Р Е Ш Е Н И Е
№
199/6.4.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ІІІ-ти административен състав, в открито съдебно заседание на
седми март две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Десислава Ангелова |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 4 по описа на съда за 2023 г. |
||
Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и е образувано по жалбата на А.М.П.,
ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. М., АК гр. Пловдив, против Заповед за
прилагане на принудителни административни мерки № 22-0367-000141/25.08.2022 г.
на Началник група в РУ – Велинград при ОД на МВР гр. Пазарджик.
В жалбата се твърди, че оспорената
заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена при липса на компетентност
на административния орган, което води до твърдение за нищожност. Оспорват се
изцяло констатациите, отразени в същата. Моли се да бъде отменена оспорената
заповед. Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило
писмено становище вх. № 1927/07.03.2023 г. от адв. М., който по изложени
съображения моли съда да отмени наложената ПАМ. Претендира разноски съгласно
списък на разноските.
Ответникът по жалбата – Началник група
в РУ – Велинград при ОД на МВР гр. Пазарджик, редовно призован, не се явява и
не изпраща представител. Постъпило е писмено становище вх. № 677/24.01.2023 г.
от юрк. П., която моли съда да остави без уважение подадената жалба и потвърди
обжалвания акт като правилен, законосъобразен и издаден в съответствие с
материалния закон. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Предмет на административното
производство е Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №
22-0367-000141/25.08.2022 г. на Началник група в РУ – Велинград при ОД на МВР
гр. Пазарджик, с която на А.М.П. е наложена принудителна административна мярка
(ПАМ) – прекратяване на регистрацията на ППС/лек автомобил „Дайхатсу Фероза“ с
рег. № *** за срок от шест месеца, считано от 15.08.2022 г. Обжалваният
административен акт е редовно връчен на жалбоподателя на 22.12.2022 г., като
получаването му е удостоверено с подпис в разписката към обжалваната заповед. В
законоустановения 14-дневен срок е упражнено и правото на жалба пред
Административен съд – Пазарджик – жалба с вх. № 13/03.01.2023 г.
Обжалваната заповед е издадена след
извършена проверка от служители на РУ – Велинград на 04.08.2022 г., около 23:00
часа, в село Кръстава, ул. „Леската“, посока ул. „Борума“, в резултат на която
е съставен АУАН серия АД № 428943/15.08.2022 г. (лист 27). Констатирано е, че А.М.П.,
като собственик на лек автомобил, е допуснал същият да бъде управляван от
малолетния му син А. А.П., без да е правоспособен водач.
Предвид така изложената фактическа
обстановка и на основание чл. 22 от ЗАНН, във връзка с чл. 174, ал. 3 от ЗДвП,
Началник група на РУ – Велинград е наложил на жалбоподателя принудителна
административна мярка за това, че предоставя управлението на МПС на малолетното
лице А. А.П., което не притежава свидетелство за управление на МПС. С оглед на
това е прекратена регистрацията на собственият и лек автомобил „Дайхатсу Фероза“
с рег. № *** за срок от шест месеца. Като доказателства по делото са
представени АУАН серия АД № 428943/15.08.2022 г. (лист 27).
По делото е представена Заповед № 312з-1237/14.04.2022
г. на Директора на ОД на МВР гр. Пазарджик, издадена на основание Заповед № 8121з-1632/02.12.2021
г. на Министъра на вътрешните работи, с която началниците на групи в Районните
управления при ОД на МВР Пазарджик са оправомощени да издават заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, 5,
б. „а“ и т. 6 и т. 7 от ЗДвП.
По делото е представена и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021
г. на Министъра на вътрешните работи (л. 39), с която Областните дирекции на
МВР са определени да осъществяват контрол по ЗДвП.
По делото е разпитана като свидетел лицето
Р. В. П., чиито показания като последователни и непротиворечиви, съдът
възприема като достоверни. В отговор на поставените й въпроси, свид. П. заяви,
че на въпросната дата, когато съпругът й е бил извън населеното място, тя и
малолетният й син, който е бил на 13 години, са тръгнали със семейния автомобил
да търсят А.П.. Лекият автомобил е бил управляван от малолетния А. П., според
свидетелката много внимателно. Според показанията на свидетелката, документите
на лекия автомобил са си били в него, а ключовете – в дома им. На връщане от
гората са били спрени за проверка от полицейските служители, които са
установили, че автомобилът се управлява от сина на жалбоподателя.
Тези факти и обстоятелства не са спорни
по делото.
Въз основа на тази фактическа
обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от
обжалването.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Настоящият състав намира, че обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени
са процесуалните и материалните разпоредби при издаването й, като съответства и
на целта на закона, поради което същата е правилна и законосъобразна. Заповедта
е издадена в писмена форма, като в нея подробно са описани фактическите
основания за издаването й. Освен това е цитиран АУАН, въз основа на който е
наложена ПАМ, налице е препращане към обстоятелствата на акта за установяване
на административно нарушение, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има
обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.
Принудителната мярка е наложена от
компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност. Началник група на РУ – Велинград към ОД на МВР гр. Пазарджик е
компетентен да налага ПАМ, видно от представената по делото Заповед №
312з-1237/14.04.2022 г. на директора на ОД на МВР гр. Пазарджик. Не се
установиха допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила при издаване на административния акт. Установи се, че са налице
материалните предпоставки за прилагане на чл. 171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП, от
което следва, че обжалваният акт е съобразен с материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2А,
б. „а“ от Закона за движение по пътищата – за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат принудителни административни мерки (ПАМ), като прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който е предоставил
управлението на собствения си лек автомобил на водач, който не е правоспособен,
не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство, или е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството
му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда
на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В конкретния случай е безспорно
установено, че жалбоподателят е собственик на лек автомобил, който е бил
предоставен за управление на малолетното лице А. А.П., което не притежава
съответното свидетелство за управление на МПС. Тези обстоятелства безспорно са
установени и се потвърждават от приложените по делото доказателства, както и от
разпита на допуснатата по делото свидетелка. Твърденията на пълномощника на
жалбоподателя, че собственикът на лекия автомобил не го е предоставил на
неправоспособен водач, не се доказаха по делото. Безспорно по делото е
установено, че малолетното лице А. А.П., което не притежава съответното
свидетелство за управление на МПС и няма как да притежава такова, предвид
възрастта си, е управлявало автомобила, собственост на жалбоподателя. Констатациите
на проверяващите служители на МВР не са опровергани и от разпита на свид. П. –
майка на малолетното лице и съпруга на жалбоподателя. Същата е пряк свидетел на
нарушението, както и на извършената проверка.
Всички тези обстоятелства, установяващи
се от събраните по делото доказателства, сочат за невнимание и
безстопанственост на собственика на автомобила по отношение на съхранението му
с оглед осигуряване безопасността на движението и охраняване интересите на
обществото. Дори и хипотетично да се приеме, че неправоспособното лице не е
получило автомобила от собственика му, то това не означава, че жалбоподателят
не е предоставил автомобила на водача, тъй като законовата норма обвързва
задължението на собственика на автомобила с грижата на добър стопанин да
съхранява и не предоставя превозното средство на неправоспособни водачи. Съдът
счита също така, че мярката е наложена именно с целта на закона да се ограничат
правата и се вменят задължения на собственика на автомобила да съхранява
собствеността си така, че да не застрашава живота и здравето на другите
участници в движението, предоставяйки възможност на лице, което не притежава
свидетелство за управление на МПС, да участва в движението по пътищата.
Предвид така установените по делото
факти, съдът намира, че са налице елементите от правопораждащия фактически
състав по чл. 171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП, с които правната норма свързва
издаването на заповед за прилагане на принудителна административна мярка – „прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който предоставя
управлението на лице, което не е правоспособно и не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство“. Административният орган обосновано е приел, че
предоставяне управлението на МПС на водач, който не е правоспособен, съставлява
законово регламентираната материалноправна предпоставка за налагане на
ограничителната мярка. В този смисъл оспореният административен акт се явява
постановен при правилно приложение на материалния закон.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
са налице предпоставките за налагане на принудителна административна мярка,
каквато е наложена от административния орган.
При този изход на делото и на основание
чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно искането на процесуалния представител на
ответника за присъждане на направените по делото разноски. С оглед на това
жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и
чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид на фактическата
и правна сложност на делото.
Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП,
решението на административния съд не подлежи на обжалване.
По изложените съображения и на основание
чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІІІ-ти
състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.М.П., ЕГН **********
***, подадена чрез адв. М., АК гр. Пловдив, против Заповед за прилагане на
принудителни административни мерки № 22-0367-000141/25.08.2022 г. на Началник
група в РУ – Велинград при ОД на МВР гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА А. М.П., ЕГН ********** ***, да
заплати в полза на ОД на МВР гр. Пазарджик направените по делото разноски в
размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: (П)