РЕШЕНИЕ
№ …./30.04.2018 г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – ПАЗАРДЖИК,
ГО, 27 с-в, в публичното съдебно заседание на трети април през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ТОДОРОВА
при секретаря Иванка Панчева,
като разгледа гр. дело № 3646/2017 г. по описа на Съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 534, ал. 1 от ТЗ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът Д.Г.В. притежава
спрямо ответника Т.А.Б. качеството на поемател
(кредитор) на парично вземане за сумата от 2000,00 лева, което е основано на
редовен менителничен ефект - запис на заповед
от 01.11.2013 г., платим на 20.07.2014 г. Поддържа се , че процесния
запис на заповед е прескрибиран (менителничното задължение е погасено по
давност), поради което с иска упражнява правото, възникнало на 21.07.2017 г.,
да търси вземането по записа на заповед при условията на неоснователно
обогатяване. Счита, че ответникът се е обогатил с това, че той не намалява
имуществото си и спестява разходи за погасяване на задължението, а вредите на
ищеца се изразяват в това, че не може да увеличи имуществото си с вземането по
ценната книга. Претендира се да бъде заплатена и сумата от 616,78 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 21.07.2014-02.08.2017г. поради липса
на плащане от ответника след отправена за това покана. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е представен отговор на
исковата молба, с който се оспорват претенциите на ищеца. Поддържа се, че
издадения запис на заповед по необходимост служи за обезпечение за изпълнението
на каузална сделка. В тази връзка се посочва, че ищецът обосновава претенцията
си без да твърди каузално правооношение, поради което липсва основание за
ангажиране на отговорността на ответника, защото ценната книга не поражда
правни последици. Поддържа се, че претенцията следва да бъде отхвърлена, тъй
като липсва предявен пряк менителничен иск по съдебен
ред. Поддържа се, че вземането по записа на заповед е погасено по давност.
Претендират се разноски.
Съдът, като обсъди въведените в
процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи,
преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Разглежданите искови претенции са
предявени с искова молба вх. № 14998 от 15.09.2017 г.
Не се спори, а и от приетия по делото запис на заповед се
доказва, че ответникът Т.А.Б. е поел обещание да плати безусловно на ищеца
процесната сума от 2000,00 лева на определен ден – 20.07.2014 г. в гр.
Септември, ул. „Ал. Стамболийски“ №51, като липсва отбелязване за плащане на
падежа. Записът на заповед е издаден на 01.11.2013 г. в гр. Септември и подписан от издадетеля
Б..
По делото ищецът представя покана до ответника за
доброволно плащане на сумата по записа
на заповед, ведно с мораторна лихва за периода 21.07.2014
г.-01.08.2017г. От разписка №000981 за доставка на куриерска фирма „Айпет“ ЕООД се установява, че адреса на ответника е посетен
на 02.08.2017 г., 15.08.2017 г. и на 31.08.2017 г., когато адрасатът не е
открит, нито лице от домашните.
При така установените правнорелевантни факти, съдът
приема от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 534, ал. 1 от ТЗ:
За да възникне за ищеца спорното право по чл. 534 от ТЗ
следва да се установи наличието на действителна ценна книга и произтичащо от
нея валидно поето задължение за плащане; както и прескрибиране
на ефекта, поради погасяването по давност на менителничните искове за
упражняване правата по него. Записът на заповед удостоверява действително поето
от ответника менителнично задължение. Това е така, тъй като в документа са
обективирани всички изискуеми от закона клаузи – изразът „запис на заповед” се
съдържа както в заглавието на акта, така и в неговия текст; безусловно обещание
за плащане на определена сума – 2000, 00 лв.; падеж – на определен ден:
20.07.2014г.; място на плащане – гр. Септември, ул. „Александър Стамболийски“ №51; името на поемателя, на
който или на заповедта на който трябва да се плати – ищецът Д.Г.В.; дата и
място на издаване – 01.11.2013 г. , гр. Септември, и подпис на издателя. Липсва
отбелязване за плащане на 20.07.2014. по записа, съгласно чл. 492 от ТЗ, като
по делото ответникът не ангажира доказателства за противното.
Според чл. 534, ал.1 от ТЗ, когато приносителят на запис
на заповед изгуби исковете по тях поради давност или неизвършване на
необходимите действия за запазване на правата по тях, той може да иска от
издателя сумата, с която те са се обогатили в негова вреда. Съгласно чл. 537, вр. чл.
531 от ТЗ, исковете по менителницата, респ. по записа на заповед, срещу платеца
се погасяват с тригодишна давност от падежа. В случая ценната книга е платима
на определен ден – 20.07.2014 г. По общо правило, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, то от този ден вземането на кредитора става изискуемо и
започва да тече давностния срок за упражняване правото на вземане. Следователно
прекият иск по чл. 531 от ТЗ е следвало ищецът да предяви в тригодишен срок,
считано от 20.07.2014 г., до 20.07.2017
г. С оглед датата на предявяване на исковата молба – 15.09.2017 г. се налага
извода, че в тригодишния срок поемателят не е упражнил правата по записа на
заповед и менителничния ефект се явява преескрибиран,
като този неизгоден факт той признава. В тази връзка, основателно е
поддържаното от ответника възражение, че вземането на ищеца по записа на заповед
е погасено по давност. Впрочем за предявяване на иска по чл. 534, ал. 1 ТЗ не е
предпоставка воденето на иск по чл. 531 ТЗ, така щото кредиторът ще следва да
бъде принуден да предяви един изначално неоснователен иск само и само да застави
издателя съдебно да направи изявление, че вземането е погасено по давност. „Провеждането на предхождаща иска неуспешна
съдебна защита по прекия менителничен иск по чл. 531 от ТЗ срещу издателя по
записа на заповед, поради въведено в производството по същите възражение за давност,
не е предвидена от законодателя като е елемент от фактическия състав на
менителничното неоснователно обогатяване“-
решение. по т. д. № 161/2009 г., ІІ т. о. на ВКС.
Трайна и непротиворечива е практиката, че искът за
менителнично неоснователно обогатяване е специален, поради което не подлежи на
изследване имало ли е размяна на имуществени блага, обедняване на ищеца и
обогатяване на ответника, а вредата се изразява в
това, че „имуществото на приносителя не може да се увеличи с паричната сума по
ефекта, а обогатяването на издателя-че не е изплатил сумата за погасяване на
задължението“- решение по т. д. № 431/2011 г. ІІ т. о. на ВКС, както и решение по т. д. №
557/2016 г., І т. о. на ВКС, и др.
Предвид изложеното, съдът намира, че искът по чл. 534,
ал. 1 от ТЗ следва да се уважи поради наличие на всички изискуеми елементи на
законовия му състав.
За пълнота следва да се отбележи, че съгласно разясненията дадени с ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК, т. 17, съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК, „при въведени твърдения или възражения,
основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което
е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са
основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното,
съответно отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването на
вземането по записа на заповед“. Ето защо поддържаните от ответника доводи, че
ищецът следва да разкрие кауза, с оглед на която е издаден записа на заповед са
неоснователни. Ищецът не е длъжен да стори това, тъй като всяка страна сама преценява
как да проведе защита на правата си. В тази насока са и разясненията дадени с решение по т.д.№ 3437/2013, I т.о. на ВКС за това, че „ищецът носи тежестта да установи
само редовен от външна страна запис на заповед. Интерес, но не и задължение, от
установяване на каузална причина за издаване записа на заповед, ищецът би имал само с цел преодоляване защитата на ответника, в случай че
същият би твърдял и доказвал различна от действителната каузална причина за
издаване на менителничния ефект.За посочването на кауза,но недоказването
й,ищецът не би могъл да се санкционира с отхвърляне на иска,основан на
абстрактната правна сделка,независимо от защитата на ответника“. А в настоящия
случай нито една от страните не
твърди основание на поетото от издателя-ответник задължение за плащане, поради
което и не е част от предмета на доказване (така и решение по т.д. № 104/2011г. на ВКС).
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Искът е неоснователен. Съобразно тежестта на доказване, ищецът
по този иск следва да установи главното парично задължение, настъпила негова
изискуемост и неизпълнение на същото от ответника в даден от ищеца срок.
Обещетението за забава се претендира с оглед паричното вземане
по чл. 534, ал. 1 от ТЗ. То обаче няма
определен падеж за изпълнение, поради което, за да изпадне длъжника в забава
следва да бъде поканен, съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД (в този смисъл определение по т. д. № 569/2011
г., ІІ т. о. на ВКС).
Видно от представената обратна разписка, получателят
на пратката не е намерен и следователно не е получил изпратената му покана, а
така удостовереното от служителя на куриерската фирма потвърждава извода, че връчване
липсва. Следва да се отбележи, че други писмени доказателства не са ангажирани за
установяване факта, че длъжникът е узнал за дадения срок за изпълнение,
включително да са изпълнени разпоредбите на чл. 36, ал. 2 от Закона за
пощенските услуги и чл. 5, ал. 3 от Общите правила за условията за доставяне на
пощенски пратки, според които, когато получателят не може да бъде намерен при
посещение на адреса, в пощенската му кутия се оставя известие къде и в какъв
срок да се яви, за да получи съобщението, а броят не известията не може да бъде
по-малък от две. Ето защо претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява
неоснователна.
Ищецът претендира съдебни разноски общо 622,00 лв.
/492,00 лв. за правна помощ и 130,00 лв., платена държавна такса/, а ответника
500,00 лв. за адвокатско възнаграждение. При този изход на спора и по правилата
на чл. 78 от ГПК, страните си дължат разноски, както следва: съразмерно на
уважената част от претенциите-на ищеца се полагат 475,39 лева, а на ответника,
съразмерно на отхвърлената част-117,85 лева, като по компенсация в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени 357,54 лв. за съдебни разноски.
С
оглед гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Т.А.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на Д.Г.В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 2000,00
лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, на
основание чл. 534, ал. 1 от ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Г.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, против Т.А.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, иск
с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 616,78 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 2000,00 лева, представляваща
вземане по 534, ал. 1 от ТЗ, за периода от 21.07.2014 г. до 02.08.2017 г.
ОСЪЖДА Т.А.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на Д.Г.В., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 357,54 лева – съдебни разноски
по компенсация пред РС-Пазарджик.
Решението може да бъде обжалвано пред
ОС – Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото
Решение да се връчи на страните.
СЪДИЯ:
/Д. Тодорова/