П
Р О Т
О К О
Л № 304
гр.
Пловдив, 30.06.2020 година
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено
на тридесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
РАДКА ЧОЛАКОВА
при участието
на съдебния секретар
Катя Митева, в присъствието
на прокурор АНДРЕЯ АТАНАСОВ,
сложи за
разглеждане докладваното от съдия
ХР. КРАЧОЛОВ ВЧНД № 281 по
описа за 2020 година.
На
именното повикване в 10:00 часа.
Съгласно Заповед
РД № 40/23.03.2020 г. на председателя на Апелативен съд - Пловдив и раздел II.4
от
Правила и мерки за работа на съдилищата в условията на пандемия на ВСС
/протокол № 15/12.05.2020 г., изм. и доп. по протокол №16/19.05.2020 г./, с
оглед и с установеното наличие на техническа възможност за видеоконферетна
връзка чрез Skype е осъществена
видеоконферетна връзка с Ареста в гр. П. с помощта на системния администратор
на съда – В. Н.
При добър звук
и картина на линията се намира обвиняемият Ю.К.Ю..
Обвиняемият
Ю.К.Ю. не се явява в съдебното заседание, участието му е осигурено
чрез видеоконферетна връзка по Скайп от
Следствения арест - гр. Пловдив.
За него се
явява адв. М., преупълномощен от адв. И. М., представя пълномощно за
преупълномощаване.
ОБВ. Ю.Ю.: Не
възразявам днес да ме защитава адвокат М. и давам съгласие за това.
Адв. М.:
Запознат съм с делото.
В съдебната
зала присъства и системният администратор на Апелативен съд - Пловдив – В. Н.
ПРОКУРОРЪТ: Да
се даде ход на делото.
Адв. М.: Да се
даде ход на делото.
Съдът намира, че
са налице основанията за даване ход на делото в днешното съдебно заседание,
поради което и
О П Р Е Д Е Л
И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Разясниха се
правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
Отводи по
делото не постъпиха.
ДОКЛАДВА СЕ
ДЕЛОТО от съдията-докладчик Хр. Крачолов.
Адв. М.: Нямам
искания.
ПРОКУРОРЪТ:
Нямам искания.
С оглед становищата на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. М.:
Уважаеми апелативни съдии, макар да са релевирани основания в пледоарията на колегата
пред първостепенния съд, считам, че следва да заявя основания за липса на
обосновано предположение, което е едно от основните изисквания за вземане на
най-тежката мярка “задържане под стража“.
Макар и в
ранен етап на разследване, разследващите са имали достатъчно време да съберат и
представят доказателства, които, в степен на достоверност, обвързват Ю. към
извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Така всъщност
обвинителната теза се изгражда на свидетелски показания на четири лица, от
които никой не е нито разпознал Ю., като лице, с което са се срещали, нито сочи
конкретни данни, освен две имена. Едната от свидетелките казва, че е виждала
лицето във Фейсбук на нейните деца. Обръщам внимание, че Фейсбук все още не е
въздигнато като доказателство, по смисъла на НПК. Т.е. всички твърдения на тези
четири лица, че са закупували наркотични вещества от Ю., не са проверени и не
са обсъдени в каквато и да е съвкупност и не е установено, че именно Ю. е автор
на деянието.
Обръщам внимание,
че в неговия дом не са открити наркотични вещества, сходни и идентични с тези,
открити у трите задържани лица и четвъртата свидетелка, разпитана при условията
на чл. 223 от НК. Лицата, които са свидетелствали, са обвиняеми по
производството и е логично същите да изградят своя защитна теза за произхода на
наркотичните вещества. Обръщам внимание, че разпитаният свидетел Я. Р. сочи, че
е закупувал наркотик преди 2-3 месеца преди инкриминираното деяние, което
обхваща периода 25.05.2020 г.-16.06.2020 г. Таксиметровите шофьори, които може
би са най-безпристрастните свидетели, единият от тях е видял среща на
превозвания от него клиент с друго момче, но не видял размяна на каквото и да
е, макар че е наблюдавал през цялото време действията на двете лица. Свидетелката
С. Д. ясно при претърсване е заявила, не че наркотичните вещества са придобити
от Ю., а че намереното наркотично вещество, цитирам протокола за обиск и
изземване, одобрен с определение № 1396/2020 г. на Районен съд – С.З., че „това
си е мое вещество“. В случая с четвъртия свидетел С. А. ясно и категорично е
доказано авторство на едно друго лице, а не на Ю.. Това е М. Д. К., която също
не сочи, като баба на обвиняемия, веществото, което тя е предала на този
свидетел, да има произход от нейния внук. Нямаме доказателства, че произходът е
точно от обвиняемия Ю..
При анализа,
макар съдебната практика да е различна в различните случаи, разнопосочна, то
следва да се обърна внимание, че проведените следствия, без постановление за
възлагане, са извършени от други разследващи органи, а не от разследващия
полицай И. И., което до известна степен опорочава и непосредствеността на
процеса, доколкото същите не са възприели факти от значение по делото и не са
задавали онези въпроси, които са необходими за обективно, всестранно и пълно
изследване на обективната истина. В разпитите на всички разпитани свидетели
прави впечатление, че са посочени разговори по телефон с Ю., като нито един от
тях не е посочил и не може да посочи този телефон на Ю..
Не на последно
място, когато са извършени процесуалните действия по претърсване и изземване,
при уж непосредствено залавяне на държащите наркотични вещества свидетели, Ю. е
заварен да спи в дома си, което хвърля съмнение върху това, че той лично е
осъществявал каквато и да е доставка на наркотични вещества на разпитаните
свидетели. Както казах, това, че някои от тях сочат, че от две или три години
са купували наркотични вещества от Ю., при липса на подкрепа от други
доказателства, дори и на този етап не може да представлява годен доказателствен
материал за наличие на обосновано предположение, че точно Ю. е автор на това
деяние. Още повече, че всяко едно лице е възможно да се представи с това име и
както казах, при липса на едно разпознаване дали това е точно извършителят на
деянието, всъщност са едни хипотетични твърдения на прокуратурата, че именно
това лице Ю.К.Ю. е онзи Юри, за когото говорят свидетелите. Това по отношение
на обоснованото предположение, което и към този момент не е подкрепено с други
доказателства.
По отношение
на другите хипотези за вземане на мярката за неотклонение „задържане под
стража“ следва да отбележа, че тук нямаме нито една от тези на чл. 63 ал. 2 НПК. Въобще не е доказано онова хипотетично твърдение, както става практика по
тези дела, да се сочи, според изискването на тълк. решение № 1/2002 г., от
прокуратурата, като ръководител на процеса в тази фаза, точно какво и според
тежестта на доказване, какво точно престъпление ще извърши. Не се доказа
твърдението на Окръжна прокуратура, че щял да склонява свидетелите към
лъжесвидетелстване. Алогично е това твърдение, защото трима от тях са задържани
в условията на Следствения арест, т.е. достъп с този обвиняем практически е
невъзможен. Четвъртият свидетел е разпитан при условията на чл. 223 НПК и по
всяко едно време неговите показания, без съгласието на обвиняемия, могат да
бъдат прочетени и анализирани в евентуално съдебно следствие. Т.е. по никакъв
начин няма как да се повлияе върху волята, която би изразил този свидетел. За
други престъпления Окръжна прокуратура не е посочила, че може да бъдат
извършени и не са попаднали в мотивите на Окръжен съд С.З..
Следва да
отбележа, че в унифицираната информационна система на Прокуратурата на
Република България е видно, че спрямо обвиняемия няма други висящи дела.
Предходните му осъждания не касаят деяния по чл. 354а НК, а по други текстове
на НК, т.е. тезата на Окръжна прокуратура, че той от години се занимавал с
търговия на наркотици, също не издържа и не се подкрепя от доказателствата.
Т.е. не е налице и онази хипотеза да се счита, че, видиш ли, той би извършил
друго престъпление или поне затова, за което говорят.
Макар и без
граждански брак, Ю. живее на съпружески начала и има дете от своята съжителка,
с постоянен адрес е, винаги би могъл да бъде открит там, както е бил открит и
при процесуалните действия. Т.е. считам, че и хипотезата да се укрие също не е
налице.
Предвид на
това считам, че постановеният от С. окръжен съд акт е неправилен и
незаконосъобразен по отношение на това, че следва спрямо Ю. да се вземе
най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, с оглед целите на чл.
57, като в случай на липса на обосновано предположение, дори и на този етап,
считам, че мярката за неотклонение по отношение на него трябва да бъде
„подписка“.
В случай че
Апелативният съд открие, че съществува такова обосновано предположение, но не
са налице останалите две предпоставки – обвиняемият да се укрие или да извърши
друго престъпление, то в този случай моля да измените наложената мярка
„задържане под стража“ в другата по-лека, това е „домашен арест“, с който би се
елиминирала възможността от свободно придвижване и контакти на лицето, или да
му наложите „парична гаранция“, също за да се обезпечат целите на чл. 57.
Ще си позволя
на цитирам ТР № 1/2002 г., касаещо вземане на мярка „задържане под стража“,
което казва, че в нито една от хипотезите на нашия НПК вземането на мярка
„задържане под стража“ не е задължително.
Моля за
прецизност при преценка на доказателствата и доказателствения материал и
релевираните днес съображения защо не трябва да се вземе най-тежката мярка
спрямо подзащитния ми.
Обв. Ю. за
лична защита: Съгласен съм с казаното от адвоката ми. Поддържам казаното от
адвоката ми.
ПРОКУРОРЪТ:
Уважаеми апелативни съдии, пред Вас е атакувано определение на Окръжен съд –
С.З., с което е взета мярка за
неотклонение на обвиняемия Ю. „задържане под стража“. Съдът е постановил един
обоснован, законосъобразен и подробен акт, в
който е описал наличието на законовите предпоставки за вземане на
мярката за неотклонение. Налице са свидетелски показания на четирима свидетели,
които го познават, знаят къде живее, на кой адрес, многократно са купували както от него наркотици, така и чрез
поставени лица. Налице са веществени доказателства, които са иззети, изследвани
с химическа експертиза и всичките те са обсъдени подробно от съдията пред
първоинстанционния съд.
Действително, както каза колегата аз считам,
че не е налице опасност обвиняемия да се
укрие, но напротив налице е опасност да извърши друго престъпление. Същият е
осъждан, с утежнено криминално минало, деянието е извършено в изпитателния срок на друго такова,
независимо, че то не е от този род, което говори за трайна нагласа за извършване на
престъпни действия, както и съдът е отбелязал налице е конспиративност,
както подчертах и по – горе да се продава наркотик с подставени лица. От друга
страна са съотносимостта му към
наркотиците и разпита на свидетеля, с който заедно са употребявали наркотични
вещества.
Считам
определението за обосновано, законосъобразно и моля да го потвърдите, като се
произнесете в тази насока.
ДАДЕ СЕ
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
ОБВ. Ю.Ю.:
Моля да се измени мярката ми в по-лека.
Съдът се
оттегли на тайно съвещание.
След тайно
съвещание, съдът намира и приема за установено следното:
Производство
по чл. 64 ал. 8 от НПК.
С определение
№ 380 от 19.06.2020 г. по ЧНД № 280 от 2020 г. С.т окръжен съд е взел мярка за
неотклонение „задържане под стража“ по отношение на Ю.К.Ю. по ДП № 8245 ЗМ-470 от 2020 г. по описа на II РУ на МВР С.З..
Недоволен от
така посоченото определение е останал обвиняемият Ю.Ю., който чрез своя
защитник го е обжалвал с искане то да бъде обвинено и спрямо него да се вземе
по-лека мярка за неотклонение.
Прокурорът
даде заключение, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският
апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и във връзка с направените
оплаквания, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да
постанови атакуваното определение, с което е взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“ по отношение на обвиняемия, първоинстанционният съд
законосъобразно е преценил наличието на предпоставките, визирани в чл. 63 ал. 1
от НПК. С оглед установената съдебна практика правилно е прието, че предвид
събраните гласни доказателства е налице обосновано подозрение в голяма степен
на съпричастност на обвиняемия Ю.Ю. към деянието, предмет на настоящето
обвинение по чл. 354 А а.1 изр.1-во , предл. 4 и 5 вр. с чл. 26 ал.1 НК. В тази
насока обосновано е акцентирано върху събраните до настоящия момент гласни
доказателства, които кореспондират и с заключенията, изготвени от компетентните
вещи лица.
В мотивите към
атакувания съдебен акт са изложени подробни, ясни и изчерпателни съображения,
които настоящата инстанция изцяло споделя. В тях е проследена деятелността,
която се приема към настоящия момент за установена, включително и за периода от
08.06.2020 г. до 16.06.2020 г.
С.т окръжен
съд, след като внимателно е обсъдил събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, е направил напълно законосъобразен извод досежно
наличието на обосновано подозрение по смисъла на чл. 63 ал.1 от НПК. Поради това и не може да бъде възприет за
основателен доводът на защитата за липсата на доказателства в тази насока.
Законосъобразен
е изводът за наличието на реална опасност обвиняемият да извърши престъпление.
Действително, според справката на Унифицираната информационна система на
прокуратурата на Република България, към 18.06.2020 г. спрямо обвиняемия Ю.Ю.
не са налице други неприключили наказателни производства за престъпления от общ
характер.
В същото време
обаче по делото е приложена справка за съдимост, от която е видно, че
обвиняемият Ю. е осъден с влязло в сила на 13.03.2020 г. споразумение по НОХД №
307/2020 г. за престъпление по чл. 343 б ал.3 вр. с чл. 55 ал.1 т.1 от НК на 10
месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66
ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на споразумението
в сила.
Това
обстоятелство, наред с упоритостта при извършване на инкриминираното деяние и
проявената конспиративност, действително водят до извод, че към настоящия
момент целите на мярката за неотклонение, регламентирана в чл. 57 от НПК може
да бъде изпълнена единствено с най-тежката мярка за процесуална принуда.
Няма пречки,
ако в хода на досъдебното производство се установят други доказателства и
обстоятелства, въпросът за мярката за неотклонение да бъде поставен отново на
вниманието на съда.
С оглед на
изложеното по-горе определението на С. окръжен съд, като правилно и
законосъобразно, следва да се потвърди, поради което Пловдивският апелативен
съд и
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 380 от 19.06.2020 г., постановено по ЧНД № 280/2020 г. на Окръжен
съд – С.З..
Определението
е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10:36 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
СЕКРЕТАР: