№ 1041
гр. Велико Търново, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря КРИСТИНА ЯНК. ЛАЛОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20234110103299 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от К. Г. Т. срещу В. И. К.,
Д. Д. К., И. Б. Б., Н. К. И., В. П. С. и С. Д. Д. субективно съединени искове с правно
основание чл. 45, ал. 1, във връзка с чл. 53, във връзка с чл. 52 ЗЗД. В исковата си
молба ищецът развива съображения, че упражнява свободна професия като адвокат.
Посочва, че въз основа на постъпил срещу него сигнал във ВТАК е била образувана
дисциплинарна преписка № 6/2023г., като с решение на Адвокатския съвет при
колегията, обективирано в протокол № 13 от 04.10.2023г., е било прието срокът на
проверката да бъде удължен с един месец по съображения, изложени от докладчика по
преписката - ответника адв. Н. И., която все още не е приключила. Изтъква, че в
резултат на това удължаване е претърпял и продължава да търпи душевни болки и
страдания. Направено е искане за постановяване на решение, с което ответниците да
бъдат осъдени да му заплатят солидарно сумата в размер на 6 000.00 лева
/Определение, постановено в открито съдебно заседание на 30.05.2024 година на съда
по делото/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на взетото от тях решение, обективирано в т. 4 от дневния ред на проведено
на 04.10.202 г. заседание на АС при ВТАК, ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на исковата молба до окончателното плащане.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Н.
К. И., който оспорва предявения иск, като прави искане за неговото отхвърляне като
неоснователен. Не оспорва, че е определен за докладчик по образуваната
1
дисциплинарна преписка № 6/202 г., както и че срокът на проверката е бил удължен.
Оспорва твърдението, че са налице виновни и противоправни действия от негова
страна, които да обуславят търсенето на деликтна отговорност, както и че ищецът е
претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника В. И. К., с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Посочва, че ответниците са председател
и членове на Адвокатски съвет при ВТАК, в правомощията на който е разглеждането
на сигнали и жалби за извършени от членове на колегията дисциплинарни нарушения.
Твърди, че процесното решение е било взето с единодушие от Съвета в рамките на
правомощията му по чл. 137, ал. 5, изр. 2 ЗАдв. Поддържа, че физическите лица -
членове на АС не са пасивно легитимирани да отговарят по иск за вреди в резултат на
решения, взети от колективен орган. Освен това, допълва, че от страна на ответниците
не е извършено противоправно виновно деяние, че ищецът не е претърпял твърдените
неимуществени вреди и че не е налице причинно-следствена връзка между твърдяното
противоправно деяние и вредите.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника В.
П. С., който заема становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.
Излага подробни съображения, че не е пасивно легитимиран да отговаря по
предявената претенция в качеството си на член на колективен орган. Счита, че ако в
резултат на дадено решение на колективен орган са възникнали вредни последици в
нечия правна сфера, то засегналият би могъл да претендира ангажиране на
отговорността на самото юридическо лице, чийто орган е взел решението. Оспорва да
са налице елементите от фактическия състав на деликтната отговорност.
В посочения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Д. Д. К.,
която заема становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Счита,
че членовете на колективни органи на юридически лица не отговарят лично за вреди,
причинени на трети лица. Поддържа, че с вземането на решение за удължаване на
срока за произнасяне по образуваната дисциплинарна преписка по никакъв начин не е
нарушено правото на ищеца да упражнява адвокатска професия, както и че действията
на АС са били в рамките на компетентността му. Оспорва да са налице елементите от
фактическия състав на деликтната отговорност.
В законоустановения срок е постъпил и писмен отговор от ответника И. Б. Б.,
който оспорва предявената искова претенция като неоснователна и недоказана. Твърди,
че процесното удължаване на срока за извършване на дисциплинарната проверка е
осъществено в рамките на компетентността на АС, поради което и липсва
противоправно деяние като елемент от фактическия състав на непозволеното
увреждане.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С.
2
Д. Д., която оспорва ищцовата претенция като неоснователна. Сочи, че не е гласувала
по процесната точка от дневния ред на събранието. Независимо от това, счита, че
удължаването на срока на дисциплинарната проверка е законосъобразно действие,
осъществено в рамките на правомощията на органа.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото са изискани и приложени заверени копия на материалите, съдържащи
се в Дисциплинарна преписка № 6 от 2023 година на ВТАК. Видно от последните,
същата е образувана на 04.09.2023 година на заседание на Адвокатския съвет на
Адвокатска колегия – Велико Търново по подадени писма от Е.П.Д. - служител в
Районен съд – Елена, с вх. номера от 09.08.2023 година и от 11.08.2023 година, в които
е изложила твърдения за настъпил на 04.08.2023 година инцидент по време на
изпълнение на служебните й задължения с адвокат К. Г. Т.. На основание чл. 137, ал. 1
ЗАдв. на ищеца е даден 7-дневен срок от получаване на уведомлението да даде
обяснения по твърденията в жалбата. В тази връзка Писмо, изх. № 122 от 15.09.2023
година на ВТАК, съдържащо уведомлението по чл. 137, ал. 1 ЗАдв. и към което са
приложени подадените сигнали е изпратено по електронен път на адв. К. Т. на
15.09.2023 година. На същия ден и с вх. № 164 от 15.09.2023 година в АК – Велико
Търново е постъпило становище от адв. Т., в което посочва, че във връзка с подадените
сигнали и авторството на същите текат проверки, като към становището са приложена
Жалба до РУ – Елена и до ВТРП, ТО – Елена. На 26.09.2023 година на основание чл.
137, ал. 2 ЗАдв. за докладчик на преписката е определен адв. Н. И. - член на АС
Велико Търново. С писмо от 02.10.2023 година до ВТРП последният е направил искане
да му бъдат предоставени препис от материалите от образуваната пр.пр. № 5287/2023
година по описа на ВТРП, ТО Елена, касаеща същия случай. Видно от Препис-
извлечение на Протокол № 13 от заседание на Адвокатски съвет на Адвокатска
колегия – Велико Търново от 04.10.2023 година /съдържащ се и на л. 15-16 от делото/
по искане на адв. Н. И. на основание чл. 137, ал. 5 ЗАдв. е удължен срокът за
извършване на допълнителна проверка по дисциплинарна преписка № 6/2023 година.
По делото са приложени и други писмени доказателства.
В проведеното на 30.05.2024 година съдебно заседание са събрани гласни
доказателства. Свидетелят М. Д. О., заявява, че знае, че делото е срещу адвокатската
колегия и доколкото знае се касае за дисциплинарно производство от страна на
колегията срещу адв. Т.. Посочва, че той му е споделял, че се чувства предаден от
колегите си, както и че тези негови отношения с колегията му пречат да работи. Има
проблеми в семейството и в рода, влошило му се е и здравословното състояние. Не
може да каже дали тези проблеми са свързани с образуването на дисциплинарното
производство, или с нещо конкретно от него, но той не се чувства радостен от това, че
3
е образувано дисциплинарно производство срещу него. Знае, че в Елена е
разпространен слухът, че има образувано дисциплинарно производство още преди то
да е било образувано.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Законът императивно е въздигнал в забрана правилото да не се вреди другиму.
Неизпълнението на това общо задължение създава отговорност за нарушителя.
Непозволеното увреждане е определено чрез задължението за обезщетение на вредите
и основанието за неговото пораждане. Освен обезщетителна функция, то има и
превантивна цел – мотивира спазването на дължимата грижа у правните субекти, т.е.
отговорността за непозволено увреждане има за задача не само да задължи виновния
да обезщети пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите да
спазват законността и да не увреждат противоправно правата и интересите на другите
граждани и организации /Постановление №7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС РБ/.
Непозволеното увреждане представлява сложен юридически състав, елементите на
който са: деяние - действие или бездействие, вреда, противоправност на деянието,
причинна връзка и вина. Деликтна отговорност може да се реализира, само когато
между действията и увреждането съществува пряка и непосредствена връзка. От
изброените елементи на деликта само вината се предполага до доказване на
противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл, уважаването на иска по чл. 45, ал. 1 ЗЗД
е предпоставено от установяването от страна на ищеца, че в резултат на
противоправното поведение на ответниците, описано в исковата молба са настъпили
твърдените неимуществени вреди; обстоятелството, че вредите са причинени от
ответниците; наличието причинно-следствената връзка между поведението на
ответниците и причинените вреди, както и размера на последните. В тежест на
ответниците е да докажат наведените от тях в отговорите на исковата молба
възражения, от които черпят изгодни за себе си правни последици.
По делото не се събраха както писмени, така и гласни доказателства, от които да
може да бъде направен извод за извършени от ответниците противоправни деяния
спрямо ищеца. Не е спорно по делото, че по подадени от Е.П.Д. сигнали Адвокатският
съвет на ВТАК е взел решение за образуване на дисциплинарна преписка № 6/2023
година, като в съответствие с разпоредбата на чл. 137, ал. 1 ЗАдв. на адв. К. Г. Т. е
даден 7-дневен срок от уведомлението да даде обяснения по постъпилите сигнали.
След изтичането на дадения срок и на основание чл. 137, ал. 2 ЗАдв. на 26.09.2023
година В. К., в качеството й на Председател на АС при ВТАК е определила адв. Н. И. –
член на АС за докладчик по извършването на проверка за наличие на основание за
образуване на дисциплинарно производство. С писмо от 02.10.2023 година последния е
изискал препис от материалите от пр.пр. № 5287/2023 година по описа на ВТРП, ТО
Елена. На проведеното на 04.10.2023 годна заседание на АС при ВТАК, адв. И. е
4
поискал удължаването на срока на проверката, доколкото с оглед обясненията, дадени
от адв. Т., е изискал от ВТРП материалите във връзка със сигналите. Следва да се има
предвид, че взетото на заседанието на АС при ВТАК, проведено на 04.10.2023 година,
решение за удължаване срока на проверката е в съответствие с разпоредбата на чл.
137, ал. 5 ЗАдв., която изрично предвижда възможността за допълнителна проверка,
респективно – срокът, визиран в чл. 137, ал. 2 ЗАдв. да бъде удължен, поради което не
би могло да бъде споделено становището на ищеца, че с вземането му членовете на АС
са имали противоправно поведение. Напротив, същото е изцяло в съответствие с
разпоредбите на Закона за адвокатурата и с цел извършването на цялостна и
всеобхватна проверка, във връзка с подадените срещу адв. Т. сигнали. Нещо повече,
видно от материалите по преписката, самата проверка е приключила с депозиран от
адв. И. на 03.11.2023 година доклад, т.е. в срока, регламентиран в чл. 137, ал. 5, във
връзка с ал. 2 ЗАдв.
На следващо място от показанията на разпитания по делото свидетел М. Д. О.
действително се установява, че ищецът му е споделял за негови негативни
изживявания във връзка с обстоятелството, че срещу него е образувано дисциплинарно
производство, но свидетелят не може да каже дали тези проблеми са свързани с
образуването на дисциплинарното производство, или с нещо конкретно от него, т.е.
неказани останаха и твърденията, изложени в исковата молба за претърпени
неимуществени вреди от поведението на ответниците, още повече, че самото
дисциплинарно производство, за което свидетелства О., е образувано на заседание на
АС при ВТАК на 10.11.2023 година, т.е. след датата, на която в исковата молба се
твърди, че ответниците са извършили противоправни деяния.
Мотивиран от всичко изложено съдът намира, че предявените субективно
съединени искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД се явяват неоснователни и
недоказани, поради което и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Г. Т. от ***, с ЕГН ********** срещу В. И. К. с
адрес ***, Д. Д. К. с адрес ***, И. Б. Б. с адрес ***, Н. К. И. с адрес ***, В. П. С. с
адрес *** и С. Д. Д. с *** субективно съединени искове с правно основание чл. 45
ЗЗД за солидарното им осъждане за СУМАТА в размер на 6 000.00 лева /шест
хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му от ответниците
неимуществени вреди, претърпени в резултат на взетото от тях решение, обективирано
в т. 4 от дневния ред на проведено на 04.10.2023 година заседание на АС при ВТАК,
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на
5
исковата молба – 06.11.2023 година до окончателното изплащане на задължението,
като неоснователни и недоказани.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - град Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6