Р Е
Ш Е Н И Е
№ 289
гр.
Враца, 10.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, V състав в открито съдебно заседание на 19.06.2019 г. /деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година / в
състав:
АДМ.
СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при
секретаря: СТЕЛА БОБОЙЧЕВА като разгледа докладваното от съдия
РАДЕНКОВА, адм.д. № 328 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 59б, ал. 3 от ЗЗО.
Образувано е по жалба на „П.Ч. ****“ ЕООД ***, представлявано от управителя
П.Ц.Б. против Заповед №РД-09-91/21.02.2019г. на Директора на РЗОК – Враца, в частта й по т. І, с която на
жалбоподателя е отказано сключване на допълнително споразумение към договор
№060369/25.05.2018г. за оказване на болнична помощ по Клинични пътеки (КП):
№47 Лечение на декомпенсирана хронична дихателна недостатъчност при болести
на дихателната система с механична вентилация;
№78.2 Диагностика и лечение на декомпенсиран захарен диабет при лица под 18
години;
№106.1 Диагностика и лечение на токсоалергични реакции при лица над 18
години;
№106.2 Диагностика и лечение на токсоалергични реакции при лица под 18
години;
№107 Диагностика и лечение на отравяния и токсични ефекти от лекарства и
битови отрови;
№108 Диагностика и лечение на фалоидно гъбно отравяне;
№114 Интензивно лечение на коматозни състояния, неиндицирани от травма;
№115 Интензивно лечение при комбинирани и/или съчетани травми от Приложение
№17а към НРД за МД за 2018г.
Твърди се, че заповедта в оспорената й част е
неправилна, необоснована и незаконосъобразна, като постановена в несъответствие
с целта на закона, по подробно изложени в жалбата съображения. Иска се отмяната
й.
Изложени са твърдения, че констатациите на
АО, че клиничните пътеки, предмет на АА са изпълнявани на територията на РЗОК –
Враца по договор с НЗОК от други лечебни заведения не е мотивиран и подкрепен с
доказателства – не е посочено кои лечебни заведения, по кои от процесните
клинични пътеки са отчели пред ответника реално извършвана дейност през 2018г.,
както и отказаните КП да са реално изпълнявани от ЛЗ, в чиито договори са били
включени.
Ответната страна - Директор на РЗОК, гр. Враца, чрез
процесуалния си представител * Е.Р. оспорва жалбата, с твърдения, че по
отношение на жалбоподателя са налице предпоставките за прилагане на
ограниченията по § 10, ал. 2 от ПЗР на ЗБНЗОК за 2019г. и § 107, ал. 2 от ПЗР
на Договор № РД-НС-01-1-2/27.12.2018г. за изменение и допълнение на НРД за МД
за 2018г. и постановяване на отказ по подаденото заявление за сключване на
допълнително споразумение към Договор № 060369/25.05.2018г. за процесните КП.
По
делото са събрани писмени доказателства.
Изпратено е заверено копие на административната преписка.
Административен
съд Враца след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Лечебното заведение-жалбоподател е
изпълнител по Договор № 060369/25.05.2018г. за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки – л. 137 и сл. от делото.
Със Заявление, вх.
№29-02-125/31.01.2019г., за сключване на допълнително споразумение към Договор
№ 060369/25.05.2018г., ЛЗ е кандидатствало за сключване на допълнително
споразумение по КП по приложение №9 към чл. 1 от Наредба №3 от 20.03.2018г. за
определяне на пакета от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, сред
които и процесните осем КП.
Видно от Протокол №5/21.02.2019г.
(л. 120 и сл. от делото), комисия, определена със Заповед №
РД-09-29/14.01.2019г. на Директора на РЗОК – Враца – л. 14 - 16, е извършила
проверка на подадените в срока по чл. 23а, ал. 1 от НРД МД за 2018г. заявления
и документи за сключване на договори/допълнителни споразумения с НЗОК, чрез
Директора на РЗОК-Враца. По отношение на жалбоподателя комисията е
констатирала, че ЛЗ в срок е отстранило непълноти на представените документи,
от страна на управителя на ЛЗ е отказана заявената КП №151 и е поискано * М. да
не се вписва в приложение №1 щъм договора, тъй като няма да извършва дейност в
ЛЗ по КП и АПр.
В т. 3.1 от цитирания Протокол комисията е мотивирала
констатациите си за наличие на основания за отказ за сключване на Допълнително
споразумение към Договор № 060369/25.05.2018г. по КП №47 Лечение на
декомпенсирана хронична дихателна недостатъчност при болести на дихателната
система с механична вентилация; №78.2 Диагностика и лечение на декомпенсиран
захарен диабет при лица под 18 години; №106.1 Диагностика и лечение на
токсоалергични реакции при лица над 18 години; №106.2 Диагностика и лечение на токсоалергични
реакции при лица под 18 години; №107 Диагностика и лечение на отравяния и
токсични ефекти от лекарства и битови отрови; №108 Диагностика и лечение на
фалоидно гъбно отравяне; №114 Интензивно
лечение на коматозни състояния, неиндицирани от травма; №115 Интензивно лечение
при комбинирани и/или съчетани травми от Приложение №17а към НРД за МД за
2018г.
Приела е, че тези
КП не са били договорени от „П.Ч.****“ ЕООД *** през 2018г. по НРД
за МД за 2018г.; цитираните КП са изпълнявани на територията на РЗОК – Враца по
договор с НЗОК от др. ЛЗ за болнична помощ (БП), които ЛЗ са заявили отново
през 2019г. за изпълнение по договор с НЗОК същите клинични пътеки.
Със Заповед №РД-09-91/21.02.2019г. на Директора на РЗОК – Враца, в частта й по т. І, на жалбоподателя е
отказано сключване на допълнително споразумение към договор
№060369/25.05.2018г. за оказване на болнична помощ по КП
№47; №78.2; №106.1;
№106.2; №107; №108; №114 и №115. Мотиви
за издаване на Заповедта са възприетите от комисията констатации, обективирани
в Протокол №5/21.02.2019г., а като основание за издаването и
са посочени разпоредбите на § 10, ал. 2 от ПЗР на ЗБНЗОК за 2019г. и § 107, ал.
2 от ПЗР на Договор № РД-НС-01-1-2/27.12.2018г. за изменение и допълнение на
НРД за МД за 2018г.
Отказът е бил оспорен по
административен ред, като със Заповед № РД-09-388/28.03.2019г., Управителя на
НЗОК е потвърдил Заповед
№РД-09-91/21.02.2019г. на Директора на РЗОК – Враца.
Видно от справка, без дата,
изготвена от Началник сектор КБПА и подписана от Директора на РЗОК гр.Враца, л.
209, с **** „Х.Б.“ АД и **** „С.И.Р.“
ЕООД са сключени договори за БП по реда на НРД за МД за 2018г. през 2018г. и
предоговорени за 2019г., съответно по КП №47; №78.2; №106.1; №106.2; №107; №108;
№114 и №115 с
**** „Х.Б.“ АД и по КП №114 и №115 с **** „С.И.Р.“ ЕООД.
При
така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу
административен акт, подлежащ на самостоятелно съдебно оспорване, от надлежна
страна и при наличие на правен интерес.
По отношение на
преценката за наличието или липсата на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и за спазване на материалния закон,
съдът намира следното:
В случая Директорът на РЗОК – Враца
се е позовал на разпоредбите на § 10, ал. 2 от ПЗР на ЗБНЗОК за 2019г. и § 107,
ал. 2 от ПЗР на Договор № РД-НС-01-1-2/27.12.2018г. за изменение и допълнение
на НРД за МД за 2018г.
Съгласно § 10, ал. 2 от ПЗР на ЗБНЗОК за 2019г., Лечебните
заведения, сключили договор при условията и по реда на НРД за медицинските
дейности за 2018 г., не може през 2019 г. да сключват с НЗОК договори или
допълнителни споразумения за дейности по нови клинични пътеки, амбулаторни
процедури и клинични процедури спрямо договореното от съответното лечебно
заведение през 2018 г., освен когато тези клинични пътеки, амбулаторни
процедури и клинични процедури не са изпълнявани на територията на съответната
РЗОК.
Според § 107, ал. 2 от ПЗР на Договор №
РД-НС-01-1-2/27.12.2018г. за изменение и допълнение на НРД за МД за 2018г., Лечебните заведения, сключили договор
при условията и по реда на НРД за медицинските
дейности за 2018 г., не могат през 2019 г. да сключват с НЗОК договори или допълнителни споразумения за
дейности по нови КП, АПр и КПр спрямо договореното
от съответното лечебно заведение през 2018
г., освен когато тези КП, АПр и КПр не са изпълнявани на територията на
съответната РЗОК.
Така цитираните разпоредби забраняват сключването на
договори или допълнителни споразумения за 2019г. за нови КП, с изричното
изключение - освен когато тези КП, АПр и КПр не са изпълнявани на територията
на съответната РЗОК. Освен това, фактическият състав на изключението изисква
установяване от страна на компетентния орган не само наличието на сключени договори за същите КП от други ЛЗ, но и факта
изпълнението на последните.
Принципът на истинност,
съгласно чл. 7, ал. 1 от АПК, който се намира в
неразривна връзка с принципа на служебното начало – чл. 9, ал. 2 от АПК, изисква от
административния орган да основа своето решение на действителните факти по
случая, доказателства за които органът е длъжен да събере дори когато няма
искане от заинтересованите лица. Конкретно проявление на тези две основни
начала са нормите на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК, които създават
задължение за административния орган да се произнесе едва след като изясни
всички факти и обстоятелства от значение за случая и обсъди обясненията и
възраженията на заинтересованите граждани и организации като за тази цел
необходимите доказателства следва да се събират служебно.
В нарушение на тези свои процесуални задължения
органът е постановил оспорената заповед без да изследва наличието на
предпоставките за прилагане на изключението, визирано в нормите на §
10, ал. 2 от ПЗР на ЗБНЗОК за 2019г. и § 107, ал. 2 от ПЗР на Договор №
РД-НС-01-1-2/27.12.2018г.; без да
събере и обсъди доказателства в тази връзка и без да изложи мотиви в подкрепа
на направения извод. Представената по делото справка, без дата, изготвена от
Началник сектор КБПА и подписана от Директора на РЗОК гр.Враца, л. 209, не
санира допуснатото нарушение – няма данни да е част от административната
преписка, предвид липсата на дата на съставянето й; не е коментирана в адм. акт
и не съдържа данни, установяващи предпоставките на § 10, ал. 2 от ПЗР на ЗБНЗОК
за 2019г. и § 107, ал. 2 от ПЗР на Договор № РД-НС-01-1-2/27.12.2018г. за постановения
отказ, а именно – изпълнението на територията на РЗОК – Враца на конкретните КП.
Допуснатото
нарушение на процесуалните правила е от
вида на съществените такива, което обуславя отмяната на Заповед
№РД-09-91/21.02.2019г. на Директора на РЗОК – Враца, в частта й по т. І. От една страна е нарушено правото на защита на
лечебното заведение. От друга страна
допуснатото нарушение от адм. орган възпрепятства съдебния контрол върху
адм. акт, досежно съответствието му с материално правни норми.
Изложеното мотивира съдът да приеме, че процесната
заповед е издадена при съществено нарушение на
процесуалните правила по отношение събирането
и оценката на доказателствата – чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК и в
нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради неизлагане от административният орган на ясни фактически
основания.
При този изход на
спора и съобразно правилото на чл. 143, ал. 1 от АПК претенцията на
процесуалния представител на оспорващия
за присъждане на разноски по делото, като своевременно направена се явява
основателна. Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати сумата от 650,00
лева, от които 50,00 лева за внесена държавна такса и 600,00 лева за адвокатско
възнаграждение, съгласно представения
ДПЗС № 19 от 15.04.2019г.
Мотивиран от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №РД-09-91/21.02.2019г. на Директора на РЗОК –
Враца, в частта й по т. І, на Директор на РЗОК
гр. Враца.
ИЗПРАЩА преписката на Директора на РЗОК - Враца,
за произнасяне по Заявление вх.
№29-02-125/31.01.2019г. за сключване на допълнително споразумение към Договор №
060369/25.05.2018г., подадено от „ПЪРВА ЧАСТНА МБАЛ“ ЕООД гр.Враца, съобразно изложените
мотиви.
ОСЪЖДА
РЗОК гр. Враца
ДА ЗАПЛАТИ на „П.Ч. ****“ ЕООД *** направените по делото
разноски в размер на 650,00 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен съдия: