№ 183
гр. гр.Велинград, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело №
20235210100023 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване
незаконно уволнението на И. С. Б., извършено със Заповед № 26/23.11.2022
г. и неговата отмяна, възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност „работник поддръжка път“, както за
присъждане на обезщетение в размер на 5 509,05 лева поради оставане без
работа в периода от 23.11.2022 г. до 04.05.2023 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от предявяване на искова молба до
окончателното плащане на сумата.
Ищецът твърди, че със Заповед № 26/23.11.2022 г. на Директора на ТП
ДГС „Селище“, е прекратено трудовото му правоотношение с ответното
дружество, на осн. чл.328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ - поради съкращаване
в щата, считано от 23.11.2022г., въз основа на ново щатно разписание в сила
от 23.11.2022 г. Заповедта му била връчена на 23.11.2023г.
Към момента на прекратяването на трудовото правоотношение заемал
длъжността “работник поддържа път“ на основание сключен Трудов договор
№ 55/29.06.2011 г. и Допълнително споразумение към него № 128/01.10.2022
г. Размерът на последното получено от него брутно трудово възнаграждение
за пълен работен месец към датата на прекратяването възлизал на 1017,97
лева.
Твърди, че безупречно изпълнявал задълженията си по трудовото
правоотношение. Харесвал работата си. Работата му се състояла в поддържка
на горските пътища-отводняване на пътищата на ръка, за да излезе водата или
1
с техника, насипване на пътя на ръка, правене на канавки, за да не излиза
водата от пътя, правене на водостоци, за да минават колите и др.
Излага, че към момента на прекратяване на трудовото му
правоотношение е бил член на синдикалната организация на КНСБ в ТП ДГС
„Селище“ гр. Сърница. Тази синдикална организацията била пълноправен
член на Федерация на синдикалните организации от горското стопанство и
дървопреработващата промишленост към КНСБ и приложими за всички
членове на синдикалната организация били разпоредбите на Браншови
колективен трудов договор на работещите в отрасъл „Горско стопанство -
стопанисване“ през 2021 - 2022 г., страна по който бил и Южноцентрално
държавно предприятие - Смолян, чието териториално поделение е ДГС
„Селище“- град Сърница.
Счита тази уволнителна заповед за незаконосъобразна, по съображения
изложени в няколко насоки:
Не било налице реално съкращаване на щата, не били преустановени
дейностите, на които е работил преди уволнението, тъй като всички трудови
функции и в момента съществували. Преди уволнението длъжността
„работник поддържка път“ изпълнявали той, Р.М. и А.М.. Работодателят
съкратил само него. Два дни след уволнението му на длъжност „поддържка“
бил назначен Р.М.Б., който изпълнявал същите трудови функции, но с
променено наименование.
Твърди, че действителна причина за уволнението му са обтегналите се
отношения с директора на ТП ДГС „Селище“, тъй като отказал да подпише
съгласие да бъде сменен председателят на синдикалната организация на
КНСБ в ТП ДГС „Селище“ М.П..
Уволнението било извършено в нарушение на чл. 329 КТ, тъй като към
датата на прекратяването на трудовия договор работодателят не извърши
подбор между него и останалите двама работници, изпълняващи същата
длъжност.
Прекратяването на трудовия договор било извършено в нарушение на
предварителната закрила по чл. 333, ал. 4 от КТ и на чл. 50 от Браншови
колективен трудов договор на работещите в отрасъл „Горско стопанство -
стопанисване“ през 2021 - 2022 г.
Към посочената в заповедта дата на „съкращаване на щата“ и в
връчване на заповедта за уволнение – 23.11.2022 г., не било взето
предварителното съгласие на ръководството на съответната синдикална
организация, на която бил член, за уволнението. Такова съгласие не било
предварително изискано и получено.
Бил уволнен по време на ползване на разрешен отпуск поради временно
заболяване, без предварително разрешение на инспекцията по труда.
Въз основа на така очертаната обстановка иска от съда да признае
уволнението, извършено със Заповед № 26/23.11.2022 г. на Директора на ТП -
2
ДГС „Селище“ –поради съкращаване в щата, за незаконно и неговата отмяна
и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „работник
поддържка път“.
Претендира и за осъждане на ответника да му заплати обезщетение в
размер на 5 509,05 лева - поради оставане без работа в периода от 23.11.2022
г. до 04.05 2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
предявяване на скова молба до окончателното плащане.
Претендира и разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, оспорва основателността на
предявените исковете.
Счита за несъстоятелни твърденията на ищеца за незаконност на
уволнението.
Когато трудовото правоотношение се прекратявало на някое от
основанията по чл. 328 КТ било достатъчно да се посочи само приложимата
материално-правна норма, но не и конкретните причини за издаването й.
Заповедта била законосъобразна, тъй като била издадена след надлежно взето
решение от Управителния съвет на ЮПЦДП Смолян от 21.11.2022г. с
протокол № 32 за утвърждаване на ново щатно разписание от 23.11.2022г. и
съкращаване на заеманата от ищеца длъжност, считано от 23.11.2022. В
новото утвърдено щатно разписание не фигурирала длъжността „поддържка
път“.
Оспорва твърденията, че за работодателя е съществувало задължение да
проведе подбор между ищеца и останалите работници и служители, тъй
според предхождащото уволнителната заповед щатно разписание, заеманата
от ищеца длъжност не се съвместява с длъжностите на другите работници и
служители.
Налице било реално съкращаване на щата, тъй като в новото утвърдено
щатно разписание не фигурирала заеманата от ищеца длъжност.
При уволнение поради съкращаване на щата била неприложима
предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ. Освен това
болничният лист бил представен след връчване на заповедта за уволнение.
Предвид гореизложеното се иска отхвърляне на исковете изцяло като
неоснователни, тъй като във връзка с новото щатно разписание при
съкращаването на щата за длъжността „поддръжка път”, работодателят
упражнил законосъобразно потестативното си право на уволнение, като
извършеното съкращаване на щата било реално.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и като
прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
счита за установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните, а от представените по делото
доказателства се установява, че по силата на трудов договор №
3
31/04.05.2010г. между ТП ДГС „Селище“- Сърница и ищеца и Допълнително
споразумение № 30/05.11.2010г. към него, И. С. Б. е работел при ответното
дружество, като е заемал длъжност „работник поддържка пътища“ в ТП ДГС
„Селище“ за неопределено време. По силата на заеманата длъжност му е
възложено да отстранява повреди по пътищата на територията и да подържа
пътната мрежа във втори участък на лесничейството /отводняване на
пътищата-на ръка, цепене на дърва, направа на дървени скари, рязане на
дървета, опесъчаване на пътя и отводняване на канавки/. Същата длъжност,
но в трети участък е заемал Р.М.. По утвърденото длъжностно разписание за
тази длъжност са предвидени три щатни бройки, една от които е била незаета.
С Решение на УС на ЮЦДП „Смолян“ от 21.11.2022г., обективирано в
Протокол № 32/21.11.2022г. са закрити всичките три щатни бройки на
длъжността „работник поддържка път“ и се разкрити три щатни бройки за
длъжността „организатор дейности, спомагателни“. Утвърдено е ново
длъжностно разписание, в с сила от 23.11.2022г., в което длъжността
„работник поддръжка пътища“ не фигурира.
На 23.11.2023г. със заповед № 26 от същата дата на и. д. Директор на
ТП ДГС „Селище“ е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, на
основание чл. 328, ал.1, т. 2, пр. 2 КТ-съкращаване в щата, като е наредено
изплащане на обезщетения по чл. 220, ал. 1 и чл. 224, ал.1 КТ. В заповедта е
отразено, че И. Б., отказва да я подпише и получи екземпляр от нея, което е
удостоверено с подписите на А.К. и Ф.М.. Не е спорно, че със съдържанието
на заповедта за уволнение ищецът е запознат на посочената дата, от която
следва да се счита, че трудовото правоотношение е прекратено по арг. чл. 335,
ал. 1, т. 2 КТ, поради неспазен срок на предизвестие.
На 23.11.2023г. на И. Б. е издаден болничен лист за ползване на отпуск
поради временна неработоспособност при общо заболяване, със срок до
02.12.2022г.
Към месец ноември 2022г. Б. е бил член синдикална организация на
КНСБ в ТП ДГС Селище.
Правото на работодателя да прекрати едностранно трудовото
правоотношение с работника или служителя е негово субективно,
преобразуващо право, с което по волята на една от страните по трудовото
правоотношение трудовоправната връзка престава да съществува.
Основанията, от които възниква и може да бъде упражнено, са изчерпателно
изброени в чл. 328 и чл. 330 КТ. За се счита правото на уволнение за
надлежно упражнено, следва да е отправено волеизявление в писмена форма,
доколкото писмената форма е форма за действителност на трудовия договор и
същото да е достигнало до насрещната страна. Трудовото правоотношение се
счита прекратено с достигане на волеизявлението на работодателя до
насрещната страна-работника или служителя, в случаите, когато основанието
за прекратяване не изисква да е отправено предизвестие или когато макар
такова да се изисква и да е отправено, срокът на предизвестие не е спазен,
4
респективно с изтичане на срока на предизвестие, когато трудовото
правоотношение се прекратява след отправено предизвестие и при спазен
срок на предизвестието.
Моментът на прекратяване на трудовото правоотношение е релевантен
при преценката за спазване разпоредбите относно предварителната закрила
при уволнение по чл. 333 от КТ, на която ищецът се позовава. При неспазен
срок на предизвестие разрешението, респективно съгласието за уволнение
следва да е дадено към момента на връчване на предизвестието /в този смисъл
Решение № 239 от 23.03.2010 г. по гр. д. № 5111/2008 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС/.
В случая трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на осн. чл. 328, ал.
1, т. 2, пр. 2 КТ, при неспазен срок на предизвестие, с узнаване на заповедта за
уволнение на 23.11.2022г., към който момент следва да се преценява
упражнено ли е законосъобразно правото на уволнение на работник, който се
ползва с предварителна закрила при уволнение.
При прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване в
щата работодателят е задължен да упражни правото си на подбор тогава,
когато се съкращават една или повече от няколко еднородни /еднакви или
подобни, сходни/ длъжности /щатни бройки/. Тогава неизбежно
работодателят следва да извърши преценка измежду всичките работници и
служителите кои да бъдат уволнени и кои да останат на работа. При
съкращаване на единствената щатна длъжност или на всички еднородни
длъжности, подборът не е задължителен. В тази насока са дадените
разяснения в Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. дело №
3/2011г.на ОСГК на ВКС и Решение № 306 от 09.10.2013г. по гр. д. гр.д. №
1851 по описа за 2013 година на IV г.о. на ВКС.
Дали дадени длъжности са еднакви, сходни или различни се определя
от съществени черти на съответната трудова функция, а не от
наименованието им. Това има значение във всеки един от случаите, когато
трябва да се установи дали има премахване на дадена длъжност или
преобразуването и в друга, при съкращение в щата, но така също и когато
следва да се прецени между кои работници или служители, заемащи еднакви
или сходни длъжности следва да се извърши подбор. Съществените черти на
трудовата функция са още характерните права и задължения по
индивидуалното трудово правоотношение, както и типичната за тази
длъжност дейност.
Задължителния подбор се извършва между лицата изпълняващи
идентични или несъществено различаващи се трудови функции. Две
длъжности с еднакво или сходно наименование може да включват
съществено различаващи се трудови функции, както и две длъжности с
различно наименование може да включват трудови функции, които не се
различават съществено. Същевременно едни и същи задължения по
длъжностната характеристика могат да съдържат съществени различия с
оглед на мястото на длъжността в структурата и йерархията на
5
предприятието, както и с оглед на предмета на изтърваваната дейност. Затова
преценката за идентичност на трудовите задължения трябва да се извършва с
оглед на действително възложените трудови функции, естеството на работата,
на присъщите за длъжността задължения и от това има ли разлика в
трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа,
като от значение е това дали различията са съществени /Решение № 44 от
23.06.2020 г. по гр. д. № 3441/2019 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС, Решение № 23 от
08.04.2020 г. по гр. д. № 1853/2019 г., г. к., ІV г. о. на ВКС/.
В действащото щатно разписание преди 23.11.2023г. на ТП ДГС
Селище са предвидени три длъжности „работник поддържа път“ и три
длъжности „работник поддържка сгради“, които са с еднакъв код по НКПД,
между които следва да се извърши съпоставка.
Двете длъжности не са сходни помежду си. Налице са различия както
относно изискването за притежаване на образователно-квалификационна
степен, така и относно трудовите функции по длъжностна характеристика. За
заемане на длъжността „работник поддържа сгради“ се изисква минимална
образователна степен средно образование, каквито изисквания не се поставят
за заемане на длъжността „поддръжка път“. Различни са възложените
задължения на заемащия длъжност „поддръжка път“ от тези на заемащия
длъжност „поддръжка сгради. На заемащия длъжността „поддръжка сгради“ е
възложено да изпълнява специфични правомощия по отстраняване на повреди
в административни и жилищни сгради, да следи за спазване на правилата на
противопожарната и техническа безопасност и охрана на труда в района на
стопанството.
Съвсем различни са трудовите задължения на заемащия длъжността
„поддържка път“- да поддържа пътната мрежа и да отстранява повредите по
пътищата на територията на лесничейството /отводняване на пътища, цепене
на дърва, рязане на дървета, опесъчаване/. Ето защо между тези две
длъжности подбор не е следвало да бъде извършен, тъй като не са сходни или
идентични.
Не е налице сходство на трудовите функции между заеманата от ищеца
преди уволнението длъжност „работник поддържа път“ и длъжността на А.М.
„водач машини на ГС“. Според показанията на свидетеля М.П. работата на
А.М. е свързана с управление на верижния трактор на предприятието, а на
ищеца с ръчен физически труд-да разчиства пътя от клони на дървета, от
сняг, да го опесъчава, за да може да минава техниката.
Ето защо в конкретния случай упражнявайки правото си на уволнение
поради съкращаване в щата работодателят не е бил длъжен да извърши
подбор при прекратяването на трудовото правоотношение на това основание.
Основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т. 2, пр.2 от Кодекса на труда
е налице винаги, когато е извършено съкращаване на щата, независимо от
обусловилите го причини и в този случай, при оспорване на законността на
уволнението, извършено на това основание, следва да се установи извършено
6
ли е реално съкращаване на щата.
Реално съкращаване на щатна бройка за определена длъжност е налице
не само при отпадане на трудовите й функции, но и когато част от тях се
запазват и преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се
разпределят между други длъжности. Реално съкращаване на щата е налице и
когато, при запазване общата численост на персонала, се закриват щатни
бройки за определени длъжности и се откриват нови щатни места за
длъжности, с различни трудови функции, както и при трансформация на
длъжности. Когато се преценява реалността на съкращаването, преценката за
идентичност на трудовите функции се извършва с оглед естеството на
възложената работа. Изводът за идентичност не може да се изведе нито само
от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на
трудовите задължения по длъжностна характеристика. Едни и същи трудови
задължения по длъжностна характеристика могат да съдържат същностни
различия в зависимост от съответната длъжност; от йерархичното и място в
структурата на работодателя; от предмета на дейност и организацията на
предприятието /в този смисъл и решение № 7 от 01.04.2011 г. по гр. д. №
954/2009 г. на ІV г. о. решение № 34 от 16.02.2015 г. по гр. д. № 5826/2014 г.,
ІV г. о. на ВКС, решение № 13 от 04.04.2017 г. по гр. д. № 2239/2016 г., ІІІ г.
о. на ВКС/.
Изхождайки от естеството на работата и трудовите задължения за
длъжността „поддържка път“ и „организатор дейности спомагателни“, на
която длъжност е назначен след утвърждаване на новото длъжностно
разписание Р.М.Б., при съпоставяне на двете длъжности съдът намира, че в
комплекса от трудови функции на новосъздадената длъжност са включени
съществено нови и различаващи се по своята същност трудови функции-да се
грижи за насажденията в разсадника на горското стопанство /окопаване,
поливане, борба с болести и вредители, с повреди от животни/, да търси
клиенти за приемане и реализиране на продукцията, да приема и обработва
гъби, билки и други горски продукти, да осъществява постоянен контрол и да
отговаря за качеството на приетата продукция и сигнализира при поява на
проблем след приемане на продукцията, да съставя документи, да довежда до
знанието на работниците заповеди, разпореждания на директора и
специалистите от висшестоящите организации, да следи за нарушения и
повреди. Сред задълженията на заемащия длъжността „организатор, дейности
спомагателни“ не фигурира поддържка на пътищата на територията на
горското стопанство. Освен изпълнителски, на заемащия тази длъжност са
възложени също и организационни и контролни функции, с каквито
заемащият длъжността „поддържка пътища“ не е разполагал. Поставени са
допълнителни изисквания за притежаване на компютърна грамотност,
каквито не са се изисквали за заемане на закритата длъжност. Различни са
изискванията за образование.
Не се установи от събраните по делото доказателства, че назначените на
длъжността „организатор дейности спомагателни“ или други лица, намиращи
7
се в трудово правоотношение с ответника са продължили да изпълняват
типичните трудови функции на длъжността „поддържка път“. Извод, че тези
трудови задължения са продължили да съществуват не може да се направи от
показанията на свидетеля М.П.. Както сам твърди свидетелят от месец
септември 2022 г., т. е. преди утвърждаване на новото длъжностно
разписание, вече не работи във втори участък, поради което няма лични и
непосредствени наблюдения за това дали трудовите задължения, които е
изпълнявал ищецът преди уволнението там, се изпълняват сега от друг
работник на предприятието. Показанията на свидетеля, че понастоящем
извършваната от Б. работа сега е възложена на М.Д., не следва да се
кредитират в тази част, тъй като не почиват на неговите лични наблюдения и
впечатления, а възпроизвеждат данни за факти, които твърди, че е узнал от
негови колеги, без да конкретизира източника на информация, нито каква
точно работа извършва М.Д.. Извод, че понастоящем М.Д. работи като
„пътищар“ във втори участък не следва и от обстоятелството, че свидетелят
го е виждал сутрин да тръгва заедно с работниците, които управляват
машините, тъй като показанията на свидетеля в тази част почиват на
предположения.
На следващо място, обстоятелството, че при утвърждаване на новото
длъжностно разписание е прекратено трудовото правоотношение единствено
с ищеца, а Р.М., който също е заемал длъжността „поддръжка пътища“ в трети
участък, е останал на работа, също не налага извод за фиктивно съкращаване
в щата.
От показанията на разпитаните по делото свидетели не се установи, че
Р.М. е продължил да работи като поддръжка пътища. Работата, която му е
възлагана след утвърждаване на новото длъжностно разписание и
преназначаването му на длъжността „организатор дейности, спомагателни“ не
е същата. Според свидетеля П. работата, която понастоящем Р.М. извършва,
е да чисти сняг от материалите, за да се виждат цифрите, да опесъчава пътя,
по който да мине техниката, да разчиства падналите дървата, да цепи дърва и
ги реди, да цепи дърва за печките в канцеларията. В тази насока са и
показанията на свидетеля Р.М.. Според свидетеля М. след преназначаването
му на новата длъжност, работата му е да изпраща документи, да цепи дърва,
да пали печките и да почиства канцелариите. Като „пътищар“ работата му
била да копае канавки по пътищата, но сега това се правело с техника. Преди
преназначаването, когато се налагало също ходел да помага на горските
стражари, ако му кажел началникът.
Дейността по чистене на сняг от материалите, палене на печки, цепене
на дърва, придружаване на горските стражари, за да маркират трупи не е
идентична с тази по копаене на канавки за отводняване на пътищата, а
обстоятелството, че на свидетеля, докато е заемал длъжността „поддържка
пътища“ са възлагани странични задължения, които му се възлагат и след
преназначаването му на новосъздадената длъжност, не налагат извод, че
съкращаването в щата е фиктивно. Дори след съкращаване на длъжността
8
част от трудовите функции на закритата длъжност да са се запазили, щом към
новосъздадената длъжност са прибавени нови такива съкращаването в щата е
реално. Такъв е именно настоящия случай.
Следователно съдът намира, че след утвърждаване на новото
длъжностно разписание, трудовите функции за длъжността „работник
пътища“ не са продължили да съществуват самостоятелно и да се изпълняват
от конкретно лице, което е в трудово правоотношение с работодателя, поради
което съкращаването на щата „поддържка пътища“ е реално.
Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът не се
е ползвал с предварителната закрила по чл. 333, ал.1, т. 4 КТ. Не се събраха
доказателства, от които да се установи, че при връчване на заповедта за
уволнение е уведомил работодателя за ползван отпуск поради временна
неработоспособност, нито че е представил издадения болничен лист в срок до
два дни след издаването му. За твърденията му, че е уведомил секретарката
на директора на ДГС Селище, че не се чувства добре и че ще ходи на лекар на
деня, когато е поканен да се яви при нея и когато е уведомен, че ще бъде
прекратено трудовото му правоотношение, както и че е представил пред
работодателя болничния лист не бяха ангажирани доказателства. Не се
твърди, че е уведомил прекия си ръководител, че предстои да се яви на
медицински преглед.
Закрилата по чл. 333 КТ има обективен характер и цели да защити
работника от неблагоприятните последици на уволнението по социални и
хуманни причини. Фактическият състав на чл.333, ал.1, т.4 КТ изисква
разрешен отпуск към датата на уволнението, без значение точно какъв и
работникът или служителят да е започнал ползването му към тази дата.
Трайно в практиката на ВКС се приема, че работодателят няма задължение да
вземе предварително разрешение за уволнението, ако работникът, респ.
служителя, въпреки че е бил в разрешен отпуск за временна
нетрудоспособност, се е явил на работното си място, където му е връчена
заповедта за уволнение и не е представил издадения болничен лист или не е
уведомил работодателя, че се намира в надлежно разрешен отпуск по болест,
както е в настоящия случай. В този случай самото поведение на работника
сочи на изричен отказ от права, на умишлено затаяване на информация или на
умишлено въвеждане в заблуждение на работодателя. Обратно, когато
работодателят е уведомен, че работникът не се явява на работа поради
влошено здравословно състояние, в резултат на което може да се ползва от
закрилата, то работодателят следва да изчака в краткия срок по чл.9, ал.2 от
Наредба за медицинската експертиза /НМЕ/ представянето на болничния
лист, респ. уведомяването за съставянето на този документ. В този случай
работникът е изпълнил задължението си и не се е укрил нито с оглед
престиране на трудовите си функции, нито с оглед непредставяне на
документа, оправдаващ отсъствието му, респ. респ. неуведомяване за
неговото съставяне. Не е налице умишлено неправомерно поведение от
страна на работника или служителя и закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ, която
9
е обективна по своя характер, не отпада. С императивната норма на чл.9, ал.2
от Наредбата е уредено задължението, но и правото на работника или
служителя да представи болничния лист или да уведоми работодателя до два
работни дни от издаването му. Ето защо дори, ако до изтичането на този срок
/когато знае за влошеното здравословно състояние на работника/,
работодателят, въпреки липсата на представен болничен лист или
уведомяване от страна на неявилият се на работното си място работник,
прекрати трудовото правоотношение на посочените в чл.333, ал.1 КТ
основания, без да е поискал и получил предварителното разрешение на
инспекцията по труда, уволнението му би било незаконно /Решение № 50045
от 01.03.2023 г. по гр. дело № 2738/2022 г., IV г. о. на ВКС/.
В тежест на работника е да докаже твърденията си, че при прекратяване
на трудовото правоотношение е ползвал разрешен отпуск поради заболяване,
за което работодателят е бил уведомен, каквото доказване не беше проведено.
Не се установи, че ищецът е уведомил ответника, че не се чувства добре и му
предстои посещение при лекар, нито че е представил болничния лист в срока
по чл. 9, ал. 2 НМЕ, с който се доказва, че ползвания отпуск за временна
неработоспособност за времето от 23.11.2022г. до 02.12.2022г., за да може да
поиска последният предварително разрешение на инспекцията по труда за
прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване в щата.
В случаите, когато работникът не е съобщил за заболяване или
разрешен отпуск по болест, вкл. и при връчване на заповедта за уволнение,
работодателят, бидейки добросъвестен по смисъла на чл. 8, ал. 1 КТ, няма
задължение да спази изискванията за вземане на предварително разрешение
за уволнението от инспекцията по труда. В този случай липсата на дадено
предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение не
прави уволнението незаконосъобразно.
Уволнението обаче е незаконосъобразно на соченото от ищеца
основание за липсата на предварително дадено съгласие за уволнението му от
ръководния синдикален орган в предприятието.
Като работещ в предприятие от отрасъл горско стопанство Б. се е
ползвал на осн. чл. 333, ал. 4 КТ с предварителна закрила при уволнение,
поради съкращаване на щата, като член на синдикална организация на КНСБ
в ТП ДГС Селище, на осн. чл. 50 от Браншовия колективен трудов договор на
работещите в отрасъл „Горско стопанство-стопанисване“ през 2021г.-2022г. В
този случай, за да прекрати трудовото правоотношение с него, работодателят
е следвало да получи предварително съгласие на ръководния синдикален
орган в предприятието, с което работникът или служителят е в трудово
правоотношение, в случая на ръководния синдикален орган на СО на КНСБ в
ТП ДГС Селище. Валидно е даденото предварително съгласие по чл. 333, ал. 4
КТ, което изразява волята на колективния синдикален орган в предприятието
във връзка с уволнението на конкретен работник или служител. Решението за
даване на съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ се взема от колективния синдикален
10
орган по предвиден с устава на синдикалната организация ред. Ръководството
на синдикалната организация обаче не се изчерпва с председателя й. То е
колективен орган, поради което съгласието за уволнението на работници и
служители при предварителната закрила за уволнение по чл. 333, ал. 4 от КТ
се дава от синдикалното ръководство като колективен орган, а не еднолично
от неговия председател. Писменото уведомление на работодателя за взетото
от колективния орган решение може да бъде направено от председателя и
секретаря на синдикалния орган с удостоверителен документ, изразяващ
обаче волята на колективния орган, съгласно легалния израз на закона в чл.
333, ал. 4 КТ "...след предварителното съгласие на съответния синдикален
орган в предприятието".
Видно от представените по делото доказателства, към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение-23.11.2022г. ищецът е бил член
на синдикалната организация на ниво Държавно горско стопанство при
ФСОГСДП към КНСБ в ДГС „Селище“. Към тази дата действащ е Браншов
колективен трудов договор на работещите в отрасъл „Горско стопанство-
стопанисване“ през 2021г.-2022 година, сключен между ФСОГСДП към
КНСБ и ЮЦДП Смолян, чието териториално поделение е работодателят на
ищеца. С чл. 50 от него се предвижда предварително съгласие на
ръководството на съответната синдикална организация при прекратяване на
трудовото правоотношение с работници и служители на основание
съкращаване в щата, което обстоятелство ответникът не оспорва. За
съкращаването на заеманата от него щатна бройка, не е дадено предварително
съгласие от ръководството на синдикалната организация. От представеното
по делото писмо/л. 154 по делото/, подписано от председателя и секретаря на
СО към КНСБ в ТП ДГС Селище не може да се приеме, че даденото съгласие
за закриване на три щатни бройки на длъжността „работник поддържка път“
изразява волята на колективния ръководен синдикален орган, нито че в него
се съдържа волеизявление за уволнение на лицето И. С. Б..
В разглеждания случай волеизявлението „даваме съгласието си за
закриване на горецитираните длъжности“, подписано от председателя и
секретаря на синдикалната организация към КНСБ на ТП ДГС Селище не
сочи на извод за формирана воля на колективен ръководен орган на
синдикалната организация в предприятието за прекратяване на трудовото
правоотношение с конкретното лице работник. В него не се съдържат данни
да е направено след взето решение на колективния ръководен орган, няма
цитирано такова решение, не са представени доказателства да е провеждано
събрание, на което да е взето. Ето защо съдът намира, че към момента на
връчване заповедта за уволнение-23.11.2022г. при неспазен срок на
предизвестие, работодателят не е упражнил надлежно правото си на
уволнение, тъй като предварителната закрила по чл. 333, ал. 4 КТ, с която се е
ползвал И. Б. не е преодоляна.
Неполучаването на предварителното съгласие на синдикалното
ръководство за уволнението на работника - синдикален член, поради
11
съкращение в щата, прави уволнението незаконно на това основание,
съгласно чл. 344, ал. 4 от КТ.
Следователно правото на уволнение е упражнено незаконосъобразно,
поради което искът за признаването му за незаконно и неговата отмяна следва
да се уважи.
Предвид основателността на този иск основателни са и обусловените от
него искове за възстановяване на работника на заеманата преди уволнението
длъжност „работник поддръжка път“ и за заплащане на обезщетение за
оставане без работа след уволнението, но не повече от шест месеца.
Съгласно ТР № 6 от 15.07.2014г. по тълк. дело № 6 от 2013г. на ОСГК
на ВКС доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е
останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца.
Фактът на безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на
вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата му книжка,
която като официален удостоверителен документ за отразените в него
обстоятелства е годно доказателство за установяване състоянието на
безработица.
От представения по делото с исковата молба заверен препис от
трудовата книжка на ищеца се установява, че след датата на уволнение
23.11.2022г., до образуване на настоящото дело-06.01.2023г., не е започнал
работа по трудово правоотношение. В представения в съдебно заседание на
04.05.2023г. оригинал на трудовата книжка на ищеца Б. липсват вписвания, от
които да се установи, че работи по трудово правоотношение, след като е бил
уволнен, до датата на представяне на трудовата книжка в оригинал пред съда.
Ето защо съдът намира за доказано, че след прекратяване на трудовото
правоотношение на 23.11.2022г. И. Б. е останал без работа след уволнението и
му се дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
Размерът на обезщетението, с което се реализира отговорността по чл.
225, ал. 1 КТ е определено с нормата на чл. 228, ал. 1 КТ и се съизмерява с
последното брутно месечно възнаграждение за отработения месец преди
уволнението. Обезщетението се определя въз основа на брутното трудово
възнаграждение по чл. 228, ал. 1 КТ, в което не се включват всички
допълнителни плащания и в частност - тези, които нямат постоянен характер
или не могат да се определят като възнаграждение над основната заплата,
дължими според прилаганата от работодателя система за заплащане на труда -
според времетраенето, според изработеното или смесена система.
Допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер са тези по чл.
11 НСОРЗ - за по-висока професионална квалификация /работник или
служител, притежаващ образователна и научна степен "доктор" или научна
степен "доктор на науките"/ и по чл. 12 НСОРЗ - за придобит трудов стаж и
професионален опит. Те са задължителни за изплащане, когато са налице
предпоставките за придобиване на правото да се получават от конкретния
работник или служител. Тях има предвид чл. 17, ал. 1, т. 3 НСОРЗ. Когато
12
заплащането на други допълнителни трудови възнаграждения е
регламентирано от правилата за работна заплата в предприятието, включено е
в заплатата над основното трудово възнаграждение и критерий за
получаването му е извършената работа /постигнати резултати/, а не само
времето, през което работникът е предоставил работната си сила, то се касае
за възнаграждение над основната работна заплата по системата за заплащане
на труда според изработеното - по чл. 17, ал. 1, т. 2 НСОРЗ, и също се
включва в брутното трудово възнаграждение, което е база за изчисление на
обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ /Решение № 159 ОТ 13.08.2018 г. по гр. д.
№ 3836/2017 г., г. к., ІV г. о. на ВКС/.
Последният отработен месец преди уволнението от ищеца е месец
ноември 2022 година. Според размера на брутното трудово възнаграждение
за този месец следва да се определи размерът на обезщетението по чл. 225, ал.
1 КТ. В размера на брутното трудово възнаграждение за месец ноември 2022
г. следва да се включи основната работна заплата за отработеното време и
допълнителните трудови възнаграждения, които имат постоянен характер,
определени с НЗОРЗ, с друг нормативен акт, с колективен или с
индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя.
По делото няма данни на ищеца да е начислявано допълнително
трудово възнаграждение, уговорено в КТД за месец ноември 2022 година.
Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-
счетоводно експертиза, която съдът кредитира в тази част и от представеното
по делото Допълнително споразумение № 128 от 01.10.2022г. към трудовия
договор с ищеца за месец ноември 2022 година основната начислена заплата
на И. Б. е 900 лв.. Този месец има 22 работни дни, от които ищецът е
отработил 16 дни. Основната заплата за 16 работни дни е 654,54 лв.. При
формиране на брутното трудово възнаграждение към нея следва да се
прибави възнаграждението на трудов стаж и професионален опит за
съответните отработени дни от месеца, което е 85,09 лв. Следователно
размерът на брутното трудово възнаграждение за месец ноември 2022 година
е 739,63 лв. Среднодневното брутно трудово възнаграждение за този месец е
46,23 лв.
Съгласно чл. 19, ал. 1 НСОРЗ, когато работникът или служителят не е
отработил пълен работен месец, брутното трудово възнаграждение по чл. 228
от Кодекса на труда се определя, като полученото среднодневно брутно
трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец.
При 22 работни дни за месеца и 46,23 лв. среднодневно брутно трудово
възнаграждение, брутното трудово възнаграждение, според което следва да се
изчисли обезщетението за оставане без работа е в размер на 1017,06 лв.
Ищецът следва да получи обезщетение за периода от 02.12.2022г. до
04.05.2023 г., предвид че за времето от 23.11.2022г. до 02.12.2022 г. е ползвал
отпуск поради временна неработоспособност, за което му е заплатено
обезщетение, според заключението на съдебно-икономическата експертиза
13
За този период при размер на брутното трудово възнаграждение от
1017,06 лв., размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ е 5 447,76 лв. /5
355,30 лв. за периода 02.10.2022г.-02.05.2023г. и 92,46 лв. за 01. и 02. Май
2023г./, до който искът с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ следва да се
уважи, а за разликата над него до претендирания от 5509,05 лв. да се
отхвърли. Върху сумата от 5 447,76 лв. се дължи законна лихва от датата на
предявяване на иска-06.01.2023г., до окончателното й плащане.
При този изход на правния спор разноски се дължат и на двете страни,
съобразно размера на уважената и отхвърлената част от исковете.
Претенция за заплащането им е заявена своевременно с исковата молба
и с отговора. Представени са и списъци за разноски.
По делото ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на общо 1350 лв.-1 100 лв. при завеждане на делото и 250 лв. за
явяване на процесуалния представител за съдебното заседание на 04.05.2023г.
Заплащането на разноските е удостоверено с представените по делото
Договор за правна защита и съдействие-л. 57 по делото и Анекс към него-
л.166, в които е посочен размерът на основното и допълнителното адвокатско
възнаграждение и че същото е платено в брой.
По делото са предявени три обективно съединени иска-1./за признаване
на уволнението за незаконно и неговата отмяна; 2./ за възстановяване на
ищеца на заеманата преди уволнението длъжност; 3./ за заплащане на
обезщетение за оставане без работа по чл. 225, ал. 1 КТ за период от шест
месеца в размер на 5 509,05 лв., след частично оттегляне на иска над този
размер до първоначално претендираната сума от 6089,82 лв.
Доколкото в договора за правна защита и съдействие не е разграничен
размерът на разноските за процесуално представителство по всеки от
исковете, следва да се приеме, че такова е уговорено по равно за всеки един
от исковете или по 450 лв.
Предвид уважаването на исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
и т. 2 КТ на ищеца се дължат разноски за адвокатско възнаграждение по тях в
размер на 900 лв.
По иска с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ на ищеца се дължат
разноски съразмерно уважената част от иска или 402,56 лв.
Следователно ответникът следва да заплати на ищеца разноски за
процесуално представителство по гр. д. 23/2023 г. на РС Велинград в размер
на общо 1302,56 лв.
По делото ответникът е направил разноски в размер на 1092 с ДДС,
платени по банков път.
По делото ответникът се е защитавал по трите обективно съединени
искове. Доколкото в договора за правна защита и съдействие не е разграничен
размерът на разноските за процесуално представителство за защита по всеки
от тях, следва да се приеме, че е такова е уговорено по равно за всеки един
14
или по 364 лв. с ДДС.
Предвид частичното отхвърляне на иска с правно основание чл. 225, ал.
1 КТ на ищеца се дължат разноски съразмерно с отхвърлената част в размер
на 4,05 лв.
На ответника не се дължат разноски при частичното прекратяване на
производството по иска с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ, тъй като с
поведението си е станал повод за завеждане на делото.
Съобразно изхода на делото и на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати разноски в полза на РС Велинград за
държавна такса и разноски за назначената по делото съдебно-икономическа
експертиза.
По уважените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ
ответникът дължи държавна такса в размера на общо 160 лв., по 80,00 лв. за
всеки от така предявените искове, които са неоценяеми.
По иска с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ ответникът дължи в
държавна такса в размер на 217,91 лв. /4% върху цената на уважената част от
иска в размер на 5447,76 лв./.
Ответникът следва да заплати в полза на РС Велинград разноски
назначената съдебно-счетоводна експертиза за установяване размера на
брутното трудово възнаграждение за последния отработен месец и за размера
на дължимите обезщетения по чл. 225, ал. 1 КТ, съразмерно уважената част от
иска в размер на 134,19 лв..
Следователно, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в
полза на РС Велинград разноски в размер на общо 512,10 лв.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд
Велинград
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на И. С. Б.,
ЕГН: **********, с адрес с. Побит камък, ул. ****** № 15, общ. Сърница,
извършено със Заповед № 26/23.11.2022 г. на Директора на ТП ДГС
„Селище“, ЕИК: 2016195800210 към ЮЦДП Смолян.
ВЪЗСТАНОВЯВА на И. С. Б., ЕГН: ********** на заеманата преди
уволнението длъжност "работник поддръжка път“, в ТП ДГС „Селище“, ЕИК:
2016195800210.
ОСЪЖДА ТП ДГС „Селище“, ЕИК: 2016195800210, да заплати на И. С.
Б., ЕГН: **********, с адрес с. Побит камък, ул. ****** № 15, общ. Сърница,
на основание чл. 225, ал. 1 КТ, сумата от 5447,76 лв. /пет хиляди
четиристотин четиридесет и седем лева и 76 ст./, ведно със законната лихва
върху сумата от предявяване на иска – 06.01.2023 г., до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за размера над тази сума до претендираната от
15
5 509,05 лв.;
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ТП ДГС „Селище“, ЕИК:
2016195800210 да заплати на И. С. Б., ЕГН: **********, с адрес с. Побит
камък, ул. ****** № 15, общ. Сърница , разноски по гр. д. 23/2023 г. на
Районен съд Велинград в размер на общо 1302,56 лв. /хиляда триста и два
лева и 56 ст./.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, И. С. Б., ЕГН: **********, с адрес
с. Побит камък, ул. ****** № 15, общ. Сърница, да заплати на ТП ДГС
„Селище“, ЕИК: 2016195800210 разноски в размер на 4,05 лв. /четири лева и 5
ст./.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ДГС „Селище“, ЕИК:
2016195800210, да заплати в полза на Районен съд- Велинград разноски в
размер на общо 512,10 лв. /петстотин и дванадесет лева и 10 ст./.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
датата на обявяването му-18.05.2023г., пред Окръжен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
16