Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
първи въззивен граждански състав, в публично съдебно
заседание на десети февруари през две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Даниела Ангелова, като
разгледа докладваното от съдия Дончева
в. гр. д. № 780 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 149 от 02.10.2020 г.,
постановено по гр. дело № 744/2018 г. по описа на Районен съд - гр. С.е
признато за установено, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79, ал.1 от ЗС, по отношение на Р.С.Д. с ЕГН: ********** и Н.Б.Б. с ЕГН: **********, че В.В.А. с
ЕГН: **********, С.И.А. с ЕГН: **********, Л.И.А. с ЕГН: ********** и Л.И.А. с
ЕГН: **********,*** са собственици на основание придобивна
давност и наследяване на недвижим имот, находящ се в
с. К., общ. С.и представляващ УПИ V-638 в кв. 61 по
регулационния план на селото, с площ от 784 кв.м. На осн
чл. 537, ал. 2 от ГПК е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот
с № 192, т. Iа, рег. № 1046, д. №
168/2001 г. на нотариус Борислав Механджийски, с район на действие РС-С., с който
Н. И.Б., Р.С.Д. и Б. С.Б.са признати за
собственици /при дялове 4/6 идеална част за Н. И.Б. и по 1/6 идеална част за Р.С.Д.
и за Б. С.Б./, на поземлен имот с площ 773 кв.м., идентичен с парцел V, пл. № 638 в кв. 61 по регулационния план от 1977
г. на село К., общ. С., С. област, при граници и
съседи: улица и поземлен имот, идентичен с парцел IV.
На ищците са присъдени разноски.
Решението е обжалвано от ответниците в първоинстанционното
производство Р.С.Д. и Н.Б.Б., с доводи за неговата неправилност
и незаконосъобразност. Твърди се, че първоинстанционният
съд неправилно е приел, че ищците са установили явно, непрекъснато и
несмущавано владение за себе си върху процесния УПИ,
продължило повече от 10 години от началото на 2000 година, като наследодателят
им И. М. А. е станал собственик на имота на основание придобивна
давност. Поддържат изложеното в отговора на исковата молба за недопустимост на
иска, тъй като спора е решен със сила на пресъдено
нещо с постановени и влезли в сила решения по гр.д. № 23/1995 г. и гр.д. №
502/1996 г. Считат, че искът е изцяло
неоснователен и изложените от РС-С.съображения в мотивите са необосновани.
Излагат, че съдът е кредитирал само свидетелските показания на свидетелите на
ищците, а показанията на свидетелката В. счита за неконкретни и противоречиви.
Посочват, че през процесният период са се разпореждали
с имота, плащали са данъци за него, считайки се за собственици. Молят решението
да бъде обезсилено, поради недопустимост на иска, алтернативно отменено като
неправилно и незаконосъобразно. Претендират разноски за двете съдебни
инстанции.
В законоустановения
срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемите страни В.В.А., С.И.А., Л.И.А. и Л.И.А., чрез адв.
Г. изразяват становище за неоснователност на жалбата. Твърдят, че снабдяването
на ответниците с нотариален акт и плащането на данъци
се отнася за друг имот – земеделски с идентификатор № 37527.247.11 с площ от
1,908 дка, който граничи с процесния имот. Молят
решението да бъде потвърдено и претендират разноски.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните
по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира
за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена в законоустановения срок, от надлежни страни
и против обжалваем съдебен акт, поради което е
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Ищците В.В.А.,
С.И.А., Л.И.А. и Л.И.А. са предявли срещу Р.С.Д. и Н.Б.Б. иск за установяване по отношение на ответниците
на правото им на собственост върху недвижим имот, находящ
се в с. К., общ. С.и представляващ УПИ V-638
в кв. 61 по регулационния план на селото, с площ от 784 кв.м. В исковата молба
ищците твърдят, че са наследници на И. М. А., починал на 16.05.2018 г., който
заедно с баща си М.А. били съсобственици на имот пл. № 638 с площ от 1552 кв.м.
в с. К.. Ползвали процесния парцел V като градина /в период около 58 – 60 години/ и го
владеели общо със съседния парцел IV, като между
двата парцела нямало ограда.След смъртта на И.А. установили, че се водят преговори
за продажба на парцел V.
В постъпилият отговор от ответниците Р.С.Д. и Н.Б.Б.
изразяват становище за недопустимост и неоснователност на иска. Позовават се на
влязло в сила решение по гр.д. № 502/1996 г. по описа на РС-С., с което бил
отхвърлен установителния иск за собственост на същия
имот, предявен от наследодателя на ищците И. М. А. срещу Н. И.Б., Р.С.Д. и Б.
С.Б.. Посочват, че имота представлявал част от земеделски имот-нива, за която с
решение по преписка № 448К/1993 г. на Поземлена комисия-С., правото на
собственост е възстановено на наследодателя им С. М. Б..
Фактическа обстановка е изяснена вярно и
правилно от РС-С.и въз основа на нея първоинстанционния
съд е достигнал до законосъобразни правни изводи.
С решение от 26.06.1998 г. на РС-С.по
гр.д. № 502/1996 г е отхвърлен предявеният иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм/ от И. М. А. срещу В. В.И. и П. В. А.-от една страна и
срещу Н. И.Б., Р.С.Д. и Б. С.Б.-от друга страна, за установяване правото му на
собственост върху следния недвижим имот: дворно място, находящо
се в с. К., С. обл., с площ от 784 кв.м. и образуващо
парцел V-638 в кв. 61 по плана на селото при граници: М.А.,
наследници на С.Б. и улица. Решението е обжалвано и потвърдено с решение от
04.05.1999 г. на Софийски окръжен съд и в тази част не е засегнато от
обезсилването, извършено с решение на ВКС. От мотивите на решението се
установява, че ищецът И. М. А. е претендирал придобиване на имота по давност.
Настоящият спор касае същият този имот, за който има влязло в сила решение.
С решение от 20.04.2004 г., постановено
по гр.д. № 405/2002 г. по описа на РС-С.са отхвърлени исковете на В. В.И. и В. П.А.,
като наследници на В.А.А. срещу Н. И.Б., Р.С.Д. и Б.
С.Б., като наследници на С. М. Б. за признаване за установено по отношение на ответниците, че наследодателят им В.А.А.
е бил собственик на нива от 1 дка, в мастността „Ш.“
в землището на с. К., при съседи: С. Б., К. В.и Г. А., към включването й през
1956 г. в ТКЗС, като неоснователни. Решението е потвърдено от Софийски окръжен
съд с решение от 20.04.2004 г., постановено по гр.д. № 405/2002 г. по описа на
съда. С решение от 10.07.2007 г., решението на СОС е потвърдено от ВКС.
Приетата съдебно-техническа експертиза
дава заключение, че имот с пл. № 638, кв. 61 е с площ от 1552 кв.м. по
действащия регулационен план на с. К., общ. С., утвърден със Заповед № 1456 от
1977 г. и се образуват два парцела: парцел IV
пл. № 638, кв. 61, с площ 772 кв.м. и парцел V
пл. № 638, кв. 61, с площ 784 кв.м. Към експертизата е изготвена комбинирана
скица-проект за парцел IV пл. № 638, кв.
61, с площ 772 кв.м. и парцел V пл. № 638, кв.
61, с площ 784 кв.м. В УПИ V пл. № 638, кв.
61, е с площ 784 кв.м., вещото лице е отбелязало на скицата, че в имота има
кладенец. Имотът възстановен на ответниците с решение
№ 448/1993 г. не е идентичен с процесния имот, находящ се в парцел V
пл. № 638, кв. 61, по регулациоония план на с. К.,
общ. С., утвърден със Заповед № 1456 от 1977 г. В съдебно заседание, проведено
на 11.11.2019 г. , вещото лице Константин Дудин уточнява, че по изготвената от него комбинирана скица
имотът на ответниците е с последни цифри 247.11,
навлиза в УПИ V-638, като образува правоъгълен триъгълник /л. 143 от
делото на РС-С./. Имот, възстановен с Решение № К 26/01.09.2003 г. по пр. №
448/1993 г. не идентичен с парцел V, пл. № 638, кв.
61.
Пред РС-С.са разпитани две групи свидетели
на ищците – С. Г. Д. /63 г./ и Г.Б. С. /70 г./ и на ответниците
Я.И. В. /76 г./.
Свидетелят С.Д.дава показания, че
познава имота на А., тъй като е съсед. Имотът им е с площ от около декар и
половина по негова преценка. В имота има кладенец, бунар и на няколко метра от
бунара имало дървен плет, а отвъд плета имало земеделски земи. Поставена била
стабилна ограда, която се поддържала от И.А., който стопанисвал добре имота.
Свидетелят не е виждал други хора да ходят и да се интересуват от имота.
Свидетелят Г. С. посочва, че бил приятел
от детинство с И.А.. От всички страни имотът на А. бил ограден. В него имало
стара постройка, плевня, къща-масивна, а
незастроената площ се използва една част от като градина, а в друга част има
насадени овощни дръвчета. В имота винаги е имало бунар. Съсед на имота е
учителя Д. К., от другата страна М. Д., от трета страна – улица и от четвърта
страна-земеделски имоти. Свидетелят дава показания, че никой друг не е влизал в
имота или пък е имал претенции към него.
Свидетелката Я.В. посочва, че 16 години
е била кмет на с. К., от 8 години не е кмет, но имотът за който се спори го
познава. Участвала при анкетирането във връзка със заснемането на имотите. До
земеделската земя на А. е земеделската земя възстановена на С. М. Б.. От
миналата година са сложили трайна основа от към улицата. Имота на В.си имал трайна
ограда, но сега са заградили и имота на С..
С оглед на събраните по делото
доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Изложената в исковата молба
фактическа обстановка и формулираният въз основа на нея петитум
на исковата претенция обуславят извод за предявен установителен
иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване по
отношение на ответниците Р.С.Д. с ЕГН: **********
и Н.Б.Б. с ЕГН: **********, че В.В.А.
с ЕГН: **********, С.И.А. с ЕГН: **********, Л.И.А. с ЕГН: ********** и Л.И.А.
с ЕГН: **********,*** са собственици на основание придобивна
давност и наследяване на процесния имот.
Предявеният иск е допустим, като
неоснователни се явяват възраженията за недопустимост, тъй като спора е решен
със сила на пресъдено нещо с постановени и влезли в
сила решения по гр.д. № 23/1995 г. и гр.д. № 502/1996 г.
Безспорно се установява, че спорът решен
с влязло в сила решение от 26.06.1998 г. на РС-С.по гр.д. № 502/1996 г. касае
същият имот по настоящия спор - дворно
място, находящо се в с. К., С. обл.,
с площ от 784 кв.м. и образуващо парцел V-638 в
кв. 61 по плана на селото при граници: М.А., наследници на С.Б. и улица. От
мотивите на решението се установява, че ищецът И. М. А. е претендирал
придобиване на имота по давност.
При уважен ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, както
и положителният установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, се
отнема правното действие на субективния елемент на владението, упражнявано от
ответника, което води до прекъсване и на придобивната
давност. След влизане в сила на съдебното решение владелецът може да запази
своето намерение да свои вещта, но за да започне ново давностно
владение, ще е необходимо това негово отношение да бъде изрично обективирано. В този смисъл искът е допустим, основан на нови
факти, настъпили след влизане в сила на цитираното решение –от 10.06.2000 г. –
20.07.2018 г.
Спецификата на предявения установителен иск в качеството му на положителен такъв
обуславя разпределението на доказателствената тежест
между страните досежно установяване на елементите от
фактическия състав на спорното право. Ищците следва да установят по пътя на
главното и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на
въведеното от тях придобивно основание.
В разглеждания случай, ищците
се позовават на оригинерно придобивно
основание, а именно изтекла в тяхна полза придобивна
давност, вследствие на упражнявана
непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт върху имота с намерение за своене от тях от 10.06.2000 г. до 20.07.2018 г.
Фактическия състав на чл.79
ал.1 от ЗС изисква да са налице няколко елемента при условията на кумулативност. На първо място да е налице владение по
смисъла на чл.68 от ЗС - като упражняване на фактическа власт върху имота,
която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. От обективна страна
следва да е налице трайното осъществяване на фактическата власт върху имота /Corpus possessionis/ и при
наличието на субективния елемент на владението с намерение за своене /animus/.
Вторият елемент от
фактическия състав на чл.79 от ЗС е владението да е осъществявано за срок
по-дълъг от 10 години.
Въззивният съд
кредитира свидетелските показания на първата група свидетели на ищците – св. Д.и
св. С., които подробно описват имота и неговите
граници. Показанията на свидетелите отразяват техни лични впечатления, същите
са безпротиворечиви и последователни. Съгласно
заключението на вещото лице този имот, състоящ се от парцел IV пл. № 638, кв.
61 и парцел V, е с площ от 1556 кв.м.,
каквато площ посочват и двамата свидетели. Между двата УПИ не е имало ограда и
те са владяни от И.А., имало е ограда по външните
граници. Двамата свидетели посочват, че в имота е имало бунар, което е отразено
и на скицата на вещото лице. Св. С. и св. Д.описват едни и същи граници на
имота. От показанията им може да се направи извод за явно, спокойно и
несмущавано владение на имота, упражнявяно от
наследодателя на ищците и от тях. Действията им показват по явен и недвусмислен
начин, че се отрича владението на други собственици.
Въззивният съд
не кредитира показанията на св. Я.В., тъй като не се подкрепят от другите
събрани доказателства. Показанията са противоречиви относно това кой и къде е
поставил нова ограда, освен това следва да се отчете и възможната й
заинтересованост, с оглед на това, че е първа братовчедка на бабата на
ответницата Н.Б..
С оглед на това, следва са
се приеме, че ищците успешно са провели пълно и главно доказване на правнорелевантните обстоятелства по спора, поради което са
налице предпоставките по чл. 79, ал.1 от
ЗС. С оглед това предявеният иск е основателен
както по посочените по-горе съображения, така и по изложените от районния съд в
обжалваното решение мотиви, към които настоящият състав препраща, на основание
чл. 272 от ГПК.
Правните изводи на двете
инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде
потвърдено.
На ответниците
по жалба следва да се присъдят разноски в размер на 600, 00 /шестстотин/ лева
за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 149
от 02.10.2020 г., постановено по гр. дело № 744/2018 г. по описа на Районен съд
- гр. С..
ОСЪЖДА Р.С.Д. с ЕГН: ********** и Н.Б.Б. с ЕГН: ********** да заплатят на В.В.А.
с ЕГН: **********, С.И.А. с ЕГН: **********, Л.И.А. с ЕГН: ********** и Л.И.А.
с ЕГН: **********,*** сумата от 600, 00 лв. /шестстотин лева/ разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.