Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 737/14.10.2021г.
Гр.Пазарджик,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПАЗАРДЖИК, осми
състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети септември, две
хиляди двадесет и първа година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОМИР
БАБАКОВ
При
секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора Д. като разгледа докладваното от съдия Бабаков административно дело номер № 186 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.203 ал.2 АПК
,във връзка с чл. 204 и сл. от АПК и чл.
1 ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба
предявена от П.Н.В.
ЕГН ********** *** , със съдебен адрес
***, офис № ..
, чрез адв. П.К. ***, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление : гр.Б.., ул. „О..“ № .. представлявана от
кмета К. Г. В. с цена на иска от 20
000,00 лв.,
представляща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от изпълнението на
Заповед №197/16.07.2015 на кмета на Община Белово, ведно със законната лихва
върху присъденото обезщетение от 25.11.2015 г./датата на изпълнение на
заповедта/ до окночателното му изплащане.
В
обстоятелствената част на исковата
молба се поддържа, че ищцата, заедно със съпруга й Л. В. са собственици
на недвижим имот в село Г.
Б.., община Белово,
находящ се на ул. „Ю..“
№.., представляващ имот с
пл. № 402 по отменения кадастрален план на с. Г.. Б..,
общ.Белово, обл.Пазарджик, целият с площ
от 472 кв.м. , ведно с построените в него жилищна сграда и две стопански
постройки. Въпреки,
че този поземлен имот никога не е бил разделян на части и е ползван винаги като
едно цяло дворно място, при изготвянето на действащата в момента кадастрална
карта на с. Г..
Б.., имотът им неправилно бил заснет и без основание бил разделен на две части: а/.имот с
идентификатор 15802.504.402, в който попада жилищната сграда, с площ от 265
кв.метра, и б/.имот 03592.5.28, в който се намирали стопанските постройки, с
площ от 234 кв.метра. Ищцата твърди, че кметът на общината бил роднина на съпруга й и
първоначално при избора му за такъв , той се зарадвал, тъй като се надявал, а
и жителите на общината очаквали
неговото успешно управление на
град Белово и на цялата община. Не такива обаче се оказали плановете на кмета
на общината К. В.. През 2015 година, няколко месеца преди да приключи мандата
му, той подписал договори за продажба, с които прехвърлил на две частни
дружества около 31 000 /тридесет и една хиляди/ декара общински земеделски
земи. С
тези договори земите на общината били продадени от кмета без търг, на няколко
пъти по-ниска цена от реалната им пазарна цена, като дни след това били ипотекирани от новите
собственици за кредит от около 11 000 000,00 лв. Двете дружества, които
тихомълком придобили общинските земи станали собственици и на всички общински
пасища и мери, където както ищцата и съпругът й, така и останалите животновъди
от беловската община пасели животните си. Разочарованието на хората от кмета В.
било голямо. Ищцата и съпругът й, както
и други жители на общината не можели да останат равнодушни и подали
жалби срещу незаконните продажби на земите на общината.Заради подадените жалби
прокуратурата започнала
разследване за умишлена безстопанственост на кмета В.. Било образувано и
гражданско дело за установяване незаконността на продажбите.Техните жалби
привлекли вниманието на обществеността върху тези незаконни
действия, но ищцата и съпругът й
не предполагал , че тези техни действия, с които изразил гражданската си и
човешка позиция, и се възпротивили
срещу неправдата, и отказът им
да подкрепи К. В. като кандидат за втори мандат, ще доведат до крайно
неблагоприятни за него и за семейството му последици - дни след преизбирането
му за кмет на общината/на 01.11.2015 г./.
Ищцата
поддържа, че през 2015 година, освен че съпругът
й се занимавал с животновъдство, работел на смени и по
трудово правоотношение в град София. На 20.11.2015г./петък/ около 10.00 ч. в дома на ищцата са пристигнали
служители от Община Белово, за да събарят двете стопански сгради в имота им,
където отглеждали животните си, защото били
незаконни. Ищцата изразила пред работниците предположението, че е станало
някаво недарозумение, но й било отговорено, че изпълняват заповед на кмета на
общината. Ищцата поискала да й бъе представена тази заповед, но заповед или
документ не били представени. Ищцата се почувствала ужасена и безсилна и се
обадила по телефона на съпруга й, който по това време се намирал в гр. София.
Докато чакала съпруга си, работниците изнесли
вече 150 бали сено и 2 куб.метра избичен
широколистен дървен материал /на талпи/
и ги извозили в посока гр. Белово. Когато пристигнал съпруга, общинските
служители заявили и на него, че изпълняват заповед за събаряне на двете
стопански постройки, но не му връчили препис от нея, отказали дори да му
покажат тази заповед. В отговор на представените от него документи за
собствеността на имота му, те заявили,
че на тях не им влиза в работата да четат нотариални актове. Виждайки с очите
си как вече започва събарянето, в отчаян опит да спре това да се случи и да
спаси животните си, съпругът на ищцата
се качил се на покрива на едната от двете сгради /сграда №2/ и стоял там
въпреки студа и лошото време, докато изпълнителите на заповедта за събаряне не
си тръгнали в края на работния ден.
Рано
сутринта на 23.11.2015г. /понеделник/ съпругът
на ищцата отишъл в гр.Пазарджик, където потърсил
съдействието на Директора на ОДМВР-Пазарджик Й. Р.. По негов съвет подал жалби
до РУ на МВР-гр.Септември, до Районна прокуратура- Пазарджик, до кмета на
Община Белово и до Общински съвет Белово. Подал жалба в Административен съд
Пазарджик срещу заповедта на кмета на Община Белово за събаряне на стопанските
постройки, по която жалба било образувано адм.дело №900/2015г. по описа на
AC-Пазарджик. Същият ден в дома им в
с. Г. Б.. отново дошли
общинските служители с техника за събаряне. Обяснили им за подадените жалби и ги помолили да си тръгнат, но това
отново не дало никакъв резултат. Разбирайки, че няма друга възможност да ги
спре, докато органите до които подал жалби вземат отношение, съпругът на ищцата отново
се качил върху покрива на сграда № 2, за да не я разрушат и да не затрупат
животните в нея. Повече от половин ден стоял на покрива на сградата в студа,
преди да си тръгнат за втори път служителите, без и този път да успеят да
съборят стопанските постройки.
На
следващия ден обаче 24.11.2015г./вторник/, за трети път бил изпратен екипа за събаряне в имота. Този ден, освен общинските служители с техниката за
събаряне, били дошли и десетина полицаи, като направили опити да започнат
събарянето на сградите пред ищцата и пред съпруга й. Виждайки нежеланието на
тези служители дори да погледнат представените доказателства за собствеността
на имота му и за образуваното вече съдебно производство за отмяна на заповедта
за събаряне, съпругът на ищцата
отново бил принуден да се качи на покрива на сградата, за да осуети
извършването на незаконно събаряне на собствените му постройки и през този
ден.През вечерите, след като се стъмвало, съпругът
на ищцата започнал да обикаля из къщите в селото
, опитвайки се да търси свободни обори , където да премести животните си. Не
намерил , защото там където имало свободни , хората не се съгласявали да му ги
отстъпят за ползване защото се бояли да
не си навлекат гнева на кмета на общината. Търсейки отчаяно изход от
ситуацията, в която бил поставен, на 25.11.2015г./сряда/ съпругът на ищцата
се срещнал със зам.-областния управител на Пазарджишка област Г. К., която след
като се запознала с представените от него писмени доказателства и след като
изслушала становището на юристите на областната управа , разпоредила да бъде
изготвено и предадено писмено становище до кмета на Община Белово с указания за
спиране на действията по събарянето на постройките до произнасянето на съда по
основателността на жалбата му срещу заповедта за събаряне. Кметът К. В. не
пожелал да вземе предвид и това становище на зам.областният управител на
Пазарджишка област и не спрял действията по събарянето.
Така
на 25.11.2015г., пред очите на ищцата и на съпругът й и на пълнолетния им син К. В., били
съборени двете им стопански сгради. Единственото, което можали да направят
преди да съборят сградите, било да развържат животните си и да ги пуснат в
двора, за да не бъдат затрупани при събарянето. От силния шум на машините и на
падащите строителни материали при разрушаването, животните съборили телената
ограда с циментови колове в края на имота и се разбягали из селото.
Селото не било голямо и хората бързо разбрали за започналото събаряне. За да
изразят съчувствието си и подкрепата си към семейството на ищеца, докато траело
събарянето дошли немалко техни съселяни
и познати. На част от тях дори били съставени актове от полицията за това, че с
присъствието си пречели на събарянето. Малко след като било започнало
събарянето, пристигнал на място и
зам.областния управител на Пазарджишка област Г. К., която лично поискала да й
бъде показана заповедта на кмета за събаряне, но и на нея такава заповед не
била показана.
На
следващият ден /26.11.2015г./, заедно със зам.областния управител Г. К. и с
Омбудсмана на РБългария М. М..
провели среща с кмета на Община Белово К. В., на която поскали той да
предостави препис заповедта за събарянето на сградите, но той отново отказал.
При
извършеното на 25.11.2015 г.събаряне на стопанските постройки, не била напълно съборена част от
бетонната плоча на стопанска сграда №2, но около две седмици след събарянето на
сградите, кметът К.В. отново бил изпратил групата си за събаряне в дома му в с.
Г. Б.., която в отсъствието
на ищцата и на съпруга й досъборила с
багер и тази несъборена част от бетонната плоча на стопанска сграда № 2 - така,
че да не може да бъде използвана по никакъв начин занапред дори и част от плочата
на тази съборена вече сграда.
Ищцата твърди, че с Решение
№583 от 02.11.2016 г. по адм.дело №900/2015г. по описа на АС- Пазарджик, съдът
отменил като неправилна и незаконосъобразна Заповед № 197/16.07.2015г. на кмета
на Община Белово, като с решение № 8722/05.07.2017г.по адм. дело №881/2017г.
ВАС оставил в сила решението на АС- Пазарджик. Предвид оспорването от страна на
Община Белово на собствеността на ищцата и
съпругът й върху имота в с.Г. Б.., в който се намирали
двете съборени стопански постройки, предявили
за разглеждане и установителен иск за собственост срещу Община Белово в Районен
съд –Пазарджик, като с Решение № 932 от
09.11.2017г. по гр.д. № 1039/2017 г.по описа на PC-Пазарджик, съдът уважил
искът им за собственост и ги
признал за собственик на реална част с площ 234 кв.м. от имот с пл. №402 по
отменения кадастрален план на с.Г.
Б.., общ. Белово. целият с
площ от 472 кв.м., която реална част неправилно е нанесена в действащата
кадастралната карта на гр.Белово, което
било потвърдено с Решение № 121 от 27.03.2018 г. по въз. гр. дело № 178/2018г.
по описа на Окръжен съд /ОС/- Пазарджик, а касационната жалба от Община Белово
срещу въззивното решение по делото не бе допусната до разглеждане от ВКС.
Ищцата
поддържа, че от изпълнението на незаконната Заповед № 197/16.07.2015г. на кмета
на Община Белово претърпял значителни имуществени и неимуществени вреди.
Исковете срещу Община Белово за
причинените му имуществени вреди завели
в АС -Пазарджик, по които предявени
искове било образувано адм.дело № 1150/2019г. по описа на AC-Пазарджик.
Постановеното Решение № 562 от 07.08.2020г. по адм.дело №1150/2019г. по описа
на AC-Пазарджик не било влязло в законна сила поради обжалването му от Община
Белово.
В настоящото производство ищцата претендира репариране
на претърпените от нея неимуществени вреди от различен характер.
Ищецата
поддържа, че още от 20.11.2015 год. започнали трудните и напрегнати дни за
нея и за семейството й. Опитите за събаряне
на стопанските сгради - в изпълнение на
заповед, която никой не искал дори да им покаже - предизвикали състояние на
силно безпокойство , от което никой не можел нито да спи , нито да се
храни. Всяка от сутрините след
20.11.2015 г. още преди да се развидели, ищцата и сина й излизали на двора, в очакване на екипа за
събаряне, за да не ги изненадат събарящите преди да са успели за изведат
животните извън постройките. Съпругът на ищцата
тръгвал за град Пазарджик, където
отчаяно обикалял по всички възможни органи и институции, за да се опита да
търси съдействие и да спре незаконното събаряне.Направили всичко което било
възможно, за да се спре събарянето на сградите в имота им, но задвижената от
кмета на общината машина на местната /и на държавната/ власт не можела да бъде
спряна.Дори полицията оказвала съдействие за изпълнението на незаконната
заповед за събаряне.
По
време на събарянето на стопанските сгради /на 25.11.2015г./,на ищцата изведнъж
й прилошало, някой от присъстващите се обадил да дойде лекар за нея. Дошъл лекар, който й дал да пие хапчета за
успокояване. Ищцата и съпругът й
по време на събарянето треперели
от вълнение, но трябвало да издържат на
това, което се случвало. От стреса и напрежението
през деня ищцата
вдигнала високо кръвно
налягане, нито можела
да разговаря с хора около нея
, нито можела
да заспи през нощта. През нощта,
плачела.
Ищцата твърди, че събитията
по събаряне на строителство били отразени
в повечето медии в областния град Пазарджик , поради което за това
събаряне разбрали не само жителите на община Белово , но и жителите на цялата
Пазарджишка област. Пред всички тях ищцата
и съпругът й били представени като закононарушители.
След събарянето и след медийното му отразяване , всички хора от общината ,
които познавалали ищцата и съпругът й, а
и тези които не ги познавали гледали вече на тях
като на хора, на чиито проблеми са дошли
от неспазването на закона. Били представени
като закононарушители, които били справедливо санкционирани от кмета. Бил
сринат авторитета им, хората ,с които общували, започнали да странят от тях.
Ищцата започнала да се чувства
подтисната
от това, което се случило, започнала
да отбягва срещи с хората. Съпругът й приел най- тежко случилото се- вече
не бил същия, не виждал смисъл да се бори. Дмата ззагубили вярата си в
справедливостта и не вярвали на нито една от
институциите в държавата. Преживявали
отново и отново всичко, което се случило през ноемврийските дни на 2015 г.
Станали раздразнителни и лесно избухливи, както в отношенията
помежду им така в отношенията си с другите хора.
Действията
по изпълнение на незаконната заповед, ги лишили от възможността да отглеждат животни и да развиват бизнеса заедно с техния син К., а поради
смъртта на четири животни загубил и част от полагащите му се субсидии от МЗХГ.
Ищцата поддържа, че техният син К. преживял всичко заедно с тях. Ищцатата усещала огорчението и
разочарованието му и гледала с тревога ,
както и той страда и се затваря в себе си. В
резултат на тези събития, той решил да замине в чужбина да живее и
работи. Ищцата страдала за наранената чест на съпруга й като личност и като глава на семейството им. За разлика от
широкото разгласяване на събарянето на незаконите постройки , отмяната на
заповедта на кмета не намерила никакъв отзвук в публичното пространство. И до
сега много от нейните
съграждани вярвали, че ищцата и съпругът й
са наказани
справедливо от кмета
В..
Воденото
на всички тези съдебни дела, също
било свързано с напрежение и безпокойство за ищцата и семейството й. От силния стрес, тя повишила кръвното налягане, което не
можеа да свали и до момента. Състоянието на тревожност и напрегнатост още не можело да се преодолее напълно.
Поддържа , че вече пет години от тези събития , в него често се връщат
спомените от които не може да избяга. Видяла
как един кмет на община без законово основание може да разруши собствените му
сгради и да поругае пред всички хора ,
неговото достойнство и достойнството на неговите близки. Видял как държавата и
институциите, не могат да помогнат на
човек, който иска да защити със законни средства собствеността и
семейния си бизнес. Не могли да спрат и сина си , който искал да избяга далече
от това място , където цари беззаконие и където не вижда надежда , че може да
се помени нещо.
Водима от изложеното ищцата
моли съда да постанови съдебно решение, с което бъде осъдена ответната община
да му заплати сумата в размер на 20000,00 лв. , представляваща обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди
от изпълнението на Заповед № 137 /16.07.2015 г. на кмета на Община Белово,
ведно със законната лихва считано от 25.11.2015 г. /датата на изпълнение на
заповедта / до окончателното изплащане. Сочат се доказателства и се претендират
съдебно- деловодни разноски.
В
съдено заседание, ищцата
чрез своят процесуален представител
адв. К.
поддържа исковите претенции и моли същите да бъдат уважени.
Ответникът
чрез своят процесуален представител е представил писмен отговор, в който
оспорва претенцията по основание и размер. Поддържа се, че претенцията е силно
завишена, не е справедлива и клони към неоснователно обогатяване.
Сочат
се доказателства и се претендират съдебно- деловодни разноски.
В
съдебно заседание отвтникът се
представлява от адв. Д., която признава иска по основание, но го оспорва по
размер. Твърди, че ните интензитетаа нито продължителността на вредите са
толкова много, че да обосноват претендирания размер.
Представителят
на ОП Пазарджик дава мотивирано заключение за основателност на предявените
искове , като по отношение на техния размер , моли съдът да се произнесе по
справедливост.
Административен
съд Пазарджик, след като прецени допустимостта на исковата молба и изложените в
нея доводи, както и възраженията на ответната страна и на представителя на
прокуратурата и след анализ на данните
по делото, приема следното:
По делото не са спорни
обстоятелствата, че ищцата и съпругът й са собственици на
недвижим имот в село Г.
Б.., община Белово,
находящ се на ул. „Ю..“
№ .., представляващ имот с
пл. № 402 по отменения кадастрален план на с. Голямо Белово, общ.Белово,
обл.Пазарджик, целият с площ от 472
кв.м., ведно с построените в него
жилищна сграда и две стопански постройки. При изготвянето на действащата в
момента кадастрална карта на с. Г.
Б., имотът бил заснет и
бил разделен на две части. Безспорно е , че с влязло в сила съдебно
Решение № 932 от 09.11.2017г., постановено по гр. дело № 1039 по описа на
Районен съд Пазарджик за 2016г. е прието за установено, че Л. А.В. е собственик
на реална част с площ 234,00кв.м. от имот с пл. № 402 по отменения
кадастрален план на с. Г.
Б., общ. Белово, обл.
Пазарджик, одобрен със Заповед №8 от 11.01.1994г., целият с площ от
472,00кв.м., която реална част неправилно е нанесена в действащата
кадастралната карта на гр. Белово, като самостоятелен имот с идентификатор
03592.5.28 с площ 234,00кв.м., местност „С..
П..“, трайно
предназначение на територията: земеделска земя, при съседни поземлени имоти:
03592.5.126, 03592.5.112, 03592.5.18, 15802.504.402 и 15802.504.9563 и
неправилно е записана в кадастралния регистър като имот собственост на Община
Белово.
Безспорно е също така, че
на 06.07.2015г., от Главния архитект на
Община Белово и от служител „УТС, НС и архив“ в Община Белово е била извършена
проверка на въпросния имот и построените в него сгради. Съставен е Констативен
акт № 1 от същата дата, в който е посочено , че
извършителя на строежа е неизвестен, а констатираното нарушение е по чл.
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тоест сградите са осъществени без одобрени инвестиционни
проекти и/или без разрешение за строеж.
Въз основа на тези
констатации е издадена Заповед № 197 от 16.07.2015г. на Кмета на Община Белово,
с която е наредено да се премахне незаконен строеж : Едноетажна сграда № 1
(03592.5.28.1) с размери 6,00м./4,00 м.двуетажна сграда № 2 (03592.5.28.2) с
размери 8,00м./4,60 м., намиращи се в поземлен имот с идентификатор 03592.5.28
по кадастралната карта на гр. Белово, землище Белово, местност „С.. П..“.
Представен е план- разстановка на РУП Септември за
гарантиране на обществения ред, безопасност на движението и недопускане на
принудителното изпълнение на незаконен
строеж, чието премахване е постановено в Заповед
№ 197 от 16.07.2015г. на Кмета на Община Белово.
С Решение № 583 от
02.11.2016г., постановено по адм. дело № 900 по описа за 2015г., ПзАС е отменил
изцяло оспорената пред него заповед. Този съдебен акт е оставен в сила с
Решение № 8722 от 05.07.2017г., постановено по адм. дело № 881 по описа на
Върховния административен съд за 2017г.
Видно от решение № 562/7.8.2020 г. на Адм. съд Пазарджик
по адм. д. 1150/2019 г., Община Белово е
осъдена да заплати на съпруга на ищцата Л. В. сумата от 57 444 лв. обезщетение
за претърпени имуществени вреди, както и съответните обезщетения за забавено
плащане в резултат на отменена с влязло
в сила съдебно решение Заповед № 197 от
16.07.2015г. на Кмета на Община Белово. След извършена служебна проверка се установи,
че това решение е оставено в сила с решение №8993/03.08.21 г. на ВАС по адм. д.
12278/20 г.
Не е спорно и се установява, че съпругът на ищцата
Л. В. и нейния син К. Л. В. са
регистрирани като земеделски производители считано от от 21.03.2015 г.
По делото е представено
удостоверение за наследници на Л. В., починал
на 04.04.21 г.
Представен е протокол от
04.12.2015 г. за загробване на четири броя говеда полуразложени с посочени в
протокола номера на ушни марки, съставен в присъствието на четиричленна комисия
и с участието на собственика Л. В..
Представена е справка от БАБХ за наличните животни в ОЕЗ,
собственост на Л. В. към 20.11.2015 г.
Представена е Заповед № 273/25.06.2013 г. на кмета на
Община Белово, за изземване на земеделски земи, собственост на общински
поземлен фонд от ползвателя Л. В., който
ги владее и ползва без правно основание.
Представено е удостоверение от гл. Архитект на Община
Белово, че в периода 2015-2020 г. не е подавано заявление до Община Белово за
издаване на разрешение за възстановяване на процесните селскостопански
постройки, като не са одобрявани строителни докуменит за същите.
Представена е метеорологична справка за максималните и
минимални дневни и нощни температури, както и за скоростта на вятъра в с. Г.. Б.. за периода 25.11.2015-30.11.2015
г.
От представените по делото писмени
доказателства – два
броя етапни епикризи на името на ищцата
П.В. се установява, че поради артериална хипетрофия, същата е на поддържаща
терапия с антихипертензивни препарати, като д-р. Г. е преценила, че причина за
това е причинен психострес по повод на събаряне на сграда до дома й. От
представените два броя етапни епикризи на К. В. е установена артериална
хипетрофия и диабет 2 тип, проворкиран от преживян психострес. Същият е на
поддържаща терапия с антихипертензивни препарати, като издателят на
епикризата д-р. Г. е преценила, че
причина за това е причинен психострес по повод на събаряне на сграда до дома
му.
По делото като свидетел е разпитана
дъщерята на ищцата- Н. В.. Същата разказа пред съда, че живее в Лондон от 20 г.
Родителите й отглеждат животни откогато се помни. През 2015 г., майка й се
обадила по телефона и й разказала подробно за сърцераздирателните събития по повод на бутането на сградите. Тези
събития продължили около 2 седмици и причината за тях според свидетелката бил
опитана баща й да се бори срещу разпродажбата на беловските земи. За събитията
научавала онлайн, те били отразявани и медийно. З двамата й родители този стрес
причинил много безсънни нощи, депрасия. Родителите й изведнъж рухнали, остарели,
съветвали ги да не се връщат в България, да си гледат живота и да са щастливи в
чужбина. Събитията имали връзка и със заминаването на средния й брат за Англия.
Майка й не преодоляла високото кръвно и до днес.
Свидетелката E.. П. заяви пред съда, че се познава с ищцата от 10
години и двете поддържат близки приятелски отношения. По време на процесните
събития, свидетелката заварила ищцата да държи железните дръжки на вратата, за
да не допусне багера да бутне постройките.
Легнала пред камиона, но полицаите я издърпали и така вдигнали два
камиона от плевнята им с храна за животните. Съпругът на ищцата ходел по
институциите да пуска жалби, синът им се качвал на покрива. Събитията се
отразили мн зле на ищцата. Тя била изнервена, паднали й зъбите от притеснение,
не спяла добре. Имала 200 кръвно, заради което викали лекар два пъти. Двамата
със съпруга й се ползвали с мн добро име, но в резултат на събитията, , мн
близки решили, че те са виновни за незаконно строителство. Ищцата загубила и
доверие към институциите. Свидетелката поясни, че в резултат на действията на
по премахване на сградите, , едната част от сградата и покрива били съборени, а
всички останали помещения са с пропукани стени и не могат да се използват за
прибиране на животните. По време на събитията, животните били пуснати навън, на
пътя, а по- късно четири крави умрели в гората. От тогава сем. В. гледали по-
малко животни, защото нямали къде да ги преберат.
В съдебно заседание са разритани и
свидетели посочени от ответната страна. Свидетелят Т. поддържа, че в качеството
си на шофьор и домакин на общината присъствал на действията по изпълнение на
заповедта, тъй като той превозил част от служителите на общината. Дори до момента стояла плочата, премахната била само
ламарината и дървената конструкция. Към момента на събарянето, по- голяма част
от животните били пуснати безстопанствено. След събарянето на сграда и до
момента в нея се отглеждали животни, въпреки, че ремонт не бил правен. Децата
на В. живеели от много години в Англия. Той не знаел, че заповедта за
премахване на строежа била обявена за незаконна.
От показанията на св. П. С. се
установи, че същата като отговарящ за незаконното строителство в Община Белово,
била участник в съставянето н аконстативния протокол. Преди събарянето на
сградите имало разправии, не станало веднага, на на втория и третия ден. Нямало
реално събаряне на сградите, било бутнато едно ъгълче и покрива частично.
Плочата останала под покрива, имало дървена конструкция. Другата спостройка
въобще не била пипната. В сградата след събарянето продължили да се отглеждат
крави.
За изясняване на спора от
фактическа страна по делото е изслушано заключение на изготвената съдебно-
ветеринарна експертиза. От заключението на ВЛ Я. , във връзка и с представена и
неоспорена от страните метеорологична справка
и документи за земеделски производител, безспорно се установява, че
наличните към процесните събития животни отглеждани от ищеца са били десет
крава и два бика с ушни идентификационни марки. За процесния период 25.11.2015
г. до 28.11.2015 г. денонощните температури не са падали под нула градуса и не
е бил регистриран силен вятър, но е валяло непрестанно. Заключението на
експерта е, че животните са преживели стрес от събарянето на селскостопанските
постройки, оставайки на открито под дъжда без възможност да се аклиматизират и
без храна и това е дало негативно влияние върху физеологичното им състояние.
От
заключението на вещото лице К., което
съдът цени като компетентно изготвено и надлежно мотивирано се установява, че
предприетите от Община Белово действия са довели ищеца В. до постоянен стрес от
психосоциален характер. Те искала
да обясни на всички, че постройките са законни и притежава документи за тях ,
но разбирал, че хората които го познават не знаят , в какво да вярват. Усетила, че другите не желаели
да общуват с нея,
особено семейства, които имали близки работещи в ответната община. Започнала
да се затваря в себе си.
След събарянето на постройките, В. изпаднала в състояние на стрес с
богата невротична симптоматика- подтисната, вдига високо кръвно, с депресивни мисли,
не може да спи, събужда се нощем, често получава главоболие. Многократното
преработване на събитието, засилвало цялата симптоматика. У В. се наблюдават симптоми на повишена тревожност, хиподепресивно състояние на личността.
Преживявала
тревожност, която включва всички степени на усещането за несигурност – нервна
напрегнатост , угриженост без видими причини, чувство на безпомощност, стегнатост, неопределено усещане за неблагоприятен изход. Изживява
психотравмиращи емоции и от смъртта на съпруга си.
По делото са представени и множество неотносими към правния спор доказателства, които съдът не подлага на
подробен анализ, тъй като същите са доказателствено ирелевантни.
При тези фактически данни от правна
страна съдът приема следното :
Така предявените обективно съединени искове от П.В.
*** са процесуално допустими, тъй като са подадени от надлежна активно легитимирана
страна. Неоснователно е
възражението, че ищцата не е собственик на постройките, тъй като подобен довод
би бил релевантен по отношение на евентуален иск за имуществени вреди.
Неимуществени вреди може да претендира всяко лице, претърпяло негативни последици
от незаконосъобразен административен акт. От обстоятелствената част на исковата
молба е видно, че се претендира обезвреда от претърпени неимуществени вреди, а
изложените в този процесуален документ факти дава достатъчно основание да се
приеме, че е налице правен интерес от търсената защита. Искът
по чл. 1 ал.1 ЗОДОВ е осъдителен и интересът от него е налице, всякога когато
ищецът твърди, че притежава изискуемо притежание против ответника , което
последният не удовлетворява. Дали вземането на този ищец против този
ответник съществува и дали то е изискуемо, е въпрос не на допустимост, а на
основателност на предявения
иск. На този въпрос ще се отговори при разглеждане на исковата претенция по
същество, за което в настоящия случай са налице необходимите процесуално-
правни предпоставки.
Без
значение за отговорността на ответника по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ по отношение на
ищцата е е дали съпругът на ищцата е предявил искови претенции на същото правно
основание и дали те са уважени.
По
съществото на спора.
За
да се ангажира отговорността на общината по реда на чл. 203 и сл. от АПК,
следва да са налице кумулативно предвидените от законодателя в разпоредбата на
чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на административен орган на държавата/общината или длъжностно
лице ; 2. незаконосъобразните актове, действия или бездействия да са извършени
при или по повод административна дейност; 3. вследствие актовете, действията
или бездействията на административните органи или длъжностните лица да са
причинени вреди на граждани или юридически лица ; 4. вредите да са в пряка
причинна връзка с незаконосъобразния акт, респ. поведение на
администрацията.
В
настоящото производство е безспорно установено, а и не са спори, че е налице първия елемент-
наличието на първия от елементите на посочения по-горе фактически състав – а
именно – незаконосъобразен акт, признат за такъв и отменен с влязло в сила
съдебно решение.
Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. От
цитираната разпоредба се налага извод, че елемент от състава на отговорността по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е наличието на причинна връзка между действието и
бездействието и настъпилата вреда. Причинната връзка следва да е пряка и
непосредствена. Съдебната практика на ВАС приема, че пряката последица означава
директно въздействие върху правната сфера на увредения, тоест увреденото
лице не би претърпяло вредите, ако не бе
незаконосъобразния административен акт и ако административния орган или
длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под вреди следва да се
разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима
последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и
непосредствени, тоест да са настъпили на място и по време, следващо
противоправния резултат.
В настоящия случай с исковата
молба се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди. След анализ
на събраните в настоящото производство доказателства, съдът намира тези доводи
за доказани по отношение на основанието
на заявената осъдителна искова претенция. Безспорно се установява, че поради
незаконосъобразна заповед на кмета на общината, ищцата е претърпяла неблагоприятни
последици от морален , емоционален, социален и не на последно място –
здравословен характер.
Справедливостта, като критерии
за определяне паричния еквивалент на моралните вреди , включва винаги конкретни
факти , относими към стойността, която засегнатите права са имали за своя
притежател.В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие , а тя следва да се изведе от преценката на конкретните
обстоятелства. В случая съдът счита, че следва да вземе предвид следните обективни характеристики – характер и степен
на увреждане, начин и обстоятелства , при които е получено, последици ,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения , обществено и
социално положение.
В случая всички обсъдени
по-горе доказателства сочат недвусмислено за увреждане с висока степен на
интензивност – касае се за
драматично събитие, което е оставило силен емоционален отзвук у ищцата.
Увреденото имущество е жизнено
необходимо за основното битие на семейството- отглеждане на животни. Ищцата е
реагирала особено драматично на опитите да бъдат съборени постройките, като дори
е поставяла в опасност физическата си неприкосновеност, лягайки пред
строителната техника. Самите събития не са били инцидентни, развили са са в
рамките на дни, изпълнени с мъчителна тревога и безпокойство освен за
имуществото, така и за животните, които семейството е било принудано да пусне
свободно на пътя. Семейството е с
авторитет, а публичното му унижение и безрезултатните
му опити да защити собствеността и семейството си , са станали известни на
широк кръг от лица, включително и чрез медийното му отразяване. Резултатите
от преживения от ищцата
стрес са обективно последвали и са доказани в настоящото производство –
депресия , тревожност , несигурност, раздразнителност , постепенна изолация и
самоизолация. Към стреса и тревогите от преживяното унижение и безсилие, се е
прибавило и притеснението за имуществото – животни които, семейството е отглеждало, а и притеснението и тревогата за членовете на неговото семейство – дете и съпруг. Безспорно
констатирано е постоянно влошаване на здравословното състояние на ищцата,
свързано с поддържане на постоянна хипертония, което е пряка и непосредствена
последица на незаконното увреждане /в този смисъл са двете етапни епикризи,
приети като доказателства по делото/. Тук следва да се отбележи, че тези два
броя епикризи не са надлежно оспорени по реда на чл. 193 и сл. от ГПК от
ответника и наведените твърдения в становището и писмената защита за тяхната
процесуална негодност не могат да бъдат споделени. Впрочем, за трайно влошаване
на здарвословното състояние на ищцата свидетелства и св. П. и св. Н. В.. Отделно
от това на ищцата се е наложило да търпи тези неблагоприятни последици в един
продължителен период от време / до отмяна на заповедта около две години, но с
продължаващо във времето действие и до настоящия момент / и по време на няколкото съдебни дела, които семейството е било принудено да води, за да защити
своите законни права и интереси. Вземайки предвид посочените по-горе критерии и
установените по делото факти за вида , интензитета и продължителността на претърпените от ищцата неимуществени вреди, съдът намира , че за репариране на причинените
й неимуществени вреди,
ответната община следва да й заплати
обезщетение в размер на 4 000 ,00 лв. Като база за
определяне на паричния еквивалент на неимуществените вреди според установеното
съдебна практика следва да служат още икономическите условия, стандарта за
живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към
датата на увреждането. От друга страна размерът на обезщетението не следва да
бъде и източник на неоснователно обогатяване
на ищцата. Това е така, доколкото въпреки силния негативен отзвук на
събитието върху емоционалното състояние на ищцата и семейството й, обективния
резултат от увреждането не сочи на разрушаване на цялото имущество- от
показанията на разпитаните свидетели се установи, че въпреки частичната им
увреда, помещенията са се използавли по предназначение от стопаните и след изпълнение на заповедта.
Също така е вярно, че събитията са се отразили негативно на животните, които са
отглеждани от семейството, но претърпените от животните негативни преживявания
не подлежат на самостоятелно репариране в настоящото производство. Безспорно е,
че е констатирана смъртта и загробването
на четири броя крави, но тяхната обезвреда
следва да бъде раелизирана чрез предявяване на отделен имуществен иск. Вземайки
предвид доказателствата по делото и ръководейки се от тези критерии за
справедливост съдът приема, че над този размер исковата претенция се явява
недоказана и поради това неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
С оглед частичната
основателност на главния иск, съдът
установява частична основателност и на
акцесорната претенция на ищеца за заплащане на лихва за забава ,като според
Тълкувателно Решение № 3 от 22.04.2005 г., по гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС
при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и
съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението,
както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за
неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят
унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното
издаване. В разглеждания казус отмяната на заповедта на кмета на общината като
незаконосъобразна , е станало с
решението на ПзАС , влязло в законна сила на 05.07.2017 г. , т.е. това е началната дата, от която може
да се търси обезщетение за забава. Извън този период – или считано от датата на
увреждането така както се претендира в исковата молба – от 25.11.2015 г. –
исковата претенция се явява неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
В
становището към исковата молба, процесуалният представител на ответника е
направил своевременно възражение за погасяване на законната лихва върху
евентуално присъденото обезщетевние по давност. Съгласно
разпоредбата на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и
договорите вземанията за лихви се
погасяват с изтичане на 3-годишна погасителна давност, считано от датата на
изискуемост на главното вземане, а, видно от т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г.
на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК началният момент на дължимост на
законна лихва върху обезщетението за вреди е влизане в сила на съдебното
решение, с което се отменя като унищожаем административния акт, от който се
претендират вредите. Този съдебен акт е
влязъл в законна сила, както вече се посочи на 05.07.2017 г. , а исковата молба
за присъждане на обезщетение по ЗОДОВ за
претърпени от отменената заповед вреди е подадена на 25.11.2020 г. в
деловодството на ПзОС/откъдето е изпратена по компетентност/- т.е вземането за
лихви по отменената заповед е погасено по давност за периода
05.07.2017-24.11.2020 г. и претенцията в исковата молба досежно този период е
неоснователна. Пърху присъдената сума от
4000 лв. се дължи законна лихва, считано от 25.11.2020 г. до окончателното й
изплащане.
Според
разпоредбата на чл. 10 ал.3
изр.1 от ЗОДОВ,
при частично уважен иск, съдът следва да осъди ответника за заплати разноските в производството, както и
заплатената държавна такса. Тези разноски са направени от ищцата и се
констатират, съгласно представения списък за разноски по чл. 80 от ГПК в размер
на 850 лв. за експертизи и 10 лв. за държавна такса. Неоснователна е
претенцията на ищцата за заплащане на сумата от 10 лв. за съдебни
удостоверения, тъй като това са направени разходи във връзка с водене на
производството и не подлежат на присъждане отделно от претенцията за заплатен
адвокатски хонорар. Оттам нататък, съгл. чл. 10 ал.3 изр.2 от ЗОДОВ съдът
осъжда ответника за заплати и авокатски хонорар съразмерно на уважената част от
иска- при претендирана и доказана сума от 1150 лв., се дължат 230 лв.
Ответникът, съгл. чл. 10 ал.4 от ЗОДОВ също има право на разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска- в случая при
претендирана сума от 1250 лв. му се дължат 1000 лв. Неоснователно е искането за
заплащане от страна на ответника на сумата от 200 лв. внесен депозит за вещо
лице, защото както вече се посочи, разноските в производството, съобразно
постановения резултат се поемат от ответника и тази сума следва да остане за
негова сметка.
По компенсация, Община Белово следва
да бъде осъдена да заплати н ищцата сумата от 90 лв. разноски.
Воден
от горното Административен съд – град
Пазарджик, осми състав :
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ОБЩИНА БЕЛОВО, обл.Пазарджик, ЕИК ..
със седалище и адрес на управление : гр.Б..,
ул. „О..“ № .. представлявана от
кмета К. Г. В. да заплати на П.Н.В.
ЕГН ********** ***, чрез адв. П.К. от
ПАК сумата в размер на 4000,00/четири хиляди/ лв.
представляваща обезщетение за претърпяна от него неимуществена вреда ,
причинена му от постановения незаконосъобразен административен акт материализиран в заповед № 197 / 16.07.2015
г. на Кмета на Община Белово , ведно със законната лихва , считано от 25.11.2020 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенциите над размера от 4000,00 лв. до
претендирания в исковата молба размер от 20
000,00 лв., както и за лихва за забава извън посочения
по-горе период – като неоснователни.
ОСЪЖДА
ОБЩИНА БЕЛОВО, обл.П…,
ЕИК .. със седалище и адрес
на управление: гр.Б..,
ул. „О…“ № .. представлявана от
кмета К. Г. В. да заплати на П.Н.В.
ЕГН ********** ***, чрез адв. П.К. от ПАК по компенсация сумата от 90 /деветдесет/ лв. разноски
Решението
е неокончателно и подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14-дневън срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: (П)
Решение
от 23.6.2022г. по Административно дело 1160/2022 Върховен административен съд
Решение № 6221 от
23.06.2022 г. на ВАС София, Трето отд. по адм. д. № 1160/2022 г. - ОТМЕНЯ Решение
№ 737/14.10.2021 г., постановено по адм. дело № 186/2021 г. по описа на
Административен съд Пазарджик В ЧАСТТА, с която е отхвърлена претенцията за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за претърпяна от нея
неимуществена вреда, причинена й от постановения незаконосъобразен
административен акт материализиран в заповед № 197/16.07.2015 г. на Кмета на
Община Белово, за периода 25.11.2017 г. – 25.11.2020 г. като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община
Белово да заплати на П. Н. В. обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата от 4 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпяна от нея неимуществена вреда, причинена
й от постановения незаконосъобразен административен акт материализиран в
заповед № 197/16.07.2015 г. на Кмета на Община Белово, за периода 25.11.2017 г.
– 25.11.2020 г.
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 737/14.10.2021 г., постановено по адм. дело № 186/2021 г. по описа на
Административен съд Пазарджик в останалата част.
Решението е
окончателно.