Решение по дело №2973/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 192
Дата: 16 февруари 2023 г. (в сила от 16 февруари 2023 г.)
Съдия: Иван Александров Анастасов
Дело: 20225300502973
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 192
гр. Пловдив, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20225300502973 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Лайт кредит“ООД
против решение № 3176/04.10.2022г. по гр.д.№ 3196/2022г. на ПдРС, ХХІІІ гр.с., с което е
прието за установено по отношение на жалбоподателя, че сключеният между него и
въззиваемата Л. Г. М. договор за паричен заем № 13188 от 21.09.2018г. е недействителен на
основание чл. 22 от ЗПК. Въззивна жалба е подадена и от „Гарант кредит консулт“ЕООД
против същото решение, но в частта, с която е признато за установено, че сключен между
жалбоподателя и Л. М. договор за предоставяне на гаранция от 21.09.2018г. е
недействителен поради противоречие с добрите нрави. В двете въззивни жалба се твърди, че
обжалваното решение и в двете негови части е неправилно и незаконосъобразно,
постановено при непълнота на доказателствения материал. Сочи се, че
първоинстанционният съд погрешно единствено на база на косвени доказателства е приел,
че между „Лайт кредит“ООД и въззиваемата е сключен договор за паричен заем и при това,
че този договор е недействителен. С жалбата от „Гарант кредит консулт“ЕООД решението
на ПдРС в обжалваната част се оспорва и като недопустимо, поради липса на правен интерес
от предявения иск, с оглед на твърдяното в другата въззивна жалба обстоятелство за липса
на доказателства за сключен договор за паричен заем.
От въззиваемата Л. М. са подадени отговори и на двете въззивни жалби, с които се
поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. По- конкретно се сочи,
че е представен вторият екземпляр от договора за паричен заем и изводите на РС не се
базират единствено на косвени доказателства.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
С исковата молба по гр.д.№ 3196/2022г. на ПдРС, ХХІІІ гр.с. въззиваемата Л. Г. М. е
предявила против „Лайт кредит“ООД иск за това да бъде признато за установено в
1
отношенията между страните, че сключеният между тях договор за кредит от 19.08.2019г. е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Тя е предявила и иск против „Гарант кредит
консулт“ ЕООД /с предишно наименование „Лайт кредит консулт“ ЕООД/ за установяване
нищожността на сключения между тях договор за предоставяне на гаранция е нищожен
поради противоречието му с добрите нрави, както и поради липса на основание. В исковата
молба се твърди, че между Л. М. и „Лайт кредит“ООД е сключен договор за паричен заем №
13188 от 21.09.2018 г., по силата на който й била предоставена сума в размер на 1200 лева,
за срок от осем месеца, при фиксиран годишен лихвен процент 40, 00 % и годишен процент
на разходите 48, 37 %, като общия размер на всички плащания по заема били определени в
размер от 1 386, 88 лв. За обезпечаване на потребителския кредит М. сключила с „Гарант
кредит консулт“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство от 21.09.2018г., по силата
на който се задължила да му възнаграждение в размер от 94, 6 лева месечно или общо 752,
48 лева, платимо като част от месечните вноски по договора за заем. Твърди се, че
сключеният договор за заем е недействителен на основание чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.9,
т.10 и т.11 от ЗПК. Сочи се, че в договора лихвеният процент и ГПР били посочени като
абсолютни стойности, като липсвала ясно изразена методика за това как е формиран
годишния процент на разходите. Също така не ставало ясно как лихвеният процент се
съотнасял към ГПР. Не били упоменати условията за прилагане на годишния лихвен
процент, както и каква част от погасителната вноска представлява главница, каква лихва,
такси и т.н. Клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречието й с
добрите нрави, тъй като размерът й надхвърлял три пъти законната лихва. Уговореното
възнаграждение за гаранта следвало да бъде включено в ГПР, но това не било сторено.
Договарянето на възнаграждение за гаранта противоречало на добрите нрави и внасяло
неравноправие в кредитното правоотношение.
В подадените от „Лайт кредит“ООД и „Гарант кредит консулт“ЕООД отговори на
исковата молба на първо място се твърди, че предявените искове са недопустими поради
липса на правен интерес от предявяването им, тъй като не бил сключен договор за кредит.
По делото бил представен договор, който не бил подписан от страна на „Лайт кредит“ООД.
Твърди се също така, че липсвало предаване на парична сума в полза на ищеца и доколкото
договорът за заем бил реален, то и фактическият му състав не бил осъществен.На второ
място в случай, че съдът приеме, че е налице валидно възникнало заемно правоотношение,
се твърди, че е налице пълното съответствие на договора с изискванията на ЗПК. Оспорва се
и да е сключен договор за поръчителство/гаранция, като се сочи, че в представения
екземпляр по делото въобще липсват подписи.
С исковата молба по първоинстанционното дело е представена заверено копие от
договор за паричен заем № 13188 от 21.09.2018г.. Действително на този екземпляр от
договора, макар и да е положен печат на „Лайт кредит“ООД, липсва подпис на представител
на дружеството. По делото обаче е налице извлечение от Централния кредитен регистър към
БНБ, видно от което договор за паричен заем № 13188 от 21.09.2018г. е вписан в регистъра,
като са отразени и основните му параметри / страни, размер на заема, срок за издължаване и
др./, съответстващи на съдържанието на представения с исковата молба договор. Съгласно
чл.10 от Наредба № № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър, институциите
по чл. 4, ал. 1/ регистрираните лица по чл. 3а от Закона за кредитните институции (ЗКИ),
между които е и „Лайт кредит“ООД/ са длъжни да събират и подават към Централния
кредитен регистър информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за
настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване. Следователно
информацията за горепосочения договор, по отношение на който кредитодателят отрича да е
сключен, е подадена в ЦКР от самия него. От извлечението от ЦКР е видно също така, че по
договора са извършвани плащания. Освен това по първоинстанционното дело е прието
заключение по ССЕ, изготвено от вещо лице С. К., от което се установява, че договор за
паричен заем № 13188 от 21.09.2018г. е осчетоводен в счетоводството на „Лайт
кредит“ООД, като липсват данни това осчетоводяване да е анулирано под някаква форма.
Ето защо, съдът намира, че е налице достатъчно основание да се приеме, че вторият
екземпляр от договора- този за кредитодателя, е подписан от двете страни, налице е валидно
2
сключен договора за потребителски кредит и именно поради това той е бил осчетоводен в
счетоводството на кредитодателя и е бил вписан в ЦКР.
По силата на горепосочения договор за паричен заем в полза на заемополучателя е
предоставена сума в размер от 1200 лв., за срок от осем месеца, при фиксиран годишен
лихвен процент от 40 % и годишен процент на разходите от 48,37 %, като посоченият в
договора общ размер на всички плащания е 1386,88 лева. В чл. 6 от договора е предвидено
всички вземания на заемателя да бъдат обезпечени чрез издаване на запис на заповед и
сключване от заемополучателя на договор за гаранция с трето лице. От страна на „Гарант
Кредит Консулт“ ЕООД оспорват между него и Л. М. да е сключен договор за гаранция. По
делото на ПдРС е прието и заверено копие от тристранен договор от 21.09.2018г. между
„Лайт кредит“ООД, в качеството му на заемодател, „Лайт кредит консулт“ЕООД / с
настояща фирма „Гаран кредит консулт“/, в качеството му на гарант, и Л. М., в качеството й
на заемател. На копието от договора са положени печати на двете дружества, но не и
подписи на техни представители и на заемателя. Като се има предвид обаче, че, съгласно
чл.3, ал.2 от договора за паричен заем, предоставянето на обезпечение е задължително
условие за отпускане на заема, а договорената заемна сума е било предоставена на
въззиваемата, то несъмнено е налице друг или други екземпляри от договора за гаранция, с
положени подписи на страните.
По силата на тристранния договор за гаранция „Лайт кредит консулт“ЕООД се е
задължило спрямо „Лайт кредит“ООД при неизпълнение от страна на заемателката Л. М. на
задълженията му по договора за паричен заем, той, в качеството на гарант, да изпълни
вместо нея. В т.3.1 от договора е предвидено възнаграждение в полза на гаранта в общ
размер от 751,48 лева, платимо от заемателя на осем равни месечни вноски от по 94,06 лева
заедно с месечните вноски по договора за заем. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход
по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Застрахователните премии, за които става дума в цитираната легална
дефиниция, са такива по застраховки, гарантиращи вземанията на кредитора. Аналогична
функция изпълнява сключеният тристранен договор от 21.09.2018г., с който „Лайт кредит
консулт“ЕООД /с настояща фирма „Гарант кредит консулт“ / е гарантирало изпълнението на
поетите от жалбоподателя задължения. Дефиницията по §1, т.1 не съдържа изчерпателно
изброяване на конкретните разходи, които се включват в общия разход по кредита. Те са
формулирани най- общо като „всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати“. Предвид особено близката аналогия между разходите за застрахователни премии и
разходите за възнаграждение на гаранта по кредита, то вторите също следва да се включат в
общите разходи по кредита. Съгласно §1, т.2 от ЗПК, "Обща сума, дължима от потребителя"
е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. В
договора за паричен заем от 21.09.2018г. посочената обща стойност на плащанията / обща
сума, дължима от потребителя/ включва само главницата и възнаградителните лихви, но не
и плащанията, гарантиращи вземането на кредитора, макар тази плащания да са му били
известни към датата на подписване на договора за кредит, тъй като сключването на договора
за гаранция е задължителна предпоставка за отпускане на заема. При това положение както
отразената обща стойност на плащанията, така и годишният размер на разходите в договора
за потребителски кредит се явяват некоректни, при което реално изискванията за
задължително съдържание по чл.11, т.10 от ЗПК не са спазени. В тази връзка следва само да
се добави, че от приетото по първоинстанционното дело заключение на в.л.С. К. се
установява, че като се прибави възнаграждението за гаранта към разходите по кредита, ГПР
възлиза на 435,02 %. Ето защо, на основание чл.22 от ЗПК договор за паричен заем №
3
13188/21.09.2018г. се явява недействителен.
По отношение на тристранния договор за гаранция на първо място следва да се
направи преценка относно правното естество на този договор и по- конкретно, дали същият
се характеризира като такъв за встъпване в дълг по чл.101 от ЗЗД или като договор за
поръчителство. Основната разлика между встъпването в дълг и поръчителството се изразява
в това, че в първата хипотеза встъпващият в дълг придобива качеството на солидарен
длъжник, който отговаря за поетото задължение като за свое, а при поръчителството
поръчителят отговаря за чуждо задължение. Отговорността на поръчителя има акцесорен
характер. Встъпването в дълг води до самостоятелно задължение на встъпващия при
условията на солидарна отговорност. Друга особеност е, че връщането на част от платеното
или всичко платено от встъпилия в чужд дълг зависи от вътрешните отношения между него
и първоначалния длъжник, докато при поръчителството, съгласно чл.146, ал.1 и чл.143, ал.1
от ЗЗД, поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът
има срещу длъжника и може да иска от него главницата, лихвите и разноските, които е
направил. В конкретния случай гарантът по тристранния договор обезпечава точното
изпълнение на чуждо задължение, а не встъпва в дълга като съдлъжник. С оглед на горното,
съдът намира, че е налице пълно основание да се приеме, че този договор се характеризира
като такъв за поръчителство. Съгласно чл.138, изр.3 от ЗЗД, поръчителство може да
съществува само за действително задължение. Доколкото договорът за потребителстки
кредит е недействителен, недействителен се явява и тристранният договор за гаранция. Ето
защо, макар и с по- различни мотиви, с настоящето въззивно решение обжалваното решение
на ПдРС ще следва да бъде потвърдено изцяло.
Съобразно с решението по делото и предвид обстоятелството, че въззиваемата Л. М. е
ползвала безплатна правна помощ по чл.38 от ЗА в полза на пълномощника й адв.Г. М. ще
следва да бъде определено адв.възнаграждение за процесулно представителство във
въззивното производство в размер от 600 лева, платими по равно от двете дружества-
жалбоподатели.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 3176/04.10.2022г. по гр.д.№ 3196/2022г. на
ПдРС, ХХІІІ гр.с., с което е признато за установено по отношение на жалбоподателя „Лайт
кредит“ООД, че сключеният между него и въззиваемата Л. Г. М. договор за паричен заем №
13188 от 21.09.2018г. е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, а също така е признато
за установено по отношение на жалбоподателя „Гарант кредит консулт“ЕООД, че сключен
между него и Л. М. договор за предоставяне на гаранция от 21.09.2018г. е недействителен
поради противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА „Лайт кредит“ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
гр.*****, да заплати на адвокат Г. Л. М., с адрес на кантора: гр.*****, *****, сумата от 300
лева- адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА „Гарант кредит консулт“ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр.*****, да заплати на адвокат Г. Л. М., с адрес на кантора: гр.*****, *****,
сумата от 300 лева- адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5