидетелката Величка В.Х./майка на В.Н./ излага, че след закупуването на апартамента ремонтът бил извършен от мъжа й. Той бил дърводелец. Излага, че са плащали всички неща. Давали парите на В.. От началото й дали 5000 лева, а след това мъжът на свидетелката купувал материали. Материалите за стълбата ги закупил той с пари на В.. Плочките и паркетът били закупени от дъщеря й. Г. не бил давал пари, защото родителите му в началото дали някаква сума за първоначална вноска за закупуване на апартамента. Съпругът й не бил правил металната конструкция на стълбата, но мисли, че била правена от майстори, на които дъщеря й платила за направата на допълнителни неща. Сочи, че след развода дъщеря й направила ремонт на терасата. Извикала майстор, защото течало. Купила гранитогрес и мазилка. Г. бил съгласен с ремонта на терасата. Двамата се развели през 2009г. и след това пак се събрали да живеят заедно за две години, през които им се родило и второ дете. Г. получавал пари, но ги профуквал.
Съгласно заключението по СТЕ апартаментът е реално неподеляем като пазарната стойност на същия възлиза на 128 200 лева.
Съгласно заключението на ССчЕ размерът на задълженията по Дог*** за кредит 20.06.**г., сключен с Банка ДСК ЕАД към датата на предсрочното прекратяване на кредита 29.04.2011г. е бил 26 970.20 евро. Сумата от 27 000 евро, отпусната по Дог*** за кредит от **.2011г., сключен със Сосиете Женерал Експресбанк АД е послужила изцяло за погасяване на задължението по Дог*** за кредит от 20.06.2006г. Размерът на платените суми по Дог***а за кредит от **.2011г. за периода 2011г. до 09.08.2011г. е 35 117.51 евро. В този период В.Н. е внесла сумата от 16 293.68 лева, Г.Н. сумата от 1603.74 лева, Р. Н. сумата от 7 968.34 лева, В.Х. сумата от 408.16 лева, Й.Г.сумата от 202.04 лева, Г. Георгиев 1403.05 лева и 6480.74 лева е постъпила от TRansferwise. В същия период по банковата сметка на В.Н. са постъпвали суми от банковите сметки на Г.Н. и Радка Н., като те са в общ размер 7440 лева. По делото са приети за безспорни обстоятелствата, че лицето Г. Георгиев, от чиято банкова сметка ***о наемател на апартамента, че трансферите, извършени чрез TRansferwise са с титуляр В.Н., че ***е ***, че Величка Х. е майка на ответницата, че Йо.Г.е приятелка на ответницата.
Съгласно заключението на проведената по делото СОЕ стойността на положения ламиниран паркет от 45.70 кв.м. е 1 480.68 лева, на положената настилка гранитогрес 4.75 кв.м. е 193.74 лева, направата на кухнята е в размер на 2180 лева, доставка и монтаж на осветлени лунички 334.65 лева, изработка и монтаж на дървена стълба 950 лева, хидроизолация на открита тераса и полагане на гранитогрес от 25 кв.м. е 1627.50 лева. Увеличената стойност на имота следствие на извършените в него подобрения е в размер на 6 962 лева. Ремонтът на терасата е бил необходим, ако е имало теч в дневната на първо ниво, а изградената дървена стълба свързва първо и второ ниво на жилището.
Съдът намира от правна страна следното:
По предявените претенции с правно основание
чл.127,ал.2 ЗЗД
Безспорно се установява по делото, че по време на брака
им двамата съпрузи през 2006г. са изтеглили кредит в размер на 28 000
евро, послужил за закупуване на процесното жилище. След прекратяване на брака
им през 2009г., през 2011г. двамата са изтеглили кредит в размер на 27 000
евро, с който са рефинансирали задължението по дог***а за кредит от 2006г.
Съгласно чл. 127, ал. 1 ЗЗД доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях поравно. В отношенията с кредитора всеки от солидарните длъжници дължи цялата сума по сключения дог*** за банков кредит – главница, лихви и такси и може да се освободи от отг***ност ако общото задължение е изпълнено изцяло. Във вътрешните отношения между съдлъжниците те дължат по равно, освен ако не е установено друго от отношенията между тях. В настоящият случай не са въведени твърдения и не са представени доказателства за изключване на цитираното правило на чл. 127, ал. 1 ЗЗД – т. е. това, което е платено на кредитора се понася поравно от съдлъжниците.
Съобразно заключението на проведената по делото ССчЕ във въведения от страните период **.2011г. до 09.08.2021г. по процесния дог*** за кредит е изплатена сумата от общо 35 117.51 евро. При това положение във вътрешните отношения между длъжниците всеки от тях е следвало да погаси 17 558.75 евро в левова равностойност 34 341.94 лева. Заплащането на сума в повече от тази би довело до основателност на претенцията.
След извършване на справка по движението на кредитната сметка, обслужваща кредита вещото лице е установило, че В.Н. е внесла сумата от 16 293.68 лева, Г.Н. сумата от 1603.74 лева, Р. Н. сумата от 7 968.34 лева, В.Х. сумата от 408.16 лева, Й.Г.сумата от 202.04 лева, Г. Георгиев 1403.05 лева и 6480.74 лева е постъпила от TRansferwise. В същия период по банковата сметка на В.Н. са постъпвали суми от банковите сметки на Г.Н. и Радка Н., като те са в общ размер 7440 лева. По делото са приети за безспорни обстоятелствата, че лицето Г. Георгиев, от чиято банкова сметка ***о наемател на апартамента, че трансферите, извършени чрез TRansferwise са с титуляр В.Н., че ***е ***, че Величка Х. е майка на ответницата, че Йо. Г.е приятелка на ответницата. Съобразно горното съдът приема, че В.Н. е внесла по кредита сумата от 23 384.60 евро. От своя страна Г.Н. е внесъл сумата от 19 144.16 евро. Наемателят на страните Г. Георгиев е внесъл сумата от 1403.05 евро.
За претендирания от В.Н. период 2011г. – 2019г. по кредита е внесена сумата от общо 22 692.86 евро, от която 21 280.46 евро от В.Н. и 1412.40 евро от Г.Н.. Задължението в този период за всеки от двамата поотделно при това положение възлиза на 11 346.43 евро. От тази сума следва да се приспаднат сумите от 1412.40 евро, внесена от Г.Н., както и сумите, внасяни по банковата сметка на В.Н. от Г.Н. и майка му Радка Н. в общ размер на 7440 лева или 3804.01 евро, които при липсата на други заявени и доказани облигационни правоотношения между страните следва да се отнесе към вътрешните им отношения като съдлъжници по сключения дог*** за кредит. С оглед всичко изложено Г.Н. дължи на В.Н. сумата от 6130.02 евро или левовата равностойност от 11 982.27 лева за извършени от нея вноски по кредита в периода 2011г. до 2019г., поради и което претенцията е основателна за този размер и следва да се отхвърли като неоснователна за разликата до 17 734.15 лева.
В.Н. претендира и сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.05.2019г. – 01.05.2022г.
Съобразно чл.86 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Задължението на
ответника по чл. 127 ал. 2 от ЗЗД не е обусловено от срок /падеж на задължението/, поради
което, за да настъпи изискуемостта на задължението му, следва да е налице
получена от ответника покана за плащане /чл. 69 ал. 1 от ЗЗД/. Не се твърди /и доказва/ от ищеца, същият да е канил
ответницата да заплати процесните задължения преди подаване на иска в съда.
Поради това не е настъпила изискуемостта на задължението, поради което
ответникът не е поставен в забава за плащане и не дължи лихва за забава. Искът
с правно основание чл. 86 от ЗЗД се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Г.Н. претендира сумата от 9 148.76 лева, заплатена от него по Дог*** за кредит от 2011г., сключен със Сосиете Женерал Експресбанк АД в периода 16.01.2020г. – 09.08.2021г.
За процесния период по банковата сметка, обслужваща кредита е постъпила сумата от общо 8 160.28 евро от банковата сметка на Г.Н. и неговата майка Радка Н.. Отделно от банковата сметка на наемателя на страните Г. Георгиев е постъпила сумата от 1403.05 евро, която не следва да се взема предвид, с оглед на обстоятелството, че страните са имали общ наемател на съсобствения им имот, като следва да се приеме, че същият е погасявал задължението за двамата. От дължимата наполовина на внесената сума от В.Н. следва да се вземат предвид двете извършени от нея вноски по кредита на 05.03.2020г. и 06.04.2020г. в общ размер на 364.18 евро, при което тя дължи на солидарния длъжник сумата от 3 7155.96 евро или 7 267.78 лева, поради и което претенцията следва да се уважи за този размер и отхвърли като неоснователна за разликата до 9148.76 лева.
По претенцията за извършени подобрения от В.Н.:
Независимо от заявеното искане за увеличена стойност на имота с оглед направени подобрения от начина на заявяване на претенцията се установява, че се касае за сбор на претендирани разходи за извършени подобрения, поради и което квалификацията на заявеното се определя с правно основание чл.72,ал.1 ЗС.
Претенцията
за заплащане стойността на подобрения в недвижим имот е частен случай на
принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване. Когато подобрителят
на имота е отстранен, той обеднява за сметка на собственика, тъй като
подобренията, които са трайно прикрепени към главната вещ /имота/са нейни
принадлежности и увеличават стойността й. Разместването на имуществените блага
настъпва между собственика и лицето, което е извършило подобренията. Пасивно
легитимиран в тази връзка по иск за подобрения е лицето, което се е обогатило
респ., което е собственик на подобрената вещ към момента на обедняването.
Правата на
владелеца в хипотезата на извършени от него подобрения са да получи сумата, с която се е увеличила
стойността на имота вследствие на тези подобрения, когато е добросъвестен
съгласно чл.72 ЗС или по-малката сума между направените разноски и сумата, с
която се е увеличила стойността на имота вследствие на подобренията, в
случаите, в които се е установи, че е недобросъвестен владелец съгласно чл.74
ЗС.
Претенцията обхваща тази част от разходите, които съответстват на личните права на ответника в процесния апартамент съобразно решението по допускане на делбата.
Твърдените от ищцата подобрения – поставен ламинат, гранитогрес, окабеляване и осветление, закупуване на дървен материал за кухнята са установени при огледа на вещото лице по СОЕ. От свидетелските показания при разпита на двете майки на страните са установява, че тези подобрения са извършени през 2007г. непосредствено след закупуването на апартамента. Липсват данни подобрения да са правени в имота през месец август 2017г.
И двете разпитани свидетелки сочат, че са помагали финансово на децата си при довършителните работи по апартамента със свои средства. Такива данни и признания се съдържат и в подписаното от страните писмено споразумение през 2012г. При това положение не е налице конкретен разграничителен критерий дарените на страните средства от родителите в коя част от довършителните работи са вложени, поради и което съдът намира, че всяка от страните е вложила средства поравно респ. ищцата не следва да се компенсира за сочените от нея разходи доколкото не установява вложени лични средства в закупуването на сочените от нея подобрения.
На изложените съображения претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли.
По претенцията
за извършени необходими разноски.
Съобразно разпоредбата на чл.30,ал.3 ЗС всеки от съсобствениците следва да участва в извършването на необходими разноски за запазване на вещта.
Установява се, че бащата на В.Н. с личен труд е довършил стълбата към второ ниво на апартамента, като към поставената от строителите метална конструкция е добавил дървен материал за стъпала. Довършването на стълбата при всички случаи представлява необходими разноски, тъй като самата стълба служи за осигуряване ползването на апартамента, който е на две нива. Тази претенция се признава от насрещната страна, поради и което следва да се уважи.
По отношение на ремонта на терасата на апартамента през месец август 2017г. се установява, че същият е бил необходим такъв. Разпитаните свидетели сочат, от терасата се е наводнявал апартамента, поради и което на същата е направена хидроизолация и поставен гранитогрес. И двете сочат, че това е било осъществено от В.. Съобразно заключението по СОЕ стойността на извършения ремонт е в размер на 1627.50 лева, поради и което частта, която следва да поеме Г.Н. е 535.68 лева за притежаваната от него част от апартамента на лично основание в размер на 26 870/81 636.34 ид.ч.
По възлагателната претенция на В.Н..
Възможността делбата да бъде извършена
чрез поставяне в дял на имота на един от съделителите при бивши съпрузи е при наличието на следните предпоставки:
предмет на делбата да е реално неподеляем жилищен имот, придобит в СИО, на
съпруга да е предоставено упражняването на родителските права по отношение на
непълнолетните деца и той да няма друго собствено жилище.
По делото е безспорно установено, че имотът предмет на делбата е жилище, което е придобито частично в режим на СИО. Съгласно представените решения на ВРС и Семейният съд Ливърпул, Великобритания упражняването родителските права върху децата на страните е предоставено на В.Н.. Не е изпълнена третата предпоставка за уважаване на възлагателната претенция. Установява се, че В.Н. притежава собствено жилище във Великобритания. На това съображения претенцията й е неоснователна и следва да се отхвърли, а имотът следва да бъде изнесен на публична продан.
По отношение на начина на извършване на делбата.
С оглед обстоятелството, че предмет на делба е имот, за който се
установява, че е реално неподеляем, както и че съдът приема претенцията за възлагане в дял на същия за
неоснователна, делбата на процесния имот
следва да бъде извършена по реда на чл. 348
ГПК чрез изнасянето му на публична
продан, предвид че в настоящата хипотеза това е единственият приложим способ за
ликвидиране на съсобствеността.
Съобразно
стойността на дяловете всеки от съделителите следва да заплати държавна такса
по иска за делбата в размер на 4% върху
стойността на дела му, изчислен съобразно пазарната стойност на имота,
дадена в заключението на СТЕ, както следва Г.Н. – 3407.93 лева, В.Н.-1720.07
лева.
Всеки от ответниците по
предявените претенции по сметки следва да заплати държавна такса върху размера
на уважената част от съответната претенция, както следва
По разноските :
На основание чл.355 ГПК страните
следва да заплатят разноските по водене на делото съобразно правилото на чл.78 ГПК по съединените за разглеждане искове.
С оглед отправеното
искане в полза на В.Н. съобразно уважената част от исковете следва да се
присъдят разноските за внесен депозит за вещи лица в размер на 245.52 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 825.12 лева, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
Воден
от горното, съдът :
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на В.Х.Н., ЕГН: ********** с правно основание чл.349,ал.2 ГПК за
възлагане в дял на ЖИЛИЩЕ-АТЕЛИЕ с идентификатор ***, находящо се в
гр.Варна, кв.Аспарухово, ул.“**“ №24 , с площ от 100.53 кв.м., на две нива, при
граници : на същия етаж – ***; под обекта – ***и ***, над обекта – няма, ведно
с прилежащото му избено му помещение №11 с площ от 4.50 кв.м. и ведно с 9 кв.м.
идеални части от дворното място, цялото с площ от 293 кв.м. и 13.8973 ид.ч. от
общите части на сградата .
ПОСТАНОВЯВА да бъде изнесен на публична продан следния недвижим имот : ЖИЛИЩЕ-АТЕЛИЕ с идентификатор ***, находящо се в гр.Варна, кв.Аспарухово, ул.“**“ №24 , с площ от 100.53 кв.м., на две нива, при граници : на същия етаж – ***; под обекта – ***и ***, над обекта – няма, ведно с прилежащото му избено му помещение №11 с площ от 4.50 кв.м. и ведно с 9 кв.м. идеални части от дворното място, цялото с площ от 293 кв.м. и 13.8973 ид.ч. от общите части на сградата, като след извършване на проданта получената сума да се разпредели между съделителите в съсобствеността, определени с решението по допускане на делбата, на основание чл.348 ГПК.
ОСЪЖДА Г.З.Н., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на В.Х.Н., ЕГН: **********
сумата от 11 982.27/единадесет
хиляди деветстотин осемдесет и два лева и двадесет и седем ст./ лева, представляваща
припадаща се и дължима от него част за кредитни вноски по Дог*** за кредит от **.2011г.,
сключен със „Сосиете Женерал Експресбанк“АД, внесени по кредита в периода
2011г. до 2019г.,на основание чл.127,ал.2 ЗЗД КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата до 17 734.15 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска на В.Х.Н., ЕГН: ********** срещу Г.З.Н., ЕГН: ********** с правно основание чл.86 ЗЗД за осъждането му й да заплати обезщетение за забава за платени вноски по кредита, в размер на 3000 лева за периода 01.05.2019г. – 01.05.2022г.
ОСЪЖДА В.Х.Н., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ
на Г.З.Н., ЕГН: ********** сумата от 7 267.78 /седем
хиляди двеста шестдесет и седем лева и седемдесет и осем ст./ лева, представляваща
припадаща се и дължима от нея част за кредитни вноски по Дог*** за кредит от **.2011г.,
сключен със „Сосиете Женерал Експресбанк“АД, внесени по кредита в периода 16.01.2020г.
– 09.08.2021г..,на основание чл.127,ал.2 ЗЗД КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата до 9 148.76 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска на В.Х.Н., ЕГН: ********** срещу Г.З.Н., ЕГН: ********** с правно основание чл.72,ал.1 ЗС за осъждането му да й заплати сумата от 1378.71 лева, представляваща стойност на разходи по извършени подобрения през 2007г. и месец август 2017г., изразяващи се в поставяне на ламинат, гранитогрес, окабеляване и осветление и закупуване на дървен материал за кухнята.
ОСЪЖДА Г.З.Н., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на В.Х.Н., ЕГН: ********** сумата от сумата от 312.69 /триста и дванадесет лева и деветнадесет ст./лева, представляваща разходи за изграждане на стълба за второто ниво на апартамента през 2007г. и сумата от 535.68 /петстотин тридесет и пет лева и шестдесет и осем ст./лева, представляваща разходи за извършване на необходим ремонт на тераса през август 2017г., и двете, касаещи частта от апартамента, придобита от Г.Н. на лично основание, на основание чл.30,ал.3 ЗС.
ОСЪЖДА Г.З.Н., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на В.Х.Н., ЕГН: ********** сумата от 1070.64/хиляда и седемдесет лева и
шестдесет и четири ст./ лева, представляваща стойността на разноските в
производството по разглеждане на заявените претенции по сметки, на основание
чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В.Х.Н.,
ЕГН: ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВРС сумата от 2010.78 /две хиляди и десет лева и седемдесет и
осем ст./ лева, представляваща дължимата такса по производството за
делба и претенциите по сметки, на основание чл.355 ГПК.
ОСЪЖДА
Г.З.Н., ЕГН: ********** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 3 937.22 лева /три хиляди деветстотин
тридесет и седем лева и двадесет и две ст./
лева, представляваща дължимата такса по производството за делба и
претенциите по сметки, на основание чл.355 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от получаването
му пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: