Решение по дело №447/2022 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Решение № 348/05.04.2022г. по НАХД № 447/2022г. по описа на РС-
Бургас

Производството по делото е образувано по повод постановление на Районна
прокуратура Бургас, с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
спрямо обвиняемия П. СТ. Ж., ЕГН:**********, за извършено престъпление по чл.343в, ал.2
от НК - за това, че на 03.01.2022 година, в град Бургас, парк „Росенец“, в близост до
нефтобаза „Лукойл“, в посока от хижа „Странджа” към хижа „Миньор“, управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка „***“, модел „***“ с Рег.№***, без
съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство и в едногодишния
срок от наказването му по административен ред с НП № 20-0769-005290/22.01.2021 година
на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - гр.Бургас, връчено му на 16.02.2021 г., влязло в
сила на 24.02.2021 година за такова деяние - за управление на моторно превозно средство
без съответно свидетелство за управление.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, се явява лично като е направил
искане в производството по делото да се представлява от служебно назначен защитник адв.
К. от БАК, тъй като желае да има защитник, но няма възможност да заплати възнаграждение
и интересите на правосъдието изискват това.
За служебен защитник на обвиняемия на основание чл. 94, ал. 1, т. 9 НПК беше
назначена адв. К., която намира, че действително следва да се освободи от наказателна
отговорност обвиняемият, но моли да му се определи минималното предвидено от закона
наказание глоба.
В пледоарията си прокурорът застъпва, че фактическата обстановка, описана в
постановлението на БРП е доказана по несъмнен начин, позовавайки се на събраните в хода
на досъдебното производство доказателства. Счита, че обвиняемият следва да бъде признат
за виновен и освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно
наказание „Глоба” в размер от 1000 лева.
Защитникът на обвиняемия – адв. К. счита, че следва да се постанови решение, с
което на обвиняемия да се наложи минимално наказание.
Обвиняемият се придържа към казаното от защитника си. В последната си дума моли
за минимално наказание.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият П. СТ. Ж. – ЕГН ********** е роден на *** г. в гр. Бургас, българин,
български гражданин, с настоящ адрес: ***, неженен, със средно образование, работи като
пълнач в бензиностанция „***“, неосъждан.
Обвиняемият е неправоспособен водач като бил наказван по административен ред за
управление на моторно превозно средство, без съответно свидетелство за управление
съгласно наказателно постановление № 20-0769-005290/22.01.2021 година на Сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР - гр.Бургас, връчено му на 16.02.2021 г., влязло в сила на 24.02.2021г.
На 03.01.2022г. в град Бургас при обход в парк „Росенец“ в близост до нефтобаза
„Лукойл“, в посока от хижа „Странджа” към хижа „Миньор“, полицейски автопатрул в
състав - свид. Д.К. и свид. В.В>, спрели за проверка лек автомобил „***” с рег.№ ***,
управляван от обв.П.Ж.. Установили, че водача не притежава и не носи СУМПС. Направили
на място справка и разбрали, че СУ МПС не му е издавано, за което поискали съдействие от
1

колеги от сектор „Пътна полиция“ като на място бил изпратен св. Х.Х.. За констатираното
нарушение на обв.Ж. съставил АУАН. Видно от приложените към делото материали, обв.Ж.
като неправоспособен водач и отново без съответно СУМПС е управлявал МПС, за което е
наказан по административен ред с НП № 20-0769-005290/22.01.2021 година на Сектор
„Пътна полиция” при ОДМВР - гр.Бургас, връчено му на 16.02.2021 г., влязло в сила на
24.02.2021г.
По доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на
досъдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия състав на
основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите Д.К. (л. 14); Х.Х.
(л. 16); В.В> (л. 17); Д.С. (л. 18); обяснения на обвиняемия;
От писмените доказателства и доказателствени средства: справка за нарушител/водач
(л. 23;28); АУАН (л. 25); наказателно постановление № 20-0769-005290/22.01.2021 година на
Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - гр.Бургас (л. 26); талон за л.а. (л.9); справка
съдимост.
Всички доказателствени източници са непротиворечиви, логични и допълващи се,
поради което и съдът ги кредитира изцяло. Фактическата обстановка не се оспорва и от
обвиняемия или неговия защитник, поради което и настоящият състав намира за излишно да
прави детайлен анализ на доказателствените материали.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия за
виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита,
че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава
на престъплението по чл. 343в, ал.2 от НК, за което му е повдигнато обвинение.
На първо място от обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се
изразява в „управление” на МПС. Съдът счита, че действията на обвиняемия по привеждане
на автомобила в движение и придвижването му в пространството представлява
„управление” на МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и задължителните
указания на ВС, дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г., според които понятието „управление“,
включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното
средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение.
Установява от показанията на всички свидетели, че именно обвиняемият е управлявал МПС.
На следващо място от обективна страна, няма спор, че лекият автомобил с рег.№ ***
е „моторно превозно средство” по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по
пътищата, тъй като е снабден с двигател за придвижване и не е релсово превозно средство.
На последно място, за да бъде престъпно поведението на обвиняемия, законът
изисква управлението на МПС да се осъществява в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление. В конкретния случай и този признак от обективна страна е
налице. Обвиняемият никога не е притежавал свидетелство за управление на МПС като
съгласно НП № 20-0769-005290/22.01.2021 година на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР -
гр.Бургас, връчено му на 16.02.2021 г., влязло в сила на 24.02.2021г. е наказван по
административен ред за това, че е управлявал МПС без да е правоспособен водач.
Обвиняемият не е придобил правоспособност да управлява МПС и въпреки това на
03.01.2022г. е управлявал МПС без СУМПС в едногодишен срок от наказването за същото
2

деяение по административен ред. Към процесната дата 03.01.2022г. все още не е бил изтекъл
едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление без
съответното свидетелство, но същият е управлявал МПС, поради което и деятелността му
изпълва всички признаци на състава по чл. 343в, ал.2 НК.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл”
по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, тъй като обвиняемият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия, че
не бива да управлява МПС, тъй като не разполага със СУМПС, с НП № 20-0769-
005290/22.01.2021 година на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - гр.Бургас, влязло в сила
на 24.02.2021г. е наказан за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление и не е изминал едногодишен срок от наказването му, както и че
с действията си привежда в движение автомобила и го придвижва в пространството, като от
волева страна обвиняемият е искал да управлява МПС и то именно в едногодишния срок от
наказването му за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което обвиняемият беше признат за виновен, законът предвижда
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една до три години и „Глоба“ от петстотин до
хиляда и двеста лева. В същото време по отношение на обвиняемия са налице законово
предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК,
а именно:
1. за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години;
2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната дата обвиняемият е неосъждан и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК.
4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка
телесна повреда или смърт; обвиняемият не е бил в пияно състояние, нито след употреба на
наркотични вещества и не са налице множество престъпления.
Съгласно константната практика на ВКС, когато са налице предпоставките за
приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да
освободи дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „Глоба” в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете както
отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. В полза на обвиняемия
следва да се отчете фактът, че до настоящия момент няма каквито и да е данни за извършени
противообществени прояви (същевременно настоящият състав счита, че не следва да отчита
като смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало, доколкото същото е отчетено
веднъж като предпоставка за приложението на чл. 78а НК). На следващо място обвиняемият
изразява съжаление. Същият е оказал пълно съдействие на разследващите органи. Горното
кара съдът да приеме, че обвиняемият е лице със сравнително ниска степен на обществена
опасност, като настоящето престъпно деяние е инцидентна проява в живота му, както и че
същият е осъзнал стореното и се разкайва за него. Всичко това води до извода, че в случая са
налице смекчаващи отговорността обстоятелства. Отегчаващи отговорността обстоятелства
не са налице.
Поради тези съображения и като съобрази имущественото и социално положение на
обвиняемия, съдът счита, че спрямо същия следва да се определи наказание при превес на
3

смекчаващи отговорността обстоятелства в минимален размер, а именно – „Глоба” в размер
на 1000 лева. Следва да се посочи, че не е налице хипотезата на чл. 78а, ал. 5 НК, която
предвижда, че когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и
друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на
тази глоба, тъй като разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 НК предвижда наказание не само глоба,
но и по-тежко наказание каквото е „лишаване от свобода“, а именно наказание „лишаване от
свобода“ от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и двеста лева. Т.е. в случая
за извършеното деяние по чл.343в, ал.2 НК се предвиждат кумулативно наказания
„лишаване от свобода“ и „глоба“, поради което и размерът на административното наказание
по чл.78а, ал.1 НК не може да бъде по-малък от 1000 лв. и той е съобразен с обстоятелствата
по делото, личността на обвинямия и според съдебния състав ще постигне целите на
наказанието.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма
степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху него и възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
По веществените доказателства:
По делото няма приложени веществени доказателства, които да налагат произнасяне
от страна на съда.
Мотивиран от горното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът постанови
решението си.
Да се съобщи на страните, че мотивите на решението са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	348
Дата:	5 април 2022 г. (в сила от 21 април 2022 г.)
Съдия:	Марина Иванова Мавродиева

Дело:	20222120200447
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	4 февруари 2022 г.

Решение по дело №447/2022 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите