Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 739

 

02.07.2020 г., гр. Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, в публично заседание на 10.06.2020 г.,

XXІІ наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Н. Гемеджиев

секретар Мария Милева,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 1306 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „ЛАВЪР 2“, ЕИК ********* със седалище в гр.Бургас и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“, блок 187, вход 1, партерен етаж с управител и едноличен собственик на капитала К.Ж.С., ЕГН **********.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №466241-F480582/03.09.2019 г., издадено от Д.Т.В.– Началник на Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.185, ал.2, изречение 2 във връзка с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. зарегистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (издадена от министъра на финансите (Наредбата) във връзка с чл.118, ал.4 ЗДДС, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер от 500.00 лева.

            С жалбата се иска отмяна на процесното НП, като се посочва, че то е незаконосъобразно и неправилно. Посочва се, че неправилно е посочена санкционната разпоредба и че в хода на предсъдебната част на административнонаказателния процес е неправилно приложена санкционната разпоредба. Прави се позоваване на процесуални нарушения по връчване на АУАН и неизясняване на фактическата обстановка. Посочва се и че на практика няма извършено нарушение, тъй като дружеството-жалбоподател многократно се е опитало да обясни, че разликата в сумите се дължи на извършена техническа профилактика на фискалното устройство, а не на „желанието“ на дружеството да извърши вмененото му нарушение.

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Явява се представител, който моли за потвърждаване на процесното НП, както и за присъждане на разноски.

 

            ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Процесното НП е получено лично от управителя на дружеството-жалбоподател на 28.02.2020 г., видно от разписката, която е неразделна част от постановлението. Жалбата е постъпила при наказващия орган на 04.03.2020 г. с вх.№ИТ-00-1974/04.03.2020 г. Ето защо съдът намира, че е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 23.03.2019 г. в 12:10 часа в търговски обект, представляващ аптека „ЛАВЪР 2“, намираща се на адрес: гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“, блок 187, стопанисван от дружеството-жалбоподател, била извършена оперативна проверка от Н.К.С. и П.Н.К.– инспектори по приходите в Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по приходите.

В хода на проверката било установено, че обекта разполага с фискално устройство марка „Wincor Nixdorf MF-ND77” с индивидуален №BN004031 и фискална памет №51004355, което било в изправност, свързано дистанционно с НАП и работещо към този момент с активирани функции „служебно въведени суми” и „служебно изведени суми”. С цел установяване на касовата наличност на паричните средства в обекта на проверка, в началото на тази дейност бил отпечатан дневен финансов „Х” отчет с №**********/23.03.2019 г. (л.21 от делото), съгласно който дневния оборот към часа и датата на отпечатвани и извършваната проверка, бил в размер на 434.67 лева.

Фактическата наличност на парични средства в обекта била в размер на 332.42 лева, а установената отрицателна промяна в касовата наличност – 102.55 лева. Паричните средства, които по време на проверката се намирали в обекта били изброени от компютърния оператор в обекта П.Р.Т.и били записани от нея нарочен за това опис (л.19 от делото).

За извършената проверка бил съставен протокол №0341720/23.03.2019 г. (л.л.8-12). Препис от този протокол бил връчен на намиращата се в обекта Красимира Саръстова – управител на дружеството-жалбоподател.

В резултат на посоченото и на 05.04.2019 г. в гр.Бургас и в тримесечния давностен^[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, Н.С. съставил против дружеството-жалбоподател Акт №F480582/05.04.2019 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетели Г.Ш.и М.М..

Конкретно отразеното в акта нарушение било в словесен и цифров вид за това, че в стопанисвания от дружеството обект на 23.03.2019 г. била установена разлика в касовата наличност на парични средства в размер на 102.25 лева и не е била регистрирана в работещото фискално устройство, чрез операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” пари в касата. Това деяние било квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.118, ал.4 ЗДДС във връзка с чл.33, ал.1 от Наредбата.

На същата дата и срещу подпис, на управителя на дружеството-жалбоподател бил връчен препис от АУАН.

В предоставения тридневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН не било депозирано възражение или такова не е приложено към изпратената на съда преписка.

 

На 03.09.2019 г., извън рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, но в давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, Д.Т.В.– Началник на Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, издал процесното наказателно постановление. Конкретно посоченото нарушение, вменено на дружеството-жалбоподател, е идентично с отразеното в АУАН, както в словесен, така и в цифров вид.

 

На 28.02.2020 г. на управителя на дружеството-жалбоподател бил връчен препис от НП, а както бе прието по-горе - в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с чл.183, ал.3 и ал.4 НПК – на 04.03.2020 г., в ТД на НАП – Бургас била подадена процесната жалба с вх.№ИТ-00-1974/04.03.2020 г.

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.

             АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.193 ЗДДС във връзка със Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

     От събраните пред настоящия съд доказателства, състава приема за установено по несъмнен начин, че на посочената в НП дата дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си да регистрира в намиращото се в стопанисвания от него търговски обект фискално устройство въвеждането и изваждането на пари в касата чрез операцията "Служебно въведени суми" или „Служебно извадени суми”. Парите по установената разлика е следвало, независимо от предназначението и размера им, да бъдат задължително регистрирани в намиращото се в обекта фискално устройство чрез активираната му функция „служебно въведени суми”, а при действително заплащане на доставчик по-късно – да бъде регистрирано служебно изваждане от фактическата им наличност чрез функцията „служебно изведени суми”. Всичко посочено в този абзац от своя страна означава, че деянието е съставомерно.

Съгласно чл.33, ал.1 от Наредбата, извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Категорично въвеждането на пари от касата представлява „промяна на касовата наличност”, поради което е следвало да бъде регистрирана чрез операцията „служебно въведени суми”. Очевидно от приложеното фотокопие от дневен отчет, а е и безспорно, че се касае за фискално устройство, което притежава такива функции.

Доколкото административното нарушение е извършено от търговско дружество, то наложената имуществена санкция е с фиксиран минимален размер от 500.00 лева, т.е. колкото е наложена с обжалваното НП.

 

Не са налице и основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, нито случаят може да се квалифицира като такъв по чл. 9, ал. 2 НК, доколкото се касае за отразяване на приходи във фискалното устройство на обекта, а оттам и до публично финансово задължение, какъвто несъмнено е данъкът върху добавената стойност.

 

Налице е разлика в касовата наличност в размер на 102.25 лв., за която сума наказващият орган приема, че представлява такава, която не е била служебно въведена в касата на търговеца, въпреки функционалните за това възможности на фискалното устройство, т.е. налице действително е нарушение на чл. 185, ал.2 ЗДДС. Нарушението е правилно квалифицирано, като нормата съдържа в себе си две възможности за санкциониране, като разграничителният критерий е дали нарушението е довело до неотразяване на приходи или не. В случая няма фактическа констатация, че невъвеждането в касата на сумата от 102.25 лв. е довело до неотразяване на приходи, най-малкото защото не може със сигурност да се твърди произхода на тези средства, а от друга страна, след като органът се позовава на чл. 33, ал. 1 от Наредбата, то той приема, че не се касае за неотчетени продажби, в който случай е мислима хипотезата на неотчитане на приходи. Нарушението обаче е налице - сумата не е надлежно въведена в касовия апарат. След като няма данни това да е довело до неотразяване на приходи, нарушението следва да се санкционира в хипотезата на изречение второ на чл.185, ал.2 ЗДДС, което препраща към размерите на санкцията по алинея 1, където санкцията е от 500 лв. до 2000 лв.

Мотивиран от всичко посочено настоящият състав намира, че следва да потвърди процесното НП. С оглед очерталия се завършек на производството искането на процесуалния представител на НАП за присъждане на разноски е основателно и не съществува причина да не бъде уважено.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №466241-F480582/03.09.2019 г., издадено от Д.Т.В.– Началник на Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП,

с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.185, ал.2, изречение 2 във връзка с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. зарегистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г.) във връзка с чл.118, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност,

на еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „ЛАВЪР 2“, ЕИК ********* със седалище в гр.Бургас и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“, блок 187, вход 1, партерен етаж с управител и едноличен собственик на капитала К.Ж.С., ЕГН **********,

е наложено административно наказание

по вид „имуществена санкция” в размер от 500.00 лева.

 

ОСЪЖДА еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „ЛАВЪР 2“, ЕИК ********* със седалище в гр.Бургас и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“, блок 187, вход 1, партерен етаж с управител и едноличен собственик на капитала К.Ж.С., ЕГН ********** да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия: /п/

Вярно с оригинала:

ММ