Р Е
Ш Е Н
И Е
№417
01.04.2020г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на пети
март две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №697/2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е
образувано по въззивна
жалба на Б. Ш. М. ***, ЕГН **********, починал
в хода на
процеса и заместен
от наследниците му М. Р. М.,
ЕГН **********, Ш. Б. М.,
ЕГН **********, и Б. Б. Д.,
ЕГН **********, против
Решение №44 от 31.01.2019г., постановено по гр.д. №2236/2017г. по описа
на Районен съд- Асеновград, с което
са били отхвърлени
предявените от него
против С. Ш. М., ЕГН **********, и Н. С. М., ЕГН **********,***, искове
за премахване на: 1. незаконно
построени гаражни клетки с
идентификатори 99087.504.79.1
и 99087.504.79.2, находящи
се в западната част на
поземлен имот с
идентификатор 99087.504.79 по
кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.
А.; 2.
незаконно построена тераса на нивото на
втория жилищен етаж
на жилищната сграда
с идентификатор 99087.504.79.3 по
кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.
А.; 3.
незаконно построена от тях баня
и тоалетна на
втория жилищен етаж на
жилищната сграда с
идентификатор 99087.504.79.3 по
кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.
А.; както и
е бил осъден
по предявените от С. Ш. М., ЕГН **********, и Н. С. М., ЕГН **********, искове
да премахне: 1.
незаконно увеличената дълбочина
на терасата в
северозападната част на първи жилищен етаж
на жилищната сграда
с идентификатор 99087.504.79.3 по
кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.
А., представляващ самостоятелен
обект с идентификатор
99087.504.79.3.1, до размера на
дълбочината по проект, ведно
с незаконно изградената кухня под тази
тераса; 2. незаконно изградената
на нивото на плочата в
южната част на първи жилищен етаж
стълбищна площадка, както
и незаконно изградената
стълба към нивото на
двора; 3. незаконно
изградената под стълбата тоалетна; 4.
остатъците от незаконно строителство,
находящи се в
южната част от
имота. В жалбата
се излагат доводи за неправилност на
решението, като се иска
отмяната му уважаване
на предявените от жалбоподателя
искове и отхвърляне
на исковите претенции срещу него.
Постъпил е отговор
на въззивната жалба
от ответните страни
по нея- С. Ш. М.,
ЕГН **********, и Н. С. М., ЕГН **********,***, чрез
пълномощника им по
делото адв. И.Г., с който
се иска потвърждаване
на решението.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269
от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което се явява процесуално допустима.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо и при
постановяването му не
е било допуснато нарушение
на императивни материалноправни норми.
Предвид горното и на
основание чл.269, изр.2 от
ГПК следва да
бъде проверена правилността
на решението съобразно посоченото в жалбата,
като въззивната инстанция
се произнесе по
съществуващия между страните
правен спор.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран
с искове с правно
основание чл.109 от ЗС на Б. Ш. М.,
починал в хода на въззивното
производство и заместен
от наследниците си М. Р. М.,
Ш. Б.
М., и Б. Б. Д. против
С. Ш.
М., и Н. С. М.
и насрещни искове
със същото правно основание
на С. Ш. М., и Н. С. М. против
Б. Ш. М..
От
фактическа страна по делото
няма спор между
страните, а и
се установява от приложените писмени доказателства, че Б. Ш. М., а след смъртта му- неговите
наследници, са собственици
на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 99087.504.79.3.1, представляващ
първи жилищен етаж
от жилищната сграда с
идентификатор
99087.504.79.3, построена в
поземлен имот с идентификатор 99087.504.79 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.
А., както и на съответната идеална
част от поземления
имот, а ответниците
С. Ш. М.
и Н. С. М.
са собственици в
режим на съпружеска имуществена
общност на самостоятелен
обект в сграда с
идентификатор 99087.504.79.3.2, представляващ
втория жилищен етаж
от същата жилищна сграда, като
ответникът С. Ш. М. е
собственик и на съответната
идеална част от поземления имот.
По исковете
на Б. Ш. М.,
починал в хода
на процеса и
заместен от наследниците
си М. Р. М.,
Ш. Б.
М., и Б. Б. Д., против С. Ш. М.,
и Н. С. М.:
1.
За премахване на
незаконно построени гаражни
клетки с
идентификатори 99087.504.79.1
и 99087.504.79.2, находящи
се в западната част на
поземления имот:
Ищецът твърди,
че така изградените от ответниците гаражни клетки му
пречат да упражнява в
пълен обем правото
му на собственост върху дворното
място и етажа
от жилищната сграда,
тъй като не са
построени в
частта от дворното място, за която
е учредено право
на строеж, а освен това
същите са с
височина, която надвишава
височината на плочата на първия
етаж на жилищната
сграда, в резултат
на което стаите
му в западната
част на първия
етаж се овлажняват
и мухлясват в долната си
част до нивото, на
което достига плочата на гаражните клетки.
По делото
се установява, че
посочените гаражни клетки
са били построени въз основа
на учредено с нотариален акт за суперфиция
от 14.03.1996г. от първоначалните собственици на поземления имот Ш. С. М.
и Х. А. М.
право на
строеж в полза на С. Ш. М. да построи
по утвърден архитектурен
проект две гаражни клетки със застроена
площ от 38
кв.м. на калкан с жилищната
сграда по цялата ширина
на същата откъм
ул. „Напредък“ с
вход на едната
гаражна клетка откъм улицата,
а на другата-
откъм входа на
жилищната сграда. За строителството
им е налице
одобрен архитектурен проект и
разрешение за строеж, които са
представени по делото, като от
заключенията на приетите по делото
съдебно- технически експертизи
се установява, че
гаражите са построени
именно в частта от дворното
място, за което е било
учредено правото на строеж
/на калкан с жилищната
сграда по цялата ширина
на същата откъм
ул. „Н.“/, поради което
твърденията на ищеца
в обратен смисъл,
изложени в исковата
молба, са неоснователни. При
извършения от първоинстанционния съд, както
и от вещите
лица по приетите
експертизи пред първата и въззивната
инстанция, оглед на първия
жилищен етаж, собственост на ищците,
не са установени следи
от мухъл, влага или
течове, като по
делото не са били
ангажирани никакви доказателства
от тяхна страна
за наличие на такива
по стените на жилищните
им помещения, до които
се допират гаражните
клетки. Предвид горното претенцията
на ищците за премахване
на гаражите, тъй като
същите им пречат по
описания в исковата молба начин да упражняват
правото си на собственост върху притежаваното
от тях жилище,
е неоснователна и следва
да се отхвърли.
Действително от заключението на
приетата пред въззивната
инстанция съдебно- техническа експертиза се
установява, че при строителството на гаражите е била
променена геометрията в
посока северозапад, при
което не е било
спазено предвиденото по
архитектурния проект разстояние
от 3 м. на
северозападната застроителна линия
от страничната регулационна линия,
т.е. налице е известно
отклонение от одобрените
проекти, но само по
себе си наличието
на такова не
е основание за
уважаване на иска, тъй
като съгласно задължителните указания,
дадени в т.3
от Тълкувателно решение
№4/2015г. на ОСГК на ВКС
за уважаване на иска
с правно основание
чл.109 от ЗС е
необходимо ищецът да докаже, че
неоснователното действие на ответника
му пречи да упражнява своето право,
а в случая по делото
такива обстоятелства не се
установяват. Действително
при строителството на гаражите
ответниците са усвоили
по- голяма част от
дворното място от
предвиденото по проект, но доколкото същите са съсобственици на поземления
имот, както и
че липсва извършено
разпределение на ползването му, то
действията им не
могат да се приемат за неоснователни по смисъла
на чл.109 от
ЗС. По този въпрос е
формирана и трайна
практика на ВКС
/Решение №51 от 07.05.2013г.
по гр.д.№764/2012г., ІІ
г.о.; Решение №125 от
26.06.2013г. по гр.д.№939/2012г.,
І г.о.;
Решение №299 от 15.06.2010г.
по гр.д.№500/2009г., ІІ г.о. и
др./, в която се
приема, че само по себе
си изграждането от един
съсобственик на постройки
и пристройки в съсобствен имот без
строителни книжа и без
съгласието на другите съсобственици не
съставлява неоснователно
действие, което им
пречи да упражняват
правото си на собственост върху имота,
тъй като всеки съсобственик
разполага с правомощие да го ползва
и застроява. Само ако
построеното пречи на останалите
съсобственици да ползват
имота, те разполагат
с възможността да
искат премахване на постройката, а
в случай, че такива
пречки не са налице,
то при разпределение на ползването
на дворното място
наличието на такива
постройки следва да
бъде взето предвид, като на
останалите съсобственици се
определи за ползване
част от дворното място, която
да съответства на правата им в съсобствеността. По
така изложените съображения предявеният иск за премахване
на гаражните клетки следва
да бъде отхвърлен, поради
което в тази му част обжалваното
решение следва да
бъде потвърдено.
2.
За премахване на незаконно
построена тераса на нивото на
втория жилищен етаж
на жилищната сграда
с идентификатор 99087.504.79.3 по
кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.
А.:
По делото няма
спор, а и се
установява от заключенията
на приетите съдебно- технически експертизи, че на нивото
на собствения им
втори жилищен етаж от
западната страна на жилищната
сграда по цялата й
дължина към улица „Н.“
ответниците са изградили
без съответните строителни книжа тераса
с
размери 3,30 м. х 8,90
м. Според вещите лица,
изготвили заключенията на
приетите пред първата
и пред въззивната
инстанция съдебно-
технически експертизи, посочената
тераса засенчва и пречи на нормалното ослънчаване
и осветеността на
двете западни стаи на ищците, разположени под нея. При това
положение исковата претенция
за премахването й е
основателна и следва
да се уважи, тъй като
посочената тераса пречи на
ищците да упражняват правото си
на собственост върху притежаваното
от тях жилище,
тъй като препятства достъпа на
дневна светлина и
влошава условията на
живот в него.
По делото не се установява
първоначалният ищец Б. М. да
е изразил съгласие
за построяването на терасата,
както се твърди от ответниците. От показанията на разпитаните свидетели
З. М.- син на ответниците, и С. Х.-
баща на ответницата Н. М., се
установява, че при строителството на
терасата Б. не е
имал „претенции“, но това негово поведение не
може да се
приеме за съгласие за
построяването й. В тази
насока следва да се отчете
и фактът, че
към този момент
родителите на двамата
братя Б. и С. са
били живи и е
логично те да са избягвали пред тях
спорове помежду си. Предвид
горното в частта му, с която
е бил отхвърлен
искът за премахване на изградената от ответниците тераса, обжалваното решение следва да
бъде отменено, като вместо него се постанови ново
решение за уважаване
на посочената претенция.
3.
За премахване на незаконно построена
баня и тоалетна
на втория жилищен етаж
на жилищната сграда
с идентификатор 99087.504.79.3 по
кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.
А.:
По делото
няма спор между
страните, а и
се установява от
заключенията на вещите лица,
че в собствения им
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 99087.504.79.3.2, представляващ
втория жилищен етаж
от жилищна сграда, над собствения
на ищците първи жилищен
етаж, ответниците са
изградили без строителни книжа
и в отклонение от
одобрените проекти за жилищната
сграда баня и
тоалетна в западната част
на етажа над помещение на
ищците, което според
архитектурния проект на
сградата следва да
е спалня, а в
действителност се използва от тях
като кухня. Така
извършеното преустройство е в противоречие
с разпоредбата на чл.40, ал.2
от ЗУТ, съгласно
която санитарни помещения
над жилищно помещение, над
кухня и над килер за хранителни
продукти се допускат
само в жилището, което
обслужват. С оглед
естеството на допуснатото нарушение
/на строителни и
санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона с оглед осигуряване на възможност
за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение/
съгласно задължителните
указания, дадени в
т.3 от Тълкувателно
решение №4/2015г. на ОСГК на
ВКС следва да се приеме,
че с извършването му се
пречи на ищците,
в качеството им на собственици на
имота, разположен под
този на ответниците, да
упражняват правото си на собственост в пълен обем, без да
е необходимо нарочното
доказване на това обстоятелство. Ето защо исковата
претенция за премахване на незаконно
изградената от ответниците
баня и тоалетна
в западната част на етажа
им над кухнята
на ищеца е основателна
и следва да се
уважи. По делото не са били ангажирани доказателства
от страна на ответниците, че
първоначалният ищец Б. М. е
изразил съгласие банята и
тоалетната на ответниците
да бъде разположена на посоченото място, поради което
изложените от тях в
този смисъл доводи са
неоснователни. Ирелевантни са
и изложените от тях доводи, че
посоченото разположение на банята
и тоалетната им
е заради промененото
при строителството на сградата
изграждане на стълбищната
клетка спрямо това
по проект, водещо до
промяна на входа
на етажа им.
Действително по делото
се установява от
заключенията на приетите експертизи, че стълбищната клетка, водеща
до втория жилищен
етаж, собственост на
ответниците, не е изпълнена по проект
/стълбището е развито
в обратна посока/, но само
по себе си
така допуснатото нарушение
не може да бъде основателна
причина за нарушения
на императивни санитарно- хигиенни правила,
каквото е това
на чл.40, ал.2 от ЗУТ. Ответниците следва
да предприемат действия да
съобразят входа на жилището си
и разположението на помещенията в него
с това по архитектурния проект
и при спазване на разпоредбата на
чл.40, ал.2 от ЗУТ,
което според разясненията
на вещото лице арх.Б.
К.-Х., дадени в
съдебното заседание на въззивната
инстанция при приемане
на заключението й, е
технически възможно. Предвид
горното в частта му, с която
е бил отхвърлен
искът за премахване на изградената от ответниците в западната част на
жилището им баня
и тоалетна над помещението
на ищците, което
според архитектурния проект
на сградата съставлява
спалня, а в действителност е
кухня, обжалваното решение следва да
бъде отменено, като вместо него се постанови ново
решение за уважаване
на посочената претенция.
По
насрещните искове на С. Ш. М. и Н. С. М. против
Б. Ш. М., починал
в хода на
процеса и заместен
от наследниците си М. Р. М.,
Ш. Б.
М., и Б. Б. Д.:
1.
За премахване на
незаконно увеличената дълбочина
на терасата в
северозападната част на първи жилищен етаж
на жилищната сграда
с идентификатор 99087.504.79.3
по кадастралната карта
и кадастралните регистри
на гр. А., представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 99087.504.79.3.1, до размера
на дълбочината по проект,
ведно с незаконно
изградената кухня под тази тераса:
По делото няма
спор между страните, а и се установява
от заключенията на приетите
експертизи, че в
североизточната /според
посоките на света
по приложената схема от кадастралната карта/
част на жилището си
на първия жилищен етаж
първоначалният ответник по
насрещния иск Б. Ш. М.
е разширил дълбочината
на предвидената по проекта
на сградата тераса, като под нея
е изградил помещение-
кухня, свързано с
ползваната от него част
от приземния етаж. В исковата
молба ищците по
насрещния иск са
посочили, че процесната
тераса е в северозападната част на етажа,
в какъвто смисъл се
е произнесъл и първоинстанционният съд,
което следва да се приеме,
че се дължи
на определянето на посоките на света по друг начин, а
именно- откъм улицата по приложената скица на
поземления имот. От показанията на разпитания
свидетел З. М.- син на
ищците по насрещния иск С.
и Н. М.,
се установява, че терасата е била уширена,
а кухнята под
нея- изградена, от Б. М. през
2006г. след смъртта на
родителите му, в какъвто смисъл са и
показанията на св. С. Х., според когото при смъртта на
родителите на страните на мястото под терасата не е имало постройка, а
такава е била
изградена впоследствие. В
показанията си св. З. М. твърди, че
към кухнята бил
монтиран аспиратор с тръба,
който отвеждал миризмите от
нея към терасата
им на втория жилищен
етаж, където простирали
дрехи. Ищците по
насрещния иск искат премахване на незаконното разширение
на терасата и изградената
под нея кухня с
доводи, че не
могат да ползват частта
от поземления имот,
разположена под терасата, върху
която е изградена
кухнята, както и че от
кухнята се излъчвали
миризми. Доводите на
ищците, че не
могат да ползват усвоената
от ответниците по насрещния
иск част от
поземления имот под терасата,
са неоснователни по съображенията, изложени по- горе
по иска за
премахване на гаражите,
които са възприети
в цитираната съдебна
практика- изградилият кухнята Б. Ш. М.
е съсобственик на
имота, а само
по себе си изграждането
на постройка от един съсобственик
в съсобствения имот не пречи на
останалите съсобственици да го
ползват, а следва
да се отчете
при извършване на разпределение на
ползването му. По делото нито
се твърди, нито се
ангажират доказателства ищците
по насрещния иск
да са ползвали по някакъв
начин частта от
поземления имот под терасата
на първия жилищен
етаж, а и посочената
част е непосредствено до
частта от приземния
етаж, ползвана от
ответниците по насрещния
иск. Що се
отнася до доводите за
идващите от кухнята
миризми, то те
също следва да се
преценят за неоснователни- видно
от приложения по делото
архитектурен проект на сградата
и заключенията на вещите
лица, кухните на първия и
втория жилищни етажи
е следвало да
бъдат именно в
помещението, от което се излиза
на процесната тераса,
т.е. по проект е
заложено именно в тази
част от сградата
да са кухните и
съответно отделяната от
тях миризма, поради което
не може да
се приеме, че
ползвайки кухня на приземния
етаж, вместо на
първия жилищен етаж,
ответниците по насрещния
иск създават пречки на ищците
да ползват имота
си, по- големи от
обикновените. Отделно от това
следва да се отчете и
фактът, че на
самата тераса на втория
жилищен етаж ищците
по насрещния иск са
изградили тоалетна, която също
съставлява източник на миризми. Предвид горното
исковата претенция за
премахване на незаконно
увеличената дълбочина на
терасата на първия
жилищен етаж и на
изградената под нея
кухня е неоснователна
и следва да се
отхвърли, поради което
обжалваното решение, с
което същата претенция е била уважена,
следва да бъде
отменено, като вместо
него се постанови ново решение
за отхвърляне на
иска.
2. За премахване на
незаконно изградената на нивото
на плочата в южната
част на първи жилищен етаж
стълбищна площадка, както
и незаконно изградената
стълба към нивото на
двора:
По делото няма
спор между страните, а и се установява
от заключенията на приетите
експертизи, че първоначалният ответник
по насрещния иск Б. Ш. М. е
изградил без строителни
книжа на нивото на плочата в
южната част на жилището
си на първия жилищен етаж
стълбищна площадка, както
и стълбище към
нивото на двора, и
е отворил вход
към същите откъм
жилището си, който към
настоящия момент е
единственият вход на същото.
От заключението на
приетата във въззивното
производство съдебно-
техническа експертиза се
установява, че според одобрения проект на
жилищната сграда е
предвидено в жилищата
на двата жилищни етажа да се
влиза през вътрешно
стълбище, което обаче не
е изпълнено съгласно проекта, поради
което в жилищата
и на двата
жилищни етажа е
невъзможно да се
влиза на предвиденото
по проекта място, като
към настоящия момент
изграденото външно стълбище
е единственият начин
за достъп до жилището
на първия жилищен
етаж. От разясненията на
вещото лице арх. Б.
К.- Х., дадени
в съдебно заседание при
приемане на заключението, се
установява и че предвидената по
проекта стълбищна клетка е
разделена на две между страните
със зид. От
показанията на св. З.
М.- син на ищците по
насрещния иск, се установява,
че първоначално е
имало общ вход и общо стълбище за двата етажа, което
обаче е било
разделено по съгласие на
страните, за да
имат отделни входове,
като чичо му-първоначалният ответник Б. М. си е
направил външното стълбище за
етажа. Предвид горното
се налага изводът,
че външното стълбище,
чието премахване се
иска, е било
изградено със съгласието на ищците по насрещния иск и по
споразумение с ответниците, за
да може двата
жилищни етажа да
имат отделни входове, поради което претенцията
за премахването му
е неоснователна. По делото
не се установява
и същото да
пречи по някакъв начин на ищците да
упражняват правото си на
собственост върху жилището
и поземления имот. В исковата молба,
с която е
предявен насрещният иск,
същите са изложили
твърдения, че ползват като дневна
помещение на приземния етаж с
прозорец, покрай който
минавали слизащите от
стълбището, което било свързано
с шум и неудобство
от надничането в
стаята им. Тези твърдения са
неоснователни, тъй като от една
страна, приземният етаж
и помещенията в него
не са предвидени
за жилищни нужди, независимо
че се ползват
за такива, а от друга- даже и
външното стълбище да
бъде премахнато и
да се изгради
предвиденият по проект общ
вход за двата
жилищни етажа, то
ползването на същия
отново ще бъде свързано
с преминаване покрай
прозореца на помещението
на приземния етаж, ползвано
от ответниците. По така
изложените съображения исковата
претенция за премахване на
изградената на нивото на плочата
в южната част на
първи жилищен етаж стълбищна
площадка, както и
изградената стълба към
нивото на двора, е неоснователна
и следва да се
отхвърли, поради което
обжалваното решение, с
което същата претенция е била уважена,
следва да бъде
отменено, като вместо
него се постанови ново решение
за отхвърляне на
иска.
3. За премахване на
незаконно изградената под
стълбата тоалетна:
По делото
няма спор между страните, а и се установява
от показанията на св. Х. Ш. и заключенията
на приетите експертизи, че под
външното стълбище, осигуряващо вход
за първия жилищен етаж, първоначалният ответник
по насрещния иск Б. Ш. М. е
изградил без строителни
книжа и ползва тоалетна.
Ищците твърдят, че
посочената тоалетна им
пречи да упражняват правото
си на собственост върху имота,
тъй като е
източник на миризми. Тези
твърдения се установяват
от фактическа страна
от показанията на св. З.
М.- син на ищците
по насрещния иск, който
живее на втория етаж в същата
жилищна сграда. Доколкото
посочената тоалетна се
намира в непосредствена
близост до входа
на сградата, през
който преминават ищците
по насрещния иск, и до
ползваната от тях
част от приземния етаж, то следва
да се приеме, че
същата им пречи да
упражняват правото си на собственост върху жилището и
поземления имот, тъй
като смущава спокойното
им ползване и
създава пречки за
това, по- големи от обикновените.
Ето защо
исковата претенция за
премахването й е
основателна и следва
да се уважи,
поради което в тази му част обжалваното
решение следва да
бъде потвърдено.
4. За премахване
на остатъците от незаконно
строителство, находящи се в южната
част от имота:
След оставянето
на исковата молба без движение
от въззивния съд
с писмена молба
по делото /л.42
от въззивното дело/
ищците по насрещния иск
са уточнили, че
искат премахване на:
тухлен зид с колони с площ
0,9 кв.м. и размери
3м. х0,30 м.; стена
от бетон и
тухла с площ 0,9
кв.м. и размери 3м. х0,30
м.; ивични основи
с площ 2,7 кв.м.
и размери 9м. х0,30
м.; каменни отломки с площ 4
кв.м.; каменна стена с
бетонна шапка с площ 0,9 кв.м. и размери
3м. х0,30 м. По
делото няма спор между
страните, а и се установява
от приетото пред
първоинстанционния съд нарочно
заключение на вещото
лице М. М. /л.121-123
от първоинстанционното дело/, че посочените
остатъци от строежи
съществуват в южната
част от имота, както
и че е имало
издадени заповеди за премахване
на незаконни сгради
в имота и същите
са частично премахнати.
Ищците по насрещния иск
твърдят, че сградите са били ползвани и
разрушени от първоначалния
ответник по него Б. Ш. М., като
остатъците от тях им пречат
да упражняват правото
си на собственост върху поземления имот и
върху притежаваните от
тях гаражи. В отговора на исковата
молба, както и
хода на съдебното производство, последният,
а след смъртта му- неговите
правоприемници, не са оспорили
факта, че той е предприел
действия по разрушаване
на сградите, като са изложени
твърдения, че това е
станало, тъй като същите са били
обявени от съответните органи
за незаконни. Според настоящия състав
на съда така предявеният
иск не може
да бъде уважен, тъй като не
се установява наличието
на предпоставките по чл.109 от ЗС- извършване
на неоснователно действие,
което пречи на
собственика да упражнява
правото си на
собственост. По делото е
безспорно, че поземленият
имот е съсобствен, както
и че между
съсобствениците му не е било
извършено разпределение на ползването
му, от което следва,
че всеки съсобственик,
включително първоначалният ответник
по насрещния иск Б. Ш. М.
и наследниците му, имат
право да го ползват,
включително като изграждат
и премахват изградени
от тях сгради
в имота. От заключението
на приетата по
делото пред въззивния
съд съдебно- техническа експертиза
се установява, че в
процесния поземлен имот
освен остатъците от
разрушени сгради, чието
премахване се иска
с предявения иск,
има и други стопански
пристройки- зайчарник с бетонов навес и
клетки без зайци в източната част от имота, действащ
кокошкарник в западната му част,
както и множество
разхвърляни вещи, за
които по делото
няма данни от
кого се ползват
и на кого принадлежат. При това
положение предявеният иск
за премахване на
остатъците от незаконно
строителство в южната
част от имота
следва да бъде
отхвърлен, тъй като не
може да бъде направен
извод, че за
ищците по насрещния
иск са налице пречки
да упражняват правото си
на собственост. В случай, че между
страните бъде извършено
разпределение на ползването
на имота и на всеки
съсобственик се предостави
за ползване реална
част от него, то той
би разполагал с
възможността да иска
премахване на намиращи
се в тази
част и пречещи му
да упражнява правото
си на собственост
остатъци от постройки,
съоръжения или движими
вещи, изградени или
принадлежащи на другия съсобственик. При липсата на
извършено разпределение на ползването
обаче всеки от
съсобствениците следва да
търпи ограниченията на
правото на собственост, произтичащи от съпритежаването на
това право заедно
с други лица. Що
се отнася до довода
на ищците по насрещния
иск С. и Н. М., че
предвид наличието на
остатъци от строителство в
имота не можели
да ползват единия
от гаражите си с вход откъм
самия имот, то
този довод е
неоснователен- по делото се
установява от заключенията на приетите
експертизи, че
независимо, че по
проект е предвидено
посоченият гараж да е с
вход откъм поземления
имот, то предвид
денивелацията на терена и
височината на гаража в
частта му, където
е следвало да
бъде гаражната врата, достъп
до него с
автомобил към настоящия
момент е невъзможен,
същият няма гаражна
врата и се ползва като
склад. Предвид горното даже и да
бъдат премахнати наличните
в имота в близост
до улицата каменни
отломки, то ищците
по насрещния иск не
биха могли да го
ползват за паркиране
на лек автомобил
предвид установеното по
делото фактическо положение.
По така изложените
съображения предявеният иск
за осъждане на
ответниците Б. Ш. М.,
починал в хода на въззивното
производство и заместен
от наследниците си М. Р. М.,
Ш. Б.
М., и Б. Б. Д., да
премахнат остатъците от
незаконно строителство, находящи
се в южната
част от имота,
следва да бъде
отхвърлен, поради което обжалваното
решение, с което
същата претенция е била уважена,
следва да бъде
отменено, като вместо
него се постанови ново решение
за отхвърляне на
иска.
С оглед
изхода на делото
обжалваното решение следва
да бъде отменено
и в частта му за
разноските. Съгласно разпоредбите
на чл.78, ал.1 и
ал.3 от ГПК
всяка от страните
следва да заплати
на другата страна направените по
делото разноски, съразмерно
на уважената, респ.
отхвърлената част от
претенциите. Уважени са
два от първоначалните искове,
а третият е
отхвърлен, поради което
в полза на ищците по тях
следва да се присъдят
2/3 от направените
разноски по тях. По
същите ищците М. Р. М., Ш.
Б. М., и Б. Б. Д. са
направили разноски в размер
на 563,25 лв.- държавна
такса за първоинстанционното производство,
141 лв.- половината
от внесената държавна
такса за въззивната
жалба, 300 лв.-
половината от заплатеното
адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция, и
222,50 лв.- половината
от заплатените суми
за експертизи. Общият
размер на направените от
тях разноски по
първоначалните искове възлиза
на 1226,75 лв.,
от които съразмерно на
уважената част от претенциите следва
да им се присъдят 817,83 лв.
За защита срещу
първоначалните искове ответниците
по тях С.
и Н. М. са
направили следните разноски за двете инстанции-
1000 лв.- половината
от заплатеното адвокатско
възнаграждение и 348,75
лв.- половината от заплатените
суми за експертизи,
или общо 1348,75
лв., от които съразмерно
на отхвърлената част
от исковете следва
да им се присъдят 449,58
лв. За насрещните
искове ищците по
тях С. и Н. М.
са направили разноски
в размер на 671,12
лв.- държавна такса,
1000 лв.- половината
от заплатеното адвокатско
възнаграждение за двете инстанции
и 348,75 лв.- половината от
заплатените суми за
експертизи, или общо
2019,87 лв. Уважен
е един от
насрещните искове, а
останалите три са
отхвърлени, поради което
в полза на ищците по
тях следва да се
присъдят ¼ от направените разноски,
възлизащи на 504,97
лв. Ответниците по насрещните искове са
направили следните разноски
по тях- 300 лв.-
половината от заплатеното
адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция, и
222,50 лв.- половината
от заплатените суми
за експертизи, или
общо 522,50 лв.,
от които съразмерно на
отхвърлената част от
исковете следва да им
се присъдят 391,87 лв.
Предвид горното и
сумирайки дължимите на всяка
от страните суми, в полза
на М. Р. М.,
Ш. Б.
М., и Б. Б. Д.
следва да се присъдят разноски
в общ размер
на 1209,70 лв.,
а в полза на С. и Н. М.- разноски в общ размер
на 954,55 лв.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №44 от
31.01.2019г., постановено по гр.д. №2236/2017г. по описа на Районен съд- Асеновград,
в частта му, с
която е бил отхвърлен предявеният
от Б. Ш. М. ***, ЕГН **********, починал
в хода на
процеса и заместен
от наследниците му М. Р. М.,
ЕГН **********, Ш. Б. М.,
ЕГН **********, и Б. Б. Д.,
ЕГН **********, против
С. Ш. М.,
ЕГН **********, и Н. С. М., ЕГН **********,***, иск с
правно основание чл.109
от ЗС за
премахване на гаражни клетки с
идентификатори 99087.504.79.1
и 99087.504.79.2, находящи
се в поземлен имот с идентификатор 99087.504.79
по кадастралната карта
и кадастралните регистри
на гр. А., както и в
частта му, с която Б. Ш. М. ***,
ЕГН **********, починал
в хода на
процеса и заместен
от наследниците му М. Р. М.,
ЕГН **********, Ш. Б. М., ЕГН **********,
и Б. Б. Д.,
ЕГН **********, е бил
осъден по предявения от С. Ш. М., ЕГН **********, и Н. С. М., ЕГН **********,***, иск с
правно основание чл.109
от ЗС да премахне
незаконно изградена тоалетна под
стълбището и стълбищната
площадка в южната
част на самостоятелен обект
в сграда с идентификатор
99087.504.79.3.1, представляващ първи
жилищен етаж от
жилищната сграда с идентификатор
99087.504.79.3, построена в
поземлен имот с идентификатор 99087.504.79 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.
А.
ОТМЕНЯ Решение №44 от
31.01.2019г., постановено по гр.д. №2236/2017г. по описа на Районен съд- Асеновград,
в частите му, с
които са
били отхвърлени предявените от Б. Ш. М. ***, ЕГН **********, починал
в хода на
процеса и заместен
от наследниците му М. Р. М.,
ЕГН **********, Ш. Б. М.,
ЕГН **********, и Б. Б. Д.,
ЕГН **********, против
С. Ш. М.,
ЕГН **********, и Н. С. М., ЕГН **********,***, искове
с правно основание чл.109
от ЗС за
премахване на незаконно
построена тераса на нивото на
втория жилищен етаж
на жилищната сграда
с идентификатор 99087.504.79.3 по
кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.
Асеновград и незаконно
построена баня и
тоалетна на втория жилищен етаж
на жилищната сграда
с идентификатор 99087.504.79.3 по
кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.
А., както и в
частите му, с които
Б. Ш. М. ***,
ЕГН **********, починал
в хода на
процеса и заместен
от наследниците му М. Р. М.,
ЕГН **********, Ш. Б. М.,
ЕГН **********, и Б. Б. Д.,
ЕГН **********, е
бил осъден по
предявения от С. Ш. М.,
ЕГН **********, и Н. С. М., ЕГН **********,***, иск с
правно основание чл.109
от ЗС да
премахне незаконно увеличената
дълбочина на терасата
в северозападната част
на първи жилищен етаж на
жилищната сграда с
идентификатор 99087.504.79.3 по
кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.
Асеновград, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор
99087.504.79.3.1, до размера на
дълбочината по проект, ведно
с незаконно изградената кухня под тази
тераса, незаконно изградената
на нивото на плочата в
южната част на първи жилищен етаж
стълбищна площадка, както
и незаконно изградената
стълба към нивото на
двора и остатъците
от незаконно строителство, находящи
се в южната
част от имота,
както и в частта
му, с която Б. Ш. М. е
бил осъден да
заплати на С. Ш. М. и Н. С. М. сумата
от 1966,12 лв.-
разноски, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С. Ш. М., ЕГН **********, и Н. С. М., ЕГН **********,***, да преустановят
неоснователните си действия,
с които пречат
на М. Р. М.,
ЕГН **********, Ш. Б. М.,
ЕГН **********, и Б. Б. Д.,
ЕГН **********, да упражняват
правото си на
собственост върху самостоятелен
обект в сграда с
идентификатор 99087.504.79.3.1, представляващ
първи жилищен етаж
от жилищната сграда с
идентификатор
99087.504.79.3, построена в
поземлен имот с идентификатор 99087.504.79 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.
А., като
премахнат незаконно построена
тераса с размери 3,30
м. х 8,90 м. на нивото
на втория жилищен
етаж на жилищната
сграда с идентификатор
99087.504.79.3 по кадастралната
карта и кадастралните
регистри на гр. Асеновград и
незаконно построена баня
и тоалетна в
западната част на
собствения им самостоятелен
обект в сграда с
идентификатор 99087.504.79.3.2, представляващ
втория жилищен етаж
от жилищната сграда с
идентификатор 99087.504.79.3 по
кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.
А., над
помещение на ищците на първия жилищен
етаж, което според
архитектурния проект на
сградата следва да
е спалня, а в
действителност се използва от тях
като кухня.
ОТХВЪРЛЯ исковете на С. Ш. М., ЕГН **********, и Н. С. М., ЕГН **********,***, против Б. Ш. М. ***,
ЕГН **********, починал
в хода на
процеса и заместен
от наследниците му М. Р. М.,
ЕГН **********, Ш. Б. М.,
ЕГН **********, и Б. Б. Д.,
ЕГН **********, с
правно основание чл.109 от
ЗС за премахване
на незаконно
увеличената дълбочина на
терасата в североизточната част
на собствения на
ответниците самостоятелен
обект в сграда с
идентификатор 99087.504.79.3.1, представляващ
първи жилищен етаж
от жилищната сграда с
идентификатор
99087.504.79.3, построена в
поземлен имот с идентификатор 99087.504.79 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.
А., до размера на
дълбочината по проект, ведно
с незаконно изградената кухня под тази
тераса, на незаконно
изградената на нивото на плочата
в южната част
на първи жилищен етаж стълбищна
площадка, както и
незаконно изградената стълба
към нивото на двора,
както и на
остатъците от незаконно строителство,
находящи се в
южната част от
имота- тухлен зид с колони
с площ 0,9 кв.м.
и размери 3м. х0,30 м.;
стена от бетон
и тухла с площ
0,9 кв.м. и размери
3м. х0,30 м.; ивични
основи с площ 2,7
кв.м. и размери
9м. х0,30 м.; каменни отломки с площ 4
кв.м.; каменна стена с
бетонна шапка с
площ 0,9 кв.м.
и размери 3м. х0,30 м.
ОСЪЖДА С. Ш. М.,
ЕГН **********, и Н. С. М., ЕГН **********,***, да
заплатят на М. Р. М., ЕГН
**********, Ш. Б. М., ЕГН **********, и Б. Б. Д.,
ЕГН **********, сумата
от 1209,70 лв.- разноски
по делото.
ОСЪЖДА М. Р. М.,
ЕГН **********, Ш. Б. М.,
ЕГН **********, и Б. Б. Д.,
ЕГН **********, да
заплатят на С. Ш. М.,
ЕГН **********, и Н. С. М., ЕГН **********,***, сумата
от 954,55 лв.- разноски
по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния касационен съд
в едномесечен срок
от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.