№ 452
гр. София , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на десети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Станимирова
Женя Димитрова
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20201001002511 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на
„ТЕХНОМАРКЕТ БЪЛГАРИЯ“-АД против решение №947 от 06.07.2020 г.
на СГС, ТО, VI-9 състав, постановено по Т.д.№6444/2016 г., с което е
отхвърлен предявения от дружеството против „Дженерали
застраховане“-АД иск с правно основание чл.208,ал.1 от КЗ /отм./ за
сумата от общо 939 011,96 лева, представляваща левовата равностойност
на 480 109,19 евро – главници, дължими застрахователни обезщетения по
щети с №№ 0700 010 555 14 00043/ 30.12.2014 г.; 0700 010 555 14 00044/
30.12.2014 г.; 0700 010 555 14 00045/30.12.2014 г. ; 0700 010 555 14 00046/
30.12.2014 г. ; 0700 010 555 14 00047/ 30.12.2014 г. ; 0700 010 555 14 00048/
30.12.2014 г.; 0700 010 55 14 00049/30.12.2014 г., настъпили вследствие на
застрахователно събитие на 13.11.2014г. - загуба на товари, покрито от
Договор за застраховка „Товари по време на превоз“, съгласно
Абонаментната застрахователна полица № 0700 555 13 0015, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане.
Решението е обжалвано и в частта, с която е отхвърлен като
неоснователен иска с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от общо
105 792,97 лева – обезщетение за забавено плащане на главниците за периода
от 31.12.2014 г. до предявяването на иска, както и в частта за присъдените в
тежест на дружеството разноски.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението
поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено
1
нарушение на процесуалните правила. Жалбата е подробно
мотивирана.Твърди, че е налице покрит от застраховката застрахователен
риск, настъпило е застрахователно събитие и застрахователят неправилно е
отказал плащане на застрахователно обезщетение при положение, че
застрахования е изпълнил всичките си задължения по полицата и
застрахователния му риск не е отпаднал след транспортирането на стоките до
складовете в Италия, посочени от купувачите. В жалбата подробно са
обосновани всички оплаквания. Моли съда да отмени решението и уважи
предявения иск по подробно изложени в жалбата съображения.
В срока по чл.263 ГПК ответникът „Дженерали застраховане“-АД не
е подал отговор на жалбата..
Софийският Апелативен съд, като обсъди оплакванията в жалбата
във връзка със събраните доказателства и законовите изисквания, приема
следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна
страна, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Решението на първостепенния съд е правилно и съобразено със
закона. Релевантните за спора факти са правилно изяснени, правните изводи
съответстват на тях и на разпоредбите на материалния закон, поради което
въззивният съд изцяло споделя изложените мотиви и на основание чл.272 от
ГПК препраща към тях. Независимо от това, във връзка с оплакванията в
жалбата, следва да отбележи и следното:
За да отхвърли предявения иск по чл.208 КЗ /отм./, съдът е приел,
че от събраните доказателства не е установено настъпването на
застрахователно събитие. Приел е също, че дори евентуално да се приеме
настъпването на такова, то не е доказано същото да попада в обхвата на
осигуреното застрахователно покритие. Съдът е разгледал и въведените
при условията на евентуалност оспорвания от страна на ответника като е
приел, че след реализиране на транспорта и доставката на стоките до
складовете в Италия, посочени от купувачите, застрахователният интерес е
отпаднал за ищцовото дружество, предвид преминаване риска от загуба и
повреждане на стоката върху складодържателите, в какъвто смисъл,
съобразно установената отговорност е и признатата основателност на
паричната претенция, заявена пред Районния съд в Милано. Приел е също
така за основателно възражението на ответника, че отказа на застрахователя
да изплати застрахователно обезщетение е продиктувано и от неизпълнение
на договорни задължения на застрахования , което го освобождава от
отговорност в хипотезата на чл.211,т.2 КЗ /отм./, доколкото заявленията за
щети във връзка с процесното събитие са подадени на застрахователя едва на
29.12.2014г. Налице е неспазен както на договорен, така и на законов срок,
2
във връзка с дължимото уведомяване.
Въззивният съд, сред преценка на събраните в производството
доказателства намира, че изводът на първата инстанция за липса на доказано
застрахователно събитие е правилен, поради което оплакванията във
въззивната жалба в тази насока са неоснователни.
Между страните не е спорно, че са обвързани от валидно възникнало
облигационно отношение по силата на Абонаментната застрахователна
полица №0700555130015, обективираща Договор за имуществена
застраховка от типа - КАРГО или застраховка превоз на товари, със срок на
действие за 1 година от 01.01.2014 г.; че уговорената по полицата
застрахователна премия е платена; както и че към датата на твърдяното
събитие /13.11.2014 г./ застрахователната полица е била валидна.
Абонаментната застрахователна полица е сключена по приложените „Общи
условия“, с които застраховащият е запознат и ги приема.
Застрахователното покритие се отнася за електроника, електродомакински
уреди и стоки за дома от всякакъв вид, превозвани с всички видове транспорт,
с всякакво превозно средство, включително предварителни, последващи,
претоварвания, предписани и непредписани. За застрахователна сума се
счита фактурната стойност на превозваните товари.
Съгласно раздел V от застрахователната полица, уреждаща правата
и задълженията на застрахователя, в т.1 страните са уговорили, че за
времетраенето на тази Абонаментна застрахователна полица, застрахователят
се задължава да покрива рисковете, свързани с превоза на застрахованите
товари от склад до склад съгласно „Общите условия за застраховане на
товари по време на превоз“ и: Институтски Карго Клаузи /А/ -1.1.09 и
Институтски Военни Клаузи /Карго / -1.1.09. /когато те са изрично посочени
от застраховащия като желано рисково покритие при конкретния превоз/.
В т.1.9 е предвидено, че застрахователят не може да се позовава на
действия, пропуски, грешки, дори и тенденциозни такива, или с умисъл, или
при груба небрежност, от страна на спедитори превозвачи, складови
работници, изпращачи, получатели, поддоставчици и други трети страни, за
да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, при условията на
описаните по-горе Клаузи и Специалните условия в настоящата Абонаментна
полица.
Според уговореното в т.1.10, застрахователят ще покрива престой в
склад в рамките на 60 дни след разтоварване, включващи временни,
предписани и непредписани, продиктувани от наложително прекъсване на
транспорта, както и престои, последващи разтоварването в краен пункт до
изпращане на Written Release Notice /изрично писмено уведомяване/ и
автоматично прехвърляне на собствеността на товара.
Според уговореното в раздел VI, т.1 от застрахователната полица,
3
при настъпило застрахователно събитие застраховащият е длъжен да
уведоми застрахователя писмено и незабавно, но не по-късно от 7 дни от
настъпване на събитието -(т.1.1.), да предприеме всички разумни и
целесъобразни мерки за спасяване, предотвратяване, ограничаване и
намаляване на вредите върху застрахования товар доколкото е във
възможностите му - (т.1.2.). Предвидено е, че застрахователят изплаща
дължимото обезщетение в срок от 15 дни след предоставяне на пълната
изискуема документация, свързана с установяване на събитието и размера на
вредите – т.12.
Неразделна част от застрахователната полица са приетите от
застрахователя ОУ за превоз на товари, Институтски карго клаузи (А) 1.1.09 и
специализираните Институтски Военни Клаузи (Карго) -1.1.2009.
По същността си процесната застрахователна полица съставлява
Застраховка на товари по време на превоз или т.нар. Карго застраховка.
Този вид застраховка обслужва търговския стокообмен, като защитава
физически и юридически лица, собственици на товари, срещу рисковете по
време на превоза. Основен предмет на застраховката „Карго“ е защитата
на стоката (товара) срещу транспортните рискове, на които е изложена тя по
време на физическото й пренасяне от страната на експедицията до мястото на
доставката й. Освен стойността на самия товар, предмет на Карго
застраховката са и свързаните с него материални интереси, каквито са
транспортните разходи, разноските за застрахователната премия, разноските
за товарно-разтоварните операции, и др.
В настоящия случай с процесната полица е осигурено
застрахователно покритие за загуба, повреда или разноски, дължащи се на
възникнало застрахователното събитие, причинено от опасности при
пътуването на товарите по процесиите апликации и приложени по делото
фактури и транспортни документи. Осигуреното застрахователното покритие
е съгласно действащите Лондонски Институтски Карго Клаузи: Институтски
Карго Клаузи (А) - 1.1.09 - за всички рискове по време на превоза, освен
изрично изключените /в настоящия случай не се твърди да са налице
предвидените изключения/.
Ищецът твърди, че на 13.11.2014 г. е настъпило застрахователно
събитие - загуба /липса/ на стоките от складовете, където е доставена,
представляващо покрит застрахователен риск.Това всъщност е датата, на която
е получил уведомително писмо от ангажирания по негово искане и нает от
застрахователя Авариен комисар за това, че процесните стоки не са налични в
складовете. След проведено разследване аварийният комисар е установил,
че стоките, складирани в двата италиански склада CGR Transport
&.Logisnca и Logistica Guidonia и индивидуализирани в доклада, не са
налични, тъй като са били преместени по искане на италианските
получатели Q.R. Italy f.r.l и FMA Europa S.R.L.
4
Под „застрахователно събитие“ следва да се разбира юридически
факт, представляващ настъпването на покрит риск по застраховка в
периода на застрахователното покритие.
В предметния обхват на настоящата застраховка попада защитата срещу
транспортни рискове за конкретните товари, при физичестото им пренасяне от
страната на експедицията до мястото на доставката им. Не се твърди, а и от
данните по делото не се установяват действия, увреждащи изцяло или частично
физическата цялост, както и такива, засягащи годността за употреба на стоките,
както по време на тяхното транспортиране, така и при товаренето и
разтоварването им в складовете. Установено е, че процесиите стоки са били
доставени и приети без забележки в посочените от купувачите складове
Последващото доставката им „преместване“ на друго място от купувачите по
сделките, според доклада на аварийния комисар, няма характеристиката на
събитие, създаващо опасност от загуба, повреда или разноски при пътуването
на товарите, за да бъде определено като застрахователно, а от тук и ползващо
се със защитата, осигурена с процесната полица, включително и разширена за
рисковете, поети съгласно действащите Лондонски Институтски (А) -1.1.09. Освен
това, „преместването на стоките“, определяно от ищеца като застрахователно
събитие – загуба на стоките, не попада в обхвата на осигуреното застрахователно
покритие. Мотивите в тази посока се извеждат от постигната между страните
основна договорност, а именно, че по всяка апликация за конкретен товар, същото
да е дължимо за превоз на товара от мястото на експедицията до мястото на
доставката (раздел V, т.1).
Не се доказва възможност за приложението на Разширените
предпоставки, предвидени в хипотезата на раздел V, т.1.10 от Абонаметната
полица. Това е така, тъй като в рамките на възложената му доказатествена
тежест ищецът не е установил валидни договорки между него, купувачите и
складодържателите по въпроса, касаещ условията за прехврърляне на
собствеността и освобождаване на стоките от мястото на реализираната
доставка, предвид успешно проведеното от страна на ответника оспорване на
представените от ищеца две тристранни споразумения и изключването им от
доказателствения материал по делото.
Наличието на облигационна обвързаност между ищеца - продавач с
купувачите и складодържателите във връзка с процесните доставки не се
оспорва от ответника. Такава се установява на база представените и приети по
делото апликации към процесната абонаментна застрахователна полица и
транспортни документи – CMR, както и товарителници с №№ 93019; 959;
803; 946; 1095/1080; 1050, от които е видно, че стоките са доставени
единствено при условие on hold (на изчакване). Други доказателства и по-
конкретно такива за условията, при които следва да бъде освободена
доставката, респективно - да бъде реализирано прехвърлянето собствеността
върху стоките, извън представените по делото и своевременно оспорени,
5
тристранни споразумения от 04.02.2014 г. и 13.05.2014 г., в процеса не са
ангажирани.
Анализирайки договорките между страните в полицата във връзка с
Общите условия и Институтски Карго Клаузи (А) - 1.1.09, правилно съдът е
направил извода за недоказаност на ищцовите твърдения за настъпване на
застрахователно събитие, попадащо в обхвата на действие на осигуреното
застрахователно покритие. Това се отнася както до момента на настъпване на
застрахователното събитие, така и до действията, предприети от ищеца за
предотвратяване, респективно - органичаване вредите от събитието.
Видно от данните по делото, с уточнителната си молба от
27.02.2017г., ищецът е посочил, че датата на застрахователното събитие е
13.11.2014 г. - т.е. датата, на която е получил уведомително писмо от
ангажирания по негово искане и нает от ответника авариен комисар за това,
че процесиите стоки не са налични в складовете. Така заявеното обаче е в
противорчение със защитната му теза, развита в хода на приключилото с
влязъл в сила съдебен акт на Районен съд Милано, видно от която (абзац 5, на
л.291 от делото), ищцовото дружество е узнало за събитието, изразяващо
се в преместване на стоките още месец септември 2014 г.
Установява се по делото, че товарът е доставен в периода юни-
август 2014 г. Според приложените транспортни документи извън авансовото
плащане, цената за стоките е била уговорена в условията „на наложен
платеж“. Наличието на последващи различни договорки между продавача и
купувача в тази посока не са доказани /с оглед изключването на оспорените
тристранни споразумения от доказателствения материал/. По същата причина
не са доказани и обстоятелствата, налагащи престоя на стоките в посочените
складове. Не се установява ищецът да е взел мерки за опазване и охраняване
на товарите в периода след разтоварването им до месец септември 2014 г.,
както и действия, предприети за ограничаване на евентуални вреди. Това води
до извод, че след реализиране на транспорта, застрахователният интерес е
отпаднал за ищцовото дружество, предвид преминаване риска от загуба и
повреждане на стоката върху складодържателите, в какъвто смисъл,
съобразно установената отговорност е и признатата основателност на
паричната претенция, заявена пред Районния съд в Милано.
Освен изложеното, налице е и неизпълнение на задължението на
застрахования, предвидено в Раздел VI, т.1.1 от полицата – при настъпило
застрахователно събитие да уведоми застрахователя писмено и незабавно, но
не по-късно от 7 дни от настъпване на събитието. Същата клауза се съдържа и
в т.23.1 от Общите условия. В случая заявленията за щети във връзка с
настъпило застрахователното събитие са подадени на застрахователя едва на
29.12.2014г., т.е. налице е неспазен както договорен, така и законов срок във
връзка с дължимото уведомяване. А според т.25 от Общите условия, в случай,
че застрахованият умишлено или поради груба небрежност не изпълни
6
задълженията си по т.23, застрахователят може да откаже изплащане на
обезщетение.
Изложеното налага извод, че по делото не се установи настъпването
на застрахователно събитие – загуба или повреда на товара.Преместването на
стоките в други складове от купувача, още повече, че по делото се събраха
доказателства, / което не се оспорва от ищеца/ за частично авансово плащане
на стоките, установено и от ССЕ, не съставлява загуба или повреда на
стоките, т.е. покрит риск, а неуредени финансови взаимоотношения между
страните, поради което е налице и осъдително съдебно решение на районния
съд в Милано.
Като е стигнал до този извод, правилно съдът е отхвърлил
претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение на основание
чл.208 КЗ/отм./. Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции
обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Въззивната жалба следва да
се остави без уважение като неоснователна.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.3 ГПК, на
въззиваемото дружество „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД следва да
бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за тази
инстанция в размер на 450 лева, съобразно завишената фактическа и правна
сложност на делото.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №947 от 06.07.2020 г. на СГС, ТО, VI-9
състав, постановено по Т.д.№6444/2016 г.
ОСЪЖДА „ТЕХНОМАРКЕТ БЪЛГАРИЯ”-АД, ЕИК ********* да
заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“-АД, ЕИК ********* сумата
450 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7