Р Е Ш Е Н И Е
№1933
гр. Русе, 20.11.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски
районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на единадесети ноември, две
хиляди и деветнадесета в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при
секретаря Светла Георгиева като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 4753 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Л. Д. – юрисконсулт на „ЗД ЕИГ РЕ“ ЕАД заявява, че на 19.04.2015г. по
главен път І-9, след гр.Бяла, обл.Варна, посока град Бургас настъпило ПТП с
участието на лек автомобил марка „Пежо 407“ с рег.№В …………….. НМ, собственост на
З. З. Д., но към момента на произшествието управляван от В.Д.К..
Водачът нарушил правилата за движение, в частност разпоредбата на чл.21,
ал.1 ЗДвП, вследствие което предизвикал ПТП. Молителят поддържа, че при
инцидента е увредено рекламно съоръжение, разположено на км 162+200 ляво,
двустранно, с размери 8 м х 6 м, собственост на „Агенция Пътища“ ЕООД.
Твърди, че изложените обстоятелства, както и размерът на имуществените
вреди е установен с влязла в сила присъда.
На 07.07.2014г. между „ЗД ЕИГ РЕ“ ЕАД и З.З.Д. бил сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ под формата на застрахователна полица
№091141791076/0911-40-0179-1 за лек автомобил „Пежо 407“, с рег.№В …………….. НМ,
със срок от 10.15.—часа на 07.07.2014г. до 23.59.59 часа на 07.07.2015г.
Предвид валидното застрахователно правоотношение, пострадалото ЮЛ – „Агенция
Пътища“ ЕООД предявило претенции за заплащане стойността на претърпените
имуществени вреди. Ищецът завел преписка по щета с №0100-06-18-0031-0008 и изплатил
на агенцията обезщетение в размер на 18 711.07 лева.
С оглед изложеното, предвид разпоредбите на чл.477, ал.2, вр.чл.500, ал.1,
т.1 КЗ, Л.Д.моли съда да постанови решение, с което да признае за установено,
че В.Д.К., ЕГН ********** дължи на „ЗД ЕИГ РЕ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление в гр.София, бул.“Христофор Колумб“№43 сумата
18 711.07 лева – изплатено застрахователно обезщетение в полза на увредено
лице за претърпени имуществени вреди на рекламно съоръжение, собственост на
„Агенция Пътища“ ЕООД, разположено на км 162+200 ляво, двустранно, с размери 8
м х 6 м, вследствие ПТП причинено виновно от ответника на 19.04.2015г., ведно
със законната лихва, считано от 06.02.2019г. до окончателно изплащане на главницата.
Претендира разноските, направени по заповедното и настоящото производство.
В срока от чл.131 от ГПК В.Д.К. е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва претенциите
по основание и размер.
Съдът,
съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна,
следното:
С присъда №282/05.10.2017г. по НОХД №2085/2016г. по описа на ВРС, В.Д.К. е
признат за виновен в това, че „На 19.04.2015г. по главен път І-9, след гр.Бяла,
обл.Варна, посока град Бургас, при управление на МПС – лек автомобил, марка
„Пежо 407“ с рег.№………….., нарушил правилата за движение – чл.21, ал.1 от ЗДвП,
като се движел със скорост по-голяма от предвидените 90 км/час, а именно с над
151.55 км/час и по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди в
размер на 17 820 лева на рекламно съоръжение, двустранно с размери 8 х 6
м, собственост на ТД „Агенция пътища“ ЕООД, представлявано от Т.Д. К.“. На
същата дата по главен път І-9, след гр.Бяла, обл.Варна, посока град Бургас,
управлявал МПС – лек автомобил, марка „Пежо 407“ с рег.№………….. с концентрация
на алкохол в кръвта над 1.2 промила – 1.73 на хиляда, установено по надлежния
ред.
Присъдата е потвърдена изцяло с влязло в сила решение №34/29.01.2018г., постановено по
ВНОХД №1336/2017г. по описа на Варненски окръжен съд.
По молба на увреденото лице, ищцовото дружество
образувало преписка по щета с
№0100-06-18-0031-0008 и изплатило на „Агенция пътища“ ЕООД обезщетение в размер
на 18 711.07 лева (преводно нареждане от 18.10.2018г.).
За събиране на вземането, ищецът депозирал заявление, въз основа на което в
РРС било образувано ЧГД №1246/2019г. и се снабдил със заповед №624/28.02.2019г.
за изпълнение на задължения по чл.410 ГПК срещу В.Д.К. за сумите:
18 711.07 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от
06.02.2019г. до окончателното й изплащане; 374.22 лева – деловодни разноски и
150 лева – юрисконсултско възнаграждение.
С оглед постъпилото възражение в срока по чл.414 ГПК
заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство)
възможността да предяви иск за установяване на вземането си и последиците от
непредявяване на иска.
Установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи на
дружеството сумата 18 711.07 лева – изплатено застрахователно обезщетение
в полза на увредено лице за претърпени имуществени вреди на рекламно
съоръжение, собственост на „Агенция Пътища“ ЕООД, разположено на км 162+200
ляво, двустранно, с размери 8 м х 6 м, вследствие ПТП причинено виновно от
ответника на 19.04.2015г., ведно със законната лихва, считано от 06.02.2019г.
до окончателно изплащане на главницата, предмет на заповед за изпълнение №624/28.02.2019г.,
постановена по ЧГД №1246/2019г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство цитирано гражданско дело е видно,
че на 20.03.2019г., В.Д.К. е депозирал възражение по реда на чл.414 ГПК. На 29.03.2019г.
заявителят е уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира искът за
допустим, тъй като е предявен от взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес за
запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява основателен.
Претенцията на „ЗД ЕИГ РЕ“ ЕАД произтича от разпоредбата на чл.500, ал.1,
т.1 КЗ, която предвижда, че застрахователят има право да получи платеното
обезщетение заедно с лихви и разноски от лицето, управлявало моторно превозно
средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма. Застраховател по смисъла на тази разпоредба е
застрахователното дружество, при което е сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на МПС, управлявано от лице под въздействие на алкохол. За разлика
от общата норма, уреждаща правото на застрахователя изплатил застрахователното
обезщетение на пострадало лице да се суброгира в правата му срещу причинителя
на вредите, регресното право по чл.500, ал.1 КЗ има специален характер.
Възниква по силата на закона при наличие на определени условия и е предвидено
само при един вид застраховане – застраховка срещу гражданска отговорност. В
този случай регресното право е средство за наказание на виновния причинител и
той понася реално своята гражданска отговорност, когато щетите са причинено от
него като водач, управлява МПС под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма.
Основателността на предявения иск предполага наличието на следните
предпоставки: реализирано ПТП, в резултат на противоправното поведение на ответника;
наличие на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от
ответника автомобил, застраховател по който е ищецът; изплатено обезщетение в
размер на действителните вреди, настъпили в причинна връзка със събитието;
факта, че ответникът е управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация
на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
В настоящия казус не се оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение между собственика на лек автомобил „Пежо 407“, с рег.№……….. и
ищцовото дружество. В тази връзка е представена застрахователна полица, която
към датата на инцидента, е покривала съответния риск за причинени имуществени
вреди в резултат на ПТП.
Противоправното поведение на ответника се установява с влязла в сила
присъда №282/05.10.2017г. по НОХД №2085/2016г. по описа на ВРС, с която В.Д.К.
е признат за виновен в това, че „На 19.04.2015г. по главен път І-9, след
гр.Бяла, обл.Варна, посока град Бургас, при управление на МПС – лек автомобил,
марка „Пежо 407“ с рег.№…………., нарушил правилата за движение – чл.21, ал.1 от ЗДвП, като се движел със скорост по-голяма от предвидените 90 км/час, а именно
с над 151.55 км/час и по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди
в размер на 17 820 лева на рекламно съоръжение, двустранно с размери 8 х 6
м, собственост на ТД „Агенция пътища“ ЕООД, представлявано от Таня Димитрова
Кременска“. На същата дата по главен път І-9, след гр.Бяла, обл.Варна, посока
град Бургас, управлявал МПС – лек автомобил, марка „Пежо 407“ с рег.№…………..с
концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 промила – 1.73 на хиляда, установено
по надлежния ред.
Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, присъдата на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието относно това, дали е извършено, неговата противоправност и виновността
на дееца.
Релевирани са писмени доказателства в подкрепа на твърдението, че „ЗД ЕИГ
РЕ“ ЕАД е изплатило на пострадалото лице сумата 18 711.07 лева
съставляваща сбор от застрахователно обезщетение в размер на 17 820 лева и
891.07 лева – лихва.
Предвид изложените доводи, съдът счита, че претенцията като доказана следва
да бъде уважена изцяло.
Съгласно
т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който разглежда
установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
В
хода на заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 524.22 лева, които, предвид изхода на спора,
ответникът следва да заплати.
В
исковото производство направените от ищеца разноски възлизат на 524.22 лева (заплатена
държавна такса и възнаграждение за процесуално представителство),
които са в тежест на ответника.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че В.Д.К., ЕГН **********
дължи на „ЗД ЕИГ РЕ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в
гр.София, бул.“Христофор Колумб“№43 сумата 18 711.07
лева – изплатено застрахователно обезщетение в полза на увредено лице за
претърпени имуществени вреди на рекламно съоръжение, собственост на „Агенция
Пътища“ ЕООД, разположено на км 162+200 ляво, двустранно, с размери 8 м х 6 м,
вследствие ПТП причинено виновно от ответника на 19.04.2015г., ведно със
законната лихва, считано от 06.02.2019г. до окончателно изплащане на
главницата, предмет на заповед за изпълнение №624/28.02.2019г., постановена по
ЧГД №1246/2019г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА В.Д.К., ЕГН ********** да заплати на „ЗД ЕИГ
РЕ“ ЕАД, ЕИК ********* сумата 524.22 лева – разноски по ЧГД №1246/2019г. по
описа на РРС.
ОСЪЖДА В.Д.К., ЕГН ********** да заплати на „ЗД ЕИГ
РЕ“ ЕАД, ЕИК ********* направените в настоящото производство разноски в размер
на 524.22 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: