Р Е Ш Е Н И Е
№ 116/07.04.2021 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на шестнадесети
март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
СИЛВИЯ САНДЕВА |
|
|
НЕЛИ КАМЕНСКА |
При участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря Веселина
Сандева разгледа докладваното от съдия С. САНДЕВА к.адм.д. № 48/2021 год. по
описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е
образувано по касационна жалба на РУ – Генерал Тошево при ОД на МВР – Добрич
срещу решение № 1/07.01.2021 г. по н.а.х.д. № 164/2020 г. по описа на РС – Генерал
Тошево. В жалбата се твърди, че решението е постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения и нарушение на материалния закон, поради което се иска да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да бъде
постановено друго, с което да се потвърди изцяло наказателното
постановление.
Ответникът по касационната жалба оспорва основателността
й и иска решението на ГТРС да бъде оставено в сила.
Представителят на ДОП дава заключение, че касационната
жалба е основателна, а решението на районният съд е неправилно и незаконосъобразно,
поради което следва да бъде отменено.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество, е частично основателна по следните съображения :
Генералтошевският районен съд е бил сезиран с жалба от Д.П.Ч.
с ЕГН ********** *** срещу наказателно постановление № 20-0265-000259 от 04.08.2020
г., издадено от началника на РУ – Генерал Тошево при ОД на МВР – Добрич, с
което на жалбоподателката за извършено нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП на
основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева и за
извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца.
Процесното наказателно постановление е издадено въз
основа на АУАН № 906404 от 11.07.2020 г., с който служители на РУ – Генерал
Тошево са констатирали, че на 11.07.2020 г., в 15, 16 часа, в гр.Генерал
Тошево, по ул. „Славянска“, Ч. управлява лек автомобил „Хюндай Гетц“ с рег. № ****
в посока от ул. „Трети март“ към кръстовището с ул. „Д.Чинтулов“. На около 10
метра преди кръстовището с ул. „Д. Чинтулов“ предприема маневра на заден ход,
без да се убеди, че пътят зад ППС е свободен, като се удря в движещия се зад
него автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № ТХ1579АН и причинява ПТП с материални
щети. Водачът не остава на мястото на ПТП до пристигане на представители на
МВР. В акта е посочено, че с поведението си жалбоподателката виновно е нарушила
чл.40, ал.1 и чл.123, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП.
С обжалваното решение районният съд е отменил изцяло наказателното
постановление.
По отношение на първото нарушение е изложил мотиви, че не
е установено както от актосъставителя, така и от наказващия орган, каква е била
скоростта на движение на всеки един от автомобилите, за да се приеме, че ударът
между тях е в резултат на неправилна маневра на жалбоподателката на заден ход,
а не на движение с несъобразена скорост на другия автомобил. Не е обсъден
субективният елемент на нарушението, а именно – могъл ли е водачът да предвиди
и предотврати настъпването на ПТП или се касае за случайно деяние по смисъла на
чл.11 от ЗАНН, във вр. чл.15 от НК. Възможно е жалбоподателката да се е убедила,
че пътят е свободен и може безопасно да извърши маневрата, но водачът на другия
автомобил да се е движил с превишена скорост, непозволяваща да се предотврати
настъпването на удара, поради което е следвало да се съберат доказателства,
сочещи величината на скоростта - свидетелски показания, спирачен път и други
възможни. Тези обстоятелства съставляват съществен елемент от състава на
нарушението по чл.40, ал.1 от ЗДвП, поради което неизясняването им е довело до
необоснованост на АУАН и НП.
По отношение на второто нарушение районният съд е приел,
че неправилно административнонаказващият орган е подвел под отговорност жалбоподателката
за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП, тъй като при настъпилото
ПТП няма пострадали хора, а са причинени само материални щети по един от
автомобилите. Приел е също така, че по никакъв начин наказващият орган не е
обосновал и мотивирал волята си да наложи административно наказание в
максимален размер. В кориците по делото няма данни жалбоподателката да е
извършвала друго такова нарушение по ЗДвП, няма данни да е системен нарушител
по ЗДвП, а настъпилите вреди в резултат на ПТП са явно незначителни. Счел е, че
административнонаказващият орган е направил неправилна правна преценка относно наличието
на предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Необосновано и в противоречие с приложимия
материален закон, без да изложи конкретни аргументи защо не прилага
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е ангажирал отговорността на
жалбоподателката, прилагайки максималния размер на двете кумулативно предвидени
наказания.
Въз основа на изложените мотиви районният съд е направил
извод, че са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които опорочават издаденото наказателно постановление до степен на незаконосъобразност.
Така постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно
в частта относно първото нарушение.
Разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП регламентира
задължението на водача на ППС, преди да започне движение назад, да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението. В случая от събраните по
делото доказателства, както и от обясненията на двамата участници в ПТП се
установява, че жалбоподателката, управлявайки МПС на заден ход, е блъснала движещия
се зад нея автомобил и му е нанесла макар и незначителни материални щети.
Самият факт, че е настъпил удар между автомобила, който се е движил на заден
ход, и друго пътно превозно средство, което се е намирало зад него, доказва
неизпълнение на задължението по чл.40, ал.1 от ЗДвП за безопасно извършване на
маневрата „движение назад“. Без правно значение за съставомерността на деянието
е поведението на другите участници в движението и тяхната посока и скорост на
движение. Дори и да се приеме, че другият участник в движението се е движил с
несъобразена скорост, каквито възражения се поддържат пред съда, това не
оневинява жалбоподателката, тъй като тя е била длъжна да възприеме идващия за
нея автомобил и да прецени дали няма да го затрудни с оглед на съществуващата
дистанция между тях и едва тогава да предприеме маневрата на заден ход. Като не
го е сторила, Ч. сама се е поставила в невъзможност да предотврати удара с
другия автомобил, а не обратното, както неоснователно се твърди в жалбата. Жалбоподателката
не се е съобразила с пътната обстановка и не е осигурила безопасност на
маневрата, с което виновно е нарушила разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП. Ето
защо, като е отменил наказателното постановление в тази му част, издирвайки
ирелевантни за случая обстоятелства относно поведението на другия водач на МПС,
районният съд е постановил един неправилен съдебен акт, който подлежи на отмяна
поради това.
Правилно и законосъобразно е обаче решението на ГТРС в
частта относно второто нарушение. Безспорно е, че в НП е дадена погрешна правна
квалификация на нарушението по чл.123, ал.1, т.2, б. “б” от ЗДвП, която се
отнася за ПТП с пострадали хора, вместо по чл.123, т.3, б. “в” от ЗДвП, която
се отнася за ПТП с материални щети, каквото е и процесното ПТП в случая.
Обстоятелството, че санкционната норма на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е една и
съща и при двата вида нарушения, не означава, че допуснатият порок е
несъществен и не опорочава НП. Административнонаказателната разпоредба е обща и
с нея се санкционира всеки водач, който наруши задълженията си като участник в
ПТП, поради което вярното определяне на нарушената материалноправна норма е от
съществено значение за законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя. Действително съдът разполага с възможността за
преквалифициране на нарушението съобразно с разпоредбата на чл.337, ал.1, т.2
от НПК, респективно чл. 354, ал.2, т.2 от НПК, но само ако това не води до
изменение на обстоятелствената част на обвинението, което в случая не е така. В
разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б. “в” от ЗДвП е предвидено, че ако между
участниците в произшествието, при което са причинени само имуществени вреди,
няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на МВР на
територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания. От фактическото описание на нарушението е видно, че в него е посочено
единствено, че е налице настъпило ПТП с материални щети и водачът не остава на
мястото на ПТП до пристигане на представители на МВР. Никъде в АУАН и в НП не
са описани правнорелевантните факти от състава на нарушението по чл.123, ал.1,
т.3, б.”в” от ЗДвП, свързани с липсата на съгласие между участниците в ПТП
относно обстоятелствата, свързани с него, както и уведомяването на съответната
контролна служба за неговото настъпване. Следователно налице са обстоятелства,
които не са включени във фактическия състав на обвинението, поради което е
недопустимо да се измени наказателното постановление чрез подвеждане на
извършеното нарушение под друга правна норма. С оглед на изложеното следва да
се приеме, че неправилната правна квалификация на второто деяние е накърнила
правото на защита на наказаното лице. Това нарушение е винаги съществено и е
основание за отмяна на наказателното постановление поради противоречието му с
материалния закон. Ето защо, като е приел, че извършеното от жалбоподателката
нарушение е несъставомерно по чл.123, ал.1, т.2, б. “б” от ЗДвП, районният съд
е приложил правилно материалния закон и постановеното от него решение в тази му
част следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.222, ал.1, във вр. чл.221, ал.2 от АПК, Административният
съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 1 от 07.01.2021 г., постановено по
н.а.х.д. № 164/2020 г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево, В ЧАСТТА, в
която е отменено наказателно постановление № 20-0265-000259/04.08.2020 г. на
началника на РУ – Генерал Тошево при ОД на МВР – Добрич относно наложената с
него глоба в размер на 20 лева на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП за
извършено нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
20-0265-000259/04.08.2020 г. на началника на РУ – Генерал Тошево при ОД на МВР
– Добрич В ЧАСТТА, в която на Д.П.Ч. ***, с ЕГН **********, е наложена глоба в
размер на 20 лева на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП за извършено
нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: