№ 264
гр. ****, 05.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря ПЛАМЕНА В. Г.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20213130101626 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство се образува по предявен иск на С. Р. А. срещу А. С. И. за
лишаване на ответницата от родителски права по отношение на детето А.
С.ов Р., както и осъждането на ответницата да заплаща издръжка в размер на
200.00 лева месечно, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 06.12.2021 г., с падеж 5-о число на месеца, както и определяне на
режим на лични контакти между детето и ответницата: по 15 дни през лятната
ваканция, когато ищецът не ползва годишен отпуск.
В исковата молба се твърди, че страните по делото заживяват на
семейни начала в дома на родителите на ищеца в гр. ****, като на *********
г. се ражда синът им А. С.ов Р.. Твърди се, че през различни период от време
от към края на месец юли 2018 г. и шест месеца след това, ответницата
напуска и се връща при семейството няколко пъти. Навеждат се доводи, че от
около 3 години ответницата е в неизвестност за ищеца, не осъществява
контакт с детето, не се интересува от него и че вероятно е в Германия.
Предвид горното, се иска от съда ответницата да бъде лишена от
родителки права върху детето.
Назначеният от съда особен представител депозира писмен отговор, с
1
който оспорва предявения иск. Оспорва твърденията, че майката А. без
основателна причина не полага грижи за детето и не му дава издръжка.
Оспорва обстоятелството, че ищецът и детето живеят заедно в гр. ****, ул.
„*****“ № 2. Желае определяне от съда на по-широк режим на лични
отношения, изрично описан в писмения отговор. Счита, че дължимата от
ответницата издръжка следва да е в размер на 177.50 лева.
По същество, се моли за отхвърляне на предявените конститутивни
искове.
В открито съдебно заседание ищецът се явява лично. Упълномощеният
от него процесуален представител поддържа предявения иск. Ответницата не
се явява. Назначеният от съда особен представил поддържа писмения
отговор. Моли за отхвърляне на иска. Прокуратурата изразява становище за
неоснователност на предявените искове.
Фактически констатации и правни изводи на съда:
Съгласно чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК родителят може да бъде лишен от
родителски права, когато без основателна причина трайно не полага грижи за
детето си и не му дава издръжка.
В тежест на ищеца е да установи пълно и главно, съобразно
разпределената с доклада тежест на доказване, че ответницата трайно не
полага грижи за детето си и че не му дава издръжка
От събраните по делото писмени доказателства и гласни такива чрез
разпита на четирима свидетели, преценени по отделно и в съвкупност, съдът
приема, че не са налице основания за лишаване на ответницата от
родителските й права върху детето А. Р.. Според съда, основната причина за
заминаването на ответницата в чужбина е поведението на ищецa. Oт
свидетелството за съдимост (с обем 11 страници) и от справка за
характеристичните данни на ищеца, приложена към пр.пр. № 16531/2021 г. по
описа на РП-Варна се установява, че ищецът има склонност към агресия и
обществено опасни прояви, включително към извършване на престъпления
против личността и собствеността, за които се осъжда с влезли в сила
присъди, част от които изтърпява в чужбина. В момента ищецът е с
процесуална мярка за неотклонение „домашен арест“, наложено по друго
висящо досъдебно производство, по което е обвиняем. Тази престъпна
упоритост на ищеца и отсъствието от семейството, поради излежаване на
2
наказания в местата за лишаване от свобода, неименуемо, според настоящия
състав, се отразява на отношенията между страните през годините. Съдът
дава вяра на гласните доказателства, събрани от разпита на родителите на
ответницата и приема за установено, че генералната причина, поради която А.
напуска окончателно семейството и заминава в чужбина е агресивното
поведение на ищеца към нея, както и че С. влиза в затвора в Германия – „А.
замина, защото С. много я биеше и тормозеше. Една жена от добро може
ли да бяга…Тя замина защото, С. беше в затвора в Германия и тя не можа
да се разбере с тях“, заявява бащата на ответницата С. А.. Отделно от това,
по делото се установява, че въпреки че А. е в чужбина желае да поддържа
връзка със сина си – свидетелят С. посочва – „Тя по телефона каза, че иска да
вземе детето в Германия, но се плаши от С. “, както и че изпраща макар и не
често парични средства на детето, според възможностите си – 300 евро за
рождения му ден на 22 май и 50 евро преди няколко месеца. Относно факта на
заплащане на издръжка и нейния размер гласните доказателства, събрани от
разпита на родителите на ответницата са еднопосочни. Дори свекървата А.,
разпитана в о.с.з. свидетелства за този факт – „Изпрати на детето 50 евро и
после 100 евро…“, въпреки че отрича за рождения ден на детето майка му да
изпраща пари. Свидетелят А. заявява още, че ответницата се обажда само два
пъти по нейния телефон или на сина й А.. Не се установява за какъв период от
време е това, но съдът приема, че изявлението е хиперболизирано и счита, че
по-редките контакти на майката с детето е именно, поради влошените й
отношения с ищеца и семейството му, чрез които единствено може да
осъществи връзка със сина си, предвид ниската му възраст. Събраните по
делото гласни доказателства от разпита на Н.Х. не допринасят за изясняване
на релевантни по делото факти. Отделно от това свидетелят е външно за
семейството лице и няма преки наблюдения върху отношенията между
страните.
Предвид горното, съдът счита, че майката не се е отказала от сина си, не
е безразлична към него, макар и да не общува ежедневно с него. По
отношение на другият кумулативен факт – издръжката, ответницата престира
такава, макар и не винаги, но според възможностите си. Това мотивира
съдебният състав да приеме, че поведението на ответницата не е от такова
естество, което да обуславя лишаването й от родителски права, тъй като тази
радикална санкция в закона се предвижда само „при особено тежки случаи,
3
когато опасността за детето е особено интензивна“, в който смисъл е
Решение № 182 от 24.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 999/2009 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията Капка Юстиниянова. Правният извод на съда е, че не са
налице предпоставките на чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК за лишаване на
ответницата от родителски права. Искът следва да се отхвърли. Като
последица от това, съдът не следва да се произнася по въпроса за издръжката
и режима на лични контакти по арг. от чл. 134 от СК.
Разноските остават така, както са направи.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Р. А., ЕГН:********** срещу А. С. И.
ЕГН:********** иск за лишаване на ответницата от родителски права по
отношение на детето А. С.ов Р., като неоснователен.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
4